№ 1737
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110147521 по описа за 2021 година
Производство се развива след постановяване на решение от 26.07.2021 г. по въззивно гр. д.
№ 1141/2021 г. на СГС, с което е обезсилено изцяло решение № 20736/22.01.2020 г. по гр.д.
№ 58862/2018 г. по описа СРС, 87 състав и делото е върнато за ново разглеждане от стадия
на изготвяне на доклад по делото по чл. 146 ГПК от друг съдебен състав.
Предмет на разглеждане са положителни установителни искове, предявени по реда
на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на
дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
В исковата ищецът Т.. твърди, че Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.Е.. №31, ЕТ. 6, АП. 21,и длъжникът С. Т. К., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.Е.., №31, ЕТ. 6, АП. 21, следва да заплатят солидарно на кредитора Т..., ЕИК
*********, представляван от Г..., с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.Я, №23Б, сумата от 4009,80 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 1.4.2014 г. до 30.4.2016 г., с включена в тази сума такса за дялово разпределение,
ведно със законна лихва за периода от 30.5.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 483,65 лв. за периода от 15.6.2014 г. до 15.5.2017 г. За посочените суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2017 г., като ответниците възразили срещу
нея, поради което ищецът иска да бъде установена дължимостта на сумите, заедно със
законната лихва върху главницата от 30.05.2017 г. до окончателното й изплащане. Ищецът
твърди, че между страните е било налице облигационно отношение въз основа на
неоснователно обогатяване, тъй като ответнициге въпреки, че прехвърлили правото на
собственост върху имота през 2006 г., продължили да владеят същия неоснователно и са
консумирали топлинна енергия без да я заплащат. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия до ползвания от ответниците топлоснабден имот, като последните
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, с което са се обогатили за
сметка на обедняването на ищеца. Ответната страна отговаря на условията за потребител по
смисъла на §1, т.43 ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот при
писмен договор при общи условия съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от
1
общите условия на ищеца, дължи заплащане на доставената топлинна енергия съгласно
сключения между страните договор. Според общите условия на ищеца (чл.40, ал.1)
купувачът следва да заплаща топлинната енергия в 20-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася задължението, и след получаване на фактура, след което изпада
в забава за него. Ищцовото дружество е доставяло в имота топлоенергия през процесния
период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е подавано от него възражение срещу
начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни
вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, в които
те не отричат, че са ползвали имота. Молят за отписване по давност и разсрочване на
задълженията им.
Третото лице – помагач Б.. не изразява становище по съществото на правния спор.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице, в случаите
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице – обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва
да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че
тези предпоставки са налице когато, при липса на облигационно отношение, едно лице
ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като спестява
разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното
предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената ТЕ, като обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общи факти – доставката на ТЕ до
имота и ползването й от ответника.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и от представените писмени
доказателства, в това число нотариален акт за покупко-продажба № 83, дело № 79 от 2006 г.,
Решение № 1501 от 08.07.2015 г. по гр.д. № 1214 по описа за 2015 г. на САС и Протокол за
въвод във владение от 02.06.2016 г. се установява, че ответниците са ползвали
неоснователно процесния недвижим имот през процесния период до 02.06.2016 г. Не се
оспорва, че жилищната сграда е топлоснабдена, както и, че за исковия период - от м.4.2014 г.
до м.4.2016 г. имотът е ползван от ответниците. По делото не е спорно, а и от представените
писмени доказателства се установява, че ответниците Д. Т. К. и С. Т. К. са били в
граждански брак по силата на акт № 111/26.09.1987 г. на община Пещера, за който няма
данни да е прекратен към процеснияа период, поради което е налице солидарна отговорнсот
за задълженията на основание чл.32, ал.2 СК.
По делото е установено, а и не е спорно между страните, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Това се установява от съвкупната преценка
на приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и
отчети за отдадена топлинна енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза,
което се базира не само на изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните
отчети на общия топломер в сградата.
С оглед гореизложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответниците по правилата за неоснователно обогатяване.
2
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до
размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ –
стойността на доставената до имота топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на
съдебно-техническата експертиза. Вещото лице установява, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно чрез преносим
терминал, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число на месеца. ЕС на
адрес: ГР.СОФИЯ, бул. "Т.." № 31 е сключила договор за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с Б... За процесния период 01.04.2014 г. – 30.04.2016 г. ФДР е отчитала
апартаментен топломер № 2517313 и два водомера в имота. По време на отчетите са
попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител, приложени по
делото. Процесният имот е с отопляем обем по проект 250 м3, съгласно Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета
на ищеца. За процесния период 01.04.2014 г. – 30.04.2016 г. количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР, съгласно приложението към
чл.61, т.7.2 от Наредба № 16-334. Топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата – етажна собственост, заедно с топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
се определя като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и за БГВ
за сградата и сумата от показанията на индивидалните топломери в отделните имоти. ТЕ за
общи части и сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия им обем по проект. Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи
са приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че третото лице – помагач е извършило
дялово разпределение за имота в съответствие с нормативните изисквания.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
Доколкото ответникът по делото се е обогатил неоснователно, то следва да се
установи каква е цената на реално потребената енергия, с която се е обогатил. При
определяне дължимата цена вещите лица по СТЕ е взело предвид стойностите по
изравнителните сметки, които отразяват действителното потребление, тъй като в настоящия
случай, съобразно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период от м.4.2014 г. до м.4.2016 г. е в размер на 2611.31 лева, която сума представлява
реалното количеството потребена ТЕ в имота, която се дължи на топлопреносното
предприятие.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за
сумата от 2611.31 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 4009,80
лв.
Доколкото съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, следва да се
разгледа възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба.
Подаването на заявлението спира течението на давността, от който момент се счита, че е
предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която давностният срок е
прекъснат. Заявлението е подадено на 30.05.2017 г., поради което и с оглед процесния
3
период - 01.04.2014 г. – 30.04.2016 г., в настоящото производство не се претендират
вземания с изтекла давност/чл. 114, ал.2 ЗЗД/.
По отношение на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 72,65 лв., съдът намира иска за неоснователен, тъй като
ищцовото дружество не е установило да е заплатило цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Съобразно правната квалификация на предявените
искове по чл.59 ЗЗД и дадените от съда до ищеца указания с доклада по делото да докаже,
че е осигурил и заплатил предоставянето на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, с което ответника се е обогатил, ползвайки ги, ищецът не е ангажирал
доказателства. Поради това, предявеният иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – ал. 2. Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване
по чл. 59 ЗЗД е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в
забава, е необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати обезщетение. По делото
не са представени доказателства до ответникът да е достигнала покана за заплащане именно
на процесните задължения за периода от м.04.2014 г. до м.04.2016 г. По тези съображения
съдът намира, че ищецът не е доказал да е поставил ответника в забава за изпълнение на
задълженията за плащане на потребена топлинна енергия, поради което предявените искове
за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 255.62 лева за исковото
производство за държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
както и за заповедното производство. Ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК, но такива не са поискани и
направени, поради което не се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Д. Т. К., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Е.. №31, ЕТ. 6, АП. 21,и С. Т. К., ЕГН **********, с
адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Е.., №31, ЕТ. 6, АП. 21, дължат солидарно на кредитора Т..., ЕИК
*********, представляван от Г..., с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.Я, №23Б, на основание чл.59 ЗЗД,
сумата от 2611,31 лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 1.4.2014 г. до 30.4.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 30.5.2017 г. до изплащане на вземането, с които суми ответниците са се
обогатили за сметка на ищец, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен
размер от 4009,80 лв., както и и иска за лихва в размер на 483,65 лв. за периода от 15.6.2014
г. до 15.5.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 04.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 34980/2017 г. по описа на СРС, 87 състав за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, БУЛ.Е.. №31, ЕТ. 6, АП. 21, аб.№
385980.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ.Е.. №31, ЕТ. 6, АП. 21,и С. Т. К., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.Е.., №31, ЕТ. 6, АП. 21, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.., ЕИК *********, гр.София, ул.Я 23,
сумата 255.62 лв., представляваща сторени разноски в производството.
4
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б.., като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Банкова сметка на Т.., по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5