№ 9085
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110169710 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на ЛЮБ. ИВ. М., действаща лично и като законен
представител на малолетното си дете Д. М. М. срещу М. Д. М. с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Молителката твърди, че е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника, по
време на което се родил синът им -молителят Д.М. Минев. В молбата се твърди, че
ответникът на 09.11.2021 г. около 20:00 часа влязъл в жилището на молителите в София, на
бул. „Белмекен“, № 17, бл. 42, ет. 1, ап. 4, без предупреждение и започнал на висок глас да
иска пари, като след това, като му било отказано, бутнал малолетния молител и той паднал
на земята, а ответникът взел от чантата на молителката 250 лева без нейно разрешение.
Твърди още, че на 13.11.2021 г. звънял на звънеца на улицата на същата сграда
продължително. Твърди, че ответникът бил диагностициран с биполярно афективно
разстройство, но не прилагал указаното лечение и не приемал предписаните му
медикаменти. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН за себе си и за малолетното
си дете. Претендира разноски.
Ответникът М. Д. М. не взема становище по депозираната молба за защита. Не се
явява и в откритото съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
В молбата си от 07.12.2021г. молителката ЛЮБ. ИВ. М. подробно описва актове на
домашно насилие от страна на ответника, извършени по отношение на нея лично и на
малолетния им син на 09.11.2021г. и на 13.11.2021г. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
молителката декларира, че актовете на домашно насилие са извършени от ответника М. Д.
М..
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство до
1
2018г., по време на който е родено и общото им дете – молителят Д. М. М..
От показанията на разпитания по делото свидетел Румяна Кирилова М. – майка на
единия молител и баба на другия. Тя разказва, че на 09.11.2021г. след 17.30ч.била в дома на
дъщеря си в гр. София на ул. „Балмекен“, за да й помага защото била със счупен крак. Към
20 часа на вратата позвънил ответникът и тя отворила, защото дъщеря й била с гипсиран
крак. Докато стигне до вратата ответникът си отключил и влязъл в жилището с ключ, който
имал в себе си, останал о предходна среща с молителката. В този момент на вратата бил и
касиерът на входа, който събирал такси. Свидетелката М. излязла, за да се разпрати с
касиера, като ответникът използвал тази възможност и затворил входната врата зад нея.
Свидетелката започнала да звъни да й се отвори, като отвътре чувала викове и плач на
детето Димо. След малко ответникът излязъл от жилището, свидетелката като влязла вътре
намерила пищящото дете, разстроената си дъщеря и отворената нейна чанта, захвърлена на
пода. Дъщеря й казала, че ответникът взел 250 лв., които били вътре и предназначени за
физиотерапия. Свидетелката разказва, че знае, че на 13.11.20251г. пред блока е имало
конфликт между дъщеря й и ответника, на който тя не е присъствала.
Съдът цени показанията на свидетелката при условията на чл. 172 ГПК. Тя разказва
лични възприятия и пресъздава разкази, които са споделени от дъщеря й- молителката Л.М..
Реално свидетелката не е била пряк очевидец нито на актовете на 09.11.2021г. , нито на този
на 13.11.2021г.
По делото е приобщен социален доклад от ДСП „Красно село“, изготвен въз основа
на срещи с молителката и детето. Връзката между страните датира от 2014г., като скоро след
това заминават за Белгия, където молителката работи. По време на престоя си там разбира,
че ответникът М. страда от биполярно разстройство. Въпреки това решават да имат дете и
така се ражда молителят Д.М., роден на 20.04.2016г. Молителката разказва, че заболяването
на ответника М. датирало от 2010г като особено силно се проявявало по време на кризи,
които се появявали един път годишно около коледните празници. Състоянието му се
влошило през миналата година и започнал да получава по-чести кризи, по време на които
ставал раздразнителен и агресивен. Отказвал да се лекува. Според социалните работници
след конфликтната ситуация на 09.11.2021г., за която са получили сведения само от
молителката детето има нужда от специална подкрепа. Детето било със специални
образователни потребности, със слухово-речеви нарушения и имало нужда от подкрепа в
тази насока.
Други доказателства не са ангажирани от молителката в хода на настоящото
производство.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, емоционално,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опит за такова, извършени
спрямо лица в родствена или семейна връзка или такава, която фактически има
съдържанието на такава. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН защита по закона може да се търси срещу
лице с което е било във фактучиско съпружеск осъжитебства, с което е изпълнено условието
по чл. 3 ЗЗДН.
По отношение на формулираните искания за защита се установява следното:
По делото е безспорно установено,че ответникът М. на 09.11.2021г. влязъл в дома на
молителката М.. Същият използвал ключ, който имал, за да влезе в жилището. Събитията,
които са се случили вътре не се доказват от показанията на свидетелката М., майка на
молителката, която не е непосредствен очевидец. В показанията й се съдържат твърдения, че
е чувала викове на детето, но съгласно приложения социален доклад то е със слухово –
речеви затруднения и не е ясно дали това не е начин на комуникация. По отношение на
твърдението, че ответникът е взел парична сума насила от молителката не се установява от
събраните доказателства, че изобщо е имало такива средства в държане на молителката във
въпросната вечер.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че в
2
настоящия случай остана недоказано извършването на твърдените от молителката актове на
домашно насилие. Молителката не ангажира доказателства за твърдените актове на домашно
насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1
от ГПК. Единственият свидетел е майка й- свидетелката М., която на случката на
09.11.2021г. е била извън жилището и преразказва думите на дъщеря си. За установяване
акта, извършен на 13.11.2021г. не са ангажирани никакви доказатества. Съдът в мотивите си
не коментира заболяване на ответника, което го било причина за агресивно и
неконтролируемо поведение, защото по делото не са представени никакви доказателства за
това ответникът да страда от някакво психиатрично разстройство.
Макар че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията за домашно насилие по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН на молителката ЛЮБ. ИВ. М. може да служи като доказателство, тя разкрива
поредица от случки, описани с оценъчни съждения. Поради което представената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на годно доказателствено
средство, тъй като не съдържа всички индивидуализиращи белези на твърдяния от нея акт
на насилие, посочен от молителката и отразен в доклада на съда по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във
вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Поради това за момента при така събраните доказателства акт на домашно насилие не
се установява. При допълване на доказателствената съвкупност от страните може да се
достигне и до друг извод, но в настоящото производство като гражданско дело съдът може
да събира служебно само ограничен брой доказателства, а страните не са поискали събиране
на други такива, които да докажат твърдените от тях факти.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителите против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителката ЛЮБ. ИВ. М., трябва
да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЛЮБ. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София, бул. „Прага“ № 16, действаща лично за себе си и като майка и законен представител
на малолетното дете Д. М. М., ЕГН ********** за издаване на заповед за съдебна защита
срещу М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Александър Пушкин“ № 62 и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЛЮБ. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Прага“ № 16, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ 06 РУП-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4