О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
ГО,V-ти
Районен съд – Дупница състав
16.04. 2020
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 586 2020
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.О., със съд. адрес: ***, кантора 19, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ ********* (ГДИН), с която е предявен иск с правно основание чл. 24, ал. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Процедурата
по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, чрез пълномощника юрисконсулт Елена Граховска, с посочен адрес за
призоваване и съобщения: гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“ № 1, поради
което са налице предпоставките на чл. 140 от ГПК и делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно
разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че е служител на ГДИН, назначен е на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол. Сочи, че статутът му на държавен служител се урежда от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) - чл.19, ал.1, т.1. Съгласно чл.19, ал.2 ЗИНЗС за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба по ЗМВР, и съгласно чл.143, ал.1, т.7 ЗМВР, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на младши изпълнителски длъжности. На такава длъжност е и в момента, като я заема от 2000 година.
На 29.11.2017г., при подхлъзване в дома си, ищецът получил травма на лявото коляно, почувствал силна болка и невъзможност за придвижване. Лекуван е консервативно, но без успех, поради което на 02.02.2018г. му е направена МРТ на лява колянна става, като било установено частично разкъсване на ПКВ и пълно прекъсване на сухожилието на четириглавия мускул на лявото бедро. На 16.02.2018 г. е била извършена тенопластика и тенорафия, поставена е ортеза на лява колянна става. Провеждана е рехабилитация. В болничен престой ищецът е бил от 14.02.2018 до 20.02.2018 г. и от 26.03.2018г. до 02.04.2018 г. в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев" ЕАД в гр. София. Възстановяването му е продължило до 11.10.2018г. За периода от 01.12.2017г. до 11.10.2018г. изцяло е бил в отпуск по болест - общо 314 дни.
С експертно решение № 491 от зас. № 159/10.10.2018г. на ТЕЛК на ищеца е определена 20% ТНР. Завърнал се е на работа на 12.10.2018г.
Това състояние покрива социалния риск „временна неработоспособност“, и в същото време и като застрахователно събитие съвпада с покрит риск от застраховките „Живот" съгласно Кодекса за застраховането.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет. По време на отпуска си по болест, ищецът е получавал обезщетение за този социален риск.
При завръщането си на работа, смятайки, че работодателят е изпълнил задължението си за застраховане, ищецът предявил претенция за изплащане на застрахователна сума пред „Животозастрахователен институт“ АД, по указание на работодателя си. „Животозастрахователен институт“ АД е страна по застрахователен договор, предоставящ застрахователна услуга - групова рискова застраховка „Живот" на служителите на ГДИН. С писмо изх. № 2-598/02.11.2018г. „Животозастрахователен институт" АД уведомило ищеца, че сключената групова рискова застраховка „Живот“, издадена по общите условия за застраховка „Злополука“ и застраховка „Заболяване“ е сключена на 25.01.2018г. и е с начало на действие 00:00 часа на 26.01.2018г. Т.е. застрахователят не носи отговорност за настъпилото събитие на 29.11.2017година –регистрирано за първи път преди началото на срока на договора. Оказало се, че преди този застрахователен договор е имало друг-със ЗК „Уника Живот“ АД, чийто срок на действие е бил до 15.01.2017, т.е. от 16.01.2017г. до 26.01.2018г. ГДИН не е изпълнила задължението си да застрахова служителите си. Този факт не е бил известен на служителите, докато не са потърсили обезщетения за настъпили в този период застрахователни събития.
Ищецът счита, че като не е изпълнила задължението си да сключи задължителна здравна застраховка в негова полза, ответната ГДИН му е причинила вреди, изразяващи се в пропуснати от него ползи. Неизпълнението на това задължение на работодателя е неизпълнение на част от трудовоправните /служебни/ правоотношения между страните. Размерът на настъпилата вреда е равна на стойността на застрахователната сума, която би получил от застрахователя за настъпилия покрит риск, както следва:
1. Съгласно
застрахователен договор №13805/24.11.2014г., сключен със ЗК „УНИКА ЖИВОТ"
АД:
-по чл. 2, ал. 2, т. 2.5-трайна
загуба на трудоспособност от битова злополука -изплаща се процент от
застрахователната сума от 5000.00 лева, равен на процента загуба на
трудоспособност, определен от ЗМК на застрахователя;
-по чл. 2, ал. 2, т. 2.8-временна загуба на трудоспособност от битова злополука над 20 дни-изплаща се 4% от застрахователната сума от 5000.00 лева= 200лева;
-по чл. 2, ал. 2, т. 2.13- разходи
за медикаментозно лечение или репатриране от злополука или заболяване-изплаща
се 10% от застрахователната сума от 5000.00 лева=500.00 лв.;
-по чл. 2, ал. 2 т. 2.14- дневни разходи за болничен престой, наложен от трудова злополука- изплаща се по 1% от застрахователната сума /5000 лева/ за всеки ден престой в болница, но не повече от 20 дни за еднократен престой и не повече от 30 дни за една застрахователна година-от 14.02.2018г. до 20.02.2018г. и от 26.03.2018г. до 02.04.2018г. общо 13 дни = 13% или 650.00 лева;
-по чл. 2, ал. 2, т. 2.15- суми за оперативно лечение вследствие на злополука или заболяване-изплаща се процент върху застрахователната сума от 5000 лева, който процент се определя съгласно таблица на застрахователя в зависимост от сложността на операцията.
