Р Е Ш Е
Н И Е
№
…………./……..07.2018 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Христина Христова,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 19/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба вх. № 374/05.01.2018 г. от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, № 7,
представлявано от Л.Х.и Е.М., с която е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за приемане за
установено, че Г.Н.Л., ЕГН ********** и Н.Д.Л., ЕГН **********, двамата с
местожителство ***, дължат солидарно сумите:
- 115000.00 лв., главница; ведно със
законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 04.08.2017 г. до
изплащането; - 1429.16 лв.,
договорна лихва върху главницата за периода 20.03.2017 г. – 03.08.2018 г.,
дължима на основание чл. 4, т. 4.1; -
2871.68 лв., договорна лихва върху просрочена главница за периода
20.03.2017 г.- 03.08.2017 г., дължима на основание чл. 4, т. 4.2; - 830.55 лв., наказателна лихва при
просрочие за периода 20.03.2017 г. – 03.08.2017 г., дължима на основание чл. 4,
т. 4.3, всички дължима по силата на Договор за стандартен кредит за оборотни
средства № 912/05205023264/06.04.2016 г., за
които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 11234/2017
г. на ВРС, ХVII с. Претендира присъждане на разноските по делото. В с.з.
чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
Ищецът твърди, че на
06.04.2016 г. е сключен Договор за стандартен банков кредит за оборотни
средства № 912/05205/023264, по силата на който на „Примера Трейд“ ЕООД (н),
ЕИК *********, в качеството на кредитополучател и Г.Л. и Н.Л., в качеството на
солидарни длъжници е отпуснат кредит в размер на 200000.00 лв., по реда и при
условията на сключения договор. Излага, че кредитът бил усвоен и е погасена
част от задълженията по него. Сочи, че поради неплащане на падеж на два броя
погасителни вноски – от 20.03.2017 г. и 20.04.2017 г., кредита бил обявен за
предсрочно изискуем, считано от 17.05.2017 г. За предсрочната изискуемост на
длъжниците били изпратени уведомления, надлежно получени на 28.06.2017г. и
11.07.2017 г. Сочи, че неизпълнението на задълженията на лицата и предвид
обявената предсрочна изискуемост предприел действия по принудително събиране на
дълга.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответниците Г.Н.Л. и Н.Д.Л., не депозират писмен отговор. В писмено становище
преди съдебно заседание, оспорват предявените искове по основание и размер.
Твърдят, че вземанията не са станали предсрочно изискуеми, евентуално не и на
посочената от ищеца дата, както и че дължимият размер не е правилно определен.
В с.з. не се явяват и не се представляват.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По заявление на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, възоснова
на извлечение от счетоводни книги, е
образувано ч.гр.д. № 11234/2017 г. на
ВРС, ХVII
с. и e
издадена Заповед № 6236/07.08.2017 г., с която е разпоредено
длъжниците „Примера Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.В., Г.Н.Л.,
ИГН ********** и Н.Д.Л., ЕГН **********, да
заплатят солидарно сумите: - 115000.00 лв., главница; ведно със законната
лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 04.08.2017 г. до
изплащането; - 1429.16 лв., договорна лихва върху главницата за периода
20.03.2017 г. – 03.08.2018 г., дължима на основание чл. 4, т. 4.1; - 2871.68
лв., договорна лихва върху просрочена главница за периода 20.03.2017 г.-
03.08.2017 г., дължима на основание чл. 4, т. 4.2; - 830.55 лв., наказателна
лихва при просрочие за периода 20.03.2017 г. – 03.08.2017 г., дължима на
основание чл. 4, т. 4.3, всички дължима по силата на Договор за стандартен кредит
за оборотни средства № 912/05205023264/06.04.2016 г., както и разноски в
заповедното производство. В резултат на допуснатото незабавно изпълнение на
заповедта, е издаден и изпълнителен лист.
Представен по делото е Договор за стандартен кредит
за оборотни средства № 912/05205/023264/06.04.2016 г., от който се установява,
че ищецът е предоставил на „Примера“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Г.Л.,
в качеството на кредитополучател и Г.Л., и Н.Л., в качеството на солидарни
длъжници, кредит в размер на 200000.00 лв., за оборотни средства за основната
дейност – търговия с хранителни стоки. Уговорена е годишна лихва в размер на
сбора от променлив БЛП (базов лихвен процент),
формиран от променлив БЛИ (базов лихвен индекс)
и премия, и надбавка за редовен дълг към БЛП, в размер на 5.5, но като цяло не
по-малък от 5.5 %. (чл. 4 от Договора)
Приложимият към датата на договора БЛИ е 3-месечния Софибор, а прилжимата
премия е 0.00 %, при което приложимия размер на годишния лихвен процент за
редовен дълг е 5.643 % (чл. 4.1).
Страните уговорили, че лихвения процент върху просрочена главница, за срока на
просрочието възлиза на сбора от ГЛП за редовен дълг по чл. 4.1 и надвабка за
просрочие от 5.00 % (чл. 4.2).
Лихвения процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или
главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен
дълг бил фиксиран на 2.00 % (чл. 4.3).
В чл. 7 от договора страните посочили начина на погасяване – ежемесечни вноски,
падежа на всяка вноски и техния размер. Падежът на последната погасителна
вноска бил фиксиран на 20.04.2018 г. В чл. 17 страните уговорили основанията за
възникване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, чрез
препращане към р. IX от ОУ.
Представени по делото са и ОУ, при които
„УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност, за които не се спори, че са приложими в отношенията между страните. В
р. IX, чл. 28 от тях са посочени основанията, при настъпване
на които кредитът може да бъде обявен за изцяло или частично предсрочно
изискуем, измежду които е и посоченото в чл. 28.15 – неизпълнение от страна на
кредитополучателя или на трето задължено лице на всяко от изискванията,
условията и/или задълженията по договора, вкл. неплащане на падежа на изискуеми
вземания за главницата, лихвите, такси, коминиони и разноски.
За обезпечаване на задълженията на същата
дата са сключени договори за особен залог, съобразно предвидения в Договора
начин.
След извършена служебна справка в ТР при АД
по партидата на кредитополучателя, съдът установи, че след сключването на
договора за кредит кредитополучателя е променил наименованието си, правната
форма, адреса на управление и представляващия по закон на „Примера Трейд“ ЕООД,
представлявано от Г.В..
Представени по делото са и нотариални покани
рег. № 5472, 5473 и 5474, всички от 06.06.2017 г., отправени до
кредитополучателя и ответниците – солидарни длъжници, с които длъжниците били
уведомени, че поради неплащане на 2 бр., месечни погасителни вноски за главница
и лихви, дължими за периода 20.03.2017 г. – 20.04.2017 г., задължението по
кредита било обявено за предсрочно изискуемо на 17.05.2017 г. Поканите са
връчени на кредитополучателя на 28.06.2017 г. и на солидарните длъжници на
12.07.2017 г. Получаването на нотариалните покани не се оспорва от
ответниците.
По делото е допусната ССчЕ, чието заключение
и допълнително такова, неоспорени от страните, съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че към 04.08.2017
г. (датата на извлечението от счетоводни книги)
задължението на ответниците по договора възлиза на: - 115000.00 лв., главница;
- 1429.16 лв., договорна лихва (чл. 4.1 от Договора);
- 2871.68 лв., лихва върху просрочена главница (чл.
4.2 от Договора и – 830.55 лв., наказателна лихва за просрочие (чл.
4.3 от Договора). Вещото лице посочва, че в периода
20.05.2016 г. – 28.03.2017 г. ответниците не са направили нито една пълна
погасителна вноска по главницата. Последната вноска по главницата е на
28.03.2017 г., в размер на 1066.69 лв., с която частично е погасена вноската с
падеж 20.03.2017 г. Вещото лице посочва, че след неплащане в срок на 2 бр.
месечни вноски за главница и лихва, дължими на 20.03.2017 г. и 20.04.2017 г.,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 17.05.2017 г., което е отразено в
счетоводството на ищеца. След депозиране на заявлението ответниците не са
извършвали плащания по процесния кредит. Вещото лице, посочва начина на
формиране на лихвените проценти във всяка хипотеза на просрочие по договора,
както и е дало варианти на изчисления на договорна и наказателна лихва към
различни моменти, съобразно поставената задача. Сочи, че при изчисляване на
задълженията е налице завишаване на начисляваната лихва върху редовна и
просрочена главница с 2 % , съобразно разпоредбата на чл. 4.3 от Договора,
съгласно който при просрочие на плащане на лихва, или на главница и лихва
едновременно, банката начислява допълнителна лихва върху остатъка от кредита,
едновременно с лихвата за редовен дълго и лихвата за просрочен дълг.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск черпи правно си основание в чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 11234/2017 г. на ВРС, ХVII с.
Предвид характера
на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест
при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако
претендира отхвърлянето на предявения иск.
Обвързаността на страните от валидно облигационно
правоотношение, по процесния Договор за кредит за оборотни средства
№ 912/05205/023264/06.04.2016 г., усвояването на сумата по него не са предмет
на спор между страните по делото. Не е спорна и липсата на редовно извършвани
плащания, в размерите и сроковете уговорени между страните.
По отношение
настъпването на предсрочна изискуемост е налице бланкетно оспорване от страна
на ответниците, направено в писмено становище преди съдебно заседание. Съобразно
разясненията по въпроса за предсрочната изискуемост дадени в т. 18 на ТР № 4/18.06.14
г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Или,
съгласно тълкувателното решение вземането, произтичащо от договора за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем, т.е. правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В конкретния случай, от събраните в хода на
производството доказателства, обсъдени в приетата фактическа обстановка,
страните са уговорили в сключения договор и в ОУ към него условията, при които
Банката може да упражни правото са да отнеме преимуществото на срока, уговорен
в полза на длъжника, измежду които е и неизпълнение от страна на
кредитополучателя или на трето задължено лице на всяко от изискванията,
условията и/или задълженията по договора, вкл. неплащане на падежа на изискуеми
вземания за главницата, лихвите, такси, комисиони и разноски (чл. 28.15 от ОУ). Не се спори между страните, а и се
установява от заключението на ССЕ, че е налице неплащане в срок на 2 бр.
месечни вноски за главница и лихва, дължими на 20.03.2017 г. и 20.04.2017 г.,
при което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 17.05.2017 г., което
обстоятелство е отразено в счетоводството на ищеца. Както е посочено в приетата
фактическа обстановка, до кредитополучателя и солидарните длъжници – ответниците
по делото, са изпратени поканите, съдържащи уведомления за упражненото право на
кредитора, които са връчени на кредитополучателя на 28.06.2017 г. и на
солидарните длъжници на 12.07.2017 г. и двете дати предхождат депозирането на
заявление по реда на чл. 417 ГПК. Получаването на нотариалните покани не се
оспорва от ответниците, а от страна на кредитополучателя не е депозирано
възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед. Следователно
предсрочната изискуемост е била обявена и кредиторът надлежно е уведомил
длъжниците за това.
По размерите на вземанията на ищеца: От
събраните в хода на производството доказателства, в т.ч. и заключението на ССЕ
се установява, че размерът на дължимата главница, към 04.08.2017 г. – датата на
издаденото извлечение от счетоводни книги, възлиза на 115000.00 лв., която
съответства по размер на предявения иск, поради което тази претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Вещото лице е установило, че общия размер на
лихвите възлиза на 5131.39 лв., от които: - 1429.16 лв., - договорна лихва,
начислена по т. 4.1 от Договора, - 2871.68 лв., лихва върху просрочена
главница, начислена по т. 4.2. от Договора и 830.55 лв. наказателна лихва за
просрочие, начислена по т. 4.3 от Договора.
По отношение на договорната лихва ищецът е
посочил, че тя е била начислявана за период с крайна дата 03.08.2017 г., след
като в действителност е била начислена за период с крайна дата – 17.05.2017 г.
Следователно за периода 18.05.2017 г. – 03.08.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По тези съображения и събраните в хода на
производството доказателсва, съдът намира, че ищецът успешно установи да е
носител на изискуемо и ликвидно вземане по процесния договор за кредит, което е
било предмет на издадена Заповед по чл. 417 ГПК на основанията и в размерите
посочени по-горе. Сумите се дължат при условията на солидарност, произтичаща от
сключения договор между страните.
Дължима се явява законната лихва, считано от
депозиране на заявлението – 20.04.2016 г. до окончателното изплащане на
главницата.
По
разноските.
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014
г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Предвид
изхода от спора, последните се явяват дължими в полза на ищеца, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК. Видно от материалите по заповедното производство направените са за:
- държавна такса в размер на 2425.63
лв.
На ищеца се следват разноски, в хипотезата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото производство, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК и направеното искане. Направените разноски са за държавна такса –
2425.63 лв. и възнаграждение на вещо лице – 500.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
че Г.Н.Л., ЕГН ********** и Н.Д.Л., ЕГН **********, двамата с местожителство ***
ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Св. Неделя“, № 7, представлявано от Л.Х.и Е.М., сумите: - 115000.00 лв. (сто и петнадесет
хиляди лева),
главница; ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в
съда – 04.08.2017 г. до изплащането; -
1429.16 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и девет лева и 16 ст.), договорна лихва
върху главницата за периода 20.03.2017 г. – 17.05.2017 г., дължима на основание
чл. 4, т. 4.1; - 2871.68 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 68 ст.), договорна лихва
върху просрочена главница за периода 20.03.2017 г.- 03.08.2017 г., дължима на
основание чл. 4, т. 4.2; - 830.55 лв.
(осемстотин и тридесет лева и 55 ст.),
наказателна лихва при просрочие за периода 20.03.2017 г. – 03.08.2017 г.,
дължима на основание чл. 4, т. 4.3, всички дължима по силата на Договор за
стандартен кредит за оборотни средства № 912/05205023264/06.04.2016 г., на осн.
Чл. чл.
422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за договорна лихва върху главницата, дължима на осн.
Чл. 4.1. за периода 18.05.2017 г. – 03.08.2017 г.
ОСЪЖДА Г.Н.Л., ЕГН ********** и Н.Д.Л., ЕГН **********,
двамата с местожителство *** да заплатят
на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, № 7, представлявано от Л.Х.и Е.М.,
сумата 2425.63 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и пет лева и 63 ст.), представляваща
разноски в заповедното производство и сумата 2925.63 лв. (две хиляди
деветстотин двадесет и пет лева и 63 ст.), разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. №
11234/2017 г. по описа на ВРС, XVII с., да се върне на ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: