№ 25..1
гр. С. 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110125206 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е от ищеца А. Н. Д. частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Й. С. Я. да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща част от обща претенция за 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от ответника вследствие на негово неправомерно
поведение, ведно със законна лихва от 21.12.2022 г. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Д.б. община
Д.б. Софийска област, представляващ поземлен имот /дворно място/ с площ 43.. кв.м.,
съставляващ УПИ ХII-1... в кв. 69 по регулационния план на гр. Д.б. видно от
Нотариален акт № том IV, рег. № 3921, дело № 693/200.. г. на нотариус Р.Г. с район на
действие Ихтимански районен съд, вписан в рег. на НК под № 485, вписан в Службата
по вписвания вх. Рег. № ... Акт № ... том XI, д. № 2309/0.. г. Сочи, че му е било
издадено разрешение за строеж на плътна ограда по източната граница на имота.
Посочва, че ответникът депозирал редица жалби пред различни институции,
вследствие на които били извършени проверки, но не били установени нарушения. РП
– гр. Самоков отказала да образува наказателно производство. На 15.06.2022 г. бил
подаден сигнал до тел. 112, органите на МВР извършили проверка, но не констатирали
нарушения. В тези жалби ответникът навеждал доводи за редица незаконосъобразни
действия от страна на ищеца. Вследствие на неверните твърдения, на които се давала
гласност, ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство, притеснение за здравето на сестра му, майка му и леля му, които ставали
свидетели на скандалите, затруднение да извършва професионалните си ангажименти,
честта и достойнството на ищеца били уронени, както и доброто му име. Претендира
разноски.
Ответникът Й. С. Я. в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че има собствен съседен
на имота на ищеца поземлен имот. На 10.06.2022 г. установил, че портата на
собствения му имот откъм ул. „Ибър“ била затрупана с две купчини пръст и достъпът
до двора и жилищната сграда бил невъзможен. Сочи, че за предприетите от ищеца
1
действия не е бил уведомен, нито е дал съгласието си тежки строителни машини да
преминават през имота му. На 15.06.2022 г. установил, че действията на ищеца
продължават, като тези действия унищожавали половината от собствения му имот. На
същата дата ответникът позвънил на тел. 112, подал сигнал и полицейски патрул
дошъл на място. Ответникът и майка му дали показания, съставен бил
предупредителен протокол съседите да не навлизат в имота на ответника.
Впоследствие се обърнал към редица държавни органи в търсене на защита на правата
си, поради което счита, че не е извършил неправомерни действия по отношение на
ищеца. Ответникът бил предявил иск пред РС – гр. Ихтиман за решаване на спора
между страните. Счита иска за неоснователен, поради което моли съдът да го
отхвърли. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и страна:
Не е спорно между страните, че ищецът А. Н. Д. е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Д.б. община Д.б. Софийска област, представляващ поземлен имот
/дворно място/ с площ 43.. кв.м., съставляващ УПИ ХII-1... в кв. 69 по регулационния
план на гр. Д.б. с площ от 443 кв.м, че Й.ка Н.а Д.а (сестра на ищеца) е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Д.б. община Д.б. Софийска област, представляващ
поземлен имот /дворно място/ с площ 43.. кв.м., съставляващ УПИ ХXVII-1... в кв. 69
по регулационния план на гр. Д.б. с площ от 364 кв.м както и че ответникът е
собственик на съседен имот, съставляващ УПИ ХXVIII-1242 в кв. 69 по
регулационния план на гр. Д.б. с площ от 364 кв.м.
Не е спорно между страните и че през м.юни 2022 г. са започнали СМР по
изграждане на плътна ограда между имоти УПИ ХII-1..., УПИ ХXVII-1..., УПИ
ХXVIII-1242 и УПИ ХI... в кв. 69 по регулационния план на гр. Д.б.. Именно във
връзка с тях е възникнал спор между страните в настоящото производство.
Не е спорно между страните и че ответникът Й. С. Я. е подал жалби до кмета на
Община Д.б. РДНСК-София Област, Областен управител на Софийска област, ДНСК,
Районна прокуратура – Самоков, Омбудсмана на РП България, М. на правосъдието и П.
на РП България, съдържащи оплаквания за незаконност на СМР по изграждане на
плътна ограда между имоти УПИ ХII-1..., УПИ ХXVII-1..., УПИ ХXVIII-1242 и УПИ
ХI... в кв. 69 по регулационния план на гр. Д.б. нарушения на собственически права
чрез действия на ищеца в собствени на ответника недвижими имоти, унищожаване на
съществуваща ограда, изместване на имотна граница между съседните имоти и т.н.
Жалбите не са представени с вх.номера от страните по делото, но депозирането им
пред посочените институции и органи не се оспорва от тях.
Представен по делото е констативен протокол от 21.0...2022 г. (л. 21-28 по делото)
от съдържанието, на който се установява, че от Община Д.б. в изпълнение на Заповед
№ РД-15-180/11.0...2022 г. на началника на РДНСК Софийска Област е извършена
проверка на законността на строежи, представляващи огради между УПИ ХII-1..., УПИ
ХI... и между УПИ ХXVII-1... и УПИ ХXVIII-1242 в кв. 69 по регулационния план на
гр. Д.б. като не са констатирани дейности и СМР, които да бъдат квалифицирани като
незаконни. Приети като доказателства по делото са и Разрешение за строеж №
001/05.02.2019 г. и № 018/24.06.2022 г. и № 002/03.04.2018 г. на Община Д.б..
Не е спорно по делото, а се установява и приложените писмени доказателства, че
пр.пр. № 659/2022 г. по описа на РП-Самоков, ТО-Ихтиман е образувана по жалба на
ответника Й. Я. за незаконосъобразни действия от страна на съседите му – ищецът А.
Д. и сестра му Й.ка Д.а. С постановление от 02.08.2022 г. (л. 303 -305 по делото) РП-
Самоков, ТО-Ихтиман е отказано образуването на наказателно производство и е
прекратена пр.пр. № 659/2022 г. по описа на РП-Самоков, ТО-Ихтиман.
Постановлението е обжалвано от ответника Я. и с постановление от 13.10.2022 г. на
СОП (л. 298-302 по делото) е отменено постановление от 02.08.2022 г. на РП-Самоков,
ТО-Ихтиман и е върнато на РП-Самоков, ТО-Ихтиман за изпълнение на дадените от
СОП указания. С постановление от 28.02.2023 г. (л.29-32 по делото) е отказано
2
образуването на наказателно производство и е прекратена пр.пр. № 659/2022 г. по
описа на РП-Самоков, ТО-Ихтиман.
От изисканата от Районен съд – Ихтиман информация (л. 1..4-180) се установява,
че гр. дело № 1130/2022 г. по описа на РС-Ихтиман е образувано по искова молба с вх.
№ 5388/09.12.2022 г., с която е предявен от Й. С. Я. против А. Н. Д. и Й.ка Н.а Д.а иск
с пр. осн. чл. 109а от ЗС за определяне на точното местоположение на границите
между имотите на страните. Към момента на исканата информация не е налице
постановен съдебен акт по делото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на
свидетелите Й.ка Н.а Д.а (сестра на ищеца) и Стоилка Иванова Я.а (майка на
ответника).
От показанията на св. Д.а, ценени при условията на чл. 1..2 ГПК, се установява, че
същата познава ответника, тъй като притежават съседни имоти. Разказва, че с брат й Й.
Д. започнали през м.юни 2022 г. строеж на масивна плътна ограда в притежаваните от
тях имоти. Строежът започнал лятото на 2022 г., след като се били снабдили с
разрешение за строеж. Съседът от източната страна Й. Я. многократно идвал и
създавал конфликти и пречки като твърдял, че нахлуват в неговия имот и с вандалски
действия унищожават плодните му дръвчета. Възпрепятствал строителството, обаждал
се на тел. 112, депозирал поредица от жалби до кмета на Община Д.б. РДНСК-София
Област, Областен управител на Софийска област, ДНСК, Районна прокуратура –
Самоков, Омбудсмана на РП България, П. на РП България като твърдял, че се извършва
незаконно строителство. Извършени били проверки, които приключили с извод за
липса на извършени законарушения. Тези жалби и сигнали се отразили много зле на
А., който се ползвал с авторитет и изградено добро име в града, а и в страната.
Започнал да избягва контакти с близки и приятели, защото Й. разгласявал тази
информация сред населението. Станал затворен, уронен бил авторитета му. Влошило
се здравословното му състояние, започнал да повишава стойности на кръвното
налягане, а бил и с начална форма на диабет. Имал и душевни притеснения за майка си
и леля си, тъй като те живеели в имота.
От показанията на свид. Я.а, ценени при условията на чл. 1..2 ГПК, се установява,
че на 10.06.2022 г. посетили имота си на ул. „Ибър“ 13 в Д.б. заедно със сина й. Когато
пристигнали останали потресени от гледката. Входът към имота им бил отрупан с два
камиона пръст, отвътре на оградата имало струпани камъни, всичко било в техния
имот. Не можели да влязат оттам. Оградата между техния имот и тези на А. и сестра му
била махната. Стърчал само един кол. В техния имот били изкопани основите за
новата ограда. Орязани били дървета и клони на плодни дръвчета. Имотът им приличал
на строителна площадка. Извикали полиция, която съставила предупредителен
протокол да не влизат в имота, но те продължили да вандалстват. В следващите дни
строежът продължил. В проведен разговор А. й заявил, че „ако му пречим да строи, че
това той работи и на него нищо не му струва“. Спорили с него, че с оградата навлиза в
техния имот. Поискали му разрешение за строеж, но той не им представил такова. По-
късно разбрали, че такова разрешение е издадено от Общината с по-късна дата, след
като строежът бил започнал. Покойният й мъж бил подписал незаконна декларация, но
кметът отказал да им я покаже. Съседите отказвали да свидетелстват „заради кмета“.
След изграждането на оградата Й. подал молба до съда и образувал дело. Разказва за
случка, в която се разминали с А. и се поздравили, след което синът и бил повикан в
полицията да дава обяснения, тъй като А. твърдял, че Й. е искал да го сгази.
Други относими по делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД - претенция за обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от виновното противоправно
поведение на ответника. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже:
противоправно поведение от страна на ответника; вреда – претърпяване на сочените в
исковата молба неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между
3
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди, както и размера на
имуществените вреди. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина.
На първо място, следва да се установи, дали е налице противоправно поведение от
страна на ответника.
За да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо
наличие на определено поведение на ответника и вредоносен резултат в причинно-
следствена връзка от същото, като поведението следва да е извършено в нарушение на
определени законови разпоредби. Подаване на искове, молби, жалби и сигнали до
правораздавателни и правоохранителни органи само по себе си не са противоправно
поведение. Това поведение представлява реализация на субективно право и поначало
упражняването му е правомерно. Конституционно право на всеки гражданин е да
подава искови молби, жалби, петиции, предложения, сигнали, като така търси защита
на накърнени или застрашени свои права и интереси. Реализирането на това право би
могло да бъде неправомерно, само ако представлява злоупотреба с право.
С решение № 53/04.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1913/201.. г., III ГО, ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на въпроса, представлява ли
жалба до държавен орган единствено и само реализация на субективно право или при
излагане в нея на неверни факти и обстоятелства може да е налице злоупотреба с
право, т. е. противоправно поведение, което може да причини вреди. Според
посоченото решение на ВКС, носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, затова
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно, което,
обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право, което е противоправно. Тя е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и
законни интереси на други (на Република България), но също и в противоречие с
интересите на обществото. Подаването на жалба до съответния компетентен орган
съставлява упражняване на законоустановена възможност, тъй като гражданите имат
право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им
известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства
не бъдат установени. Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) е налице,
когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава
жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Само
превратното упражняване на право е укоримо. Затова и няма злоупотреба с права
тогава, когато те се упражняват с ясното съзнание че съществуват, независимо от това
дали предприетата защита е адекватна, дали действително съществува твърдяното
право и дали има грешка в преценката, която да е извинителна или
неизвинителна. (така решение № 245/05.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1..34/2014 г., III
ГО; решение № ..58/11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV ГО и др.).
В конкретния случай по делото е установено, че ответникът е подал редица
сигнали до различни органи и институции, сред които до кмета на Община Д.б.
РДНСК-София Област, Областен управител на Софийска област, ДНСК, Районна
прокуратура – Самоков, Омбудсмана на РП България, М. на правосъдието и П. на РП
България, съдържащи оплаквания за незаконност на СМР по изграждане на плътна
ограда между имоти УПИ ХII-1..., УПИ ХXVII-1..., УПИ ХXVIII-1242 и УПИ ХI... в
кв. 69 по регулационния план на гр. Д.б. нарушения на собственически права чрез
действия на ищеца в собствени на ответника недвижими имоти, унищожаване на
съществуваща ограда, изместване на имотна граница между съседните имоти,
унищожаване на плодни дръвчета и т.н. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и
се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Същевременно съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е
провел виновно противоправно поведение, в следствие на което ищецът да е претърпял
вредите, за обезщетение на които е предявен искът. Не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че с подадените от ответника жалби и сигнали срещу
горепосочените органи и институции, същият е злоупотребил с правото си да сезира
компетентните държавни органи, като излага известните му факти и обстоятелства с
4
искане за търсене на съдействие и упражняване на контрол върху законово
регламентирана дейност. Спорът между страните и оплакванията на ответника в
депозираните жалби касаят незаконно (според ответника) СМР по изграждане на
плътна ограда между имоти УПИ ХII-1..., УПИ ХXVII-1..., УПИ ХXVIII-1242 и УПИ
ХI... в кв. 69 по регулационния план на гр. Д.б. и граници между тези имоти. В случая
настоящият състав счита, че отправените от ответника Я. жалби и сигнали, с оглед
техния брой, изложените обстоятелства и органите до които са адресирани, не се
установява да са израз на злоупотреба с права. От същите се установява, че ответника,
в лично качество, сезирайки различни институции е реализирал не само правото
си на жалби и сигнали до компетентени органи, но и защита на правото си на
собственост. За неоснователно съдът намира твърдението на ищеца за
противоправност на поведението на ответника, тъй като жалбите били адресирани до
органи и институции, които не били компетентни да се произнесат. Ответникът не
разполага с нужните знания и квалификация за преценка кой е органът, компетентен да
се произнесе по оплакванията му, а съответния орган, при депозирана жалба, вън от
предметната, респ. териториалната му компетентност, е длъжен да препрати същата на
органа, компетентен да се произнесе. Така в напр. в приложения по делото констативен
протокол от 21.0...2022 г. е посочено, че по отношение на оплакванията на ответника за
нарушаване на собственическите му права чрез действия на съседи, същият разполага
с възможността да предяви по съдебен ред иск по чл. 109 ЗС. Органите са длъжни да
оказват нужното съдействие на гражданите и да насочват същите, когато това касае
зашита на техни законни права и интереси.
В обобщение, от приложените писмени доказателства не може да се направи
извод, че ответникът упражнявайки свои права е действал противоправно и виновно,
каквото поведение би било налице само при съзнателно изнасяне на неверни
обстоятелства.Точно обратното, от събраните по делото доказателства може да се
направи извод, че целта на ответника с подаването на сигнали и жалби за извършване
на проверки от гражданите поначало е правомерно поведение, което е конституционно
закрепено от законодателя. Действието по подаване жалба до прокуратурата с
твърдения за незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за
разрешаване на проблемите не е противоправно.
При така възприетото и то съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че по делото не е установено поведението на ответника да
представлява злоупотреба с предоставените му права, тоест че е знаел, че правото му
не съществува, но въпреки това е предприел действия по упражняването му с цел да
навреди на ищеца. Индиция за това е и образуваното от ответника гр. дело №
1130/2022 г. с предмет иск с пр. осн. чл. 109а от ЗС за определяне на точното
местоположение на границите между имотите на страните. Само при такава хипотеза
поведението на ответника би могло да се приеме за укоримо и подробни съображения
за този извод съдът изложи по-горе. В тежест на ищеца е било да установи тези
обстоятелства, а доказателства за същото по делото не са ангажирани. Следователно,
по делото не се установява ответникът да е злоупотребил с правото си да се обръща за
съдействие до държавните органи с цел проверка на условията, при които се изпълнява
законово регламентирана дейност, съответно – да е имал за цел за увреди интереса на
ищеца, поради което и поведението на ответника не е противоправно. Също така, не се
установява предприетите от ответника действия да са недобросъвестни и да са имали за
цел да увредят права и законни интереси на ищеца, а именно липсва субективната
страна на злоупотребата с права – умисъл и вина.
Противоправността на деянието е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
който съществува обективно. Липсата и е основание искът да бъде отхвърлен, защото
от една страна предпоставките в посочения текст са кумулативно дадени и липсата на
която и да е води до неоснователност на претенцията, а от друга липсата на
противоправност води до липса на причинна връзка между деянието и настъпилия за
ищеца вредоносен резултат. По тези съображения, предявения иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските:
5
При този изход на спора на основание чл. ..8, ал. 3 ГПК ответникът има право да
получи направените в хода на производството разноски. Същият претендира такива за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева съгласно представен по
делото договор за правна защита и съдействие (л. 50). От страна на ищцовата страна е
релевирано своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. .., ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата
над 10 000 лв., което в настоящия случай, с оглед цената на иска – 10 000 лева, възлиза
на 1300 лева. Предвид правната и фактическа сложност на делото, обемът на събрания
доказателствен материал и броя проведени открити съдебни заседания, съдът счита че
размер от 1400 лева не е прекомерен.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул.
„Р.Д.в“ .., ет, ап иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Й. С. Я. с
ЕГН **********, с адрес; гр. С. р-н И, ж.к. ..д, бл., вх ет., .. да заплати сумата от 10 000
лв., представляваща част от обща претенция за 30 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди причинени от ответника вследствие на негово неправомерно
поведение, изразяващо се в депозиране на сигнали и жалби, за извършвани
незаконосъобразни действия от ищеца, ведно със законна лихва от 21.12.2022 г. до
окончателното плащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл...8, ал.3 ГПК А. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
В. ул. „Р.Д.в“ .., ет, ап да заплати на Й. С. Я. с ЕГН **********, с адрес; гр. С. р-н И,
ж.к. ..д, бл., вх ет., .., сумата от 1400 лева, представляваща разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6