2. Съгласно застрахователен договор № 851/25.01.2018година, сключен със „Животозастрахователен институт“ АД:
-по чл. 2, ал. 2, т. 2.5- трайна загуба на трудоспособност от битова злополука-изплаща се процент от застрахователна сума, равен на процента на загуба на трудоспособност, определен от ЗМК на застрахователя-10% от 6000 лева= 600.00 лева;
-по чл. 2, ал. 2, т. 2.8-временна загуба на трудоспособност от битова злополука над 20 дни- изплаща се 4% от застрахователната сума от 6000 лева= 240.00 лева;
-по чл. 2, ал. 2, т. 2.13- разходи за медикаментозно лечение или репатриране от злополука или заболяване- изплаща се 10% от застрахователната сума от 6000 лева= 600.00 лева;
-по чл. 2, ал. 2, т. 2.15- суми за оперативно лечение вследствие на злополука или заболяване-изплаща се процент върху застрахователната сума от 5000 лева, който процент се определя съгласно таблица на застрахователя в зависимост от сложността на операцията-20%=1000.00 лева.
Предвид неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника, за ищеца е възникнало неблагоприятно изменение в имуществената му сфера под формата на пропусната полза, а именно пропускане на сигурно увеличение на имуществото му със застрахователна сума в размер на 2440.00 лева. Налице е и пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължението на ответника да застрахова служителя си и пропуснатата полза, поради което и следва да се ангажира отговорността на работодателя. Размерът на обезщетението възлиза на стойността на обезщетението, което служителят би получил при сключена застраховка и настъпване на застрахователното събитие, която според ищеца е в размер на 2440.00 лв.
С оглед изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2440.00 лева, явяваща се вреда /пропусната полза/ вследствие неизпълнение на задължението си по чл. 184, ал.1 ЗМВР да го застрахова срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че ищецът в процесния период е бил служител на ГДИН, на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол (държавен служител на младша експертна длъжност), че е претърпял на 29.11.2017г. битова злополука и впоследствие хирургическа интервенция, както и че е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на общо 314 дни. Ответникът не оспорва и изложеното в исковата молба обстоятелство, че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24, ал. 3 ЗИНС и аналогични на предвидените в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, застрахователни рискове: смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.
Ответникът, обаче счита, че не е налице една от предпоставките за реализирането на отговорността му, а именно виновно поведение от страна на служители на ответника, понеже, макар че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в закона застрахователни рискове, неизпълнението на това нормативно задължение е в резултат на независещи от служителите на ответника обстоятелства и въпреки предприетите от тях действия. Излага съображения в тази насока във връзка с проведени процедури по ЗОП за сключване на застрахователен договор.
Твърди, че на ищеца е заплатена еднократна помощ вместо застрахователно обезщетение в размер на 240.00 лв. през месец март 2018г. Претендира разноски.
Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявен е иск с правно основание чл. 24, ал. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът обявява за безспорни между страните следните обстоятелства: че ищецът в процесния период е бил служител на ГДИН, на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол (държавен служител на младша експертна длъжност), че е претърпял на 29.11.2017г. описаната в исковата молба битова злополука, последвана от хирургическа интервенция, както и че в следствие на заболяването е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на общо 314 дни. Не е спорно между страните и изложеното в исковата молба обстоятелство, че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24, ал. 3 ЗИНС и аналогични на предвидените в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, застрахователни рискове: смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.
4. Общоизвестни и служебно известни на съда
факти, свързани с предмета на доказване
на делото, които не следва да се доказват: не са налице.
5.
Разпределение на доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже, че е бил служител при ответника в процесния период, че е претърпял имуществени вреди (пропуснати ползи) вследствие неизпълнение на задължение на ответника по съществуващото между тях служебно правоотношение, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже, че е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 240.00 лв., както и онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на
доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на страните, че не са налице
твърдени от тях факти и обстоятелства, за които да не сочат или представят
доказателства.
Предвид разпределението на
доказателствената тежест и възприетото от тях процесуално поведение, съдът обявява страните на основание чл.
146, ал. 2 ГПК, че не са налице твърдени от тях факти и обстоятелства, за които
да не сочат доказателства.
Съдът
намира, че следва да бъде насрочено производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото събраните от РС-Дупница писмени
доказателства по гр. д. № 417/2019г., тъй като същите са допустими и относими
към предмета на доказване.
На основание
гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2020г. от 10:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото събраните от РС-Дупница доказателства по гр. д. № 417/2019г. по описа на съда.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: