Решение по дело №875/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 357
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20194310200875
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            гр.Ловеч, 28.11.2019 год.                       

          

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 875 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, № 2326193 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.М. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят М., който го е обжалвал като незаконосъобразно издаден. В жалбата е посочил, че не е следвало да се образува административнонаказателно производство, тъй като е изтекъл едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. На това основание основава искането си за отмяна на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представил е писмено становище, в което е посочил, че няма да сочи нови доказателства и че поддържа жалбата с наведените в доводи. Пледира за отмяна на електронния фиш.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. 

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до бензиностанция „Петрол”, в землището на с.Малиново, област Ловеч, извън населено място, имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. В последствие, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 03.08.2018 г., в 23:10:10 часа, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост от 95 км/ч лек автомобил с рег.№ *****. В този участък от пътя имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението в този участък от пътя /л.8/.

В последствие видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип № 00076 установили, че засечената в 23:10:10 часа на 03.08.2018 г. скорост от 95 км/час била от лек автомобил „*****” с рег.№ *****. От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс (допустима техническа грешка при измерване), като така наказуемата скорост била изчислена на 92 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.13/ било установено, че собственик на автомобила е В.М. ***. 

Въз основа на така констатираното нарушение, на 10.10.2018 г. /справка л.12/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2326193 /л.9/. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на В.М.М., в качеството му на собственик на автомобила предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция глоба в размер на 300 лева.

 Видно от приложената по делото разписка /л.10/ и справката на л.12, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя М. на 24.08.2019 г., обстоятелство, което същият потвърждава и в жалбата си, поради което съдът приема датата на връчване на обжалвания ЕФ за безспорно установена.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят М., като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.   

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед безспорно установената дата на връчване на ЕФ, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно В.М. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Съдът счита за неоснователно наведеното с жалбата възражение за изтекла погасителна давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН, във връзка с обстоятелството, че нарушението е било извършено на 03.08.2018 г., а административнонаказателното производство е било образувано повече от година след извършването му.

На първо място – от събраните по делото доказателства се установява, че това твърдение е неоснователно, тъй като видно от справката на л.12 от делото фиша е бил издаден на 10.10.2018 г., т.е. по-малко от три месеца от констатиране на нарушението чрез АТС.  Като вид правораздавателен акт, с който се санкционират извършени нарушения по ЗДвП, електронният фиш е издаден в процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП, която е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН, поради което началото на административнонаказателното производство се поставя именно с издаването му, което в случая е станало на 10.10.2018 година.

На следващо място и което е същественото в случая – предвидените давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими в процедурата по санкциониране на нарушението с електронен фиш.

В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като задължителен реквизит на ЕФ датата на издаването му. Както се посочи по-горе, видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 10.10.2018 г. /л.12/. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и разпоредбите на чл.34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата на изрична разпоредба, а принципните положения залегнали в цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС не са относими и приложими към разглеждания случай. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Във връзка с така изложеното следва да отбележи, че относно наложените с електронни фишове глоби е приложима общата погасителна давност по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, според която по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. А такова обстоятелство, изключващо отговорността е давността. Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Независимо, че в случая се касае за извършено административно нарушение, то извършителят на такова не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, тъй като обществената опасност на административните нарушения е далеч по-ниска от тази на престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите от закона. Ето защо, разпоредбите на НК уреждащи погасителната давност, се прилагат и по отношение на административните нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за които се предвижда наказание „глоба”, се погасяват с абсолютна давност от четири години и шест месеца. В разглеждания случай, нарушението е било извършено на 03.08.2018 г., давността е прекъсната с издаване на процесния електронен фиш на 10.10.2018 г., но независимо от прекъсването й, абсолютната погасителна давност от четири години и шест месеца следва да изтече на 03.02.2023 година.

При цялостната проверка за законосъобразност на обжалвания електронен фиш съдът констатира, че същия е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Посочено е, че е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 00076 /л.11/, заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 95 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % и наказуемата скорост е била определена на 92 км/час е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 32 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за конкретния участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват данните от вещественото доказателство.

С оглед цялостният контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.7/ и от протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.6/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията за техническа изправност.

Законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя В.М.М., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня, когато е било извършено нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят В.М. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1  от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на движението в пътния участък /л.8/, че скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.    

При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.  

Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.  

Наложеното на жалбоподателя М. наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

         Р   Е   Ш   И   :

    

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2326193 на ОД на МВР Ловеч, с който на В.М. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

         

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

        

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :