Решение по дело №3920/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 430
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 15 май 2022 г.)
Съдия: Димитър Мирчев
Дело: 20211000503920
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 265578 от 31.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 8763/2019 г. по описа на
Софийски градски съд (СГС), „Дженерали Застраховане” АД, гр. София с ЕИК: ********* е
осъден да заплати на М. Ц. Б., ЕГН: ********** от гр. *** на основание чл. 432, ал.1
КЗ – сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на телесни увреди при ПТП от
28.09.2017г., заедно със законната лихва, считано от 10.01.2019 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлена претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в частта за горницата - над присъдената сума от 20 000 лева и до
пълния претендиран размер на обезщетението от 100 000 лева. Определена е квота на
съпричиняване ½ от пострадалия и размер на обезщетението за неимуществени вреди преди
съпричиняването от 40 000 лв. При този изход от делото страните по същото са осъдени да
платят и съответните съдебно-деловодни разноски и такси съобразно правилата на чл. 78
ГПК, а на процесуалния представител на ищеца-адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач /ТЛП/ на страната на
застрахователя В. Б. Б..
Решението на СГС е обжалвано само от „Дженерали Застраховане“ АД. Намира се, че
правилно е определено съпричиняването на ½, но сумата в справедлив размер, преди
1
прилагане квотата на приноса от Б., следвало да бъде 30 000 лв., съответно крайно
определеното обезщетение трябвало да е 15 000 лв. Затова се обжалва решението на съда за
сумата от 5000 лв. /разликата между 15 000 лв. и 20 000 лв./ като се иска от САС да го
отмени в тази част и да отхвърли претенцията за тази сума. Второто оплакване в жалбата е
за неправилно определяне на началната дата за начисляване на мораторната лихва върху
главницата по обезщетението за неимуществени вреди, като се настоява, че поради
нарушени императивни правила по сета действащия КЗ, лихвата трябвало да се начислява от
02.07.2019 г., а не от 10.01.2019 г., както било посочено в обжалваното решение, в който
смисъл се отправя и съответното искане до САС.
Не е подаван отговор на въззивната жалба, вкл. и от ТЛП Б., като пред настоящата
инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства в хипотезите на чл. 266, ал. 2 и
3 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване
и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Във втората инстанция
не са искани и не са събирани нови доказателства, тъй като между страните няма спор по
фактите.
Между страните по делото не са спорни, както наличието на деликт, така и наличието на
валидно застрахователно правоотношение между конкретното дружество и делинквента по
застраховка „ГО на автомобилистите“. За сумата от 15 000 лв. размер на главницата по
обезщетението за неимуществени вреди със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба, както и в отхвърлителната му част, първоинстанционното решение е
влязло в сила, като неоспорено от никого.
Спорни се явяват пред настоящата инстанция единствено:
А) размерът на обезщетението за неимуществени вреди през призмата на чл. 52 ЗЗД;
Б) откога следва да се начислява законната лихва за забава върху главницата по
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
В контекста на чл. 269, изр.второ ГПК, съдът следва да се произнесе само по тези два
въпроса.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
В т.ІІ на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт,
2
увреждания трябва да е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи
критерии – момент на настъпване на уврежданията, възраст на пострадалия и т. н.
Заключението на изслушаната в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/,
която е изготвена от в.л. д-р Ц. Г. сочи следното:
Пострадалият въззиваем е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
главния мозък и контузионен /хеморагичен/ фокус, локализиран в левия теменен дял на
главния мозък; лицева травма, изявена с контузия и разкъсно-контузна рана на гърба на
носа; данни за гръдно-коремна травма, без засягане на органи в гръдна и коремна кухини.
След приложеното по спешност лечение, обусловената пряко от травмата опасност за
живота на пострадалия е преодоляна. Поотделно и заедно мекотъканните травми на носа и
гръдно-коремната контузия са довели до болки и страдания, като реализират критериите на
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл.130, ал.1 НК.
Според наличното описание на травмите при Б., следва да се приеме, че са причинени от
действието на твърди тъпи предмети, по директен механизъм на удар за травмиране
на мекотъканните увреждания и индиректно за мозъчната контузия. В съвкупност
причиняването на установените в деня на съобщения инцидент травми, може да се обясни
със следния механизъм на ПТП – блъскане от лек автомобил като пешеходец, каквито данни
са изложени в исковата молба и констативен протокол на КАТ, като експертът дава
заключение, че тези травми са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Последиците от мекотъканните увреждания са отшумели до 2-3 седмици след инцидента.
По делото не е представена проследяваща медицинска документация за състоянието на
пострадалия след изписването му от болничното заведение на 02.10.2017г., като според
медицинската документация към този момент той е изписан с подобрение и е бил с
нормален неврологичен и соматичен статус, като му е дадена препоръка за продължаване на
лечението и проследяване.
При липса на медицински данни за проследяване на пострадалия, само теоретично може да
се посочи, че последиците от мозъчната контузия – главоболие, отпадналост, лесна
уморяемост и др., са налице поне около един месец след травмата.
От показанията на свид. Т. /разпитана пред първата инстанция/ се установява, че същата
познава ищеца-въззиваем от около 10 години. Приятелят на свидетелката го съжалил и му
предоставил възможност да ползва негова къща, която е към Суходол без да плаща наем,
защото нямало къде да живее. Получавал малка пенсия, работел като пазач, но след това го
съкратили, а катастрофата, в която пострадал и за която свидетелката разбрала едва след
като М. Б. се появил с епикриза от болницата, станала след съкращаването му от работа.
Когато се прибрал, той бил унесен, не знаел какво се е случило и разбрал за това, че е
пострадал от катастрофа от свидетелката и приятеля й, които се запознали с епикризата от
болницата. Като се прибрал стоял и се чудел какво трябва да направи, за разлика от преди
катастрофата бил със забавени движения, преди на направи нещо мислел дълго. Често го
3
боляла главата и свидетелката му давала течен аналгин и други хапчета. Повече от седмица
след прибирането си от болницата не искал да излиза навън, не можел да пази равновесие.,
бил неадекватен. Ищецът нямал близки и свидетелката се грижела за него, но той не
разрешавал да го събличат и затова тя и приятелят й не могли да видят какви наранявания
има по тялото му. Вече се бил възстановил, но не бил същия като преди инцидента. Преди
катастрофата излизал навън, а сега нямал желание за това и излизал само в двора, стоял
затворен.
С оглед горните данни и доказателства, при направата на преценката по реда на чл. 52
ЗЗД, настоящият състав на САС намира, че справедливото обезщетение за така описаните
болки и страдания на ищеца възлиза на 30 000 лв. Съвкупно следва да се отчетат следните
обстоятелства: бързото възстановяване в рамките на няколко месеца, както и това, че не са
останали някакви остатъчни негативни последствия върху физическото здраве на ищеца,
или поне липсват доказателства за това; по-голямата възраст на Б. /роден е през 1945 г./ и
психическите му притеснения от инцидента следва да се отчетат, но също и това, че ПТП е
реализирано през 2017 г. – с оглед социално-икономическата обстановка в страната тогава,
равнището на МРЗ пред тази година, това, че не са налице счупвания, хирургични
интервенции, както и данни за непълно медицинско възстановяване при ищеца.
Съпричиняването следва да остане в размер от ½, тъй като няма жалба от никого в този
аспект. С оглед на това обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия възлиза на
15 000 лв., при което жалбата на дружеството в тази й част се явява основателна.
Второто /и последно оплакване/ във въззивната жалба на застрахователя е за
неправилно определяне на законната лихва за забава върху главницата по определеното
обезщетение за неимуществени вреди от гледна точка на началната й дата.
Оплакването е неоснователно. Кодексът за застраховането изисква увреденото лице
да предяви писмена претенция на основание чл. 380 КЗ, която следва да съдържа определен
минимум от информация. Писмените доказателства в първоинстанционното производство
сочат, че такава претенция е била отправена до „Дженерали Застраховане“ АД /л. 21-22/, но
тя е била приета за нередовна, а именно – видно от отговора на застрахователя /л. 23/,
следвало е да се предостави информация за банкова сметка на увреденото лице или оригинал
на пълномощно с нотариална заверка на подписа № 6896/28.05.2018 г.
Следва да се посочи, че изискванията на застрахователя за предоставяне на подобна
информация и данни нямат опора в закона, дори и да са въведени в някакви
вътрешнодружествени правила. Нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ сочи, че в извънсъдебната
претенция следва да има пълни и точни данни за банковата сметка, по която може да бъде
изпълнено задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Такива данни за
банкова сметка са налице – така на л. 21, отзад – посочен е IBAN и BiC в съответната
търговска банка и че титуляр на сметката е представляващия пострадалото лице адвокат Я.
Д. от САК. Изискванията на „Дженерали Застраховане“ АД в отговора до адв. Д. нямат
опора в закона – не е задължително нито банковата сметка за изплащане на обезщетението
да е лично на пострадалото лице, нито е необходимо да се представя в оригинал
4
пълномощно с нотариална заверка на подписа № 6896/28.05.2018 г. Впрочем, копие от това
пълномощно е налично на л. 6 от делото на СГС. От него е видно, че М.Б. е упълномощил
адвокатите Л. и Д. да посочат банкова сметка по която да се изплати определеното
обезщетение, а упълномощителят е заявил, че е уведомен за възможността да получи
обезщетението лично по заведената претенция /в съответствие с разпоредбата на чл. 338, ал.
1 КЗ/. Поради тази причина, няма нарушение на нито една императивна норма на КЗ, която
да е служила за основание на „Дженерали Застраховане“ АД да не изплати по доброволен
начин определеното застрахователно обезщетение по претенцията.
В обобщение, въззивната жалба е частично основателна. Първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, в която е уважен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от М. Б.
против въззивника за сумата от 5000 лв. /разликата между 15 000 лв. и 20 000 лв./ ведно с
мораторната лихва от 10.01.2019 г. и вместо това да се постанови друго, с което претенцията
в тази й част да бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част /досежно мораторната лихва/
решението е правилно и следва да се потвърди.
Разноски: въззиваемият не е направил такива пред САС, а не следва да се определя
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв на процесуалния му представител за втората инстанция. В
полза на „Дженерали Застраховане“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв.
/100 лв. такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/. За първата инстанция, следва да се
коригира възнаграждението по чл. 38 ЗАдв в полза на адв. Я. Д., като в съответствие с
уважената част по иска, същото да стане 980 лв. или със 150 лв. по-малко в сравнение с
присъденото от градския съд.


Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265578 от 31.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 8763/2019 г. по описа
на Софийски градски съд, в частта, в която исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявена от М. Ц. Б. против „Дженерали Застраховане” АД е уважена за сумата от 5 000 лв.
/разликата между 15 000 лв. и 20 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 28.09.2017 г. ведно със законната лихва, считано от
10.01.2019 г., както и в частта, в която „Дженерали Застраховане” АД е осъден да заплати на
адв. Я. Д. от САК сумата от 150 лв. /разликата между 980 лв. и 1130 лв./ възнаграждение по
чл. 38 ЗАдв и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявена от М. Ц. Б. против
„Дженерали Застраховане” АД за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева /разликата
между 15 000 лв. и 20 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, реализирано на 28.09.2017 г. ведно със законната лихва, считано от 10.01.2019 г. до
5
окончателното изплащане, като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265578 от 31.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 8763/2019 г.
по описа на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Ц. Б. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Дженерали Застраховане”
АД сумата от 200 /двеста/ лева разноски за втората инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
„Дженерали Застраховане” АД – В. Б. Б..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6