Решение по дело №17/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № **/13.07.2010 г. по Г. д. № ***/2009 г. Ч. районен съд е признал за установено по отношение на Н. Т. В. с А. Г.Ч., У.”. Б. №., А. А. Р. с А. Г.Ч., У.”. Б. № 1., В. С. С. с А. Г.Ч., У.”. № 1, Е. С. С. с А. Г.Ч., У.”. № 1, А. С. С. с А.Г.Ч., У.”. № 1, С. Г. Р.-К. с А. Г.Ч., У.”В. Г. № 36, С. Г. Ш. с А. Г.Ч., У.”. № 27, Р. Г. Р. с А. Г.С., У.”. № 12, че „. Б.Г. О. , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Г.С., У.”. С. В. № 33, П. от Д. М.-управител, е собственик по силата на сключени договори за покупко-продажба, за които са съставени нотариален акт № **, том **, дело № ***/22.03.2007 г., на нотариус В., вписан под № ***, в регистъра на нотариалната камара, с район на действие ЧРС и нотариален акт № **, том *, дело № **/28.03.2008 г., на нотариус Б., вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара на УПИ ** /урегулиран поземлен имот номер ***/, в квартал * /****/ по плана на село З., община Ч., област С., с площ от 3 140 /три хиляди сто и четиридесет/ квадратни метра, при граници на имота по скица: изток - улица, запад - УПИ II и УПИ III/, север - УПИ I- за селскостопански двор и юг - УПИ V - Туристически комплекс, заедно с построените в него заслон за овце, представляващ по документи за собственост масивна монолитна сграда, със застроена площ от 590 /петстотин и деветдесет/ квадратни метра и силажна яма, и на УПИ ** /урегулиран поземлен имот номер **/, в квартал* /***/ по плана на село З., община Ч., област С., с площ от 780 /седемстотин и осемдесет/ квадратни метра, при граници на имота по скица: от три страни улица и УПИ III /трети/, заедно с построената в него битова сграда, с обща площ от 35 /тридесет и пет/ кв. метра, състояща се от две стаи и коридор.

Това решение е обжалвано пред С. окръжен съд от ответниците с оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Във въззивната жалба се излагат доводи, че за недоказаност на правото на собственост на ответниците по иска по отношение процесните имоти; твърди се, че районният съд не се е съобразил с цитираните решения на ПК – Ч. и РС – Ч. и ги приема за недействителни без законова възможност за това. Сочи се, че ищцовата страна е придобила процесните имоти от фирми и лица, спечилили ги на търг, който е обявен за нищожен с решение на РС – Ч. и със Заповед № ***/13.01.1999 г. областен управител Г. П.. Твърди се, че е необоснован извода на районния съд, че ответниците не са доказали, че всички имоти на наследодателя на ответниците са били разположени в съседство и че точното им местонахождение е в селскостопанския двор на с. З., а в същност от разпита на свидетелите и от заключенията на вещите лица се установява по несъмнен начин противното. Твърди се, че районният съд не е обсъдил доказателствата за владение на имота от ищците след ликвидиране на ТКЗС.

С писмен отговор ищцовата страна оспорва въззивната жалба. Сочи се, че не е установено наследодателят на ответниците да е притежавал процесните имоти или части от тях преди образуване на ТКЗС, като липсват и всякакви данни, свързани с местонахождение или граници на такива имоти. Твърди се, че правилно районният съд е приел липса на идентичност между имотите, притежавани от наследодателя на ответниците и тези, възстановени на наследниците, като изводът е подкрепен от проведените две технически експертизи, които не са били в състояние да определят стари граници на имотите. Излагат се доводи за наличие на хипотезата на чл. 10 ал. 12 от ЗСПЗЗ, като се посочва и заявяване на значително по-малка от призната за възстановяване площ на ответниците.

В съдебно заседание за жалбоподателите А. С., В. С. и Е. С. пълномощникът им А. Н. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия „. БГ” О. – Г. С. Ч. пълномощникът си А. К. оспорва въззивната жалба.

За въззиваемата Р. Р. особеният й представил А. П. изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок, от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:

Ищецът на първо място основава претенцията си на покупко-продажби: С Нотариален акт № **/2007 г. ищцовото дружество е закупило от „Б. З.” УПИ ** в кв. * по плана на с. З., общ. Ч., с площ от 3 140 кв.м., ведно с построените в него Заслон за овце със застроена площ от 590 кв.м. и Силажна яма; С Нотариален акт № **/2008 г. ищецът е закупил от Р. Г. К. и съпругата му Е. Г. К. УПИ ** в кв.* по плана на с. З., с площ от 780 кв.м., ведно с построената в него битова сграда с площ 35 кв.м.

От страна на ответниците своевременно в писмения отговор на исковата молба се заявява, че праводателите на ищците не са собственици на имотите по посочените продажби, тъй като сделките по закупуване на тези имоти от ЛС на ТКЗС са нищожни поради опорочена процедура по провеждането им.

При проследяване придобивното основание на праводателите на ищеца се установява: С Нотариален акт № ***/2005 г. „Б. З.” Г. Ч. /Удостоверение за актуално състояние от 11.02.2010 г. л. 54/ е признат за собственик на недвижим имот: Заслон за овце със застроена площ от 590 кв.м. и Силажна яма, находящи се в УПИ ** в кв. * по плана на с. З.. За издаване на този нотариален акт са послужили и Договор за продажба на недвижим имот от 29.03.1994 г. и Договор за продажба на недвижим имот 25.04.1994 г. Според договора от 29.03.1994 г. за извършена покупко-продажба между ЛС на ТКЗС Г. Ч. и „П. – З.” като купувач, последният е законен участник на проведения търг с явно наддаване от 29.03.1994 г. и е спечелил обект на продажба: Силажна яма – барчината с. З.. Според Договор за продажба на селско-стопански имот по Наредбата за търговете ДВ бр. 50/1992 г., на 25.04.1994 г. ЛС на ТКЗС Г. Ч. продава на ЕФ „П. – З.” Заслон за овце в с. З., застроен върху 590 кв.м.

С Договор за покупко-продажба от 20.10.2005 г. на основание чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45а ал. 2 от ППЗСПЗЗ Министерство на земеделието и горите продава на „Б. З.” земя с площ от 3 140 кв.м., частна държавна собственост, представляваща застроена и прилежаща площ към обект „Заслон за овце и силажна яма”, в селскостопанския двор на бившето ТКЗС с. З., представляващ УПИ ** в кв. * по плана на с. З.

Според Нотариален акт № ***/2004 г. Р. Г. К. е закупил УПИ ** и построената в него битова сграда върху 35 кв.м. от А. Е. С., С. Б. С., Ч. Е. С. и Л.С. С.. Спорен Нотариален акт № */1995 г. А. А. С. и Ч. Е. С. са закупили от ЛС на ТКЗС след проведен търг на 12.04.1994 г. недвижим имот: дворно място от 780 кв.м., представляващо стопански двор в с. З., обособено като парцел ** в кв. *, ведно с построената в него битова сграда с площ от 35 кв.м. По Г. д. № */2020 г. на РС – Ч. /л. 23/ е представен Договор между ЛС на ТКЗС и А. Е. С. и Ч. Е. С. за закупуване на битова сграда № * в с. З..

Със Заповед № ***/13.01.1999 г. на Областен управител Г. П. е прогласена нищожността на търга, проведен на 29.03.1994 г. от ЛС на ТКЗС – Г. Ч. и сключен въз основа на него договор от 31.03.1994 г. От ответниците се правят доводи, че посочените в заповедта пороци касаят целия търг, проведен на 29.03.1994 г., поради което касаят и продажбата на процесните имоти.

Видно от обявеното класиране /л. ** Г. д. № */2002 г./, на търга на 29.03.1994 г. е закупен обект силажна яма от Б. З.. От съпоставката на Договор за покупка на обект битова сграда № * и обявеното класиране от І-ви търг на 29.03.1994 г. и ІІ-ри търг на 12.04.1994 г. /л. 23-25/ е видно, че обект Б. сграда е закупен на търга на 12.04.1994 г. Обекта Заслон за овце е закупен от ЕФ „П. – З.” с договор от 25.04.1994 г., /л. 14 Г. д. № ***/2009 г./, но в договора не е вписана датата на търга; датата на търга не се установява и от приложените по Г. д. № */02 г. документи от търга.

С оглед проследеното от заключенията на съдебно-техническите експертизи урегулиране на имотите, понастоящем обектите „заслон за овце” и „силажна яма” се намират в УПИ **, а обекта „битова сграда” се намира в УПИ **.

