Определение по дело №335/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 84/30.10.2009 година, постановено по гр.дело № 933/2008 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на А. К. Г. от гр. Кърджали сумата в размер на 2 100 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това , че в периода 05.02.2007г. до 12.02.2007г. в Г., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице-помощник-нотариус при нотариус К. Д. с рег. № 020 по описа на нотариалната камара и район на действие Районен съд - Кърджали, в кръга на службата си, съставила неистински официални документи - нотариална заверка на подпис на Ф. З. Е. от с. Г., общ. М., обл.Кърджали, върху първи екземпляр от Заявление за промяна на участие и прехвърляне на суми по индивидуалната й партида в друг съответен фонд на допълнително задължително пенсионно осигуряване с вх. № *********/19.02.2007г. по описа на ПОК "Д- Р" гр. С. и нотариална заверка на подпис на И. Г. Д. от Г., върху първи екземпляр от заявление за промяна на участие и прехвърляне на суми по индивидуалната му партида в друг съответен фонд на до´ълнително задължително пенсионно осигуряване, с вх. № *********/16.02.2007г. по описа на ПОК "Д - Р" гр. С., в които документи удостоверила неверни обстоятелства , а именно, че подписите на посочените лица били положени от тях пред нея, по което обвинение е била оправдана с присъда №11/28.01.2008г. по НОХД №1316/2007г. по описа на КРС, влязла в сила на 16.05.2008г., ведно със законната лихва върху сумата от 2 100 лева, считано от 16.05.2008г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокат в размер на 52,50 лева и 2,10 лева - разноски за държавна такса, като искът е отхвърлен в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лева като неоснователен и недоказан. С решението А. К. Г. от гр. Кърджалие осъдена да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса в размер на 10.00 лева.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. К. Г. от гр. Кърджали чрез представител по пълномощие, който го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения размер от 2 100 лева до пълния му предявен такъв от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан. Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие със закона и необосновано. Видно от събраните по делото доказателство и най-вече от разпитаните по делото свидетели се установило, че времето от образуването на предварителното производство до влизането в сила на оправдателната присъда, се отразило изключително тежко върху жалбодателката и семейството й-съпруга й, децата й, баща й, близките й. Самочувствието й се е понижило, изпитвала срам и неудобство, както от близките си, така и от съгражданите си. Авторитетът, който градила лично тя, както и авторитета на семейството й, били погазени от неоправданите и нелепи обвинения срещу нея. Обстоятелството, че била обвиняема и подсъдима станали достояние на цялата общественост, в това число и на общността от нейни колеги-юристи. Била злепоставена и пред клиентите на Нотариалната й кантора. Положението й се утежнило и с оглед на протичащата й бременност и последвалото раждане. По време на бременността се чувствала извънредно потисната, несигурна и тревожна, което несъмнено се отразило и на плода, който носела. Изпитвала страх и основателни опасения, че психичното й състояние с оглед на неоправданата репресия срещу нея от ответника, ще се отрази на здравето на детето й. Дълго време не споделяла с близките си, дори и със съпруга си обстоятелството, че е бременна, защото не знаела дали ще може да износи детето си с оглед на големия психически тормоз. Детето й се родило близо до определения й термин, но с тегло под средната норма-2.5 кг. Решаващият съд приел за установено по делото, че обстоятелството, че ищцата била обвиняема станало достояние на колегите й и на обществеността, но нямало доказателства, че това било разгласено от Районна П.. Последното било без значение за определяне на размера на причинените неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на ответника по делото. Неимуществените вреди, които жалбодателката претърпяла от неправомерните действия на ответника били в размер на 10 000.00 лв. Посочената сума се явявала паричен еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение, предвид видът, интензитетът, обемът и продължителността на причинените неимуществени вреди, които несъмнено били пряка и непосредствена последица от неправомерните действия на ответника спрямо жалбодателката. Считала, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер при спазване на изискванията на чл.52 от ЗЗД, т.е. по справедливост. Моли въззивния съд да се произнесе с решение, с което да отмените първоинстанционното решение в частта , с която съдът е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000.00 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба и от Прокуратурата на Р. Б.. Решението се обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Излагат се следните съображенията: от незаконното обвинение в извършване на престъпление, по което Г. била оправдана, не били настъпили претендираните от същата неимуществени вреди или, ако такива били настъпили, то те не се намирали в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. П¯ради това не можел да бъде направен извод за наличие на състава на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ. От привличането на А. Г. като обвиняема по досъдебно производство № 67/2007 г. по описа на ОД на МВР - Кърджали за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, до 16.05.2008 г. - датата на влизане в сила на присъда № 11/28.01.2008 г. по НОХД № 1316/2007 г. по описа на РС - Кърджали, с която била оправдана, изминал недълъг период от време - 7 месеца. Образуваното наказателно производство приключило в законните срокове по НПК, за сравнително кратък период от време, което дало възможност за своевременното разглеждане и приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда. На досъдебното производство срещу ищцата не била определяна мярка за неотклонение, което показвала, че предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от НПК прокуратурата, ръководеща разследването, е съобразила семейното, обществено и професионално положение на ищцата, както и други данни за личността й. Същата като обвиняема била задължена единствено да се явява пред съответния разследващ орган при призоваване, освен при уважителни причини, както и да уведомява същия, ако промени местоживеенето си, т.е. не е търпяла такива ограничения на гражданските си права - лична свобода и неприкосновеност, каквито би търпяла, ако спрямо нея бе взета мярка за неотклонение. По делото не било установено, че повдигнатото обвинение срещу Г. и предаването й на съд се отразили крайно негативно както на самата нея, така и на семейството й. От събраните гласни и писмени доказателства се изяснило, че през този период, и въпреки бременността си, същата не променила значително обичайния си ритъм и начин на живот -продължила да работи като помощник - нотариус по заместване в Нотариалната кантора в гр. Кърджали на нотариус К. Д. , пренебрегвайки препоръките от наблюдаващия бременността й акушер-гинеколог - свидетелката д-р Диана Ролева да почива по-често. Нещо повече - установило се, че нотариалната дейност в кантората била извършвана предимно от Г., тъй като баща й -нотариус Димитров рядко работил в този период. Не се доказали твърденията, че на незаконното обвинение се дължат споделените от свидетелите Янев и Георгиева неблагополучия в семейния живот и в професионалната сфера на ищцата. Установило се, че в емоционалното отношение за ищцата настъпила рязка промяна още близо година преди повдигане на обвинението срещу нея, когато през ноември 2006 г. при трагичен инцидент починала майка й, с която били много близки и на чиято подкрепа значително разчитала. Свидетелката Димитрина Георгиева, която посочи, че е изключително близка в лично и в професионално отношение с ищцата, говори за настъпил срив в личния, семеен и професионален живот на Г. именно от смъртта на майка й. Свидетелите Янев и Георгиева твърдяли, че не са преставали да ползват услугите на нотариалната кантора, в която работи Г.. Посочените от свидетелите колебания в клиентите им относно ползване услугите на кантората не можели да обосноват погазване авторитета на ищцата като професионалист. Установило се, че по време на наказателното производство срещу Г., същата била бременна с третото си дете, като посетила специалист акушер-гинеколог в лицето на свидетелката д-р Диана Ролева едва в 7-ми месец на бременността си. От доказателствата не се установили твърдяните от свидетелите неразположения по време на бременността на Г., както не били констатирани никакви проблеми в развитието на бебето, въпреки ниското му тегло. Събраните гласни и писмени доказателства не доказали категорично и безспорно пряка причинна връзка на посочените вреди с воденото срещу Г. наказателно преследване. Неимуществените вреди подлежали на доказване с конкретни доказателства, а не на предположения и общи твърдения, че след обвинението, предявено срещу ищцата, тя се променила, ограничила личните си контакти и професионални ангажименти, споделяла срам и неудобство от обществото, понижило се самочувствието й. По изложените съображения, жалбодателят моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло, като недоказан по основание и размер, искът, предявен от А. К. Г. по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б..

