Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-47 08.08.2016г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На двадесет и шести април 2013
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Даниела Михова
Членове: Таня Русева-Маркова
мл.с. Камелия Ненкова
Секретар:
С.В.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 279 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 176/01.12.2015г.,
постановено по гр. дело № 871/2013г. по описа на Районен съд – Несебър е отхвърлен
предявения от К.Х.Т. иск за признаване за установено по отношение на „Лорд“
ЕООД със седалище к.к. Слънчев бряг, с участието на
третите лица С.Д.И. и В.П.Ж., че К.Х.Т. е собственик на основание наследство и
реституция на поземлен имот с идентификатор 51500.506.616 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, одобР.
със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК с площ от
213 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен
обект. С цитираното решение е отхвърлен
и предявения от К.Х.Т. иск за признаване за установено по отношение на „Лорд“
ЕООД със седалище к.к. Слънчев бряг, с участието на
третите лица С.Д.И. и В.П.Ж., че К.Х.Т. е собственик на основание придобивна
давност, в резултат на осъществявано от нея непрекъснато владение, продължило
повече от десет години с начало на периода – 08.12.2000г. на поземлен имот с
идентификатор 51500.506.616 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АК с площ от 213 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен обект.
Против постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от К.Х.Т., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното
решение и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора,
с което предявените искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че за имота е проведена законосъобразна
реституция, която е породила своите правни последици, а вместо това съдът
неправилно се е ограничил до извода, че не следва да бъде зачетен
реституционния ефект на решението на поземлената комисия от 1993г. и е смесил
фактическите състави на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В
жалбата се посочва, че съдът се е позовал на реституционните норми в тяхната
редакция към днешна дата, а не към момента на реституцията. Посочва, че е
погазено правото на защита относно доказването на втората претенция – относно
наличието на право на собственост на основание придобивна давност, въведена при
условията на евентуалност, като съдът не е направил разлика между държане и
владеене на имота. В съдебно заседание пред настоящата инстанция,
жалбоподателят Т. чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба и
счита, че следва да бъде уважена. Пред настоящата инстанция са събрани и гласни
доказателства предвид отправеното искане във въззивната жалба.
Ответната страна по въззивнана жалба – С.Д.И., В.П.Ж. и „Лорд“ ЕООД със
седалище гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг депозират по
делото писмен отговор, в който посочват, че първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено. Сочат, че по делото се установява, че ищцата не е
собственик на процесния имот. Посочва се, че
действителният собственик на имота – С.Д. е провела успешно иск за собственост
срещу Община Несебър в спорно производство и правата й са били нанесени върху
плана съгласно решение на Върховния административен съд. Не се отправят конкретни
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите
на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два иска от К.Х.Т.
*** против С.Д.И., В.П.Ж. и „Лорд“ ЕООД със седалище гр. Несебър, к.к. Слънечв бряг, с които
претендира да бъде прието за установено по отношение на С.И., В.Ж. и „Лорд“
ЕООД, че ищцата – К.Т. е собственик на основание наследство и реституция на
поземлен имот с идентификатор 51500.506.616 по кадастралната карта на к.*** с
площ от 213 кв.м. При условията на евентуалност – в случай, че не бъде уважена
тази претенция, то да бъде признато по отношение на С.И., В.Ж. и „Лорд“ ЕООД,
че ищцата – К.Т. е собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност на поземлен имот с идентификатор 51500.506.616 по кадастралната карта
на к.*** с площ от 213 кв.м.
Първоначално – със своята
искова молба ищцата – К.Х.Т. е предявила иск против С.Д.И., В.П.Ж. и против
„Лорд” ЕООД, с който претендира да бъде прието за установено, че е собственик
на поземлен имот с идентификатор 51500.506.616 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на к.к.*** с площ от 213 кв.м.
В исковата молба изрично се посочва, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот въз основа на наследство и настъпилия
реституционен ефект, вследствие на проведена процедура по ЗСПЗЗ. В исковата
молба се посочва, че процесният имот е бил
реституиран и в полза на С.Д.И. (в качеството й на наследник на Д. А. И.),
която от своя страна го е дарила на своя син – В.П.Ж., а той от своя страна се
е разпоредил с имота като го е продал на „Лорд” ЕООД със седалище к.***. С
оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г., постановено по
тълкувателно дело № 4/2014г. по описа на ОСГК на ВКС допустимостта на
установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е
обусловена от наличието на правен интерес. Такъв интерес ще е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или
смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Подаването
на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен
нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2 от ГПК (въз
основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка) е такова действие,
тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото
на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото
право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид
възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди
с имота. На още по-голямо основание следва да се приеме, че такова действие е
извършването на прехвърлителна сделка от несобственик (разпореждането с чужда
вещ), тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен
оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като
конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В
тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по
делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят
му не е бил собственик, праводателят няма да е
обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще
наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който
чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения имот)
фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.
Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем
защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено
нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на
собственост. В този смисъл и с оглед на наведените твърдения, съдът намира, че
за ищцата е налице правен интерес да претендира установяване на правото на
собственост и спрямо лицата, които са се разпоредили вече с правото си на
собственост по отношение на процесния имот, тъй като
със самото разпореждане е налице оспорването на твърдяните
от страна на ищцата права.
В хода на производството,
ищцата не е десезирала съда по надлежния начин по
отношение на първите двама ответници и съдът е следвало да се произнесе по
предявените искове и спрямо тях. Отхвърлителен
диспозитив обаче спрямо тези ответници не е произнесен, като съдът е отразил,
че се произнася само спрямо третия ответник – „Лорд” ЕООД при участието на
третите лица – С.Д.И. и В.П.Ж.. Тези лица нямат качеството на трети лица в
производството по смисъла на чл. 218 и следв. от ГПК,
а са конституирани от страна на ищцата с предявяване на исковата молба в
качеството им на ответници, спрямо които предявените искове не са оттеглени,
нито ищцата се е отказала от тях, но по делото не е постановено произнасяне по
отношение на тези лица. Настоящата инстанция обаче не би могла да преодолее
този пропуск на съда, предвид липсата на молба в този смисъл, нито да го
контролира, предвид липсата на произнасяне от страна на първоинстанционния съд
по отношение на предявените искове спрямо тези двама ответници.
По
отношение на предявените искове, БОС намира следното:
Първоначално
със своята искова молба ищцата – К.Х.Т. е предявила иск за собственост, като
претендира да е придобила правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
51500.506.616 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър въз основа на наследяване и проведена
реституционна процедура. С молба от 15.07.2014г. ищцата уточнява, че с оглед
наведените твърдения от ответното дружество въвежда в производството по делото
и ново основание за придобиването на собствеността – а именно – изтекла в нейна
полза придобивна давност, считано от влизане в сила на Заповед №
106/08.12.2000г., с която се отрежда парцел V-228, кв. 50, урегулиран от
1 580 кв.м., като именно от този момент твърди, че осъществява фактическа
власт по отношение на имота. Процесуалното действие е извършено преди да е
проведено първо по делото заседание (на проведените на 16.05.2014г. и на
19.06.2014г. съдът не е дал ход на делото) и след постановяване на Определение
от 25.06.2014г., постановено по гр. дело № 871/2013г. по описа на Районен съд –
Несебър, с което съдът е оставил без движение исковата молба на К.Т. и е дал
указания да конкретизира своята претенция. Първоначално – с Определение от
25.09.2014г., постановено по гр. дело 871/2013г. по описа на НРС съдът е приел,
че позоваването на изтекла в полза на ищцата придобивна давност за
придобиването на имота е въвеждане на ново основание в производството, което
води до нов иск и е недопустимо да се въвежда в производство и е приел, че заявената
претенция следва да остане само на заявеното основание в исковата молба –
наследяване и проведена реституционна процедура. Впоследствие – с Разпореждане
от 16.12.2014г., постановено по гр. дело № 871/2013г. по описа на НРС производството
по делото отново е оставено без движение, за да посочи ищцата дали се позовава
при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от
посоченото в исковата молба и с молба от 22.01.2015г. ищцата – К.Т. е посочила,
че наред с първоначално въведеното основание – наследство и реституция
претендира при условията на евентуалност да бъде призната за собственик и на
основание придобивна давност по отношение на следния недвижим имот с
идентификатор 51500.506.616 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Несебър. С Определение № 397 от 10.06.2015г., постановено по гр. дело №
871/2013г. по описа на Районен съд – Несебър съдът е приел за допустимо в
производството да бъде въведено ново основание за придобиване на собствеността
и по този начин е разгледал претенциите и ги е отхвърлил – и по отношение на
двете придобивни основания.
С оглед постановеното по т.
2В от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г., постановено по тълкувателно
дело № 4/2014г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ изменението на иска е предприета
от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните действия,
извършени при първоначално предявения иск запазват силата си.
При посочването на ново основание на иска за
собственост наред или при условията на евентуалност с първоначално заявеното
основание се стига до обективно съединяване /кумулативно или евентуално/ на два
иска: искът за собственост, предявен на заявеното в исковата молба основание и
искът за собственост, предявен на по-късно заявеното основание. Това обективно
съединяване е допустимо, тъй като са налице както посочените в чл. 210 от ГПК предпоставки
за обективно съединяване на искове за разглеждане в едно и също гражданско
производство, така и предпоставките по чл. 214, ал. 1 от ГПК за допустимост на
изменението на иска: обективно съединените искове са насочени срещу един и същ
ответник, подсъдни са на един и същ съд, подлежат на разглеждане по реда на
едно и също производство и при предявяването на втория иск се променя само
основанието, но не и петитума на иска. Когато ищецът
е претендирал да бъде признат за собственик на основание например
покупко-продажба на имот и е прибавил в условията на евентуалност ново
основание, например придобиване на собствеността чрез давностно владение,
искането за защита (петитумът) е все същото: при
установителния иск- да бъде установено правото на собственост на ищеца, а при
осъдителния иск- да бъде установено правото на собственост на ищеца върху
определен имот или движима вещ и ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца
владението върху този имот или движима вещ.
Изменение на иска чрез въвеждане на ново
придобивно основание ищецът най-често предприема, след като се запознае с
направените от ответника с отговора на исковата молба възражения. Да се приеме,
че подобно изменение на иска е недопустимо, означава да се обезсмисли
институтът на изменение на иска, чиято цел е субективното право на ищеца да
получи в образувания вече исков процес защита, съобразена с действителното
правно положение. Това би довело до повторно ангажиране на съда с нов исков
процес, целящ да даде защита на същото субективно право по отношение на същия
ответник, но на различно основание- резултат, който е несъвместим със
задължението на съда да даде защита на твърдяното от ищеца субективно
материално право (чл. 2 от ГПК) и с изискванията за бързина и процесуална
икономия на процеса, а и не на последно място - би натоварило ищеца с
допълнителни разноски за водене на новото дело.
При това положение и като взе
предвид обстоятелството, че ищцата К.Т. с молба от 15.07.2014г. (преди да е
проведено първо по делото заседание) е въвела в производството по делото ново
основание за придобиването на собствеността – изтекла в нейна полза придобивна
давност с начален момент – влизане в сила на Заповед № 106/08.12.2000г. на
Кмета на Община Несебър, наред с първоначално въведеното основание – наследство
и проведена реституционна процедура, настоящата инстанция намира, че в
конкретния случай са предявени два обективно съединени иска от страна на К.Т.
при условията на евентуално обективно съединяване и правилно
първоинстанционният съд след като се е произнесъл по първоначално предявения
иск като го е отхвърлил е пристъпил към разглеждане и произнасяне по втория иск,
тъй като се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие
за това – а именно – отхвърляне на първоначално предявения иск.
По делото е представено
Решение № 287-Н от 26.01.1993г., постановено от ПК – Несебър, от което е видно,
че е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Щ. Б. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти – нива с
площ от 2, 500 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. Несебър в
м. „Старите пясъци” – имот № 399 по кадастрален план от 1931г. и нива с
площ от 6, 5 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. Несебър, м. „Мал тепе” – имот № 167 по кадастрален план, изработен през
1931г.
По делото е представен
Нотариален акт № 106 от 30.05.1997г., нот. дело № 9/97г. по описа на РС при
НРС, от който е видно, че К.Т. е призната за собственик на следния недвижим
имот – бивша нива на площ от 6, 5 дка, находяща се в м. „Мал
тепе”, понастоящем в строителните граници на курортен комплекс Слънчев бряг,
представляващ имот № 167 по кадастралната карта и кадастралните регистри на КК
Слънчев бряг.
По делото е представен
Нотариален акт от 06.07.2001г. по описа на Нотариус с район на действие – Несебър,
от който е видно, че К.Х.Т. е призната за собственик на следния недвижим имот –
урегулиран поземлен имот с площ от 1 580 кв.м., съответстващ на парцел
ХІV-228 в кв. 50 по ЧЗРП на Слънчев бряг.
По делото е представен
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186 от 03.10.2008г., нот. дело №
2507/2008г. по описа на Нотариус с район на действие – НРС, от който е видно,
че К.Х.Т. е дарила на своята дъщеря – Р. Д.Т. собствения си недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 51500.506.389, находящ се в гр. Несебър, курортен
комплекс Слънчев бряг на площ от 1 367 кв.м., стар идентификатор 228, кв.
5001, парцел ХІV, който имот е част от имот подробно описан в Нотариален акт №
5, том ІІ, дело № 187/2001г. по описа на НРС на площ от 1 580 кв.м.
По делото е представен
Нотариален акт № 47 от 12.09.2007г., нот. дело № 2533/2007г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че С.Д.И.
е дарила на сина си В. П. Ж. собствените си недвижими имоти, образувани от
бивша нива, находяща се в строителните граници на гр. Несебър, м. „Адата“ на площ от 1 538 дка, а именно – поземлен имот
с идентификатор 51500.506.616 с площ от 213 кв.м., поземлен имот с идентификатор
51500.506.617 с площ от 509 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 51500.506.618
с площ от 816 кв.м. – трите имота обозначени по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър.
По делото е представен
Нотариален акт № 13 от 17.10.2007г., том ХVІ, нот. дело № 2889/2007г. по описа
на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че В.П.Ж.
е продал на „Лорд” ЕООД недвижим имот с идентификатор 51500.506.616 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър с площ от 213 кв.м. с начин на трайно
ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен
обект.
По делото е представено
Решение № 35А от 19.08.2002г., постановено по гр. дело № 216/2002г. по описа на
Районен съд – Несебър, от което е видно, че са отхвърлени предявените от К.Х.Т.
против ЕТ „Сузета – 90“ със седалище гр. Несебър, представлявана от С. Г. Д.
искове да бъде осъдена да предаде владението върху собствения на ищцата
недвижим имот, представляващ УПИ на площ от 1 580 кв.м., съставляващ
парцел ХІV – 228 в кв. 50 по кадастралния план на КК Слънчев бряг, който имот
представлява част от възстановена нива.
Видно от представеното Решение № 1331/05 от 14.07.2005г. по описа на ВКС
на РБ е оставено в сила Решение № 2 от 22.01.2004г., постановено по гр. дело №
1215/2003г. по описа на БОС, с което от своя страна е оставено в сила Решение №
35А от 19.08.2002г., постановено по гр. дело № 216/2002г. по описа на Районен
съд – Несебър.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от 16.07.2014г., от неоспореното заключение на
която е видно, че процесният имот 51500.506.616 с
площ от 213 кв.м. е част от поземлен имот 228 по кадастралния план от 1997г. и
УПИ ХІV-228, кв. 5001 по регулационния план от 2000г., но от друга страна не
попада в реалните граници на поземлен имот 167 по плана за съвместяване от
1992г., като това несъответствие се дължи на факта, че при възстановяване на
собствеността в границите на курортния комплекс не са спазени изискванията за
пълна идентичност на границите на имотите. Вещото лице посочва, че процесния поземлен имот с идентификатор 51500.506.616 не е
съществувал към момента на одобряването на кадастралната карта, но е част от
УПИ ХІV-228, кв. 5001 по действащия регулационен план. Процесният
имот - 51500.506.616 е отделен с 213 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
51500.506.389, в който не е имало вписан собственик по проект за промяна на
кадастралната карта със Заповед от 05.03.2007г., основавайки се на Решение №
557-Н/25.09.2006г., постановено от ОСЗГ – гр. Несебър, собственост на Д. А. И..
Към заключението е представено копие от Скица-извадка от кадастрален план от
1931г., от който е видно, че в плана фигурира имот на К. Б., но в този план не
са посочени нито граници на имота, нито имена на собствениците на съседните
имоти.
В съдебно заседание, вещото
лице допълва, че имотът не е възстановен в границите, в които е признат, а е
съобразен със застрояването на комплекса, тоест – не се връща имотът в самите
му реални граници, а е съобразен изцяло със застройката на комплекса - улици, алеи и сгради.
Видно от представената
Преписка със Заявление от 22.01.1992г. К.Х.Т. в качеството си на наследник на Х.
А. Р., б.ж. на гр. Несебър е заявила за възстановяване няколко земеделски земи,
между които е и недвижим имот с площ от 6, 5 дка, находящ се в м. „Мал тепе”.
Към преписката на Поземлена
комисия – Несебър са представени Удостоверения за наследници, от които е видно,
че К. Щ. Б. е починала през 1943г. и е оставила за свой единствен наследник – У.
Х. Р. – нейна дъщеря, която е починала през 1949г. и е оставила за свой
единствен наследник – К.Х.Т. – нейна дъщеря (ищец в настоящото производство).
Към преписката е представено и Удостоверение за наследници, от което е видно,
че Х. А. Р., б.ж. на гр. Несебър е починал през 1973г. и е оставил за свой
единствен наследник – К.Х.Т.. При това положение, БОС намира, че ищцата в
настоящото производство – К.Х.Т. е наследник на своята майка – У. Х. Р., б.ж.
на гр. Несебър, която от своя страна е наследила имуществото на своята майка – К.
Щ. Б., б.ж. на гр. Несебър (баба на ищцата – К.Х.Т.) и по този начин следва да
се приеме, че К.Т. с оглед правилата на наследственото правоприемство е
наследник на имуществото и на своята баба - К. Щ. Б., б.ж. на гр. Несебър.
По отношение на
претенцията на ищцата, с която се претендира да бъде призната за собственик на процесния недвижим имот въз основа на наследствено
правоприемство и проведена реституционна процедура, БОС намира за установено
следното:
По силата на представеното Решение
№ 287-Н от 26.01.1993г., постановено от ПК – Несебър е видно, че е възстановено
правото на собственост на наследниците на К. Щ. Б. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следните имоти – нива с площ от 2, 500
дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. Несебър в м. „Старите
пясъци” – имот № 399 по кадастрален план от 1931г. и нива с площ от 6, 5
дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. Несебър, м. „Мал тепе” – имот № 167 по кадастрален план, изработен през
1931г.
От анализа на писмените
доказателства, приложени към преписка с вх. № 276/22.01.1992г., образувана въз
основа на Заявление, депозирано от К.Х.Т. в качеството й на наследник на К. Б. се установява, че са заявени за
възстановяване общо 14, 30 дка земеделски земи, от които – 6, 50 дка, находящи
се в м. „Мал тепе“, 2, 50 дка, находящи се в м.
„Старите пясъци“ (м. „Пясъците“) и 5, 3 дка, находящи се в м. „Юрта“. От
преписката се установява, че с Решение № 287-Н (без дата), постановено от ПК-
гр. Несебър е възстановено правото на собственост на наследници на К. Б. по
отношение на имот с площ от 6, 5 дка, находящ се в м. „Мал
тепе“, а с Решение № 288-Н (без дата), постановено от ПК- гр. Несебър е възстановено
правото на собственост на наследници на К. Б. по отношение на имот с площ от 2,
5 дка, находящ се в м. „Старите пясъци“. Видно от представените решения
собствеността е призната за възстановяване и по отношение на двата имота в съществуващи
(възстановими) стари реални граници. Впоследствие – видно от представената по
делото преписка е постановено Решение № 287-Н от 26.01.1993г., постановено от
ПК – Несебър, от което е видно, че е възстановено правото на собственост на
наследниците на К. Щ. Б., б.ж. на гр. Несебър в съществуващи (възстановими)
стари реални граници по отношение на имот с площ от 2, 5 дка, находящ се в
землището на гр. Несебър, м. „Старите пясъци“ и нива с площ от 6, 5 дка,
находяща се в землището на гр. Несебър, м. „Мал
тепе“. Други доказателства във връзка със започналата реституционна процедурата
след постановяване на цитираното Решение № 287-Н от 26.01.1993г., постановено
от ПК – Несебър не са представени. Следва да се отбележи и обстоятелството, че
към преписката не са представени и доказателства, от които да се направи извод
относно придобивно основание по отношение на земеделски имот с площ от 6, 5
дка, находящ се в м. „Мал тепе“ в полза на
наследодателя на ищцата – К. ***. Към преписката е приложено единствено копие
от Протокол от 1952г. за отчуждаване и причисляване към държавния и поземлен
фонд собствеността на частни стопани от гр. Несебър, в който фигурира бащата на
К.Т. – Х. Р., б.ж. на гр. Несебър, но с имот, находящ се в м. „Адата“ и представляващо лозе с площ от 1, 5 дка. При това
положение, БОС намира, че по делото няма данни, от които да се направи извод,
че към момента на включване на земеделските имоти в границите на ТКЗС имот с
площ от 6, 5 дка, находящ се в м. „Мал тепе“ в
землището на гр. Несебър е съществувал в патримониума
на К. Щ. Б., б.ж. на гр. Несебър. В този смисъл – по делото няма данни
наследодателят на ищцата да е притежавал процесния
недвижим имот, поради което и не може да се направи извод, че по силата на
наследственото правоприемство този имот е преминал в патримониума на ищцата в
производството – К.Т. и само на това основание, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
От друга страна – по делото
няма данни за проведена процедура по чл. 13, ал. 4 и сл. от ЗСПЗЗ и по чл. 13а
от ЗСПЗЗ и по този начин не може да се установи по категоричен начин, че
възстановения с Решение № 287-Н от 26.01.1993г., постановено от ПК –
Несебър земеделски имот с площ от 6, 5
дка, находящ се в м. „Мал тепе“ е именно имотът,
предмет на Нотариален акт № 106 от 30.05.1997г., нот. дело № 9/97г. по описа на
РС при НРС, с който К.Т. се легитимира като собственик на недвижим имот – бивша
нива на площ от 6, 5 дка, находяща се в м. „Мал
тепе”, понастоящем в строителните граници на курортен комплекс Слънчев бряг,
представляващ имот № 167 по кадастралната карта и кадастралните регистри на КК
Слънчев бряг. Нещо повече – в извършената по делото експертиза, вещото лице
изрично посочва, че процесния поземлен имот с идентификатор
51500.506.616 с площ от 213 кв.м. не попада в реалните граници на поземлен имот
167 по плана за съвместяване от 199г., тъй като при възстановяване на собствеността
в границите на курортния комплекс не са спазени изискванията за пълна
идентичност на границите на имотите заради спецификата на селищното
образувание.
При това положение, БОС
намира, че по делото не се установява по безспорен начин обстоятелството, че
правото на собственост по отношение на процесния имот
е възникнало в патримониума на праводателя на ищцовата страна – К. Щ. Б., б.ж. на гр. Несебър, за да се
приеме, че по силата на настъпилото наследствено правоприемство и проведена рестуционна процедура то е преминало в патримониума на ищцовата страна – К.Х.Т., поради което и счита, че
предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен на това основание.
По отношение на
претенцията на ищцата, с която се претендира да бъде призната за собственик на процесния недвижим имот въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност въз основа на владение на процесния
имот, продължило повече от десет години с начало на периода от 08.12.2000г.,
БОС намира за установено следното:
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Ф. И. Ц., от показанията на когото се установява, че от 15
години познава Д. П. и знае, че от 2005г. той е собственик на недвижим имот
близо до хотел „Бисер“ в к.к. Слънчев бряг.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Ф. Ю. Ч., от показанията на когото се установява, че е бил
помолен от Д. П. да се грижи за неговите имоти, които се намират в к.к. Слънчев бряг, тъй като му е било трудно да пътува
редовно и помни, че притежава имота от 2005г.
Пред настоящата инстанция в
качеството му на свидетел е разпитан Н. С. Н., от показанията на когото се
установява, че познава К.Т. от 2012г. и през тази година е сключил с нея
договор за наем на недвижим имот, който се намира зад хотел „Бисер“ в к.к. Слънчев бряг и който имот се използва за паркинг.
Свидетелят посочва, че и към този момент оградата на имота е такава, каквато те
са я заварили при наемането на имота. Свидетелят сочи, че има наблюдения върху
имота от 2012г. и от тази година не знае някой друг освен К.Т. и нейните
роднини да е посещавал имота и да е проявявал претенции спрямо него. На
показана му в съдебно заседание скица свидетелят посочва, че наетите имоти са с
номера – 389 и 616.
Пред настоящата инстанция в
качеството му на свидетел е разпитан С. Д. М., от показанията на когото се
установява, че познава единствено К.Т. от 2000г. във връзка с наемане на имоти,
находящи се в близост до ресторант „Палма“, к.к.
Слънчев бряг. На показана му в съдебно заседание скица свидетелят посочва, че
наетите имоти са с номера – 389 и 616 и сочи, че за периода от 2000г. до 2011г.
никакъв друг собственик не се е явявал да претендира имота. Свидетелят посочва,
че е помни обстоятелствата, свързани с имота, тъй като е участвал в
изграждането на магазини в този имот, които са били стопанисвани от К.Т., а
впоследствие тя е поискала тези магазини да бъдат премахнати и в имота да се
изгради ограда.
Пред настоящата инстанция в
качеството му на свидетел е разпитан М. Х. В., от показанията на когото се
установява, че познава Д. П. от 2007г. – 2008г. и е търсил контакт с него във
връзка с предстоящ строеж на сграда. Свидетелят посочва, че на представената му
скица имота обозначен като № 616 му е посочван от Д. П. като негов имот.
Свидетелят посочва, че няколко години назад във времето в този имот е могло да
се паркира свободно и същевременно е имало бариера.
С оглед практиката на ВКС на
РБ, изразена в Решение № 185 от 25.06.2013г., постановено по гр. дело №
2066/2013г. по описа на ВКС на РБ, както и в Решение № 584 от 25.09.2009г.,
постановено по гр. дело № 2949/2008г. по описа на І г.о. на ВКС на РБ безспорно
се приема, че правото на собственост се възстановява с обособяване на имота
като обект на собственост и се приема, че началото на давностния срок за
придобиване на конкретен имот тече от момента на приключване на
административната процедура по възстановяване на собствеността върху
самостоятелен обособен обект на собственост, като правилото е, че давност не
тече срещу този, който не може да защити правата си. Тъй като от момента на
обособяване на обекта на правото на собственост това право може да бъде защитено,
то от този момент може да тече и придобивна давност за тези имоти. За да
прекъсне давността, собственикът следва да може да противопостави права на
владелеца, а такива права той придобива с проявлението на конститутивното
действие на решението на ПК, респективно на ОСЗГ. Съдът в своите решения
категорично приема, че не може да се придобие по давност имот, за който не е
приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
В този смисъл и като взе
предвид, че по делото от представения Нотариален акт № 47 от 12.09.2007г., том
ХІV, нот. дело № 2533/2007г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен
съд – Несебър се установява, че ответната страна – С.Д.И. се легитимира като
собственик на имота с Решение № 557-Н от 25.09.2006г. на ОС „ЗГ“ – гр. Несебър,
за да прехвърли имота на своя син – В.П.Ж., БОС намира, че именно с това
решение следва да се приеме, че се обособява имота като обект на собственост и именно
от този момент – 25.09.2006г. следва да се приеме, че би могла да започне да
тече придобивна давност за ищцовата страна спрямо ответната страна, тъй като
именно от тази дата – обособяването на самостоятелен обект на собственост може
да се защити обекта на тази собственост. От този момент и ищцовата страна би могла
валидно да противопостави своето владение на ответната страна. Безспорно е, че
от посочената дата – 25.09.2006г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.09.2013г.
не са изтекли 10 години, поради което и настоящата инстанция намира, че по
делото не може да се приеме, че имотът е придобит по давност от страна на К.Т..
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че и предявеният иск на основание изтекла
в полза на К.Т. придобивна давност е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът не следва да се произнася по направените разноски от ответната
страна, тъй като не е отправено изрично искане за тяхното присъждане.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 176/01.12.2015г., постановено по гр. дело № 871/2013г. по
описа на Районен съд – Несебър.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд
на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на
страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.