Със Заповед № ***/13.01.1999 г. на Областен управител Г. П. търгът, проведен на 29.03.1994 г. е обявен за нищожен. Тази заповед касае целия търг и продажбата на всички обекти на този търг, въпреки че с нея е прогласен за нищожен един от договорите, сключен за един от обектите на този търг, защото основанието да бъде обявен за нищожен конкретен договор е прогласяване за нищожен на целия търг. В мотивите на Заповед № *** са посочени пороците на процедурата по търга на 29.03.1994 г. – нарушение разпоредбите на чл. 48 ал. 8 и 9 от ППЗСПЗЗ – липсва решение на Ликвидационният съвет за провеждане на търга, както и не са публикувани в един централен и един местен вестник списък на обектите, първоначалната им цена и срока за предявяване на искания от лицата с право на дял; липсва заповед на Председателя на ЛС за назначаване на тръжна комисия и в комисията, провела търга, липсва правоспособен юрист, каквито са били изискванията на Наредбата за търговете; не и изготвена актуална оценка на обектите, а оценката от 1992 г. е занижена от ЛС при липса на правомощия за това. Нарушения по провеждане на търга се установяват и от писмените доказателства по Г. д. */2002 г., по което дело от Община – Ч. е изискана преписката по провеждане на търгове на сградите в парцели ** и ** в кв. * по плана на с. З., като с писмо изх. № **-**-**/04.03.2002 г. Община – Ч. е изпратила документите по търга за продажба на сградите в УПИ ** и **; същите документи са приложени на л. 15 – 38 от делото. От тези документи е видно, че не е спазена процедурата по провеждане на търга, както е посочено в заповедта на Областен управител – Г. П.. С оглед така представените тръжни документи посочените пороци в процедурата по търга от 29.03.1994 г. се отнасят и за търга от 12.04.1994 г. По Г. д. № */2002 г. е прието, че представените документи не съставляват цялата тръжна процедура. Всяка страна следва да докаже фактите, на които основава претенциите си, или върху които основава своите възражения. Ответниците по настоящия иск основават своята защита на отричане валидността на договорите, от които ищецът, /неговите праводатели/ черпи права, поради което в случая тежестта за доказване валидността на проведената тръжна процедура носи ищцовото дружество. Исканията за ангажиране на доказателства относно редовност на тръжната процедура както за търга от 29.03.1994 г., така и за търга на 12.04.1994 г. от ищцовата страна не са направени, поради което съдът следва да основава изводите си на наличните по делото доказателства. А тези доказателства сочат на нарушение на процедурата по провеждане на търговете на 29.03.1994 г. и на 12.04.1994 г. Поради това и предвид разпоредбата на § 11 ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сключените въз основа на тези нищожни търгове сделки са нищожни. /Решение № 2048/17.10.2005 г. по Г. д. № 573/04 г. на ІV г.о. на ВКС./.

Неоснователни са доводите в писмената защита на ищцовата страна, че следва да намери приложение разпоредбата на§ 30 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази разпоредба визира запазване действието на сделки, обявени за нищожни по досегашния § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед редакцията на разпоредбата на § 30 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ /нова, обнародвана в ДВ бр. 45/1995 г./, тя има предвид само сделките, обявени за нищожни по „досегашния” § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. в редакцията му до изменението по ДВ бр. 45/1995 г., а това са сделките, сключени от ТКЗС /а не от ликвидационни съвети/ след 01.01.1990 г. до прекратяването им по силата на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият случай не е такъв, поради което не се обхваща от приложното поле на § 30 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. /В този смисъл Решение № 48/29.01.2009 г. по Г. д. № 6268/07 г. на ІV г.о. на ВКС/.

В този смисъл съдът не изхожда от Решение № ***/25.11.2002 г. по Г. д. № */2002 г. на РС – Ч.. Това решение е постановено в производство, по което ищците не са могли да вземат участие, поради което не би могло да им бъде противопоставено с оглед разпоредбата на чл. 17 ал. 2, във вр. с чл. 302 от ГПК.

С оглед нищожността на сделките за закупуване на сградите, спрямо праводателите на ищците не са били налице предпоставките на разпоредбите на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45а ал. 2 от ППЗСПЗЗ за закупуване на земята – като застроена площ и прилежащ терен, поради което и следва извода, че не са могли да придобият земята, съставляваща понастоящем УПИ ** и УПИ **.

След като претенцията на ищците за придобиване на собственост въз основа на покупко-продажба е недоказана и неоснователна, следва да се разгледа предявената при условията на евентуалност претенция за придобиване на процесните имоти по силата на давностно владение. С оглед разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСВОИНИ /ДВ бр. 107/1997 г./, най-ранната начална дата на това давностно владение е 21.11.1997 г., както е посочено и в исковата молба. Пред районния съд в съдебно заседание от 09.06.2010 г. са разпитани посочени от двете страни свидетели. От страна на ищеца са ангажирани свидетелите К. С. и З. – негови праводатели. С оглед на това настоящата инстанция счита, че тези свидетели се явяват заинтересовани лица от изхода на спора, поради което техните показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. Така свидетелят К. в подкрепа на твърдението си, че е ползвал и владял имота сочи, че е депозирал в Община – Ч. молба за преустройство на съществуващите сгради и е получил разрешение за строеж, като преустройство на сградите не е извършвал. Доказателства за така депозираната молба и издаденото разрешение за строеж, които обективно биха могли да потвърдят показанията на свид. К. не са ангажирани. В показанията на свид. С. има противоречия – същият твърди както че е ползвал имота, така и че не го е ползвал – „само придобих имота и го почистих,, имота го косяхме”. Освен противоречието в показанията на свид. С., не се сочи и колко време евентуално е ползвал имота. Свид. З. твърди, че е ползвал имота, като е отдавал под наем част от сградата на хора от селото, които държали там конете си. Самите наематели нито са посочени като имена, нито е искано да бъдат разпитани като свидетели, за да потвърдят обективно твърденията на свид. З.. Също така свид. З. сочи, че „това е било за кратко време”, като е отдавал сградата на бригади-секачи, т.е. отново конкретен период от време не се сочи. При тези свидетелски показания настоящата инстанция счита, че липсват обективни доказателства за осъществявано от праводателите на ищеца владение върху имота, а дори и да се приеме такова владение след 21.11.1997 г., то липсват доказателства както за неговата продължителност, така и за неговата непрекъснатост и необезпокояваност. От друга страна, ответникът А. С. на 16.07.2003 г. е депозирал пред Община – Ч. /л. 187/ молба за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план, като собственик на описан в Решение № ***/25.11.2002 г. по Г. д. № */2020 г. имот, както и свид. Тодоров сочи, че през 2003 г. е извършвал заснемане на имота по съдебното решение два пъти, както и че при това заснемане и при преминаване през местността за трасиране е установил, че част от имота е засят със селскостопански култури. С оглед на тези доказателства се подкрепя извода са недоказаност на претенцията за продобиване на процесните имоти по силата на давностно владение от ищеца, съответно от неговите праводатели.

Решението, постановено по Г. д. № */2002 г. по описа на РС – Ч., в производство по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, не може да бъде противопоставено на лица, които не са участвали в производството по неговото постановяване, с оглед разпоредбата на чл. 17 ал. 2, във вр. с чл. 302 от ГПК /Определение № ***/14.06.2010 г. по Г. д. № **/2010 г. на І г.о. на ВКС/; то подлежи на косвен С. контрол с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/06 г. на ОСГК на ВКС. Освен това, по аргумент от § 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ е следвало в това производство при уважаване на жалбата и възстановяване на собствеността върху имота в стари реални граници да бъде изготвена от вещото лица скица, която да бъде неразделна част от съдебното решение, което да се явява титул за собственост. Следвало е в това производство съдът да се произнесе, въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, както каква е необходимата прилежаща площ към сградите, така и каква по площ и местонахождение в урегулирания поземлен имот е площта, която се възстановява. По пътя на косвения С. контрол изследването на този въпрос – относно необходимата прилежаща площ към сградите и площта и местонахождението на частта от УПИ, която се възстановява, следва да се извърши и в настоящото производство. Но в исковото производство при претенция на страна в него, основаваща се на реституция по реда на ЗСПЗЗ, страната следва да се легитимира или с решение на ПК /понастоящем Общинска служба по земеделие/ по чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ или с решение на съда в производство по чл. 14 ал. 3 от ЗЗСПЗЗ /но с всички реквизити с оглед разпоредбата на чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ/. Едва при наличие на такова решение, т.е. при завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ, съдът в исковото производство може да упражни косвен С. контрол относно неговата валидност и законосъобразност, но не може решението по исковото производство да замести липсващо или непълно решение за реституция по ЗСПЗЗ. Освен че решението по Г. д. № */2005 г. на РС – Ч. не определя свободните площи от УПИ ** и УПИ ** /както и възможността от тях да се обособи самостоятелно УПИ/, не определя и местоположението на тези свободни площи в УПИ, то следва и да се посочи, че от наследниците на А. С. Р. със заявление вх. № **/15.01.1992 г. е поискано възстановяване на две ниви в м. „М.” с площ от по 1 дка и ливада в м. „М.” с площ от 0. 5 дка. А. С. Р. в декларацията от 1949 г. е декларирал имоти в м. „М.” с обща площ от 2. 5 дка. С Решение № 377/25.09.2001 г. на ПК – Ч. на наследници на А. С. Р. е възстановена нива с площ от 2. 094 дка в м. „М.”, представляваща имоти № ***, *** и *** в кв. * по кадастралния план на с. З. /които са извън процесните УПИ ** и УПИ **, видно от скицата към заключението на СТЕ на л. 121/. Разпитания пред районния свидетели Каров установява само, че наследодателят на ответниците преди образуване на ТКЗС е имал имот, който попада в стопанския двор на бившето ТКЗС, но по никакъв начин от неговите показания не се установява нито площта на имота, нито границите му и неговите показания не служат за идентифициране като собствени на наследодателя на ищците именно имоти с №№ ***, *** и ***. С оглед на изложеното ответниците по иска не могат да противопоставят на ищците годен титул на право на собственост, но след като и ищеца по изложените по-горе съображения не установява валидно възникнало спрямо него право на собственост, иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ще следва въззиваемия да бъде осъден да заплати на жалбоподателите деловодните разноски за двете инстанции общо в размер на 1 188 лева. Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № **/13.07.2010 г. по Г. д. № ***/2009 г. на Районен съд Г. Ч., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „. Б.Г. О., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление Г. С., У. „. С. В. № 33, П. от У. Д. М., да се признае за установено по отношение на Н. Т. В. с А. Г.Ч., У.”. Б. №., А. А. Р. с А. Г.Ч., У.”. Б. № 1., В. С. С. с А. Г.Ч., У.”. № 1, Е. С. С. с А. Г.Ч., У.”. № 1, А. С. С. с А.Г.Ч., У.”. № 1, С. Г. Р.-К. с А. Г.Ч., У.”В. Г. № 36, С. Г. Ш. с А. Г.Ч., У.”. № 27, Р. Г. Р. с А. Г.С., У.”. № 12, че „. Б.Г. О., ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: Г. С., У.”. С. В. № 33, П. от У. Д. М., е собственик по силата на сключени договори за покупко-продажба, за които са съставени нотариален акт № **, том **, дело № **/22.03.2007 г., на нотариус В., вписан под № ***, в регистъра на нотариалната камара, с район на действие ЧРС и нотариален акт № **, том *, дело № **/28.03.2008 г., на нотариус Б., вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, както и по силата на давностно владение, на УПИ ***/урегулиран поземлен имот номер ***/, в квартал * /***/ по плана на село З., община Ч., област С., с площ от 3 140 /три хиляди сто и четиридесет/ квадратни метра, при граници на имота по скица: изток - улица, запад - УПИ II и УПИ III/, север - УПИ I- за селскостопански двор и юг - УПИ V - Туристически комплекс, заедно с построените в него заслон за овце, представляващ по документи за собственост масивна монолитна сграда, със застроена площ от 590 /петстотин и деветдесет/ квадратни метра и силажна яма, и на УПИ ** /урегулиран поземлен имот номер ***/, в квартал * /***/ по плана на село З., община Ч., област С., с площ от 780 /седемстотин и осемдесет/ квадратни метра, при граници на имота по скица: от три страни улица и УПИ II/втори/, заедно с построената в него битова сграда, с обща площ от 35 /тридесет и пет/ кв. метра, състояща се от две стаи и коридор.

ОСЪЖДА „. Б.Г. О., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление Г. С., У. „. С. В. № 33, П. от У. Д. М., да заплати деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1 188 лева на Н. Т. В. с А. Г.Ч., У.”. Б. №., А. А. Р. с А. Г.Ч., У.”. Б. № 1., В. С. С. с А. Г.Ч., У.”. № 1, Е. С. С. с А. Г.Ч., У.”. № 1, А. С. С. с А.Г.Ч., У.”. № 1, С. Г. Р.-К. с А. Г.Ч., У.”В. Г. № 36, С. Г. Ш. с А. Г.Ч., У.”. № 27,.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.