Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 28.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 875 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
2326193 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.М. ***, административно наказание на
основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер
на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят М., който го е обжалвал като незаконосъобразно издаден. В
жалбата е посочил, че не е следвало да се образува административнонаказателно
производство, тъй като е изтекъл едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. На това основание основава искането си за отмяна на обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представил е писмено становище, в което е
посочил, че няма да сочи нови доказателства и че поддържа жалбата с наведените
в доводи. Пледира за отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до бензиностанция „Петрол”, в землището на
с.Малиново, област Ловеч, извън населено място, имало монтирана стационарна
видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № *********
ВВВ. Системата засичала скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. Засичала движещи се и в двете посоки автомобили,
както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. В
последствие, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след
което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане
на санкции на нарушителите.
На 03.08.2018 г., в 23:10:10
часа, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока
гр.София със скорост от 95 км/ч лек автомобил с рег.№ *****. В този участък от
пътя имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час,
видно от приложената по делото схема за организация на движението в този
участък от пътя /л.8/.
В последствие видеозаписа от
системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от
видеоклип № 00076 установили, че засечената в 23:10:10 часа на 03.08.2018 г. скорост
от 95 км/час била от лек автомобил „*****” с рег.№ *****. От тази скорост
служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс (допустима техническа грешка
при измерване), като така наказуемата скорост била изчислена на 92 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.13/ било установено, че собственик на автомобила е В.М. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 10.10.2018 г. /справка л.12/ бил издаден
електронен фиш серия К, № 2326193 /л.9/. В него наказващият орган приел, че е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за
което наложил на В.М.М., в качеството му на собственик на автомобила предвидената
в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция глоба в размер на 300 лева.
Видно от приложената по делото разписка /л.10/
и справката на л.12, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя М. на 24.08.2019
г., обстоятелство, което същият потвърждава и в жалбата си, поради което съдът
приема датата на връчване на обжалвания ЕФ за безспорно установена.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят М., като собственик на
автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед безспорно установената
дата на връчване на ЕФ, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е
също така от надлежна страна, доколкото именно В.М. е посоченото като нарушител
в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Съдът счита за неоснователно
наведеното с жалбата възражение за изтекла погасителна давност по чл.34, ал.1
от ЗАНН, във връзка с обстоятелството, че нарушението е било извършено на
03.08.2018 г., а административнонаказателното
производство е било образувано повече от година след извършването му.
На първо място – от събраните по
делото доказателства се установява, че това твърдение е неоснователно, тъй като
видно от справката на л.12 от делото фиша е бил издаден на 10.10.2018 г., т.е.
по-малко от три месеца от констатиране на нарушението чрез АТС. Като вид правораздавателен акт, с който се
санкционират извършени нарушения по ЗДвП, електронният фиш е издаден в
процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП, която е облекчена за санкционирането на
този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН, поради което началото на административнонаказателното производство се поставя именно
с издаването му, което в случая е станало на 10.10.2018 година.
На следващо място и което е
същественото в случая – предвидените давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими в процедурата по санкциониране на
нарушението с електронен фиш.
В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП липсва посочен като задължителен реквизит на ЕФ датата на издаването
му. Както се посочи по-горе, видно от представената разпечатка от
информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 10.10.2018
г. /л.12/. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от
ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на
колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на
адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и разпоредбите на чл.34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата
на изрична разпоредба, а принципните положения залегнали в цитираното
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС не са относими и
приложими към разглеждания случай. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено
при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Във връзка с така изложеното
следва да отбележи, че относно наложените с електронни фишове глоби е приложима
общата погасителна давност по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК,
съгласно препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, според която по въпросите за
вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК. А такова обстоятелство, изключващо
отговорността е давността. Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на
абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Независимо, че в
случая се касае за извършено административно нарушение, то извършителят на
такова не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителят
на престъпление, тъй като обществената опасност на административните нарушения
е далеч по-ниска от тази на престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите
от закона. Ето защо, разпоредбите на НК уреждащи погасителната давност, се
прилагат и по отношение на административните нарушения по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка
с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за които се предвижда наказание „глоба”, се
погасяват с абсолютна давност от четири години и шест месеца. В разглеждания
случай, нарушението е било извършено на 03.08.2018 г., давността е прекъсната с
издаване на процесния електронен фиш на 10.10.2018 г., но независимо от
прекъсването й, абсолютната погасителна давност от четири години и шест месеца
следва да изтече на 03.02.2023 година.
При цялостната проверка за
законосъобразност на обжалвания електронен фиш съдът констатира, че същия е
издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на
формално основание. Посочено е, че е издаден от ОД на МВР Ловеч, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
00076 /л.11/, заснет от видеосистемата за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се
вижда автомобила собственост на жалбоподателя и регистрационния му номер, като
фиксираната скорост е 95 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % и
наказуемата скорост е била определена на 92 км/час е било изчислено
превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 32 км/час.
Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно
със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако
автомобила не се е движел с превишена за конкретния участък скорост, то той е
нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства,
които убедително да оборват данните от вещественото доказателство.
С оглед цялостният контрол за
законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано.
Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от
06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.7/ и от протокол от
проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.6/, системата за
контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща
периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията за
техническа изправност.
Законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя В.М.М., тъй
като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е
заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня,
когато е било извършено нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1,
изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието,
предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилно наказващият орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят В.М. е лицето
извършило описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на
нарушението, което попада извън населено място, както и обстоятелството,
отразено в схемата за организация на движението в пътния участък /л.8/, че
скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е различна от посочената в
чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта,
която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената
в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната
да не превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и
в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР
Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда
такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази
по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя М.
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП -
глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването му, както и въпроса дали случая може да
се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2326193 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на В.М. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба
в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4
от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :