Р Е Ш Е Н И Е  № 260050

 

гр. Сливен, 05.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1598 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „Д.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя С.В.Д., против НП № 22-0000395 от 16.11.2020 год., издадено от и.д. Директор РД „АА“ - Бургас, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200,00 лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 69, т. 9 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и претендират направени разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.10.2020 год. бил съставен АУАН с фабр. № 270605 срещу „Д.” ООД - гр. Сливен за това, че на 29.10.2020 год. около 13,30 часа в сградата на ОО „АА” - гр. Сливен, на *****, след извършена комплексна проверка на дружеството, в качеството му на лице по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33/1999 год. на МТ и притежаващо лиценз на Общността за превоз на пътници № 0660 било констатирано следното: Лицето по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33/1999 год. на МТ дружеството не е инструктирало водачите Т.А.Д., П.Д.К., Г. П.К., Г.С.Г., П.Д.И., В.А.М.и М.С.К.да спазват Регламент (ЕО) № 561 от 2006 год., Регламент № 165/2014 год. на ЕО, видно от книга за инструктаж по чл. 69, ал. 9 от Наредба № 33/1999 год. на МТ, в която липсват данни за водачите, назначени по трудово правоотношение в дружеството и посочени по-горе. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 69, т. 9 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ. При съставянето на акта била иззета като доказателство книга за инструктаж по Наредба № 33. Актът бил връчен на 29.10.2020 год. на управителя на дружеството (л. 5 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0000395/16.11.2020 год., издадено от и.д. Директор РД „АА” - Бургас, с което на дружеството било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200,00 лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 69, т. 9 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ. НП било връчено на управителя на дружеството на 24.11.2020 год. (л. 4 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото НП е посочена дата и мястото на извършване на нарушението, а само е отразено, че административното нарушение е констатирано на 29.10.2020 год. около 13,30 часа в сградата на ОО „АА” - Сливен. В акта и в НП е посочено, че административното нарушение се изразява в това, че дружеството не е инструктирало водачите, назначени по трудово правоотношение в дружеството да спазват Регламент (ЕО) № 561 от 2006 год., Регламент № 165/2014 год. на ЕО, без да са посочени каквито и да е било обстоятелства, при които е извършено нарушението, т.е. на коя дата е бил назначен всеки един от тези водачи и в какъв срок същите е следвало да бъдат инструктирани да спазват посочените регламенти. Следователно нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно това кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно не посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е в размер на 300,00 лева, при интерес до 1000,00 лева. В настоящия случай се претендират разноски в размер на 300,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо, е неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в пълен размер от 300,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 16 от делото).

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000395/16.11.2020 год., издадено от и.д. Директор РД „АА“ - Бургас, с което на „Д.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя С.В.Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200,00 лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 69, т. 9 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „Д.” ООД – гр. Сливен, с ЕИК *****, представлявано от управителя С.В.Д. разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: