№ 204
гр. Сливен, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500376 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. ИВ. Й., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Я., ул.“Ж. П.“, № **, офис *** против решение №
260304/14.05.2021 г. по гр.д. № 6671//2019г. на Сливенския районен съд, с
което въззивникът е бил осъден да заплати на Г. ГР. Р., ЕГН **********, от
гр. П., ул. „ П.Т.“, № ** – * – * сумата от 1500.00лв. – представляваща
неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем парична сума по
неформален договор за заем от 21.08.2014г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба. С решението въззивникът е
бил осъден да заплати на въззиваемия и сумата от 1100.00лв. –
представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем
парична сума по неформален договор за заем от 13.10.2014г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, както и
деловодни разноски в размер на 874.70 лв.
Решението е обжалвано като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Страната счита, че то е постановен опри грубо
1
нарушение на процесуалния и материален закон. Жалбоподателят изтъква, че
не е сключвал устни договори за заем, а преведените му суми били във връзка
с работата му. На датите посочени като такива, на които са били сключени
неформалните договори за заем жалбоподателят не бил в България и не ги
бил сключвал. Изготвената СИЕ също не била коректна. Тя неправилно била
включила в заплатените му по трудовия договор суми и тези, които са били
описани като „ служебен аванс“. Служебният аванс нямал характер на
трудово възнаграждение. Моли се решението да бъде отменено като
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.А. – пълномощник на Г. ГР. Р., ЕГН **********, с който жалбата е
оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и че същото е съобразено както с представените
писмени доказателства – вносни касови ордери, така и с устните свидетелски
показания и заключението на изготвената по делото СЕ. Страната намира
доказателствените искания за недопустими и моли съдът да не ги уважава.
Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни
разноски.
Съдът не е уважил доказателствените искания на въззивната страна,
поради наличието на преклузия.
В с.з. въззивната страна не се явява и не се представлява.
В с.з. въззиваемият редовно призовани се представлява от адв.А., който
заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
2
Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл.240
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите от 1500.00лв. -главница
по договор за заем на парични средства от 21.08.2014г. и 1100.00лв. главница
по договор за заем на парични средства от 13.10.2014г.
Разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД посочва, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество или качество. Договорът за заем е реален (той се счита за
сключен едва, когато има реално предаване на вещите), неформален ( за
действителността му не се изисква специална форма), безвъзмезден ( по
принцип, ако не е уговорена изрично лихва). В тежест на заемателя е той да
върне вещ по вид , качество и количество отговарящи на получените. В
случая от представените по делото доказателства се установява, както
постигането на договорка между страните за даването на паричните заеми (
показания на св.Славов, който е незаинтересовано лице от изхода на спора и
пред съда е предал лични впечатления), предаването на паричните средства (
банкови преводи с изрично отбелязване, че преведените суми са за заем) и
невръщането на заетите средства – и към настоящия момент
ищецът/въззивник твърди, че не получавал такива и не следва да ги върне.
Тезата на ищеца/въззиваем се потвърждава и от изготвената по делото
съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява че работодателят на
ответника „ Алфа транс“ ЕООД му е заплатил всички трудови
възнаграждения. В КТ е посочено, че работната заплата е възможно частично
да бъде изплащана авансово ако е получавана преди изтичане на съответния
месец и това обяснява наличието на записи „служебен аванс“, но това не
означава, че дължимото трудово възнаграждение не е изплатено.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна са дължими деловодни
разноски за тази инстанция. Такива обаче въпреки, че са претендирани - в
размер на 600.00 лв. адвокатско възнаграждение не са доказани, поради което
не следва да се присъдят. По делото, с отговора на въззивната жалба е
посочено, че се представя договор за правна защита и процесуално
представителство, но такъв не е представен и съдът не може да установи
3
заплащането на адвокатско възнаграждение, доказателства за което е
следвало да се представят до приключване на с.з. Процесуалното
представителство на страната е с оглед първаначалното упълномощаване на
адв. Кръстева от 28.11.2019г. ( до окончателното приключване на делото, за
всички инстанции) и последвалото преупълномощаване на адв.А. от
19.10.2020г. пред РС – Сливен ( до окончателното приключване на делото, за
всички инстанции).
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260304/14.05.2021 г. по гр.д. №
6671//2019г. на Сливенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4