Р Е Ш Е Н И Е

№

 

18.10.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ДАНИЕЛА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1585 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-000933/ 23.03.2018г. на ***, на К.В.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство неправилно е преценена фактическата обстановка и в този смисъл – че неправилно К.П. е административно наказан за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

За ответната страна – ОД на МВР - ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на доказателствената съвкупност, по основателността на жалбата, Съдът съобрази следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 933/12.02.2018г. от страна на С.Г.С. - ***, в присъствието на свидетеля Д.Л.Д., както и на нарушителя – К.В.П.. Съставен е за това, че на 12.02.2018г. около 17:50 часа в гр. ПЛЕВЕН, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „***.“***, К.П. управлява л.а. „***“ с рег.№***, като навлиза и преминава през кръстовището на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на същото кръстовище -  нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като е посочил, че пред управлявания от негова страна автомобил е имало два тролейбуса, които са му попречили да премине своевременно през кръстовището. Ползвал е правото и на допълнителни възражения, по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е доразвил собствената версия за случилото се - а именно, че е навлязъл в кръстовището на разрешаващ /зелен/ сигнал на светофарната уредба, но споменатите два неустановени тролейбуса препречили пътя му и по времето, когато все пак успял да излезе от кръстовището, вече светел неразрешаващ /червен/ сигнал; счита, че от позицията на патрулния полицейски автомобил, служителите в него не са имали възможност да видят л.а. „***“ и към кой момент същият автомобил е навлязъл в кръстовището.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – не е приел като основателни направените от жалбоподателя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К.В.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.17 – 19 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С.Г.С. и Д.Л.Д., както и писмени доказателства /л.14 – 16, л.31, л.39 от делото/. Съдът счита, в настоящия случай, предвид естеството на твърдяното нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, от изключително значение са гласните доказателствени средства. В тази връзка, показанията на свидетеля С.Г.С. са изключително подробни, убедителни и не будят никакво съмнение в тяхната добросъвестност, поради което Съдът им отдава вяра. Свидетелят е категоричен, че е видял как управляваният от жалбоподателя автомобил - при описаната в АУАН фактическа обстановка – е навлязъл и преминал през процесното кръстовище на неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарната уредба. От друга страна, показанията на свидетеля Д.Д. са напълно бланкетни – същият заявява, че поради изминалото време няма спомен за случая, но подчертава, че поддържа изложената в съставения АУАН фактическа обстановка. По отношение на отбелязания характер на показанията на свидетеля Д., налага се да бъде отбелязано, че същите, макар и недостатъчно убедителни като доказателствен източник, все пак са в потвърждение на изнесените от страна на свидетеля С.С. данни, т.е. в потвърждение на изложената в АУАН – и възпроизведена в издаденото НП, фактическа обстановка. Поради това Съдът отдава вяра и на показанията на св.Д.Д..

Ето защо, Съдът  напълно възприема изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, както е отразена по-горе, счита същата за доказана по надлежен начин и няма да я преповтаря; заслужава да бъде отбелязано и това, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява оборена от никакви събрани по делото доказателствени материали. Следователно, при същата фактическа обстановка, правилно актосъставителят и административнонаказващият орган са преценили, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.6 т.1 ЗДвП, която разпоредба гласи: „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“. Поради това, извършеното от К.П. нарушение е правилно квалифицирано и също така правилно, административнонаказващият орган е наложил административно наказание - на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева. Размерът на същото наказание не следва да бъде обсъждан, тъй като цитираната административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-000933/ 23.03.2018г. на ***, с което на К.В.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: