№ 217
гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20245000500330 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. Р. Р., редовно призован, не се явява. За същия се
явява адв. А. А., упълномощен от по-рано.
За въззиваемия УМБАЛ “П С К“ АД, редовно призован, се явява адв. К.
М., упълномощен от по-рано.
Адв. А.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 6463 от 14.05.2024 г. от Д. Р. Р. чрез
пълномощника адв. А. А. против решение № 123 от 23.04.2024 г., постановено
по гр.д. № 748/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което той е
осъден да заплати на УМБАЛ “П С К“ АД неустойка от 33384,84 лв. със
законна лихва от 30.10.2023 г. и мораторна лихва от 3685,81 лв. съгласно
1
допълнително споразумение от 30.11.2015 г. към трудов договор №
514/27.11.2015 г. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
решение като необосновано, постановено при неправилна преценка на
фактическите обстоятелства и формираните правни изводи. Поддържа се да не
е налице виновно неизпълнение на процесния договор относно срока на
задължителна работа поради прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие или еднолично от ищеца, а не по инициатива на ответника.
По подробно изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на исковете, както и присъждане на възнаграждение за
един адвокат.
Ответникът по жалбата УМБАЛ “П С К“ АД е депозирал чрез
пълномощника адв. К. М. писмен отговор на същата с изложени в него
съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на
решението. С отговора е представена съдебна практика за сведение.
Адв. А.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба.
Нямаме нови искания за доказателства.
Адв. М.: Оспорвам въззивната жалба.
Представил съм отговор, който поддържам.
Нямам нови доказателствени искания.
Двете решения, приложени към отговора на въззивната жалба, съм
представил за улеснение на съда, за сведение.
Представям списък на разноски, ведно с доказателства за извършено
плащане, с препис за другата страна.
Адв. А.: Правя възражение за прекомерност на разноските.
С оглед липсата на доказателствени искания и доколкото делото е
изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА договор за правна защита и съдействие, приложен към
отговора на въззивната жалба, както и днес представените извлечение от
сметка и удостоверение за регистрация по ЗДДС.
ПРИЛАГА представения от адв. М. списък на разноските.
2
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, ще бъда максимално кратък.
Изложили сме подробни съображения във въззивната ни жалба.
В конкретния случай въобще не е обсъден въпросът за наличие на
виновно поведение от страна на моя доверител. Напротив - той е депозирал
действително молба, но тя е по взаимно съгласие и в едномесечения срок е
издадена самата заповед. Посочили сме в самата жалба, че това би следвало да
се обсъди по преценка на съда - на кого е инициативата за прекратяване,
предвид, че няма приемане на депозираната молба в 7-дневния срок, което е
императивно изискване.
Моля да обърнете внимание, че самият договор, към който е подписан
анексът, е по чл. 68, ал. 1 от КТ, а именно срочен такъв, така че самият анекс
към този договор не би следвало да вменява някакви задължения към моя
доверител, които той да изпълнява в следващите 5 години. Такъв би бил
единствено договор по чл. 234 КТ, който е за повишаване на квалификацията.
Не е обсъждан въобще фактът, че в периода на специализацията си
доверителят ми е престирал труд и си е получавал заплатата за положения от
него труд. Самото обучение е протичало в клиниката, където е придобивал
допълнителна специалност, защото той няма как да работи като медицинско
лице, без да притежава съответната квалификация. Следователно изначално
самият договор е за придобиване на квалификация и е сключен за 5 години и
към него е недопустимо да се прилага анекс, с който той се задължава да
работи. Да, това е възможно, но както сме посочили в жалбата, би следвало да
се уредят взаимоотношенията след приключване на квалификацията със
съвсем отделно трудово правоотношение. В този смисъл поради липса на
виновно поведение от страна на доверителя ми е налице заповед за
прекратяване по взаимно съгласие и считаме, че не се дължат присъдените
суми.
Моля да се произнесете в този смисъл, както и да ни пристъдите
разноските по делото за първа инстанция.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, аз не чух нови аргументи в
пледоарията на колегата освен изложените във въззивната жалба. По тях съм
взел подробно становище, което поддържам и в момента и няма смисъл от
3
представяне на писмена защита. Да не говорим, че няма никакво позоваване
на съдебна практика.
Искам да обърна внимание на съда за следното:
Дори в определен аспект въззивникът да е освободен от държавна такса,
с оглед правния режим, като се има предвид съдебната практика на ВКС,
такова освобождаване не би трябвало да има, защото това е граждански спор
по същността си. Ние спорим дали един договор трябва да бъде изпълняван
или не. Моля да имате предвид, че за да се осигурят условия за
специализация, здравното заведение полага съответни грижи и трябва да
предостави определен минимум от условия, които изискват Министерство на
здравеопазването и нормативните документи, за да може специализацията да
се реализира в пълен обем и въззивникът да може да получи надлежна по-
висока квалификация. Онова, което болницата харчи, за да обезпечи
висококвалифицирано обучение – в много случаи възнаграждения на
професори и отговорността е много по-голяма, но ние ще се съобразим с
подписания допълнителен анекс. Съгласно общата норма на ЗЗД договорът
има силата на закон между страните и когато той не се изпълнява, се носи
съответната отговорност. Тук се твърди отново, че този договор бил прекратен
по взаимно съгласие. Това не е вярно. Уговорено е предизвестие и едва след
изтичането му той напуска болницата. Това не е прекратяване на отношения
по взаимно съгласие. Истината е, че за щастие ние имаме само 4 такива
случаи, при които специализант не е спазил уговорка по договора, а в момента
те са над 40. Болницата е права да иска да договори допълнителни условия
при завършване на специализацията. Всички специализанти имат такива
договори като подписания от ответника. Бройката на тези, които ги
нарушават, за щастие е много малка и болницата е в правото си да търси
отговорност и правилно Старозагорският окръжен съд уважи исковете.
Моля да бъдат присъдени направените разноски за тази съдебна
инстанция от ответника, като моля възражението за прекомерност на колегата
да се остави без уважение, тъй като казусът се отличава с фактическа и правна
сложност и платеното адвокатско възнаграждение е напълно адекватно.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано
от днес, т.е. до 14.11.2024 г.
4
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5