Жалбодателят А. К. Г., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата си по изложените в същата съображения и оспорва жалбата на Прокуратурата на Р. Б.. Моли да бъде постановено решение о‗ въззивната инстанция, съобразно искането във въззивната си жалба.

Жалбодателят П. на Р. Б., чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на А. К. Г.. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Представителят на О. П. – Кърджали поддържа становището на представителя на Прокуратурата на Р. Б..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

По жалбата на А. К. Г. от гр. Кърджали:

Предявен пред първоинстанционния съд е иск по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Прокуратурата на Р. Б., за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, по което ищцата – въззивен жалбоподател била оправдана с влязла в сила присъда № 11/28.01.2008 година, постановена по н.о.х.дело № 1316/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Установено по делото е, че жалбоподателят Г. е вписана в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариус при нотариус К. Д. с рег. Номер 020 с район на действие-съдебен район на Районен съд-Кърджали за срок от две години, считано от 28.11.2008 година.

Установено е също така, че с присъда № 11/28.01.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 1316/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал А. К. Г. от гр. Кърджали за невиновнав това, че в периода 05.02.2007 година- 12.02.2007 година в гр. Кърджали, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице- помощник-нотариус при нотариус К. Димитров, с район на действие Районен съд- Кърджали, вписан в нотариалната камара под № 020, в кръга на службата си съставила официални документи - нотариална заверка на подписа на Ф. З. Е. от с. Г., общ. М., обл. К. върху първи екземпляр от заявление за промяна на участие и прехвърляне на суми по индивидуална й партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с вх. № *********/19.02.2007г. по описа на ПОК "Д - Р" , гр. С. и нотариална заверка на подписа на И. Г. Д. от гр. К. върху първи екземпляр от заявление за промяна на участие и прехвърляне на суми по индивидуална му партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с вх.№ *********/16.02.2007г. по описа на ПОК "Д - Р" , гр. С., в които документи удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че подписите на посочените две лица са били положени от тях пред нея, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл. 311, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Присъдата била протестирана от Районна П. – Кърджали, като по образуваното въззивно производство, Кърджалийският окръжен съд се произнесъл с решение № 39/16.05.2008 година по в.н.о.х.дело № 54/2008 година по описа на същия съд, с което същата била потвърдена. Обвинението срещу въззивника Г. било повдигнато с постановление за привличане на обвиняем от 15.10.2007 година, като мярка за неотклонение не била взета.

Видно от писмо вх. № 8508/2008г. от 04.07.2008 година на прокурор Б.Й. от ВКП на РБ до Районна П. – Кърджали по повод сигнал на последната за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от съдилищата в съдебното производство, прокурорът от ВКП отговорил, че няма основания за съставяне на искане за възобновяване на наказателното дело.

Установено по делото е, че Г. е майка на три малолетни деца, последното-родено на 18.04.2008 година.

От показанията на свидетелите Я., Г. и Г., които съдът възприема изцяло като неопровергани от други доказателства по делото, във връзка с воденото срещу жалбодателя Г. наказателно дело се установява следното: свидетелите сочат, че същата изпитала изключитÕлно притеснение от обвинението, което й било повдигнато, тъй като считала, че е невинна; изпитвала неудобство и срам от това, че е обвиняема, споделяла, че авторитетът й в града и сред клиентите на кантората е силно подронен. Г. се затворила в себе си, разредила контактите с приятелския си кръг, а при срещите си с тях говорела единствено за делото и че се срамува да се покаже в града. Чувствала се зле от обстоятелството, че се разчуло, че е обвиняема не само сред колегите й – нотариуси, но и сред другите юристи в града, част от които започнали да проявяват интерес около делото. Това станало достояние и на някои от клиентите на кантората, които се отдръпнали и започнали да ползват услугите на други нотариални кантори. Г. била изключително притеснена и заживяла в страх, че ако бъде осъдена, ще бъде лишена от възможността да упражнява професията си. Дори и след като била оправдана се притеснявала, че ще се помни сред обществеността това, че срещу нея се е водело наказателно дело, но не и че е била оправдана. Свидетелите сочат още, че по време на наказателното производство, Г. забременяла с третото си дете. До седмия месец от бременността не посмяла да сподели за това със съпруга си и баща си, тъй като поради голямото напрежение, което изпитвала, се страхувала, че няма да износи плода. Воденото дело се отразило зле и на съпруга на Г., който имал сериозно заболяване; той предложил да напуснат града и да заживеят в гр. С., където били неговите родители. Образуването нанаказателното производство, било предшествано от смъртта на майката на Г., загинала при трагични обстоятелства, което било изключителен шок и психически срив за нея и семейството й.

От показанията на св. Р. се установява, че бебето Д. се родило на термин-доносено, но с доста по-ниско тегло. Сочи, че това би могло да се дължи на неблагоприятни влияния върху майката, като стресът е един от тях, но причината за по-малкия растеж на бебето не може да бъде установена. Сочи, че при изоставане на растежа, в 80% се раждали мъртви деца.

При тези фактически обстоятелства по делото, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника по жалбата. Както бе посочено по-горе, свидетелските показания, описани от съда, не са опровергани от доказателства на ответника, включително и в частта им относно отражението, което наказателното дело имало върху Г., а не трагичната смърт на майка й. Така, именно във връзка с воденото наказателно дело, Г. споделяла, че изпитва неудобство, срам, унижение и обида; че е засегнат професионализма и авторитета й като помощник-нотариус; заживяла с чувството, че е обект на недоброжелателни коментари от страна на колегите й и гражданите. Изпитвала страх, че ако бъде осъдена, няма да може да работи. Имало отлив на клиенти от нотариалната кантора. Всички тези негативни емоции и преживявания, установени от свидетелите, са пряка последица и в причинна връзка с воденото срещу Г. наказателно производство, по което последователно била обвиняема и подсъдима. Установява се, че през този период Г. забременяла и родила третото си дете, което макар и родено доносено, било със значително изоставяне в теглото, което би могло да се дължи на негативни въздействия върху майката по време на бременността, наличието на каквито безспорно се установяват. Така, установено е по несъмнен начин, че от незаконното обвинение, Г. претърпяла неимуществени по своя характер вреди, чийто размер следва да бъде определен съобразно принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Г. е практикуващ юрист, ползващ се с добра професионална репутация и несъмнено повдигнатото срещу нея обвинение за тежко умишлено престъпление, свързано именно с работата й като помощник-нотариус, е накърнило по недопустим начин професионалния й авторитет; породило е съмнение у колегите й и клиентите на кантората относно професионалните й качества. На следващо място, било е накърнено личното й достойнство и авторитета й в обществото. Г. се затворила в себе си, ограничила контактите си, изпитвала срам, унижение, обида от повдигнатото срещу нея обвинение; страх, че няма да може да упражнява професията си, ако бъде осъдена. Неминуемо, този стрес дал негативно отражение и върху бременността й. С оглед на изложеното съдът счита, че неправилно районният ±ъд е приел, че сумата от 2 100 лева справедливо ще обезщети претърпените от жалбодателя Г. неимуществени вреди от незаконното обвинение. При тези данни, въззивният съд намира, че с оглед засегнатите неимуществени ценности на жалбодателя, сумата от 4 000 лева справедливо ще обезщети действителните неимуществени вреди, претърпени от Г.. Това налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 2 100 лв. до 4 000 лв., като необосновано и постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и на жалбодателя следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 1 900 лв. /разликата над 2 100 лв. до 4 000 лв./, които ответникът следва да бъде осъден да й заплати. По изложените съображения, въззивната жалба на Г., е частично основателна.

По въззивната жалба на Прокуратурата на Р. Б.:

Не се споделя доводът във въззивната жалба, че повдигнатото обвинение срещу Г. и предаването й на съд не се отразили негативно както на самата нея, така и на семейството й. Същият е опроверган от множеството гласни доказателства, обсъдени в решението по повод жалбата на Г.. Доводът, че от привличане на Г. като обвиняема до влизане в сила на оправдателната присъда изминал недълъг период от време от седем месеца, като не й била взета мярка за неотклонение, и по този начин не търпяла такива ограничения на гражданските си права-лични свобода и неприкосновеност, каквито би търпяла, ако спрямо нея е била взета мярка за неотклонение, не се възприема, тъй като този период /досъдебно и съдебно производство/ съвпада изцяло с периода на бременност на Г. и раждането на третото й дете, т.е., независимо, че наказателното производство се е развило в разумен срок, то същото несъмнено е представлявало стрес за бременността й. На следващо място, доказана е причинната връзка между незаконното обвинение и всички негативни последици върху личността и професията на Г., обсъдени по-горе, като не се възприема довода, че промяната в емоционално отношение се дължало единствено на трагичния инцидент с майка й. В тази връзка, от свидетелите се сочат конкретни факти и обстоятелства именно за отражението на незаконното обвинение върху личността, психиката и работата на Г., което е задълбочило и се е насложило върху последиците от загубата на родител, като съдът подлага на преценка именно тези фактии обстоятелства. Що се отнася до довода, че нямало причинна връзка между раждането на детето от Г. под нормалното тегло за доносено дете и незаконното обвинение, същият се възприема макар и в непълна степен предвид показанията на св. Ролева, която макар и разпитана в качеството на свидетел по делото, като специалист акушер-гинеколог сочи, че това би могло да се дължи на неблагоприятни влияния върху майката, макар и да не може да се установи причината за по-малкия растеж на бебето. По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу първоинстанционното решение за неоснователна.

При този изход на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 2 100 лв. до 4 000 лева, като на Г. следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на сумата от 1 900 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да й заплати; както и следва да бъде осъден й заплати допълнително разноски по договор за правна защита и съдействие от адвокат в размер на 47.50 лева, както и внесената ДТ за въззивно обжалване в размер на 5 лева.

В останалата си част, решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал.1 и чл. 272 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение 84/30.10.2009 година, постановено по гр.дело № 933/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. К. Г. от гр. К., ул. „А. К.” № *, *., ЕГН * против П. на Р. Б. гр. С., бул. „В.” № * иск за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за разликата над 2 100 лева до 4 000 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. „В.” № * да заплати на А. К. Г. от гр. К., ул. „А. К.” № *, *., ЕГН * допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 900 лева /разликата над 2 100 лева до 4000 лева/, както и допълнително разноски в размер на 52.50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.