РЕШЕНИЕ
№ 260076/12.08.2021
година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският апелативен съд наказателна колегия
На двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета
година
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Секретар:Петранка Паскалева
Прокурор: Милена Гамозова
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХ дело
№ 335 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред въззивната
инстанция е образувано по въззивни жалби на подсъдимите Х.С.Х. и Ж.Я.И., чрез техните
защитници против присъда № 31 от 05.06.2020 г., постановена по НОХД № 659/2019
г. на Окръжен съд – Варна. С присъдата подсъдимият Х.С.Х. е признат за виновен
в извършването престъпление по чл.123, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от
пет години. На основание чл.160, ал.1 от НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подс.Х. е лишен от правото да осъществява
дейност по ловуване по ЗЛОД, както и да съхранява, носи и употребява ловно
оръжие за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият
Ж.Я.И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1,
пр.2, и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.160, ал.1 от НК, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК подс.И. е лишен от правото да осъществява дейност
по ловуване по ЗЛОД, както и да съхранява, носи и употребява ловно оръжие за
срок от три години.
Съдът е уважил частично
гражданските исковe и се е произнесъл по веществените доказателства и
разноските по делото.
Във въззивната жалбата на
подсъдимия Х.Х. и неговия защитник се навеждат доводи за неправилно приложение
на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна
несправедливост на наложеното наказание. Развиват се аргументи за това, че
извършеното деяние от подсъдимия Х. е несъставомерно със състава на
престъплението член 123 от Наказателния кодекс. Сочи се, че не е налице
обективната страна на престъплението, а именно - подсъдимият не е в стрелял
посока на пострадалия. Твърди се също така, че не е налице и субективния
признак на престъплението - подсъдимият Х. не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди, че куршумът ще е рикошира и ще причини смъртта на пострадалия С..
Оспорват се констатациите на протокола за оглед и на протоколите за извършени
следствени експерименти. Иска се постановяване на оправдателна присъда,
респективно отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно се
предлага на въззивната инстанция да измени присъдата на окръжния съд и да
намали размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
Претендира се отхвърляне на гражданските искове, респективно тяхното намаляване,
предвид поведението на пострадалия.
Във въззивната жалбата на
подсъдимия Ж.Я.И. и неговия защитник се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се,
че деянието на подсъдимия е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и се
претендира оправдателна присъда. Алтернативно се моли въззивната инстанция да
измени присъдата на окръжния съд и да намали размерите на наложените на
подсъдимия наказания.
Представителят на държавното
обвинение изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че
първоинстанционната присъда е законосъобразна и е постановена въз основа на
събраните по делото доказателства, които са категорични за вината на
подсъдимите. Намира, че изложените към присъдата мотиви са добре обосновани и
аргументирани. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Повереникът на частните
обвинители не се явява в съдебно заседание. По делото е представил молба, с която
не възразява делото да се разгледа в
негово отсъствие. Излага становището си за неоснователност подадените жалби.
Моли съдът да потвърди присъдата на Варненския окръжен съд.
Защитниците на подсъдимите Х.
и И. поддържат изцяло представените от тях въззивни жалби, както и направените
с тях искания.
Въззивните жалби са
подадени в срок и са допустими.
Варненският апелативен съд
след като се запозна с въззивните жалби, изслуша доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съобрази закона, и след като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените основания,
намери следното:
Съдебното производство пред
Варненския окръжен съд е проведено по общия ред. След проведено съдебно
следствие се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.С.Х. бил ловец
от 1993 година и членувал в ловната дружинка в с. Рудник. Имал заверена членска
карта на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в
България“, № 396054 и билет за лов № 253282 от 25.04.2012 год., заверен до края
на 2017г. Притежавал две ловни пушки - марка „Тула“ успоредка, калибър 16, №
99339-59 и двуцевна ловна комбинирана марка „Иж - 94“, калибър 12/7 62x54R с №
*********, за които имал издадено разрешение № 20160235955 от IV РУ - Варна за
съхранение, носене и употреба на ловно оръжие, валидно до 16.05.2017г.
Пострадалият Ж.С. членувал в ловната дружинка
на с. Рудник, при Сдружение „Ловно - рибарско дружество Балкан“ – гр. Долни
Чифлик от 2012г. Притежавал членска карта на Национално ловно - рибарско
сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ № 347836 и билет за лов № 264321 от 03.09.2012
год., със заверка до края на 2016г. Негова собственост били две ловни пушки -
надцевка марка „Иж 27 ЕМ“ № ********* калибър
12 и пушка тип „помпа“ - марка „Мозберг“ № L093845, също калибър 12 с
разрешение за носене серия В 197263 и разрешение №519/20.09.2012 год. за
тяхното съхранение с валидност до 08.11.2017 год., издадени на 20.09.2012 от IV РУ при ОД на МВР - Варна.
През 2016 година С. бил осъден
за шофиране в нетрезво състояние. Поради това му било отнето разрешителното за
носене на оръжие. За да запази ловните
си пушки той ги продал на своя приятел подс. Ж.И., който също бил ловец. Уговорка
им била след като С. си възстанови правата, подс.И. да му прехвърли оръжието обратно.
На 04.08.2016 год. Ж.С. продал двете си ловни пушки на подс. Ж.И.. Продажбата
била вписана в издаденото на подс. И. разрешение за придобиване на 2 бр.
гладкоцевни ловни оръжия с № 20160217259/01.08.16 год. За продажбата и
отписването на пушките от разрешителното си, С. уведомил Началника на IV РУ –
МВР - Варна с Уведомление вх. № 387500-634/04.08.2016 год. Към м. февруари
2017г. правото на С. да притежава оръжие било възстановено, но ловните пушки продължавали
да бъдат собственост на подс.И..
На 24.02.2017 год. било
издадено разрешително за групов лов № 014084 на ловната дружинка в с. Рудник от
ДЛС с. Горен Чифлик за групов лов на хищник в селскостопанския фонд на
ловностопанския район на с. Рудник/т.2,л.49/. Ловът следвало да се проведе на
25.02.2017 год. За ръководител на лова в разрешителното бил вписан
председателят на ловната дружинка - свид. Георги Г.. В разрешителното били вписани
и ловците Милен И., Т.Г., Атанас Митев, Александър Петров, Георги Димов,
Николай Карамфилов, Стоян С., Светослав Митков, Иванчо И. и подс. Х.Х., както и
номерата на членските им карти и ловни билети, всички заверени за 2017 г.
Пострадалият Ж.С. не бил вписан в разрешителното, защото не притежавал редовно
заверен билет за лов и нямал редовно
притежавано оръжие.
На 25.02.2017 год., около
08,30 часа ловците от ловната дружинка се
събрали на уговорен сборен пункт до с. Рудник. На мястото пристигнал и Ж.С..
Същата сутрин преди да отиде
на сборния пункт, пострадалият С. посетил дома на подс. Ж.И., за да поиска
ловната пушка, марка „Иж 27 ЕМ“, № *********, надцевка, калибър 12. Обяснил на
същия, че бил намерил купувач за нея и искал да му я покаже, след което щял да
я върне. Подсъдимият И. нямал надлежно разрешение да предаде оръжието си, но
тъй като били приятели със С. и бързал за работа се съгласил да му го даде. Предал
ловната пушка на приятелят си С. и заминал на работа.
Свидетелят Георги Г., като
отговорник на лова провел инструктаж на всички ловци, съобразно Заповед на
служба КОС, чл. 59, ал.3 от ППЗЛОД и изискванията на „Указания за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели“, на Управителния съвет на Национално ловно- рибарско сдружение „Съюз на
ловците и риболовците в България“ от 21.11.2014г., а именно: да си поставят
отличителни светлоотразителни знаци по облеклото, по време на придвижване
оръжието да е разглобено и незаредено,
да не се насочват оръжията срещу хора, да се стреля само по ясно видима цел,
видът на патроните да бъде с максимален калибър осем нули и за забраната за
употреба на алкохол. Разяснил, че ловът е за хищник - чакал и лисица.
Всеки от ловците лично се
вписал и подписал в декларация по чл. 59, ал.3 и ал.4 от ППЗЛОД, с която
декларирал, че е инструктиран от ръководителя на лова за вида и количеството на
дивеча, който ще се обстрелва, сигналите за начало и край на гонката и лова,
часа и мястото на сборния пункт след приключване на гонката и лова, за
правилата за безопасно боравене с ловното оръжие, дисциплината и спазването на
законността при провеждането на ловния излет.
Били разпределени позициите на
всеки от ловците. Пострадалият Ж.С., подс. Х.Х. и свидетелите Иванчо Едрев и
Георги Димов били определени за гоначи, а останалите участници - за стрелци на
пост. За придружаващ ловната дружинка, бил определен свид. Димчо Димов - горски
стражар в ДЛС - Шерба. Той отишъл на уговореното място по-късно, след като
ловците вече били попълнили документите и бил приключен инструктажа.
Придружителят проверил
единствено разрешителното за лов и налице ли е необходимия минимум от осем ловци
за провеждане на групов лов на хищник. Той не проверил документите на ловците и
не забелязал, че в лова участва пострадалият Ж.С., който не бил вписан в
разрешителното. С. бил допуснат до лова от свид. Г., който преценил, че може да участва като гонач с кучетата си.
Преди да стартира лова Ж.С. и
свид. Димов отишли до дома на С. и взели кучетата му, след което се върнали до
началната си позиция, от където трябвало да тръгнат да гонят дивеча.
Ловът се състоял в местността
„Герените“ край с. Рудник. Започнал около 09.00 - 09.15 часа, в мрачно и
облачно време. Превалявал слаб дъжд.
Ж.С., свид. Георги Димов и
свид. Иванчо Едрев тръгнали от ферма за птици, наричана „патарника“, като
маршрута им на движение бил през дере, обрасло с разнообразна растителност. В най
- горната част на дерето се движил Ж.С., в средата свид. Георги Димов, а най -
отдолу вървял свид. Иванчо Едрев, на около 100 метра разстояние един от друг.
Четвъртият гонач – подс. Х.,
трябвало да премине косо към посоката на останалите трима, през полето и да се
срещне с Ж.С., а след това следвало да продължат успоредно един до друг в
посока на пусиите, които били разположени на около 2 километра от тях. Х. бил
въоръжен с ловна пушка марка „Иж-94“ с № *********, комбинирана карабина с две
цеви - гладкоцевна - 12 калибър и нарезна цев с калибър 7,62 x 54 R.
С. пуснал своите кучета и
тръгнал през терена. Бил облечен с камуфлажни дрехи, панталон, камуфлажно яке с
есенна окраска и черна шапка, вместо задължителните светлоотразителни жилетка,
шапка или лента. Носел и пушката марка „Иж“ кал.12, която сутринта получил от
подс. Ж.И..
С. и подс. Х. се срещнали на
уговореното място и продължили да се движат напред успоредно един до друг,
водейки разговор помежду си. Разстоянието между тях било 25-30 метра. С. се
намирал от лявата страна на подс. Х..
На разстояние 200 – 300 м. от
ловците, които били на пусия между С. и подс. Х. излязло животно. Първоначално
подсъдимият твърдял, че било чакал, а в последствие, че е диво прасе.
Пострадалият С. казал на подсъдимия Х. да прибяга вдясно и напред и да застане
на края на дерето, откъдето се измъкват животните. С. се спуснал в дерето. Подсъдимият
възприел изстрел от посоката, в която били С. и другите гоначи. Прибягал напред
за да пресрещне животното. Застанал на една полянка в посока пред С. и въпреки,
че нямал ясна видимост и знаел, че С. е в района и че срещу него вече в близост
се намират останалите ловци на пусии възпроизвел два изстрела от пушката си.
Първият изстрел бил с
гладкоцевната цев, като подсъдимият изстрелял патрон 12 калибър със сачми 13/0,
след което произвел и втори изстрел от нарезната цев с бойния патрон кал.7,62 x
54 R.
От втория изстрел куршумът
рикоширал в твърда преграда и част от проектила му поразил С. *** главата му. Проектилът
увредил смъртоносно главния му мозък, което нараняване довело до смъртта на Ж.С..
След изстрела подсъдимият Х.
се приближил до пътеката на дерето и установил, че е прострелял смъртоносно в
главата Ж.С., и че последният бил починал на място.
Развикал се за помощ и на
местопроизшествието дошъл свид. Иванчо Едрев. Малко по-късно пристигнал и свид.
Димов, но останал настрани.
Подсъдимият обяснил на свид.
Едрев къде се е намирал преди изстрела и в каква посока го е произвел. Едрев обезопасил
пушката на пострадалия, без да пипа тялото му и отстранил кучетата. Обадил се на
свид. Г. и го уведомил за случилото се.
Г. незабавно прекратил лова.
Уведомил горския стражар и се насочил с
джипа си към мястото на инцидента. След като видял тялото на С., подал сигнал
на ЕЕНСП 112 и изчакал пристигането на линейка и полиция.
Свид. Едрев и подс. Х.
поставили оръжията си в джипа на свид. Едрев - марка „Дайхатцу“, модел „Фероза“
с peг. № В3433РН. Подсъдимият прибрал в джоба си двете гилзи от изстреляните от
него патрони.
На местопрестъплението
пристигнали свидетелите Кулчев и Неделчева - дежурни в Спешна помощ - Долни
Чифлик. От направената на пострадалия ЕКГ установили, че същият е починал.
Местопроизшествието било
запазено от пристигналите на място полицейски служители от ПУ гр. Д. Чифлик - свидетелите
И.И. и Стефан Стефанов.
Подсъдимият Х. посочил на
полицейските служители мястото от което е стрелял, както и посоката на
стрелбата. Той им обяснил, че докато се е придвижвал от нивата към дерето,
което се е падало от лявата му страна, видял чакал, след което е произвел два
изстрела към него - с ловен и боен патрон.
След пристигане на
оперативната група, подсъдимият бил отведен в ПУ- Долни Чифлик, където предал
намиращите се в него 2 бр. гилзи.
При извършения оглед на
местопроизшествието било установено, че пострадалият е прострелян в лицето, в
дясна очна област, като е установена липса на дясната очна ябълка.
Приетите от съда обстоятелства по делото се споделят от въззивната инстанция. Фактическата
обстановка е изведена въз основа на
всички събрани по делото доказателства. Първоинстанционният съд е направил анализ
на доказателствените средства и на установените чрез тях факти.
Обсъдени са протокола за оглед на местопроизшествие,
от който се установява къде е било местонахождението трупа на пострадалия Ж.С.,
както и че същият е прострелян в дясната очна област. При извършената аутопсия и
медицинска експертиза е установено мястото на раната - на 152 сантиметра от
петите на пострадалия, посоката на раневия канал - отпред - назад и леко отдолу
- нагоре. При аутопсията в мозъчното вещество на пострадалия е намерена част от разкъсана ризница на
метален проектил с диаметър около 7 - 8 мм, както и наличие по тилната кост на парченца от сърцевината на проектила.
Безспорно е установена причината за смъртта на С. и тя е разкъсване на главния
мозък от огнестрелно нараняване.
Балистичната експертиза категорично е доказала, че
откритият в главата на пострадалия проектил е изстрелян от нарезната цев на
пушка с номер № *********, с която е стрелял подсъдимия Х.. Вещите лица са
констатирали, че по открития в главата на пострадалия част от куршум има следа от сблъсък в твърда
преграда под приблизителен ъгъл 45 градуса, както и че от куршума липсва
материал от ризницата и сърдечника с приблизително тегло 7 гр. от общо 11,98
гр. При тази констатация вещите лица са допуснали, че най-вероятно телесното
увреждане е причинено от непряко попадение.
Чрез проведените следствени експерименти с подсъдимия Х.,
свидетелите Иванчо Едрев и Стефан Стефанов са установени мястото, откъдето е
започнала гонката, мястото, където са се срещнали пострадалият и подсъдимият,
посоката, в която са вървели двамата. Констатирано е, че от мястото, посочено
от подсъдимия за позиция на стрелбата няма пряка видимост към местоположението
на трупа на С.. При следствените експерименти свидетелите Едрев и Стефанов са
посочили място, което им било указано от подсъдимия Х.. Двамата свидетели са обозначили
две различни местоположения за стрелба, отдалечени помежду си на няколко метра.
И от двете позиции при следствения експеримент е установена пряка видимост към
мястото, където е открит трупа на пострадалия С..
Заключението на комплексната съдебно-балистична и
медицинска експертиза, изготвена след извършен следствен експеримент с
участието на вещите лица е, че не може да се изключи възможността описаните
наранявания в главата на пострадалия да са получени при стрелба от всяко едно
от изброените от подсъдимия и свидетелите места и описаните направления. Вещите
лица са посочили, че рикоширалият проектил има непредсказуема посока на летене
и поради движението си по парабола може да преодолее части от терена с непряка
видимост към пострадалия.
Специално място
съдът е отделил на обясненията на подсъдимия Х.. Съдът е приел в по-голямата им
част обясненията за истинни след като ги
е съпоставил с останалите факти по делото. Преценил е, че тези обяснения се
подкрепят от фактите, установени чрез останалите доказателствени средства.
Съдът е приел за достоверни обясненията на подсъдимия относно това, че се е
появил дивеч и той е възпроизвел изстрел. Относно твърдението на подсъдимия, че
не е стрелял в посока на пострадалия съдът е преценил като неубедителни, но не
ги е отхвърлил, поради това, че не са категорично оборени от останалия
доказателствен материал и преди всичко балистичните експертизи, които не
изключват възможността за поражение на пострадалия от всяка от посочените
позиции. Тези заявления на подсъдимия, съдът е съпоставил със заключенията на
съдебно-медицинската и балистичната експертизи, както и заключението на
комплексната съдебно-балистична и медицинска експертиза. От тях фактически се
извежда, че пострадалият е бил наранен от проектил, изстрелян от ловната пушка
на подсъдимия. Вещите лица са дали заключение, че намереният при аутопсията
проектил е част от куршума, изстрелян от подсъдимия и същият е рикоширал от
твърда преграда под приблизителен ъгъл 45 градуса, след което е поразил
пострадалият С.. Поради тези факти съдът е заключил, че попадението в пострадалия С. не е в резултат
на пряк изстрел срещу него. За достоверни са преценени и обясненията на
подсъдимия, отнасящи се до обстоятелството, че пострадалият също е произвел
изстрел, като двата изстрела – първият - на подсъдимия и вторият, произведен от
пострадалия С. почти съвпаднали по време. Тези обстоятелства се потвърждават от
разпитаните по делото свидетели, които са чули три изстрела от посока, където е
мястото на произшествието.
В резултат
на анализа на доказателствата
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че фактическата обстановка е
безспорно установена. Подсъдимият не отрича, че е стрелял два пъти по дивеч с патрон
със сачми 13 нули и ловен патрон калибър 7,62 х 54 R и в резултат на неговия
изстрел е причинена смъртта на С..
Въззивният съд също счита, че фактическата обстановка
е доказана по безспорен начин и не буди никакво съмнение. Самият подсъдим е
направил признание, че е произвел с пушката си два изстрела, като единият е бил
с ловен патрон калибър 7,62. В главата на пострадалия С. е открит част от
проектил, за който съдебно-балистичната експертиза е доказала категорично, че е
изстрелян от нарезната цев на пушката на подсъдимия Х.. Съдебните експерти са
открили върху гилзата, която подсъдимият Х. е предал на разследващите органи
идентични белези, които са констатирани и върху проектила. Следователно
безспорно и категорично е установено, че произвеждайки изстрел с ловната си
пушка подсъдимият е причинил смъртта на пострадалия С..
При анализа на доказателствените средства и
фактическата обстановка, пряко отнасяща се до изпълнителното деяние следва да
се има предвид, че тя е базирана основно върху обясненията на подсъдимия Х. и пресъздадените
чрез свидетелите също факти, въведени от подсъдимия. Свидетелят Иванчо Едрев в
показанията си и при следственият експеримент посочва мястото, от което е
стрелял подсъдимият и посоката, в която е стрелял. Полицейските служители,
свидетелите И.И. и Стефан Стефанов също в показанията си споделят това, което
име било разказано от подсъдимия Х., относно мястото на стрелбата, както и за
нейната посока. Фактите, посочени от подсъдимия са били обект на проверка чрез
следствените експерименти и от
комплексната съдебно-балистична медицинска експертиза.
Имайки предвид това важно обстоятелство отново ще
бъдат анализирани установените факти по делото.
На няколко пъти в обясненията си пред съда и в хода на
досъдебното производство, подсъдимият Х. е посочил, че животното е излязло
между него и пострадалия С.. Той е заявил, че то се е намирало между двамата,
когато е произвел изстрел/стр.3-7 от протокол от с.з.26.11.2020 г. и л.52-55 от
т.1 от ДП/. „Ж. ми беше
отляво. С Ж. вървяхме успоредно и си говорехме. Знаех го къде се намира докато
влезе в дерето. Аз го видях, че влиза в дерето. Между нас двамата излезе
животно“……
„Между нас двамата имаше прасе и аз стрелях в този
момент. Не знаех къде е Ж. в този момент, аз не го виждах, но знаех посоката
къде е. Не виждах нито главата, нито тялото му. Аз знам, че той е там и никога
няма да стрелям срещу него“……
„Мина животното
между нас двамата. Моя първи изстрел беше със съчми и непосредствено и почти
веднага имаше и втори изстрел като го чух срещу мен и близо“.
Обясненията в хода на досъдебното производство са
приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален ред чрез
прочитането им на основание чл.279, ал.1, т.3 от НПК. В действителност
процесуалното основание е чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.3 от НПК, тъй като
обясненията са дадени пред орган на досъдебното производство, а не пред съдия.
Неточно посоченото основание, обаче не е довело до порочно процесуално
действие, защото са налице противоречия и това е следвало да се констатира по
съответния процесуален ред.
Свидетелят Иванчо Едрев, пръв пристигнал на
местопроизшествието споделя пред органа на досъдебното производство и пред
съда, разказаното от Х., че е стрелял по чакал. Посочил му е мястото, от което
е стрелял и посоката на стрелбата, която била вдясно от мястото, където се
намирал трупа на С..
Полицейските служители - свидетелите И.И. и Стефан
Стефанов в показанията си пред съда, дадени на 26-ти ноември 2019 година /лист
163 и 165 от НОХД/ заявяват, че посоката, в която е стрелял подсъдимият,
съобщена лично от него, е била наляво в посока на пострадалия. От мястото,
което той е посочил имало пряка видимост към местоположението на трупа.
Тези обстоятелства, заявени от свидетелите,
кореспондират с констатациите от следствения експеримент, проведен с Иванчо Едрев/л.
84 и Стефан Стефанов л.87, том 3 от ДП/. При следствените експерименти е
установена пряка видимост от мястото, където се е намирал стрелеца към мястото,
където е открит трупа на С..
Основният довод в тези разсъждения са констатациите и
заключенията на комплексната съдебно-балистична и медицинска експертиза. С
отговорите в т.12 и т.14 вещите лица са разгледали възможността за директен
изстрел в посока местонахождението на пострадалия. Те са заключили, че при
директна стрелба в посока на мястото, където е бил С. е напълно възможно
проектилът да рикошира при случаен удар в дърво или храст или при попадане в
земята, където да се е разкъсал и да е нанесъл констатираните поражения по
главата на пострадалия. От местоположението, посочено от свидетелят Стефанов
също е възможна директна стрелба по посока на пострадалия, при което куршумът
да е рикоширал непосредствено в земята пред С. и да е причинил съответните
увреждания. Тази ситуация е вероятна при експериментално установено максимално
разстояние около 45 метра между двамата.
Вещите лица са
извършили замерване на терена за денивелацията му и са приложили към
експертизата съответните схеми. На страница 54, том трети от ДП, фигура 1 е
отразена денивелацията на терена между подсъдимия и пострадалия, при която е
възможно да се получи рикошет и да се порази пострадалият С.. Тази схема
съответства на посоката на раневия канал, констатирана от медицинската
експертиза. Съответства и на показанията на свидетелите Едрев и Стефанов
относно посоченото място за стрелба, показано им от подсъдимия Х.. Съответства
и на посоката на изстрела - наляво към
позицията на пострадалия според показанията на свидетелите И.И. и Стефан
Стефанов. Посоката на стрелба, посочена от свидетелите отговаря и на
положението на тялото на пострадалия – паднал по гръб с глава наклонена наляво.
От заключението на съдебномедицинската експертиза е
установена посоката на раневия канал – отпред-назад и леко отгоре-надолу. Съдебният
медик е дал заключение, че С. преди нараняването най-вероятно е бил в
приклекнало положение, съдейки по следите от кръв и мозъчно вещество върху крачолите на панталона в бедрената му
част.
Тези факти следва да се отнесат и съпоставят с
констатираното в протокола за оглед на местопроизшествие положение на тялото на
пострадалия. Същият е паднал назад и по гръб с глава наклонена наляво, което се
констатира и от локвата кръв образувала се от лявата страна на тялото на С..
Описаните факти в тяхната съвкупност водят до
еднозначния извод, че подсъдимият Х. е стрелял в посока, в която се е намирал
пострадалият С..
Вярно е, че самият подсъдим и
свидетелят Едрев сочат различна посока на стрелба. Според подсъдимия Х. в 25
градуса от магнитния север, а според свидетелят около 60 градуса. Тук следва да
бъде припомнено, че тези обстоятелства са възприети по делото въз основа на
обясненията на подсъдимия Х.. В случая следва да се анализират обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите от гледна точка на тяхната
достоверност.
В обясненията на подсъдимият Х.
се констатират три основни противоречия. Първото противоречие касае мястото, от
което подсъдимият е възпроизвел изстрела. От мястото, посочено от Х. за позиция на
стрелбата няма видимост към месторазположението на пострадалия С.. Съобщеното
място от подсъдимия на свидетелите Едрев, И.И. и Стефанов, непосредствено след
престъплението, е различно от това, което той е заявил пред разследващите
органи и съда. От местата, посочени от свидетелите при следствените
експерименти е констатирана видимост към позицията на С.. Противоречие е налице
и относно посоката на стрелбата. Х. и Едрев заявяват, че подсъдимият е стрелял
надясно от мястото, където се е намирал пострадалия. За разлика от тях
свидетелите И.И. и Стефан Стефанов съобщават за посока на стрелбата наляво, към
мястото, където се е намирал С.. Тази посока свидетелите са научили от самия
подсъдим непосредствено след деянието. Третото противоречие е относно животното,
което се е появило между С. и Х.. Първоначално на разпита от 28.02.2017 г./л.52,т.1
от ДП/ подсъдимият е заявявал, че животното е било чакал. Това потвърждава и
свидетелят Иванчо Едрев. В последствие, на разпита от 28 март 2017 година /л.
139 от т.1 от ДП/ подсъдимият вече твърди, че животното, което се е появило
било диво прасе. От горната фактология се налага извода, че е налице еволюция
на позицията на подсъдимият Х., касаеща промяна на мястото, от което е стреляно,
посоката на стрелбата и животното, което се е появило между него и С.. Тази
промяна е насочена към по-добра защитна позиция и стремеж да се избегне наказателната
отговорност. Идеята в случая е да се защити тезата за случайно деяние, предвид
обстоятелството, че е стреляно в посока различна от местонахождението на
пострадалия, стреляно е по диво прасе, което подсъдимият е улучил и в резултат
на рикошет от костите на животното се е
стигнало до смъртоносното поразяване на пострадалия С.. Аргумент в тази насока
е, че за първи път въпросът дали е възможно куршумът да рикошира от кост на
животно, каквото е дивото прасе е зададен от защитника на подсъдимия на
експертите по балистичната експертиза в съдебното заседание на 26-ти ноември
2019 година /л. 174, гръб от НОХД/, както и отговора на вещо лице Доков /л.
176, гръб от НОХД/. Очевидно това е защитна позиция на подсъдимия, която остава
неподкрепена от никакви други данни по делото. Нито при огледа на
местопроизшествието, нито при аутопсията на пострадалия са открити някакви
следи от наранено животно. Обстоятелството, че на местопроизшествието не е
имало диво прасе се потвърждава от показанията на свидетеля Георги Димов /лист
69, том 1 от ДП и лист 162, гръб от НОХД/, който заявява, че е видял и е
стрелял по чакал няколко минути преди С. и Х. също да възпроизведат изстрели.
Относно показанията на свидетеля Иванчо Едрев.
При първите си показания на 25-ти февруари
2017г./л.57,т.1 от ДП/ свидетелят не е
съобщавал за мястото на стрелбата и посоката, в която е стрелял подсъдимия.
Тези обстоятелства са въведени допълнително при следващия му разпит на 16 март
2017 година./л.111,т.1 от ДП/. Свидетелят съобщава, че Х. е стрелял надясно от
мястото, където се е намирал С.. При следственият експеримент, проведен с него
на 22 март 2017 година /л.184-186, т.3 от ДП/ той е посочил място, откъдето има
пряка видимост към местоположението на С.. В показанията си пред съда на 27
ноември 2019 година /л.160, гръб от НОХД/ е заявил, че от позицията, от която е
стрелял Х. нямало видимост към трупа –„Х. ми показа местото, на мен ми го
показа. От това место дето беше Х. нямаше видимост към трупа. Цялото място е в
храсти“. Налице са съществени противоречия в показанията на свидетеля, от
които е видно, че тяхната промяна е в посока на подкрепа на фактите, поддържани
от подсъдимия Х..
След анализа на тези доказателствени средства е
необходимо да се направи преценка кои от
тях са достоверни и кои не. Показанията на полицейските служители - свидетелите
И.И. и Стефан Стефанов следва да се приемат за достоверни първо, защото двамата
свидетели са абсолютно неутрални и не са обвързани по никакъв начин с пострадалия
и подсъдимия. На второ място, техните показания кореспондират с посочените
по-горе факти, а именно местоположението на стрелеца, местоположението на трупа
на пострадалия, неговото разположение върху терена, посоката на раневия канал и
заключенията на комплексната съдебно-балистична и медицинска експертиза.
Показанията на свидетеля Иванчо
Едрев не следва да се ценят като напълно достоверни, поради констатираната
промяна в полза подсъдимия, както и поради това, че са дългогодишни ловци,
членуват в една и съща ловна дружинка, което предполага известна
взаимозависимост и солидарност.
При горния анализ на фактите,
въззивният съд обсъди, както обясненията и показанията, дадени пред съдебния
състав на първата инстанция, така и тези депозирани на досъдебното
производство, тъй като същите са прочетени и приобщени към доказателствения
материал по съответния процесуален ред.
За да се приеме, че
подсъдимият Х. осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.1 от
Наказателния кодекс е необходимо в хода на процеса да се докаже, че причинената
от него смърт на С. е вследствие немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност и между немарливото
изпълнение и настъпилата смърт е налице причинно-следствена връзка.
Безпротиворечиво е прието в
съдебната практика, че ловуването е правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност. Ловуването е регламентирано в
Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия, Правилника за приложението на
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Ловната дейност представлява и източник на повишена опасност, защото при нея се
борави с огнестрелно оръжие, което е в състояние да създаде опасност от
нараняване, включително и причиняване на смърт на други хора. Огнестрелното
оръжие действа бързо и има поразяващ ефект, като при неправилното му използване
представлява заплаха за живота и здравето на други лица.
Подсъдимият е нарушил
„Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели“, приети от
УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в
България“ на 21.11.2014 г. и по-точно член 7, точка 14, член 8, точка 1 и 3. чл.
7 „При дейности с ловно оръжие и боеприпаси за него задължително се спазват
следните основни правила:
т. 14 „Забранява се стрелба по
посока на хора или домашни животни, независимо от тяхното отстояние";
чл. 8 „Забранява се :
- т.1 Стрелба по шум, по неясно видима цел, и/или по такава,
която може да предизвика злополука;
- т.3 Стрелба по посока на хора, независимо от тяхното
отстояние", Тези правила са приравнени на нормативни, защото указанията са
дадени на основание член 50 от ЗЛОД и член 59, алинея трета, точка 4, буква „б“
от ППЗЛОД. Законът делегирал права на управителния съвет на Националното ловно-рибарско сдружение да регламентира
конкретните правила при боравене с огнестрелно оръжие по време на ловуване. Разпоредбата
на чл. 123 от НК е бланкетна иможе да бъде попълнена и с правила, които нямат
нормативен характер, достатъчно е нормативен да бъде само актът, който
предвижда задължението за тяхното спазване / Реш. № 622/ 2004 г. на ВКС по н.
д. № 476/ 2003 г./.
От обективна страна
подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението по член 123 от
Наказателния кодекс. Поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на
повишена опасност е причинил смъртта на пострадалия Ж.С.. Подсъдимият е
произвел изстрел с ловната си пушка в посока, в която се намирал пострадалия С.
и по цел, която може да предизвика злаполука. Това е станало в нарушение на
указанията за боравене с огнестрелно
оръжие, приети от управителния съвет.
Между нарушаването на тези
правила и настъпилата смърт на пострадалия С. е налице пряка
причинно-следствена връзка. Това е така, защото ако подсъдимият не беше
произвел изстрел в посоката, в която се е намирал пострадалия не би се стигнало
неговата смърт. Ако беше спазил правилата на управителния съвет и не беше
стрелял в посоката на пострадалия не би
се стигнало до съответния престъпен
резултат.
От субективна страна
подсъдимият Х. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият
Х. е бил длъжен да предвиди възможността за настъпване на тези последици,
защото е ловец с дългогодишна практика. Той е полагал изпит във връзка с
допускането му до ловна дейност, както и изпит за боравене с гладкоцевно ловно
оръжие и ловно оръжие с нарезни цеви. Същият има и квалификацията за
ръководител на лов. Поради тази причина на същият са били известни правилата за
боравенето на ловно огнестрелно оръжие, правилата за ловуване при групов лов на
вреден дивеч, така и правилата за използване на ловна пушка с нарезна цев. Тези
принципни положения са изисквали всеки ловец преди да възпроизведе изстрел да
се убеди, че не застрашава здравето или имуществото на други хора. За това са
предвидени правилата, че изстрел се произвежда срещу ясно видима цел, която не
се намира в посока, където може да има хора, както и да се преценят
обстоятелствата дали не е възможно да се получи рикошет на изстреляните сачми,
респективно куршуми. Подсъдимият Х. е участвал в групов лов на дребен вреден
дивеч и същият е бил запознат със съответния порядък, които следва да се спазва
по време на такъв лов. Следователно Х. е бил длъжен да предвиди възможността за
настъпване на общественоопасните последици.
В конкретната ситуация той е
могъл да предвиди настъпването на тези последици. Според обясненията на подсъдимия
той добре е знаел посоката, в която се е намирал пострадалия С.. Малко преди да
се случи нещастният инцидент двамата се срещнали и са продължили да се движат в
посока на пусиите. Подсъдимият в обясненията си е заявил, че между него и пострадалия
излязло животно. Същият заявил, че чул изстрел по животното „наблизо и срещу
него“. Следователно подсъдимият е имал представа къде се е намирал пострадалият
С.. От обясненията му става ясно, че той не го е виждал, защото не съобщава за
такива възприятия. Х., обаче е имал възможност да установи къде се е намирал С..
Самият подсъдим обяснява, че е направил няколко крачки напред по заръка на
пострадалия С., тоест непосредствено преди изстрела подсъдимият е чул гласа на
пострадалия и в изпълнение на неговите указания се е придвижил напред. Тези
негови обясненията свидетелстват за това, че до последният момент преди да
възпроизведе изстрел, подсъдимият е съзнавал посоката, в която се е намирал
пострадалия С.. Подсъдимият по време на лова е използвал боеприпаси, които
категорично са забранени, съгласно проведения инструктаж. По време на проведения
групов лов изрично е било забранено използването на боеприпаси по-големи от осем
нули, както и използването на нарезно оръжие с ловни патрони. Забраната е
съвсем резонна и разбираема. По време на групов лов участват голям брой ловци,
използването на такова оръжие с по-голям диаметър на сачмата и нарезни цеви
създава опасност за тях, най-вече поради възможността от рикошети при стрелбата
с него. Поради тази причина изрично е изключена възможността при такъв лов да
се използва нарезно оръжие и боеприпаси с по-голям диаметър. Предвидено е
изрично да се използват ловни патрони с по-малък диаметър на сачмите, което е
във връзка с това, че използването на такъв вид боеприпаси създава доста
по-малка вероятност изстреляните сачми да рикошират и да причинят телесно
увреждане или смърт на друг участник в лова. Това е така, и защото сачмите с
доста по-малък диаметър, направени от мек метал, какъвто е оловото и дори да
срещнат някаква преграда те просто ще се смачкат, ще останат в преградата, но
няма да рикошират и да създадат опасност за живота и здравето на другите
участници в груповия лов. От тази гледна точка подсъдимият, който е бил заредил
ловното си оръжие с ловен патрон със сачми от 13 нули и нарезната цев с ловен
куршум е могъл да предвиди, че близкото разстояние, на което се е намирал
пострадалия, според самия подсъдим около двадесетина метра, е било възможно при
стрелбата с тези боеприпаси да се стигне до рикошет, съответно до нежелани
последици за живота и здравето на намиращият се наблизо друг участник в лова,
какъвто е пострадалият С.. Подсъдимият е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния
резултат, имайки предвид далекобойността на патрона, според съдебно
балистичната експертиза до 3 км, пробивната му мощ - до 2 км и голямата му
кинетична енергия. Тези обстоятелства насочват към особената опасност на този
боеприпас, имащ висока поразяваща способност. Съдебният лекар в заключението си
и в отговорите пред съда е заявил, че пострадалият е поразен от проектил с
висока кинетична енергия, което се доказва от фрагментарното натрошаване на
лицевите кости. За придобиването на
ловно нарезно оръжие законодателят в чл.56, ал.4, изр.2 във вр.чл.26 от ЗЛОД е
предвидил завишени изисквания – успешно положен изпит за подборно ловуване и
минимум две години стаж, предвид по-високата опасност от злополука с този вид
оръжие. Всички тези обстоятелства сочат на виновно поведение от страна на
подсъдимия Х..
Подсъдимият Ж.И. е осъществил
състава на престъплението по член 339, ал.1 от Наказателния кодекс. Той е
предал на пострадалия Ж.С. ловна пушка, която е била негова собственост.
Предаването на огнестрелното оръжие е станало без съответното разрешение на
началника на полицейско управление, така както се изисква съобразно член 77 от ЗОВВПИ.
Съгласно тази разпоредба на закона всяко предаване на огнестрелно оръжие или
боеприпаси трябва да бъде предшествано от разрешение на съответния полицейски
орган. Такова разрешение не е било дадено,
поради което деянието на подсъдимия осъществява този признак от обективната
страна на престъплението. Съгласно заключението на съдебно-балистична
експертиза огнестрелното оръжие е в състояние да произвежда изстрел/СБЕ л.28,
т.3 от ДП/. Следователно ловната пушка, предадена от подсъдимия на пострадалия представлява
годно огнестрелно оръжие и по този начин се доказва и друг обективен признак от
състава на престъплението, а именно предал е годно да произвежда изстрел
огнестрелно оръжие.
От субективна страна
подсъдимият И. е осъществил признаците от състава на престъплението. Същият е
съзнавал, че е владеел годно огнестрелно оръжие на законно основание. Предал е
същото на пострадалия С. преди да получи съответното разрешение от органа, упражняващ
контрол върху оръжията и боеприпасите. Доказването на тези обстоятелства е безспорно,
и защото подсъдимият И. е правоспособен ловец, има съответните познания за
огнестрелните оръжия и предпоставките, при които могат да бъдат предоставени на
друго лице. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а
именно, че е забранено предаването без разрешение на оръжие. Предвиждал е
неговите общественоопасни последици, че ако предаде собственото си ловно оръжие
на С. ще наруши закона, ще извърши престъпление, въпреки това и съзнавайки тези
обстоятелства от обективната страна на престъплението, подсъдимият съвсем
съзнателно се е стремял, искал настъпването на тези общественоопасни последици.
Защитникът на подсъдимият И. във
въззивната си жалба, както и пред първоинстанционния съд, поддържа доводите си за
малозначителност на извършеното от подсъдимия И. деяние. Аргументите за това,
посочени в жалбата са, че първоинстанционният съд не е изследвал формите на
вината, личността на подсъдимия, липсата на предишни осъждания и на
административни наказания за нарушение на правилата на Закона за лова и
опазване на дивеча, както и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия, целта и мотивите на подсъдимия за да
предаде ловното оръжие на С.. По аргументите, сочени от защитата на подсъдимия И.
следва да се отбележи, че първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил тези
обстоятелства и ги е приел като такива, които смекчават неговата отговорност. Следователно
не е коректно твърдението, че окръжния съд
е игнорирал тези обстоятелства. Към приетото от първата инстанция следва
да се добави и следното:
Малозначително деяние би
имало, ако подсъдимият беше предал оръжието във владение на пострадалия в продължение
на няколко минути или за кратък период от време; оръжието не е напускало
жилището или двора на подсъдимия, или ако това е станало, то също би следвало
да бъде за кратък период от време. Законът повелява категорична забрана да се
предава огнестрелно оръжие без разрешение от съответния орган на друго лице. Изключенията са изрично посочени и
касаят извършването на стрелби в лицензирани за това стрелбища. Преценявайки
деянието на подсъдимия дали да бъде подведено под хипотезата на член 9, алинея
втора от Наказателния кодекс следва да се съобразят следните обстоятелства: Престъплението
незаконно предаване на огнестрелно оръжие е в Глава Единадесета „Общоопасни престъпления“,
Раздел Първи „Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни
средства“. Поместването на престъплението в тази глава на Наказателния кодекс
сочи на високата обществена опасност на този вид деяния. В конкретния случай
подсъдимият е предал незаконно, без разрешение собствената си ловна пушка на Ж.С..
Това е станало за продължителен период от време. С. се е отдалечил на километри
от мястото, където следва да се съхранява оръжието. С това оръжие е участвал в
групов лов с други ловци. С това оръжие произвел изстрел. Предавайки незаконно
оръжието на друго лице, подсъдимият е изгубил контрол върху него. Това
обстоятелство води към извода, че използвайки оръжието С. би могъл причини
вреди на други хора или имущества. При тези
обстоятелства въззивният съд счита, че извършеното от подсъдимия Ж.И. не може
да бъде подведено под хипотезата на малозначително деяние. Сочените от защитата
обстоятелства могат да се преценят като смекчаващи отговорността на подсъдимия,
както са изтълкувани от първоинстанционния съд, и както се възприемат и от
въззивната инстанция.
По изложените във въззивната
жалба на подсъдимия Х. възражения относно постановената осъдителна присъда.
Възраженията на подсъдимия са
свързани с годността на проведените в хода на ДП следствени действия - оглед на
местопроизшествие и следствени експерименти, отнасящи се до посоката, в която е
стрелял подсъдимия, както и до твърдението, че липсва вина, а е налице случайно
деяние.
В пледоариите пред двете
инстанции, както и във въззивната жалба, защитата на подсъдимия навежда доводи
за това, че деянието е осъществено от подсъдимия Х. не покрива признаците на
престъплението по чл.123, алинея първа от Наказателния кодекс. Твърди се, че
това деяние е случайно по смисъла на член 15 от Наказателния кодекс. На първо
място се изтъква, че деянието на Х. не е съставомерно от обективна страна, тъй
като не доказано, че подсъдимият е стрелял по посока, където се е намирал
пострадалия. Възражението е несъстоятелно. Съобразно установените по делото
обстоятелства, вещите лица от комплексната съдебно-балистична и медицинска
експертиза на първо място са разгледали възможността смъртта на пострадалия да
е причинена при директен изстрел по посока на пострадалия. Съобразявайки тези
обстоятелства, вещите лица са дали заключение, че е вероятно смъртта на
пострадалия да бъде причинена от директен изстрел в посока на С., който след рикошет
в дърво, камък или друга преграда да е поразил смъртоносно пострадалия. На
следващо място, самият подсъдим при
следствения експеримент е посочил посока на стрелба 25 градуса, вдясно от
мястото, където се е намирало тялото на С.. Следва да се изясни какво се
разбира в указанията по „посока на хора“.
Очевидно създателите на тези правилата не са имали предвид единствено директен
изстрел в посока на мястото, където се намират други лица. Това е така и защото
при стрелба с ловно оръжие, изстрелвайки сачми, същите се разпръскват на широк периметър
- тези обстоятелства са общоизвестни от балистиката. Следователно по посока,
където се намират хора следва да се разбира по-широко понятие, което
категорично да изключва възможността при произвеждане на изстрел да бъдат
засегнати хора или имущества. Очевидно произвеждайки изстрел със патрон със
сачми 13 нули и патрон с ловен куршум, подсъдимият е преценил, че използвайки
тези боеприпаси няма да засегне пострадалия, тъй като те не се разпръскват в
по-широк периметър за разлика от боеприпасите с по-дребни сачми, но не е
съобразил обстоятелството, че е възможно да се получи рикошет, възможност,
която е бил длъжен и е могъл да предвиди.
Поддържа се също така, че не е
налице субективния признак на
престъплението. Доводи за това са: установеният голям ъгъл на стрелбата, която не
е по посока на пострадалия и липсват данни да е в посока и на други лица. От
това се прави извода, че подсъдимият Х. не бил длъжен, но и да е бил длъжен, не
е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. По-горе в
настоящото решение се изложиха аргументи за това, че подсъдимият е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Тук ще се отбележат
накратко и те се отнасят до това, че подсъдимият е следвало да съобрази мястото,
където се е намирал пострадалия, посоката на стрелбата, използваните боеприпаси,
възможността да се получи рикошет, поради което отсъствието на субективните
признаци от състава на престъплението не могат да бъдат приети.
В жалбата се твърди също така,
че не са изяснени важни обстоятелства от предмета на доказване, имащи
изключително значение за наказателната отговорност на подсъдимия Х.. Според защитата
не са събрани доказателства, че подсъдимият Х.
е стрелял по животното, когато то се е намирало между него и С.. Не е
установено категорично в кой момент подсъдимият и пострадалият са се разделили,
къде и кога подсъдимият е видял излизащото между двамата животно, в кой момент
и къде на терена е било, когато подсъдимият е произвел първия си изстрел, както
и местоположението на животното при втория изстрел. По отношение на тези
обстоятелства следва да се посочи, че и в обвинителния акт и в мотивите на
първоинстанционния съд, фактите във връзка с мястото на произвеждане на
изстрелите, тяхната посока, наличието на животно, неговото местоположение са
възприети единствено върху обясненията на подсъдимия Х.. Това е логично, защото
на местопрестъплението е присъствал единствено той. Обясненията на подсъдимия Х.
са в основата на показанията на свидетелите Иванчо Едрев, Стефанов и И.. Тези
свидетели са възпроизвели това което подсъдимият им е заявил относно мястото,
откъдето е произвел изстрелите и посоката, в която те са били насочени. При следственият
експеримент с подсъдимия Х. е било възприето въз основа на неговите сведения
местоположението на трупа на пострадалия С.. В тази връзка възраженията се
явяват неоснователни първо, защото освен подсъдимият друг не е присъствал на
местопроизшествието и второ проведените процесуално-следствени действия не са
довели до установяването на други обстоятелства. За това експертите са
извършвали изчисленията въз основа на посочените от подсъдимия Х. и свидетелите
места на изстрела, както и заявена от тях
посока на стрелбата. Опирайки се на тези обстоятелства експертите от комплексната
съдебно-балистична и медицинска експертиза са достигнали до изводите, че от
всяко място и в посочените от подсъдимия и свидетелите посоки би могло да се
стигне до поразяване на пострадалия, поради това, че куршумът е рикоширал и
посоката му на летене е станала непредсказуема.
С жалбата се оспорва и приетото
в обвинителния акт и присъдата, че
подсъдимият е стрелял по цел, която може да предизвика злополука. Сочи се, че
за такава цел следва да се приеме тази, която предвид нейните специфични
обективни качества или предназначение е от такова естество и да има такива
свойства, че засягането й да предизвика злополука. Посочват се и съответните примери:
открити части или съоръжения на газопровод, проводници на електропровод,
резервоари, цистерни, туби и други. Въззивният съд по принцип се съгласява с
аргументите на защитата, но тук следва да се имат предвид и следните
обстоятелства: Според вещите лица от балистичната и КСБМЕ е било възможно
пострадалият да е бил наранен при рикошет, който се е получил при среща на куршума
в кост на животно. Следователно в конкретния случай стреляйки с патрон с ловен
куршум с нарезна цев на ловното оръжие подсъдимият е следвало да предвиди, че е
възможно да се получи такъв рикошет. От това
следва, че в конкретния случай стрелбата по животно с такъв боеприпас, съответства на понятието
цел, която може да предизвика злополука.
С жалбата се оспорва и още
едно обстоятелство, а именно местоположението на трупа на пострадалия С.. Сочи
се, че мястото на трупа в деня на произшествието не е идентично с това, определено
като местоположение на тялото в хода на следствения експеримент с подсъдимия Х..
Според протокола за следствен експеримент, местонахождението на трупа е посочено
от подсъдимия Х.. В обясненията си пред първата инстанция подсъдимият Х.
заявява, че е посочил мястото, от което е стрелял, но не е посочвал местонахождението на пострадалия
С.. По отношение на тези възражения следва да се съобрази следното:
Действително при извършения протокол за оглед на местопроизшествие тялото на
пострадалия С. не е било фиксирано съобразно съответните GPS координати, не са
извършени и измервания до избрани ориентири. След като е било пропуснато това
обстоятелство да бъде констатирано с категоричност при първоначалният оглед, то не може да се поправи
с последващи процесуално-следствени
действия, тъй като това следва да стане на база свидетелски показания и резултатите
ще бъдат субективни. Приетото за място на положение на трупа е на основание,
посоченото от подсъдимия Х.. Твърдението му, че не е посочвал мястото, където
се е намирал трупа на пострадалия трябва да се приеме като неоснователно, тъй
като протокола за следствен експеримент е бил предявен на подсъдимия, той се
запознал с неговото съдържание и е положил подпис в неговия край без да направи
съответните възражения. Оспорването на мястото на трупа на пострадалия в хода
на съдебното следствие и във въззивната жалба следва да се преценя като промяна
на защитната позиция, както бе посочено по-горе с цел поддържане тезата за
наличие на случайно деяние.
В заключение следва да се изтъкне, че
безспорно, категорично и безпротиворечиво е доказано, че смъртта на пострадалия
е причинена от проектил - част от куршум, изстрелян от подсъдимия Х. с неговото
ловно оръжие. Експертизата е категорична, че пострадалият би могъл да бъде
поразен от всяка една точка и всяка посока, които са били въведени от подсъдимия и свидетелите, поради това, че в
следствие на рикошета проектилът, получава непредсказуема посока на летене.
Тези обстоятелства са в основата на наказателната отговорност на подсъдимия Х.
и по-нагоре в настоящото решение беше разгледан въпросът дали деянието му
представлява случайно такова по смисъла на член 15 от Наказателния кодекс. Съображенията
на първата инстанция и на настоящия въззивен състав са такива, че в конкретната
ситуация, при конкретните обстоятелства деянието на подсъдимия Х. не може да
бъде прието за случайно. Подсъдимият е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици,
поради което същият следва да носи наказателна отговорност за престъпление по
чл. 123, алинея първа от Наказателния кодекс.
Въззивният съд споделя аргументите
на първата инстанция за вида и размера
на наказанията, наложени на подсъдимия Х.. Съдът е преценил степента на
обществена опасност на деянието и подбудите за извършване му, смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства е отчел сравнително високата обществена опасност на деянието,
свързана със зачестилите случаи на този род злополуки, както и липсата на критично отношение на подсъдимия към
деянието. Последното обстоятелство не
следва да се цени като отегчаващо отговорността на подсъдимия, тъй като
разпоредбите на Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс регламентират,
че всеки обвинен в престъпление се счита невинен до доказване на противното с
влязла в сила присъда. На подсъдимия са предоставени процесуални права между
които и правото му да не дава обяснения. Този отказ, както и цялостното
процесуално поведение на подсъдимия не могат да се тълкуват в негова вреда,
поради съответните конституционни и процесуални гаранции.
Съдът е определил наказанието при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, ниската обществена опасност на дееца,
поради което е определил наказанието към минимума. С оглед ниската обществена
опасност на личността на подсъдимия, съдът е преценил, че са налице основанията
за прилагане на института на условното осъждане при максималният изпитателен
срок. Съобразявайки се с горните обстоятелствата и личността на подсъдимия,
съдът е отмерил и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права.
Въззивната инстанция споделя
мотивите на съда относно наложеното на подсъдимия Ж.И. наказание лишаване от
свобода, за неговия размер, както и за приложението на член 66 от Наказателния
кодекс. На подсъдимия И. е наложено и наказание лишаване от право на ловуване,
както и да е съхранява, носи и употребява ловно оръжие в размер на 3 години.
Въззивният съд счита, че това наказание не съответства на обществената опасност
на престъплението и на дееца. За по-тежкото престъпление по чл.123, алинея
първа от НК на подсъдимия е наложено същото по вид и размер наказание. Очевидно
е несъответствието между двете извършени престъпления и техните
общественоопасни последици с отмереното като размер наказание. Безспорно е, че
подсъдимият И. е извършил престъплението, но следва да се имат предвид всички
обстоятелства във връзка с това извършване. Все пак подсъдимият е предоставил
ловната пушка на свой приятел, на когото имал доверие. Необходимо е да се
съобрази обстоятелството, че де юре пушките са били собственост на подсъдимия И.,
но преди това са принадлежали на пострадалия С., като са били прехвърлени на
подсъдимия с уговорката, че след като възстанови правото си да носи ловно
оръжие, те ще бъдат прехвърлени обратно на С.. От тази гледна точка съдът
намира, че определеното от първоинстанционния съд наказание се явява прекомерно
предвид личността на подсъдимия, че не е осъждан и посочените обстоятелства
относно извършването на престъплението. В този смисъл съдът намира, че
наказанието лишаване от права следва да бъде намалено от три години на една
година.
Мотивите на първата инстанция
относно гражданските искове се споделят изцяло от въззивният съд. Правилно
исковете срещу подсъдимият Ж.И. са били отхвърлени, тъй като е преценено, че
между неговото деяние и смъртта на пострадалия С. не е налице
причинно-следствена връзка.
По отношение на гражданските
искове срещу подсъдимия Х. съдът е приел, че са безспорно доказани по основание
и е налице пряка причинно-следствена връзка с престъплението, осъществено от
подсъдимия. Преценени са всички обстоятелства, които имат значение за отмерване
размера на присъденото обезщетение. Съдът е отчел тези обстоятелства и е
отмерил обезщетението за причинени неимуществени вреди съобразно принципа на
справедливостта и установената съдебна практика.
Срещу размера на присъдените
обезщетения защитата на подсъдимия Х. е навела възражение, предвид поведението
на пострадалия, който е бил без светлоотразителна жилетка, шапка или лента.
Твърди се също така, че принос за настъпване на трагичното събитие имат
ръководителя на лова - свидетелят Г. и горския стражар - свидетелят Димов,
които са допуснали С. до лова, въпреки че няма право на това. Съдебната
инстанция преценява, че тези обстоятелства нямат съществено значение за
определяне размера на присъдените обезщетения. Основната тежест при тази
преценка има поведението на подсъдимия и извършеното от него престъпно деяние.
Поради това въззивният съд счита, че е размерът на обезщетенията са определени
правилно и не е необходимо тяхното намаляване.
С присъдата подсъдимите Х. и И.
са осъдени да заплатят поравно направените по делото разноски в размер на 2366
лв. и 55 стотинки. Срещу това решение на съда подсъдимият И. и неговият
защитник са изложили аргументи във въззивната си жалба. Тези аргументи се споделят
от въззивната инстанция, тъй като сторените по делото разноски в по-голямата си
част са направени за експертизи във връзка с обвинението срещу подсъдимия Х..
Поради това същият следва да понесе тежестта за направените разноски след като
съдът го е признал за виновен. В тази част присъдата следва да бъде изменена
като подсъдимият Х. бъде осъден да заплати направените в хода на досъдебното
производство във връзка с обвинението срещу него разноски по делото в размер на
2142 лв. и 55 стотинки, както и разноските за тези експертизи, направени пред
първата съдебна инстанция в размер на 441,28 лева. Съответно подсъдимият Ж.И. следва
да заплати останалата част от разноските в размер на 224 лв.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл.
314 от НПК, не се констатираха нарушения, които да се явяват съществени по
смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т.3 и т.6, във вр. с чл.337, ал.1, т.1 и чл.
338 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 31 от 05.06.2020 г., постановена по НОХД № 659/2019 г. на
Окръжен съд – Варна в наказателно-осъдителната й
част като:
-
НАМАЛЯВА наложено наказание лишаване от право да осъществява дейност по
ловуване по ЗЛОД, както и да съхранява,
носи и употребява ловно оръжие на подсъдимия Ж.Я.И. на 1/една / година;
-
ОСЪЖДА подсъдимия Х.С.Х. да заплати
направените по делото разноски в размер на 2142,55/две хиляди сто и четиридесет
и два лв. и 75 ст./ лева, в хода на
досъдебното производство, както и 441,28/ четиристотин четиридесет и един лв. и
28ст./ лева, разходи пред първата инстанция;
- ОСЪЖДА подсъдимия Ж.Я.И. да заплати направените по делото
разноски в размер на 224/ двеста двадесет и четири/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.