Р Е
Ш Е Н
И Е
№
217/9.10.2019 г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав, в публично заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
СТОЯНОВА
при
секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Съдията адм.
д. № 201 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с
чл. 76 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по
жалба на МБАЛ “***“ ЕООД, гр. *, депозирана от управителя Д.П., против Заповед
за налагане на санкции № РД-09-137 от 10.05.2019 г. на Директора на РЗОК, гр.
Ямбол. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на заповедта като
постановена при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
мотиви, и наличие на противоречие между
правната квалификация и фактическата обстановка, като подробни съображения са
посочени единствено досежно констатациите по ИЗ
225/2019 г. по КП 56 и по ИЗ 205/2019 г. по КП 56. С молба вх. №
2041/18.09.2019 г. по описа на ЯАС, във връзка с разпореждане на съда, е
направено уточнение, че заповедта се оспорва изцяло като незаконосъобразна,
необоснована и неправилна по отношение на всички описани в нея истории на
заболяванията и клинични пътеки, както и по отношение на всички наложени
санкции. Иска се отмяната на оспорения акт и присъждане на разноски.
Оспорващият МБАЛ
„***“ ЕООД, редовно призован, изпраща процесуален представител адвокат С.Е.,
редовно упълномощена, която поддържа жалбата и иска отмяната на оспорената
заповед.
Ответната страна
- Директорът на РЗОК-Ямбол, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В
представени в срок по делото писмени бележки излага подробни съображения по
съществото на спора.
По делото са
събрани писмени доказателства, приобщена е административната преписка по
издаването на оспорения акт.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено от фактическа страна следното:
Между МБАЛ „***”
ЕООД, гр. * и Национална здравноосигурителна каса – София (НЗОК-София) са сключени
Договор № 280290/23.05.2018 г. и Допълнително споразумение № 12/20.02.2019 г.,
по силата на които дружеството е поело задължението да оказва на
здравноосигурените лица (ЗОЛ) болнична помощ по клинични пътеки срещу заплащане
от възложителя.
Със Заповед №
РД-24-134/22.03.2019 г. на Директора на РЗОК-Ямбол е наредено извършването на проверка
на „***” ЕООД, гр. * като изпълнител на болнична медицинска помощ по клинични
пътеки по Договор № 280290 от 23.05.2018 г. Проверката е дефинирана като
тематична/самостоятелна със задача: контрол на сключения договор с НЗОК и
изпълнение на болнична медицинска помощ по клинични пътеки в съответствие с
общите и специални условия на НРД 2018 г. за медицинските дейности. Определено
е проверката да се извърши от екип в състав: С.Т.С.-И.- * в РЗОК-Ямбол, *С.Н.К.-
* в РЗОК-Ямбол и Р.Г.С. – * ДКБМП, в срок от 25.03.2019 г. до 09.04.2019 г. Заповедта е връчена от С.Т.С.-И.- * в РЗОК-гр.
Ямбол, и получена лично от управителя на лечебното заведение - Д.П., на 25.03.2019
година. Резултатите от извършената в периода 25.03.2019 г. - 09.04.2019 г. проверка
са отразени в изготвения Протокол № ОП-БМП-187/04.04.2019
г., като с направените констатации представляващият МБАЛ „***” ЕООД, гр. *, е
запознат на 04.04.2019 г., когато му е връчен и
препис от протокола. С Писмено възражение № 29-02-215/12.04.2019 г. управителят
на проверяваното болнично заведение е оспорил отразените в протокола констатации
с мотиви, че констатираните нарушения не са допуснати; изразено е становище за
неправилно установяване на фактите от страна на проверяващия екип, което е
довело до неправилни правни изводи и неправомерно санкциониране на болницата по
всички позиции, като подробни съображения са изложени само по отношение на ИЗ
225/2019 г. (КП 56) и на ИЗ 99/2019 г. (КП
78.1). Със заповеди № РД-18-13/03.05.2018 г. и
№ РД-18-13#1 от 18.09.2018 г. на Директора на РЗОК-Ямбол е
сформирана Арбитражната комисия, която на проведено на 24.04.2019 г. заседание
е разгледала образуван арбитражен спор съгласно постъпило становище (възражение) от МБАЛ „***”
ЕООД срещу констатации от извършена проверка от контролен орган РЗОК. Предмет
на арбитражния спор са били единствено обективираните
в т. 1 и т. 4 от Протокол № ОП-БМП-187/04.04.2019 г. констатации
на контролния орган, касаещи ИЗ № 99/2019 г. по КП 78.1 и ИЗ № 225/2019 г. по
КП № 56. След запознаване с материалите по преписката и проведеното обсъждане членовете
на комисията с единодушие са отхвърлили възражението на лечебното заведение досежно ИЗ № 99/2019 г. по КП 78.1. В протокола е отразено
още, че Комисията не стига до решение по констатациите на контролния орган по
отношение на ИЗ № 225/2019 г. по КП № 56 поради равен брой противоположни
гласове (три гласа „за“ от представителите на РЗОК и три
гласа „против“ от представителите на РК на БЛС).
С Решение № РАК-ИМП-5/24.04.2019 г. на Арбитражната комисия, след проведено
обсъждане и гласуване, с шест гласа „за“ становището на лечебното заведение е
отхвърлено, констатациите на контролния орган са потвърдени и е определено, че лечебното
заведение МБАЛ „***“ ЕООД следва да възстанови неправомерно получена сума в
размер на 660 лева за ИЗ 99/2019 г. по КП 78.1, на основание чл. 350, ал. 1 от
НРД 2018 г. за медицинските дейности.
Със Заповед за
налагане на санкции № РД-09-137/10.05.2019 г., издадена от Директора на
РЗОК-Ямбол на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 418, ал. 1 и ал. 3 от НРД
2018 г. за медицинските дейности, на МБАЛ „***“ ЕООД, за две нарушения на чл.
286, т. 6, б. „а“, както и за нарушения по чл. 286, т. 8 и по чл. 280, ал. 3 от
НРД 2018 г. за медицинските дейности, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД 2018
г. (м.д.), е наложена
санкция по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 (касателно ИЗ 205/20019 г.
по КП 56; ИЗ 257/2019 г. по КП 56; ИЗ 225/2019 г. по КП 56 и други седем броя
ИЗ във връзка с документирането на отказаната медицинска помощ) - финансова неустойка в размер на по 200
лева, или в общ размер на 800 лева. Заповедта е връчена на 13.05.2019 г., а срещу
нея е депозирана жалба от представляващия МБАЛ „***“ ЕООД, заведена във
входящия регистър на РЗОК-Ямбол под вх. № 29-02-283/23.05.2019 г., въз основа
на която е образувано и настоящото съдебно производство.
С оглед на така
установената фактическа обстановка и разпоредбите на чл. 168 от АПК и. чл. 146
от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
оспорването и в законоустановения срок.
Разгледана по
същество същата е основателна
предвид следното:
Предмет на
съдебен контрол е Заповед за налагане на санкции № РД-09-137/10.05.2019 г. на
Директора на РЗОК-Ямбол, с която, на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, чл. 418,
ал. 1 и ал. 3 и чл. 400, ал. 3 от НРД 2018 г. (м.д.), на МБАЛ „***“ ЕООД, за две
нарушения на чл. 286, т. 6, б. „а“, както и за нарушения по чл. 286, т. 8 и по чл.
280, ал. 3 от НРД 2018 г. за медицинските дейности, е наложена санкция по т. 1,
т. 2, т. 3 и т. 4 (касателно ИЗ 205/20019 г. по КП
56; ИЗ 257/2019 г. по КП 56; ИЗ 225/2019 г. по КП 56 и други седем броя ИЗ във
връзка с документирането на отказаната медицинска помощ), а именно - финансова
неустойка в размер на по 200 лева, или в общ размер на 800 лева.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен акт
настоящият съдебен състав констатира, че същият е постановен от компетентен
орган, в законоустановената писмена форма и при
спазване на визираната в закона процедура, предвид следното:
В конкретния
случай, административното производство е инициирано със заповед на Директора на
РЗОК – Ямбол, с която е наредено извършването на тематична/самостоятелна
проверка на МБАЛ „***” ЕООД като изпълнител на болнична медицинска помощ по Договор
№ 280290/23.05.2018 г., сключен с НЗОК-София; определена е задача на проверката
- контрол на сключения договор с НЗОК и изпълнение на медицинска помощ по
клинични пътеки в съответствие с общите и специални условия на НРД 2018 г. за
медицинските дейности, срока за извършването ѝ, както и кръгът на
проверяващите лица. Заповедта е връчена по надлежния ред и е получена лично от управителя
на проверяваното лечебно заведение. За резултатите от извършената проверка е
изготвен протокол – в него са обективирани констатациите
от проверката, с които управителят на МБАЛ „***” ЕООД е запознат на 04.04.2019 г.
Недоволно от констатациите, контролираното лице – изпълнител на болнична помощ,
е подало възражение, като са оспорени отразените в протокола констатации с
мотиви за неправилно установени от проверяващия екип факти, което е довело до
неправилни правни изводи и неправомерно санкциониране по всички позиции, като
подробни съображения са изложени единствено досежно
ИЗ 99/2019 г. по КП 78.1 и ИЗ 225/2019 г. по КП 56. В писменото възражение е
изложено и становище, че визираните в протокола нарушения не са допуснати.
Възражението е разгледано на заседание на Арбитражна комисия, (сформирана с нарочна заповед на Директора на РЗОК-Ямбол). Предмет на арбитражния спор са били единствено обективираните в т. 1 и т. 4 от Протокол № ОП-БМП-187/04.04.2019 г. констатации на контролния орган, касаещи ИЗ №
99/2019 г. по КП 78.1 и ИЗ № 225/2019 г. по КП № 56. След запознаване с
материалите по преписката и проведеното обсъждане членовете на комисията с
единодушие са отхвърлили възражението на лечебното заведение досежно ИЗ № 99/2019 г. по КП 78.1; по отношение на ИЗ №
225/2019 г. по КП № 56 в протокола е отразено, че Комисията не стига до решение
по констатациите на контролния орган поради равен брой противоположни гласове
(три гласа „за“ от представителите на РЗОК и три гласа „против“ от
представителите на РК на БЛС). С Решение № РАК-ИМП-5/24.04.2019 г. на
Арбитражната комисия, след проведено обсъждане и гласуване, с шест гласа „за“
становището на лечебното заведение е отхвърлено, констатациите на контролния
орган са потвърдени и е определено, че лечебното заведение МБАЛ „***“ ЕООД
следва да възстанови неправомерно получена сума в размер на 660 лева за ИЗ
99/2019 г. по КП 78.1 на основание чл. 350, ал. 1 от НРД 2018 г. за
медицинските дейности. Със Заповед за налагане на санкции №
РД-09-137/10.05.2019 г., издадена от Директора на РЗОК-Ямбол на основание чл.
76, ал. 2, ЗЗО, чл. 418, ал. 1 и ал. 3 и чл. 400, ал. 3 от НРД 2018 г. за
медицинските дейности, на МБАЛ „***“ ЕООД, за две нарушения на чл. 286, т. 6,
б. „а“, както и за нарушения по чл. 286, т. 8 и по чл. 280, ал. 3 от НРДМД 2018
г., е наложена санкция по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 (касателно
ИЗ 205/20019 г. по КП 56; ИЗ 257/2019 г. по КП 56; ИЗ 225/2019 г. по КП 56 и
други седем броя ИЗ във връзка с документирането на отказаната медицинска
помощ) - финансова неустойка в размер на по 200 лева, в общ размер на 800 лева.
Заповедта е връчена на 13.05.2019 г.
Съобразно
нормативната уредба, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване
на медицинска помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица
от РЗОК – контрольори, които могат да извършват проверки на територията на
съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено
от него длъжностно лице (чл. 72, ал. 2 и
3 от ЗЗО). Текстовете на ал. 3 и 4 от чл. 74 от с.з.
предвиждат, че при установяване на нарушение по чл.
73, ал. 1
съответното длъжностно лице по чл.
72, ал. 2
съставя и подписва протокол, в който описва установените факти; екземпляр от
протокола се предоставя срещу подпис на лицето – обект на проверката, като
последното има право да даде писмено становище пред директора на РЗОК по
направените от длъжностното лице констатации в 7-дневен срок от връчването на
протокола. Ал. 10 на чл. 72 от ЗЗО указва, че условията и редът за
осъществяване на контрола по ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и
ал. 9 се определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение
на цитираната разпоредба Управителят на НЗОК е издал Инструкция № РД-16-31/23.06.2016
г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 вкл. от ЗЗО, която е публикувана на официалния сайт на НЗОК. В глава втора, раздел II и следващите от същата детайлно са уредени условията
и реда за извършване на проверки, чиито текстовете са изцяло в синхрон с
горните разпоредби, както и с тези на чл. 75 и чл. 76, ЗЗО, предвиждащи
следното: в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното
длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от
получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от
арбитражна комисия (според ал. 5 на
чл. 75 от ЗЗО създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се
организира от директора на съответната РЗОК и тази комисия осъществява своята
дейност при условията и по реда, определени в НРД); в случай че арбитражната комисия потвърди
констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите,
предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ; санкциите
се налагат със заповед на директора на РЗОК, която се издава в срок до един
месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на директора на РЗОК,
че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се
съобщава на лицето – обект на проверката; в случай, че арбитражната комисия не
се произнесе с решение в срока по чл.
75, ал. 7
или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение,
директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите
(чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; идентичен с цитираната разпоредба е и текстът
на чл. 418, ал. 3 от НРДМД 2018 г.). С оглед на изложеното до тук, следва да се
приеме, че оспореният в настоящото производство административен акт като
издаден от Директора на РЗОК - Ямбол е постановен в рамките на неговата
компетентност, в изискуемата писмена форма при спазване на горепосочената
законова процедура.
Макар оспорената
заповед да е постановена в писмена форма, съдът намира, че същата е произнесена
в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради липса на изложени в нея ясни
фактически основания за издаването ѝ. Този извод е верен предвид
следното:
Както се
отбеляза по-горе, хипотезите, при които арбитражната комисия не достигне до
решение поради равен брой гласове, както и когато не се произнесе в законоустановения срок, са уредени в чл. 76, ал. 3 от ЗЗО и
в 418, ал. 3 от НРДМД 2018 г. Същите предвиждат, че в посочените случаи
директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.
Предоставената свобода за преценка на административния орган, след получаване и
обсъждане на всички доказателства по преписката, да формира своето становище
дали да наложи предвидена в НРДМД за 2018 г. санкция, сочи, че в този случай
директорът на РЗОК действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази хипотеза
производството по издаване на административния акт трябва да протича при
спазване на общите административнопроизводствени
правила, заложени в АПК, тъй като в специалните закони липсва изрична уредба.
Това означава, че ако издаде заповед за налагане на санкция, той е длъжен да
изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на болнична помощ е допуснал
нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му по
констатациите на протокола от проверката, след което да обоснове приложените
санкции. Посочената хипотеза се различава съществено от предвиденото за
случаите, когато изобщо не е подадено становище по констатациите от проверката,
или то не съдържа възражения, или пък когато констатациите са потвърдени от
арбитражната комисия. В последните случаи органът действа в условията на
обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи
предвидените санкции (чл. 74, ал. 5 и
чл. 76, ал. 1 от ЗЗО). В настоящия
случай лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу
констатациите в протокола от извършената проверка, като именно това е наложило
и разглеждането на случая от Арбитражна комисия. Въпреки че във възражението е
изложено становище, с което се оспорват санкциите по всички позиции от
Протокола с мотиви за липса на съставомерност на
вменените нарушения, съответно - неправилно установени факти, което е довело до
неправилни правни изводи и неправомерно санкциониране, Арбитражната комисия е
разгледала и обсъдила становището на контролираното болнично заведение
единствено досежно изложените в него съображения по
ИЗ 99/2019 г. по КП 78.1, както и по ИЗ 225/2019 г. по КП 56, (по отношение на което е налице хипотезата на чл. 76,
ал. 3, предложение второ от ЗЗО, респ. на чл. 418, ал. 3, предл.
2 от НРДМД 2018 г.). Наложените с
оспорената заповед санкции по т. 1, т. 2 и т. 4 изобщо не са били предмет на разглеждане
и обсъждане от Комисията, (въпреки
възражението на проверяваното болнично заведение),
следователно по отношение на тях липсва произнасяне в законоустановения
срок по смисъла на чл. 76, ал. 3, предл. първо от
ЗЗО, респ. на чл. 418, ал. 3, предл. 1 от НРДМД 2018
г. При това положение, Директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна
самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкция, но следва да мотивира
акта си, като обсъди направените в хода на административното производство
възражения. Това означава излагане на самостоятелни мотиви в заповедта, поради
обстоятелството, че Арбитражната комисия не е стигнала до решение, респ. не се
е произнесла в срок. Издателят на заповедта е длъжен да изложи мотиви относно
това защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на
задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на
медицинския протокол, след което да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Това негово задължение е
закрепено нормативно в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Видно от оспорената
заповед мотиви в тази насока са изложени единствено по отношение на санкцията
по т. 3 от нея (за ИЗ 225/2019
г. по КП 56), а мотиви досежно
санкциите по т. 1, т. 2 и т. 4 от заповедта изобщо не са изложени. Т.е., вместо
да обсъди възраженията на лечебното заведение и да изложи собствени мотиви защо
не ги приема, административният орган е наложил санкциите, без да посочи конкретни
съображения за отхвърлянето на възражението (за
санкциите по т. 1, т. 2 и т. 4), респ. - задоволил
се е с това да посочи, че не приема възражението за ИЗ 225/2019 г.,
преповтаряйки констатациите на контрольорите в тази насока, които са подкрепени
единствено от представителите на контролния орган - РЗОК–Ямбол, в Арбитражната
комисия, без да изложи конкретни съображения. Вярно е, че мотивите на
административния акт могат да се съдържат и в друг акт, свързан с процедурата
по издаването на крайния акт. В настоящия казус обаче, доводите, съдържащи се в
протокола от проверката за ИЗ 225/2019 г., са оспорени както от лечебното
заведение-жалбоподател, така и от половината от членовете на Арбитражната
комисия и по тази причина констатациите от длъжностите лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО не могат да представляват пълни и ясни мотиви, а следва да бъдат
обосновани, като се опровергае тезата, съдържаща се в оспорването. По отношение
на санкциите по т. 1, т. 2 и т. 4 от заповедта мотиви за отхвърляне на
оспорените констатации напълно липсват. Волята на административния орган следва да
бъде ясно изразена в административния акт или в други
документи, съдържащи се в преписката, към които актът
препраща – тя не следва да бъде
изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния
акт чрез въвеждане на нови
фактически и правни основания – такива, които не са
включени нито в акта, нито в преписката
по издаването му. Мотивите имат съществено
значение както за адресата на
административния акт, така и за съда.
Непосочването на фактическото
основание за издаване на акта
в разрез с императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е абсолютно
основание за отмяна на процесния
акт, тъй като това са
юридическите факти, от които органът
черпи упражненото от него публично
право и са необходим ограничителен белег на това
право – посочените
в акта мотиви, с оглед на които
се извършва съдебният контрол, не могат да
бъдат замествани от твърдения на
страните, предположения на съда или
други обстоятелства, които имат някаква
връзка с поставения за разрешаване случай, но не
се вместват в юридическия факт, респ. фактическия
състав, който поражда властническото правомощие на административния
орган. Този извод произтича
и от нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, която ограничава съдебното установяване само относно онези
факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения
акт. Административният орган следва да посочи
всички фактически и правни основания за издаването на
акта си в съдържанието на самия акт или
в друг документ, към който актът
препраща и който се намира в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се
допълват впоследствие със съображения, които не се
съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които
актът препраща. В случая, позовавайки
се само на констатациите от протокола от извършената проверка, който е възприел
като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на
жалбоподателя, Директорът на РЗОК–Ямбол е постановил обжалваната Заповед за
налагане на санкции № РД-09-137/10.05.2019 г. за констатираните нарушения по т.
1, т. 2, т. 3 и т. 4, в противоречие с изискуемата от закона форма за мотиви по
фактическите основания за издаването ѝ (в
този смисъл Решение № 12177 от 10.10.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3572/2018 г. и Решение № 2250 от
18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2018 година). При издаване на административен акт в условията на
оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви е основание за неговата
отмяна, тъй като липсата на мотиви в случая препятства съдебния контрол относно
съответствието на административния акт с материалния закон и с целта на закона,
които са изисквания за неговата законосъобразност. Допуснатото нарушение съдът
намира, че е съществено и този порок обуславя незаконосъобразността на акта
като издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което същият
следва да бъде отменен.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, РЗОК - Ямбол следва да понесе
отговорността за разноските, като бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски
в доказания размер от 50 лева за внесена държавна такса за разглеждане на
делото.
Водим от
гореизложеното, четвърти административен състав на ЯАС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №
РД-09-137 от 10.05.2019 г. на Директора на РЗОК, гр. Ямбол, с която, на
основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, чл. 400, ал. 3 и чл. 418, ал. 1 и ал. 3 от НРД
2018 г. (м.д.), на МБАЛ „***“ ЕООД, за две нарушения на чл. 286, т. 6, б. „а“, както
и за нарушения по чл. 286, т. 8 и по чл. 280, ал. 3 от НРД 2018 г. за
медицинските дейности, е наложена санкция по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 -
финансова неустойка в размер на по 200 лева, или в общ размер на 800 лева.
ОСЪЖДА РЗОК, гр. Ямбол да заплати на МБАЛ „***“
ЕООД сумата от 50 (петдесет) лева, съставляваща разноски по делото за внесена
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му по реда на чл.
138, ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ:/п/не се чете