№ 45
гр. Харманли, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200008 по описа за 2022 година
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Образувано е по жалба от АНТ. ИВ. Д. с ЕГН ********** от
гр.Харманли, ул.****** против Наказателно постановление № 19-0271-
001030 от 22.07.2019г. ВПД Началник РУ – Харманли към ОД на МВР-
Хасково упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018г., допълнена със
Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на министър М. М., с което на основание
чл. 183 ал.4 т.7 предл.1 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. за нарушение по чл.
137А ал.1 от ЗДвП; по чл.185 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по
чл.157, ал.8 от ЗДвП.; чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв.
за нарушиние по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП ; чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от Закона
за движение по пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление. Оспорва се изцяло
законосъобразността на АУАН и НП като се твърди, че са издадени при
нарушение на процесуалния закон, които са съществени. В съдебно заседание
пред Районен съд – Харманли жалбоподателят редовно призован, не се явява.
За него се явява защитникът му адв. Д.А.– АК гр. Хасково, с пълномощно по
1
делото,който поддържа изцяло жалбата. Моли съдът да отмени изцяло
атакуваното НП, като навежда подробни доводи за това.
Административно – наказващият орган, редовно призовани не
изпращат представител и не се представлява.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.06.2019 г. в 10:35 часа в гр. Харманли на бул. « България»
жалбоподателя АНТ. ИВ. Д. с ЕГН ********** управлява лек автомобил
»
„Опел Астра» с peг. № ****, собственост на "Ан ИндъстриООД гр.
Харманли, като по време на движението не ползва обезопасителен колан, с
който е оборудван управлявания автомобил.При извършената справка в АНД
в РУ – Харманли се устоновило, че водачът Д. има връчени и неплатени в
срок глоби. Водача не представя СУМПС и констролен талон,поради което
водачът е извършил:
1. Водачът на МПС от категории М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, когато е в
движение не изпълзва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано,
с което виновно е нарушил чл.137А ал, 1 от ЗДвП;
2. Носи връчено наказателно постановление за нарушение по ЗДвП с
изтекъл срок за плащане, с което виновно е нарушил чл.157 ал. 8 от
ЗДвП;
3. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с
което виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП
4. Не носи контролен талон от свидетелство за управление на МПС, с което
виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП
АУАН е съставен на място РУ от свид. ИВ. Т. Ш. , като при
съставянето му присъствал свид. ПЛ. АТ. М. и нарушителят. На нарушителя
А.Д. е съставен АУАН за следните нарушения: неизползване на
обезопасителен колан по време на движение, нарушение по чл. 137А ал.1 от
ЗДвП, за не носене на СУМПС нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и не
носене на контролен талон към СУМПС чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и за
нарушение по чл. 157 ал.8 от ЗДвП, за неплатени глоби в срок. АУАН е
прочетен, предявен на жалбоподателят, като същият направил възражение по
него, че бил с обезопасителен колан. Жалбоподателят подписал акта и
получил екземпляр от него. Въз основа на горният АУАН е издадено и
обжалваното НП, в което е възприета същата фактическа обстановка. НП е
издадено на 22.07.2019г. и е връчено на жалбоподателя на 21.12.2021г., видно
от отбелязването върху НП. Дадената в НП квалификация на нарушенията
2
напълно съвпада с тази в АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели свид. ИВ. Т. Ш., свид. ПЛ. АТ. М..
Съдът кредитира показанията на свидетелите по т.1 и т.2 от НП, като за
нарушенията по т.3 и т.4 от НП, двамата свидетели категорично заявяват, че
жалбоподателя А.Д. при проверката е представил свидетелство за
управление на МПС от съответната категория, както и контролен талон от
свидетелство за управление на МПС. Съдът кредитира подазанията на свид.
ИВ. Т. Ш., свид. ПЛ. АТ. М., като еднопосочни, непротиворечиви и
безпристранни, подкрепящи се от писмените доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
1. Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП ”Водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП
гласи: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т. 7. не изпълнява задължението
за използване на предпазен колан или носене на каска.
2. Съгласно чл.157, ал.8 от ЗДвП Наказателното постановление
заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила,
съответно решението или определението на съда при обжалване.
Разпоредбата на чл.185 от ЗДвП гласи: „За нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв”.
3. Съгласно чл.100, ал.1,т.1, пр.1 ЗДвП „Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него”.
Разпорадбата на чл.183, ал.1 т.1,пр.1 ЗДвП гласи : „Наказва се с глоба 10 лв.
водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство;
4. Съгласно чл.100, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП „Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него”.
Разпорадбата на чл.183, ал.1 т.1,пр.2 ЗДвП гласи : Наказва се с глоба 10 лв.
водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство;
Следователно нарушенията, за които е наложена глобата на
жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административна
санкция.
3
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН, за част от
описаните в него нарушения, а именно тези: по т.1 – чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по
т.3 -чл.100, ал.1,т.1, пр.1 ЗДвП и т.4 - чл.100, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП не са на лице
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на
атакуваното НП. Според съда в тази си част на АУАН са посочени всички
изискващи се реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН по отношение на АУАН.
Освен това съвсем точно и ясно са описани нарушенията и обстоятелствата,
при които са извършени, както и датата и мястото на нарушението. Правилно
нарушенията с оглед текстовото им описание са квалифицирани по т.1 – по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.3 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП, т.4 – по
чл.100, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП. В НП в тази част е възприета същата
фактическа обстановка и същите нарушения, като те са квалифицирани от
АНО също по цитираните по-горе текстове. Видно от заповед № 8121з-515/
14.05.2018г. ,допълнена със Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на министър М.
М., лицата съставили АУАН и издали НП са надлежно упълномощен да
съставят АУАН и да издават наказателни постановления. Тоест от горното се
налага извода, че и при издаването на НП в частта по т.1 – по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП; по т.3 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП, т.4 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.2
от ЗДвП са на лице всички изискващи се реквизити по чл.57 от ЗАНН и не са
на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на
НП на това основание. За нарушенията по по т.3 – по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗДвП и т.4 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН са описани
съставомерните признаци на нарушенията по т.3 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.1 от
ЗДвП, т.4 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП,като в АУАН не е описана
правната норма за нарушенията по по т.3 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП,
т.4 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП. В НП постановление са изложени
съставомерните признаци на двете нарушения а именно: нарушение по т.3 –
по чл.100, ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП, т.4 – по чл.100, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП, като
съответно за нарушенията по т.3 и т.4 са наложени на основание чл. 53 от
ЗАНН,вр. чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП наказание "Глоба" в размер на 10,00
лева и и на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП
наказание "Глоба" в размер на 10,00 лева.
В тази връзка съдът намира, че съставеният АУАН отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН за
нарушенията по т.3 и т.4. Словесното описание на нарушението в АУАН и
НП е идентично и съдържа описание на деянието, датата и мястото, на което
е извършено. Видно от съдържанието на АУАН и НП там се приема, че
нарушението в т. 3 е по чл.100 ал. 1 т.1,пр.1 от ЗДвП и по т. 4 е по чл.100 ал.
1 т.1,пр.1 от ЗДвП са извършени на 26.06.2019г. в 10,30 часа в гр. Харманли,
на бул. **** от водача А.Д., който управлява лек автомобил „Опел Астра» с
peг. № ****. Действително в АУАН не е дадена правна квалификация на
осъществените деяния, като се визира, че водачът А.Д. не носи СУМПС и
контролен талон към него, а в НП правилно се приема, че се касае за
4
нарушение по чл.100 ал. 1 т.1пр.1 от ЗДвП и по чл.100 ал. 1 т.1пр.2 от ЗДвП.
Неправилната,неточна правна квалификация или липса на правна
квалификация в АУАН, обаче, може да се определи и уточни от АНО при
издаването на НП по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, ако по безспорен
начин са установени извършването на нарушението, нарушителя и неговата
вина. Последната разпоредба допуска наказващият орган да прецизира
административното обвинение, стига от описанието на нарушението, дадено
в АУАН, ясно да могат да се изведат елементите от състава на самото
административно нарушение и именно това е сторено в процесния случай. В
този смисъл са както съдебната теория, така и практиката на касационната
инстанция изразена в Решение № 498 от 08.06.2018 г. на Административен
съд - Хасково по АНД (К) № 408/2018 г., Решение № 481/30.05.2018г.
по АНД(К) № 319 по описа на Административен съд-Хасково за 2018г. и
Решение № 492/26.06.2018г. по АНД(К) № 414 по описа на Административен
съд-Хасково за 2018г. др.
Предвид горното, според настоящия състав, не е налице допуснато
съществено нарушение в АУАН при нарушенията по т. 3 и т. 4, още повече,
че в НП административно-наказващият орган изрично прецизира това
обстоятелство, като посочва и разпоредбата на чл.53 от ЗАНН сред
основанията за издаване на НП. Преценката дали едно допуснато по време на
висящо пред АНО производство процесуално нарушение е съществено или
не, зависи от това дали същото по естеството си води до ограничаване
процесуалните права на наказаното лице, респ. пречи на същото в пълен обем
на осъществи защитата си по фактите и приложимия закон. Тази преценка
винаги е конкретна спрямо спецификата на конкретния случай. В конкретната
хипотеза, дори да се приеме, че има допуснато нарушение при съставяне на
АУАН, същото обаче не води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице именно, защото не съставлява пречка то да организира в
пълен обем защитата си срещу наказателното постановление.
Следва също да се отбележи, че административно-правната доктрина
приема /"Процесът по ЗАНН", Л. Панов, Р. Илкова, Изд.Сиела, 2009, стр.
124-125/, че е възможно да има допуснато нарушение по чл.42, т.5 от ЗАНН,
изразяващо се в непосочване на нарушената правна норма, неправилно
посочване на нарушената правна норма (например едновременно посочване
на взаимноизключващи се разпоредби) или липса на конекситет между
фактологията и правната й квалификация. В тези случаи наказващият орган
също разполага с възможността надлежно да отстрани нарушението, като
посочи действително нарушената правна норма или прецизира правната
квалификация, но само ако последната се извежда недвусмислено от фактите
и обстоятелствата, при които е прието за извършено нарушението, какъвто е
конкретния казус.
Не така според настоящият състав стои въпросът в частта на АУАН и
НП за нарушението визирано в т. 2, а именно по чл.157, ал.8 ЗДвП. Тук
според съда, в тази си част АУАН и НП не отговаря на изискванията на
5
ЗАНН. С АУАН на нарушителя е повдигнато обвинение за това, че не е
заплатил в срок наложените глоби, което е нарушена разпоредбата на чл.190,
ал.3 от ЗДвП, според която наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване. Именно това ще е нарушената разпоредба от закона в случай, че
бъде констатирано неплащане на глобата при влязло в сила наказателно
постановление в определения от закона срок. В НП нарушителят е
санкциониран за това, че носи връчено наказателно постановление за
нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане, като нарушението е
квалифицирано по чл.157, ал.8 от ЗДвП, т.е нарушителят е наказан за
нарушение, за което не му е повдигнато обвинение. Последното според съда
е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на НП в тази си част –
т. 2 от НП, а именно за нарушението по чл.157, ал.8 ЗДвП.
Настоящата инстанция счита, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А.Д. на нарушението по
по чл.157, ал.8 ЗДвП, за деяние, което не е наказуемо. От една страна
приложената в случая санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП,
предвиждаща, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на
него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните
се наказват с глоба до 20 лв., е бланкетна, поради което не би могла да се
приложи без конкретно и ясно посочено нарушение на ЗДвП. От друга
страна, съгласно цитираната в наказателното постановление като нарушена
норма – чл. 157, ал.8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя
контролния талон за период от един месец след влизането му в сила,
съответно решението или определението на съда при обжалване. Видно е, че
при тази си редакция нормата на чл. 157, ал.8 от ЗДвП не предвижда
конкретно задължение за определен субект, или забрана, чието нарушаване да
съставлява административно нарушение. Съгласно чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В случая законодателят не е въвел забрана за
управление на МПС с наказателно постановление – изтекло, нито забрана за
носене на връчено наказателно постановление за нарушение по ЗДвП с
изтекъл срок за плащане, за да се приеме, че нарушаването й води до
извършване на административно нарушение. Описаното деяние на водача не
съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това е
възприето и в досегашната практиката на АС – Хасково (напр.Решение от
21.05.2013 г. по КАНД № 170/2013 г. на същия съд).
По същество съдът намира за описаните НП нарушения по т. 1, т. 3 и
т. 4 следното.
6
По т.1 от НП
По отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. От
материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване
на административно нарушение и в НП в частта относно нарушението по чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1, вр. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, проверени от съда с
допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят АНТ. ИВ. Д. е
управлявал лек автомобил марка „Опел Астра» с peг. № ****, за което
превозно средство няма спор, че е категория М, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2
ЗДвП, без да използва обезопасителен колан. Факт, възприет пряко и лично
от свид. ИВ. Т. Ш., свид. ПЛ. АТ. М. в момента на движение на превозното
средство, непосредствено преди и след подаване на сигнал за спирането му.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4 т.7,
предл. 1 вр. чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано
от административнонаказващия орган при липса на възражения, респ.
доказателства за наличие на факти, сред визираните в ал. 2 на цитирания
текст, обосноваващи изключение от задължението по ал. 1, за което на
жалбоподателя е ангажирана отговорността.
По т.3 и т.4 от НП
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е
уредена в чл.183, ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП и чл. чл.183, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП –
глоба 10 лева,за всяко нарушение. Видно е от текста на чл. 100 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП, че водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него, от което следва, че същият трябва и да ги представи при извършване на
проверка. В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства
на свид. ИВ. Т. Ш., свид. ПЛ. АТ. М. се установява, че А.Д. е представил на
контролните органи свидетелство за управление на МПС и контролния талон
към СУМПС в деня на нарушението 26.06.2019г. Свид. ИВ. Т. Ш. твърди, че е
представил СУМПС и контролен талон към него, а свид. свид. ПЛ. АТ. М.
сочи «Бяха му изискани документи, той представи СУМПС и контролен
талон, защото ако не ги бе представил, това щеше да е нарушение, което да е
7
описано пак в акта», поради което вменените му нарушения не се доказаха по
безспорен начин. НП в тази част по т.3 и т.4 от НП е недоказано и се явява
неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.
По т.2 от НП
По отношение на нарушението по чл.157, ал.8 от ЗДвП.
Нарушението е описано в НП „носи връчено наказателно
постановление за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане”, като
изпълнително деяние на нарушението в постановлението е посочено носенето
от страна на жалбоподателя на наказателно постановление за нарушение по
ЗДвП с изтекъл срок на плащане. Само по себе си носенето на такова НП не е
нарушение, нарушение е неплащането му в определения от закона срок, но
такава квалификация липсва. В текста на посочената като нарушена норма на
чл.157, ал.8 от ЗДвП не се визира срок за плащане на НП, а се урежда
функцията на НП временно да замества контролния талон. Дори посочения в
тази разпоредба срок да е свързан със законовите срокове за плащане на глоби
по НП, то конкретната разпоредба не разглежда това задължение. Както бе
посочено по- горе в мотивите на решението от една страна приложената
санкционна норма в случая на разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща,
че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба до 20 лв., е бланкетна, поради което не би могла да се приложи без
конкретно и ясно посочено нарушение на ЗДвП. От друга страна, съгласно
цитираната в наказателното постановление, като нарушена норма – чл.157,
ал.8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или
определението на съда при обжалване. Видно е, че при тази си редакция
нормата на чл.157, ал.8 от ЗДвП не предвижда конкретно задължение за
определен субект, или забрана, чието нарушаване да съставлява
административно нарушение. В случая законодателят не е въвел забрана за
носене на връчено наказателно постановление за нарушение по ЗДвП с
изтекъл срок за плащане, за да се приеме, че нарушаването й води до
извършване на административно нарушение. В тази част НП следва да се
отмени поради нарушение както на процесуалните правила, така и на
материалния закон.
Страните имат право на разноски съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Пълномощникът на жалбоподателя адв. Д.А. е сезирал съда с изрично искане
за присъждане на разноски. Следователно претенцията за разноски е
основателна.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към чл. 143, ал. 1 от
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
8
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Според т. 6 на ДР на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от ЮЛ,
в структурата на която е административният орган. Следователно в случая
разноските трябва да бъдат възложени върху това ЮЛ, от което е част
административно-наказващият орган, а това е ОД на МВР-гр. Хасково като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43
ЗМВР, в който смисъл съдът съобрази и Р № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС и следва да се определят по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата,чл.18,ал.1, вр. чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300,00
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. чл. 58д, т.1 от
ЗАНН а нарушението по т. 1 от НП и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. чл.
58д, т.1 от ЗАНН по т. 2; т. 3 и т. 4 от НП съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0271-001030 от
22.07.2019г. ВПД Началник РУ – Харманли към ОД на МВР- Хасково
упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018г.,допълнена със Заповед
№8121з-825/19.07.2019 г. на министър М. М. в частта : по т.1 от НП, с което
на АНТ. ИВ. Д. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.****** на основание
чл. 183 ал.4 т.7 предл.1 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. за нарушение по чл.
137А ал.1 от ЗДвП;
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0271-001030 от
22.07.2019г. ВПД Началник РУ – Харманли към ОД на МВР- Хасково
упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018г.,допълнена със Заповед
№8121з-825/19.07.2019 г. на министър М. М. в частта : по т.2 от НП, с което
на АНТ. ИВ. Д. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.****** на основание
чл.185 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДвП;
по т. 3 от НП, с което на АНТ. ИВ. Д. с ЕГН ********** от гр.Харманли,
ул.****** на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв.
за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП ; по т.4 от НП, с което на АНТ.
ИВ. Д. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.****** на основание чл.183
ал.1 т.1 предл.2 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
9
работи – Хасково да заплати на адв. Д.Г. А. с ЕГН ********** с адрес гр.
Хасково, ул. ***** сумата от 300 ( триста ) лева, представляваща разноски по
НАХД № 8/2022г. на РС - Харманли.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10