Решение по дело №385/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20207220700385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е  № 269

                                

                                       гр. Сливен, 14.12.2020 г.

 

                                   В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                           Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора … като разгледа докладваното от съдията Бозукова административно дело № 385 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на "М. 2010" ООД г. С. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК–75-0047196/01.10.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която по отношение на "М. 2010" ООД г. С. е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – м. "В. ", находяща се в г. С., С. м. б., стопанисван от "М. 2010" ООД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни на основание  чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна.  Дружеството сочи, че не е допуснало нарушение, доколкото бил издаден фискален бон № 008972/01.07.2020 г. за извършената продажба. Заявява, че още в деня, следващ деня на проверката, била извършена корекция във фискалното устройство, като във фискалния бон били добавени липсващите реквизити – наименование, количеството и стойност на закупените стоки. Дружеството сочи, че от органа изцяло били игнорирани обстоятелства, изключващи отговорността на дружеството – липсвала разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената по фискално устройство, не било отчетено, че дружеството декларира високи финансовите резултати, както не било отчетено и  заплащането в срок на данъчните задължения. Сочи, че в заповедта не са изложени конкретни фактически основания относно конкретния нарушител, конкретния търговския обект и избирателно били пропуснати другите констатации от проверката. Изтъква, че дори да се приеме, че е налице нарушение, то е допуснато за първи път и дружеството няма налагани санкции до момента. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание оспорващия, чрез п. - адв. М. А. ***, поддържа подадената жалба. Заявява, че касовият бон е бил придружен със системен бон, съдържащ изискуемите в разпоредбата на чл.26, ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ реквизити. Счита, че заповедта не е съобразена с принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК, доколкото дружеството е отстранило още на следващия ден – 02.07.2020 г. несъответствието във фискалния бон, като не е допускало други нарушения на данъчния закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената ПАМ. Претендира разноски.

Ответната страна - Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на 01.07.2020 г. в 21: 25 ч. в търговски обект, целогодишен по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – м. „В.“, находяща се в г.С., С. м. б., при която е констатирано издаване на касов бон в нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ. За извършената контролна покупка на п. п., п. б. р., д. п. г. и ** к. а. на обща стойност 35,50 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, модел DAISY MICRO С 01, с ИН на ФУ: DY ****** и ИН на ФП: № ********, но същият не отговаря на изискванията на наредбата, тъй като не са посочени задължителни реквизити – наименование на стоката, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. При проверката не била установена касовата разлика между наличните парични средства на касата, възлизащи на 497,50 лева, съгласно приложен опис, и тези маркирани във фискалното устройство. Установено било, че обектът работи от 10:30 ч. - 23:30 ч. със заети ш. л. на трудово правоотношение. За резултатите от проверката е съставен протокол, ведно със събраните доказателства към него. Направен е извод, че дружеството е нарушило чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. На осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – м. "В.“, находяща се в г. С., С. м. б., и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, на осн. чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, както и отстраняване на наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки. В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и характера на търговската дейност, липсата на реквизити във фискалния бон, което накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на страната, като причинява значителна и труднопоправима вреда, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от търговеца продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи. Посочена е целта на мярката - промяна в начина на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректния недопускане на вреда за фиска. Според административния орган констатираното изпълва състава на  чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС. В заповедта е посочено още, че средно-дневния оборот на обекта е на стойност 947,29 лева, а декларираната данъчна печалба за 2019 г. е 210 362,70 лева, за 2018г.- 214 604,90 лева, за 2017 г. – 168 255,26 лева.

По делото е приобщен протокол № 0932060/04.07.2020г. / фабр. № АА0932060 – л.109/, съставен от и. Д. Т., от който се установява, че дадените от органите по приходите предписания са изпълнени, извършена е необходимата корекция във ФУ и издаваните фискални бонове съдържат необходимите, съгласно  26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, реквизити.  

Видно от приобщената по делото справка, изготвена от НАП / л.98/ публичните задължения на дружеството към 25.09.2020 г. са 0 лева.

По делото е приобщено и НП № 529602-F557503/31.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, с което на „М. 2010“ ООД за допуснатото нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. /л.72/

 Заповедта е съобщена на оспорващия на 03.10.2020 г., видно от отбелязването на самия административен акт.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е на 16.10.2020 г. т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване, (л. 101 и сл.) в рамките на предоставените му правомощия, при условията на обвързана компетентност.

Видно от мотивите на заповедта, определеният срок за запечатване на обекта от 3 дни е мотивиран с тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и характера на търговската дейност, липсата на реквизити във фискалния бон, което накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на страната, като причинява значителна и труднопоправима вреда, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от търговеца продажби и като последица се явява неправилното определена на реализираните доходи. Вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, е в размера на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.

Съдът намира, че така изложените мотиви са бланкетни и не кореспондират с вида на конкретно констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. В конкретния случай мярката е наложена на основание  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за неизпълнение на задължението на оспорващия по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, да издаде фискален касов бон за извършената продажба, който да съдържа задължителните реквизити по чл.26 ал.1 от Наредбата. Действително така посоченото нарушение не се оспорва от жалбоподателя. Видно обаче от доказателствата по делото  - протокол № 0932060/04.07.2020г, съставен от и. Д. Т. преди издаването на оспорената ПАМ, нарушението е отстранено незабавно, като дадените от органите по приходите предписания са изпълнени и е извършена необходимата корекция във ФУ, така че издаваните фискални бонове да съдържат необходимите съгласно  26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ реквизити.  

В този смисъл съдът приема, че изложените в заповедта мотиви са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Административният орган не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай е бил издаден фискален бон за извършената продажба на стойност 35,50 лв., макар и без изискуемите реквизити, не е отчел, че още на следващия ден е извършена необходимата корекция във ФУ и нарушението е отстранено, че при проверката не е била установена разлика между наличните парични средства на касата, възлизащи на 497,50 лева и тези маркирани във фискалното устройство. Не е било отчетено обстоятелството, че средно-дневния оборот на обекта е сравнително висок -  947,29 лева, а декларираната данъчна печалба е голяма - за 2019 г. е 210 362,70 лева, за 2018г. - 214 604,90 лева, за 2017 г. – 168 255,26 лева и не на последно място не е било отчетено, че дружеството няма задължения към НАП.

При издаване на ЗНПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган, в конкретния случай, е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Следва да се отбележи, че констатираното нарушение е за пръв път и от този факт не може да се направи извод за създадена организация, насочена към неотчитане на оборота. В жалбата на търговеца до административния съд изрично е записано, че до момента на проверката, не са били констатирани никакви други нарушения на фискалната дисциплина, като дружеството редовно е заплащало данъчните си задължения, видно от констатациите на административния орган. Освен това налагането в случая на ПАМ за отчетена продажба, но без нужните реквизити на фискалния бон, при липсата на предишни нарушения, се явява несъразмерно с целта на закона. Запечатването на обекта ще има за последица блокиране дейността на търговеца, изнасяне на всичката налична стока от обекта, като по този начин ще му бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката, каквото оплакване се съдържа в жалбата по делото.

Отделно от изложеното липсата на конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява винаги нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. В изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за издаване на мотивирана заповед, административният орган следва да обоснове продължителността на наложената мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с конкретното нарушение, за което я налага. В случая това задължение не е изпълнено, което препятства преценката за съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. (В този смисъл Решение № 13713 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2020 г., I о., Решение № 8147 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020 г., I о., Решение № 7121 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2020 г., VIII о., , I о., Решение № 12899 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2020 г., VIII о., , )

Както съда посочи по-горе принудителната мярка, като всяка такава по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, има превантивно действие - предотвратява настъпването на вредни последици и действа предупредително. За да се наложи такъв вид мярка следва да е налице налична опасност от извършване или от продължаване да се извършва нарушение. В конкретният случай тази опасност е била ликвидирана веднага след извършване на проверката, тъй като дружеството е преустановило нарушението си и е привело дейността си с изискванията на закона – обстоятелство, което е констатирано и от проверяващите органи. В случая запечатването на търговският обект и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяване на нарушението, т. е. наложената мярка има характер на наказание за вече преустановено нарушение, а ПАМ не следва да бъде наказание, доколкото за извършеното административно нарушение е предвидена имуществена санкция по арг. от чл. 118 от ЗДДС вр. чл. 185 от ЗДДС и такава вече е наложена. С отстраняване на нарушението от дружеството целта на закона е постиганата и запечатването на обекта е в противоречие с тази цел. Издаването на утежняващия административен акт при тези обстоятелства е несъвместимо с превантивната функция на мерките, проява е на превратно упражняване на властнически правомощия и е порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 11421 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2018 г., I о., Решение № 12963 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13580/2016 г., I о. и др.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели и при установени отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. Доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие не са представени, доколкото е договорена сума  от триста лева, но липсват доказателства за същата да е заплатена. Ето защо на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските за държавна такса следва да се възстановят от НАП, в чиято структура е издателят на отменената заповед.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

                                               Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на "М. 2010" ООД г. С. Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК–75-0047196/01.10.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА НАП-София да заплати на "М. 2010" ООД г. С. у.“Р. Р.“ ***, ЕИК *********, представлявано от у. М.И.П.-Ж., разноски в размер на 50 (петдесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                    

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: