РЕШЕНИЕ
№ 10375
гр. ..., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110102676 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Предявени са конститутивни искове за отмяна на дисциплинарното уволнение,
извършено със Заповед № .../ ... г. на управителя на ... – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „...” при ответника – чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ, осъдителен иск за заплащане на сумата 6000,00 лева – обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода ... г. – ... г. (след допуснато в открито
съдебно заседание на 22.05.2025 г. изменение на иска, при спазване на възприетото в
определение № 195/17.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1054/15 г. на ВКС, IV ГО) – чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, и осъдителен иск за заплащане на сумата 250,00 лева – обезщетение за
времето на отпуск поради временна неработоспособност от ... г. до ... г. – чл. 162, ал. 3 КТ,
вр. чл. 40, ал. 5 КСО. Претендира се върху паричните претенции законната лихва от
16.01.2025 г. до погасяването.
В исковата молба ищецът В. В. Е. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор е
работил при ответника на длъжност „...” в ... в .... Посочва, че със заповед № .../ ... г. на
управителя на ... му е било наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовото му
правоотношение е било прекратено на ... г. Твърди, че заповедта за уволнение не му е била
връчена по предвидения в закона начин, поради което не са настъпили целените от
работодателя последици. Поддържа, че към датата на уволнението се е намирал в отпуск
поради временна неработоспособност, в който случай работодателят е имал право да го
уволни само след предварително разрешение на инспекцията по труда, каквото не е било
1
взето. Не оспорва, че са му поискани и е далСи, че в настоящият случай, е даденота 250,00
лева - обяснения относно твърдените дисциплинарни нарушения. Поддържа, че не е
извършил нарушения на трудовата дисциплина, още повече такива, които да обосноват
налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, моли
процесната заповед да бъде отменена, да бъде възстановен на работа, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, и
обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. В открито съдебно
заседание поддържа исковете.
Ответникът ... оспорва исковете. Не оспорва съществуването и прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Поддържа, че ищецът е извършил
дисциплинарно нарушения, изразяващи се в грубо и непристойно отношение спрямо негови
колеги на ... г., в частност и спрямо ..., а след тази дата до ... г. започнал изключително
настоятелна и притеснителна комуникация и кореспонденция със служители на ответника,
по – специално с районния мениджър ... и с управителя на ... в ... ..., в която използвал
обидни квалификации и окултни изрази, държал се е неуважително, агресивно и
конфликтно. Това поведение на ищеца предизвикало оплаквания от служителите на
ответника, променило работната среда и създало съществени затруднения в работния
процес, до степен служители да заявяват, че се колебаят да продължат работа при ответника.
Горното мотивирало работодателят да потърси обяснения на ищеца и да ангажира
дисциплинарната му отговорност. Излага довод, че с това си поведения ищецът е
злоупотребил с доверието на работодателя, уронил е доброто име на предприятието му,
нарушил е многократно трудови задължения, предписани му от вътрешните правила на
работодателя, свързани с изисквания за уважение и колегиалност в отношенията му с
останалите служители на ответника. Поддържа, че на ... г., около ... сутринта, ищецът се е
явил на работното си място във видимо добро здравословно състояние и в готовност да
полага труд, като дори си е облякъл работното облекло. На този ден е поканен на разговор и
е подписал собственоръчно декларация по чл. 333 КТ, но е отказал да удостовери с подписа
си получаването на процесната заповед за уволнение, при което тя му е връчена при отказ в
присъствието на управителя Т. И. и В. Т. – „...“. Ответникът поддържа, че по – късно на
същия ден, в ... ч., ищецът отново се явил в ... и представил болничен лист за временна
неработоспособност, считано от деня на издаването му ... г., за 7 дни. Сочи, че болничният
лист е отменен с решение № ... г. на ... при ... като твърди да е бил издаден единствено с цел
да се симулира закрила по чл. 333 КТ. Излага довод, че ваучерите за храна не следва да се
включват в базата за определяне на размера на обезщетението за оставане без работа,
доколкото не представляват възнаграждение за положен труд. Излага довод, че за времето на
оставане без работа се дължи обезщетение за оставане без работа, а не обезщетение за
ползван отпуск поради временна неработоспособност, тъй като правоотношението е било
прекратено към този момент, като липсата на доход, при призната незаконност на
уволнението, следва да се компенсира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Независимо от
горното сочи, че доколкото болничният лист е бил отменен, по него не се дължат плащания
от работодателя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноските по делото. В
2
открито съдебно заседание и в писмена защита поддържа възраженията си.
Съдът, като съобрази изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ.
По иска по чл. 344, ал.1 , т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. По иска по чл. 225,
ал. 1 КТ ищецът твърди да останал без работа в резултат от незаконното уволнение за
процесния период, като в негова тежест е да докаже сочените изгодни за него факти - че е
останала без работа в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на
наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със
съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в
установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за
прекратяване.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и
спазване на преклузивни срокове.
Страните не спорят, поради което и с приетия за окончателен доклад по делото съдът е
отделил като безспорни обстоятелствата относно съществуване и прекратяване на
безсрочното трудово правоотношение между тях със заповед № .../ ... г., по силата на което
ищецът е заемал при ответника длъжността „...“.
Видно от съдържанието на заповедта, същата е връчена на ... г. при условията на отказ
от страна на служителя да я получи, който отказ е удостоверен с подписите на двама
свидетели – Т. И. И. – управител на ... на ответника в ..., гр. ..., и В. Д. Т. – „...“ в ... на
ответника в .... Посочените лица са разпитани в проведеното открито съдебно заседание на
22.05.2025 г. и потвърждават авторството на положените подписи след заповедта и
обстоятелствата при връчването й. Видно от протокола от проведеното на 22.05.2025 г.
съдебно заседание (л. 716 от делото), самият ищец признава, че на ... г. е скъсал, при
връчването й, процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, след като
се е запознал със съдържанието й, само поради това, че в нея е посочена датата ... г., което
3
води до формиране на несъмнен извод, че заповедта е връчена надлежно на ... г., от която
дата правоотношение следва да се счита за прекратено, по аргумент и от нормата на чл. 335,
ал. 2, т. 3 КТ и доколкото, при дисциплинарно уволнение, трудовият договор се прекратява
без работодателят да дължи предизвестие.
От съдържанието на заповедта се установява, че отговорността на работника е
ангажирана за нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода от ... г. – ... г.,
изразяващи се в грубо и непристойно отношение спрямо негови колеги на ... г., в частност и
спрямо ..., а след тази дата до ... г., свързани с изключително настоятелна и притеснителна
комуникация и кореспонденция със служители на ответника, по – специално с районния
мениджър ... и с управителя на ... в ..., гр. ..., ..., при които ищецът използвал обедни
квалификации и окултни изрази, държал се е неуважително, агресивно и конфликтно. От
ищеца са поискани обяснения във връзка с горепосочените нарушения на трудовата
дисциплина, които са съобразени от работодателя, и в рамките на законоустановения
преклузивен двумесечен срок от откриването на нарушенията, на ... г. работодателят е
реализирал дисциплинарната отговорност на ищеца по отношение на същите.
На ... г. ищецът е разписал пред работодателя си декларация, че не се ползва от
закрилата на нито едно от основанията, съгласно чл. 333 КТ (л. 333 от делото). Явяването му
на работа на ... г., сутринта, в състояние, което му позволява да изпълнява трудовите си
задължения се потвърждава и от показанията на свидетелите Т. И. И. и В. Д. Т.. От същите се
установява, че в този ден ищецът е дошъл със закъснение и се е преоблякъл за работа.
Самият ищец признава, в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г. (л. 709 от делото), че е
отишъл със закъснение на работа на ... г., сутринта. Ищецът твърди и, че е отишъл, за да
съобщи, че ще си вземе болничен лист, тъй като не се чувства добре, но тези му твърдения
не са житейски логични. В случай че в действителност не е бил добре, е нямало да отиде на
работа, а при лекар, след което да яви при работодателя, в срока по чл. 9, ал. 2 от Наредба за
медицинската експертиза, за да представи болничния си лист.
В КТ не се съдържа абсолютна забрана за уволнение на служител по време на ползване
от негова страна на разрешен отпуск. Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се
състои в това, че работодателят е длъжен да получи предварително разрешение от
инспекцията по труда, в случай, че иска да прекрати трудовите правоотношения със
служител по време на отпуск. Фактическият състав на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ изисква
разрешен отпуск към датата на уволнението, без значение точно какъв – платен годишен,
неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др., и работникът или
служителят да е започнал ползването му към тази дата. Трайно в практиката на ВКС се
приема, че работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за
уволнението, ако работникът, респ. служителят, въпреки че е бил в разрешен отпуск за
временна нетрудоспособност, се е явил на работното си място, където му е връчена
заповедта за уволнение и не е представил издадения болничен лист или не е уведомил
работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест. В този случай самото
поведение на работника сочи на изричен отказ от права, умишлено затаяване на информация
4
или въвеждане в заблуждение на работодателя.
Обратно, когато работодателят е уведомен, че работникът не се явява на работа поради
влошено здравословно състояние, в резултат на което може да се ползва от закрилата, то
работодателят следва да изчака в краткия срок по чл. 9, ал. 2 от Наредба за медицинската
експертиза представянето на болничния лист, респ. уведомяването за съставянето на този
документ. В този случай работникът е изпълнил задължението си и не се е укрил нито с
оглед престиране на трудовите си функции, нито с оглед непредставяне на документа,
оправдаващ отсъствието му, респективно неуведомяване за неговото съставяне.
В настоящия случай, след като му е връчена заповедта за прекратяване и е подписал
декларация, че не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ, ищецът умишлено и неправомерно
се е снабдил с болничен лист № ... от ... г., с период на временна неработоспособност от ... г.
до ... г., който е представил пред работодателя си едва в ... ч., за което е съставен надлежно
протокол (на л. 354 от делото). Болничният лист най – вероятно е бил издаден малко преди
този час, доколкото данните за него са постъпили в ЕРБЛРО – електронния регистър на
болничните листи и решенията по обжалването им към НОИ, в ... ч. на ... г. Понастоящем,
видно от решение № ... г. на ... при ... болничният лист е отменен поради липса на
медицинска документация, която да оправдава издаването му. Видно от писмо от Столична
регионална здравна инспекция от 17.04.2025 г., находящо се на л. 651 от делото, в
деловодната система на РЗИ не е постъпила жалба срещу решението, т.е. същото, към
настоящия момент, е влязло в законна сила. Следва да се посочи и че болничният лист е
издаден, считано от ... г., изцяло в нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба за медицинската
експертиза, тъй като на тази дата ищецът се е явил на работа. В такъв случай и ако в
действителност на този ден е констатирана временна неработоспособност на лицето,
отпускът задължително следва да бъде даден и да започне от следващия календарен ден (от
20.11.2024 г.).
Единствената цел на отменения болничен лист е била да се препятства настъпването на
последиците от едно законосъобразно прекратяване на правоотношение, поради което, както
и с оглед на всичко изложено, в процесния случая закрилата на чл. 333 КТ е неприложима.
Работодателят няма задължения да проверява верността на декларираното, когато
служителят е удостоверил с пописа си, че не се ползва от закрила на нито едно от
изброените основания по чл. 333 КТ. Като, съгласно чл. 333, ал. 7 КТ, преценката налице ли
е предварителна закрила при уволнение, се прави към момента на връчване на
уволнителната заповед. С предоставянето на декларацията на работника и попълването й от
последния, работодателят е изпълнил добросъвестно изискванията, свързани с
прекратяването на процесното основание.
Предвид изложеното, съдът приема за неоснователни доводите на ищеца за нарушение
на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при прекратяване на трудовия му договор.
От изложеното съдът формира извод, че е спазено изискването за налагане на
наказанието с мотивирана писмена заповед, изхождаща от компетентен орган –
5
управителя на ответното дружество, действащ чрез пълномощник. Същата съдържа
описание на нарушенията по всички обективни признаци /време, място и начин на
извършване/ и това позволява, както да бъде осъществена съдебната защита срещу
заповедта, така и съдебната преценка за законосъобразност на наложеното наказание.
Ето защо съдът приема, че при налагане на дисциплинарното наказание не са
допуснати нарушения на установената в Кодекса на труда процедура.
Следва да се даде отговор на въпроса, извършени ли са вменените нарушения,
съставляват ли нарушения на трудовата дисциплина и ако да – дали са виновно извършени и
дали наложеното за тях наказание се явява съответно.
На първо място съдът констатира, от съдържанието на депозираните в хода на
дисциплинарното производство обяснения, че ищецът не е оспорил вменените му
нарушения относно проявеното вербално агресивно поведение на ... г. към Т. И. И. –
управител на ... в ..., и настоятелните му предложения за включването й в предлаган от него
„бизнес с И. Х.“. Обясненията са дадени непредубедено, същевременно съдържат признание
на неизгодни за ищеца факти, които той не отрича и в хода на настоящото производство.
За установяване на останалите извършени нарушения са ангажирани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане от
ответника.
Разпитана е свидетелката Н. Е. Х., „...“ в ... в ..., гр. ..., където е работел и ищецът, от
показанията на която се установява, че на ... г. във връзка с битов инцидент – непочистена
мивка в социалното помещение на ..., е възникнал скандал между нея и ищеца, по време на
който той се е държал грубо и я е обиждал с непристойни думи, след което се е налагало да
работи в различни смени с ищеца поради отправени заплахи от него към нея пред
управителя на ... Т. И.. Установява се, че се е налагало свидетелката да бъде крита и
заключвана в социалното помещение, за да се осигури безопасността й, когато ищецът е
посещавал ... по време на смяната на свидетелката.
Отношението на ищеца към свидетелката се потвърждава и от собствените му
изявления в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г. – л. 716 от делото, където ищецът
заявява, че срещите между него и Н. Х., след инцидента на ... г., са щели да завършат със
сбиване между тях, ако не е бил предвиждан график за работа в различни смени от
управителя на ....
Агресивното вербално отношение към свидетелката Х. се потвърждава и от
показанията на изслушаната по делото свидетелка В. Д. Т., на длъжност „...“ в ... в ..., гр. ...,
която е била очевидец на случилото се на ... г., както и на последвалите заплахи за
сигурността на Х., отправени от ищеца.
Разпитана по делото е свидетелката Т. И. И. – управител на ... в ..., гр. ..., и в това си
качество непосредствен ръководител на ищеца. От показанията й се установява, че още в
същата вечер, след битовия инцидент със запушената мивка от ... г., ищецът се е свързал с
нея, като в хода на проведения разговор е започнал да й повишава тон, след което през
6
цялата нощ й е пишел, че случилото се е имало за цел да го разделят от нея, предлагал й е
„бизнес с И. Х.“ и спасение от божествения камък. Свидетелката го е помолила да си остане
вкъщи да се успокои и размисли в следващите два дни. Междувременно е направила график,
така че ищецът да не работи в една и съща смяна с Н. Х.. В първия ден, в който е следвало
да се яви на работа, на ... г., преди да отиде, ищецът е писал на свидетелката И. дали е готова,
после й се е обадил отново, задавайки същия въпрос – дали е готова за него, като й е казал,
че ако Н. Х. е там, да я скрие в някой ъгъл, за да не й се случи нещо. Установява се от
показанията, че в същия ден ответникът е направил опит за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, позовавайки се на клауза за изпитателен срок, което не се е
състояло, доколкото се е оказало, че трудовият му договор не съдържа такава уговорка.
Установява се, че ищецът се е афектирал силно от случилото се, започнал е да блъска
вратата на ..., да вика, да излиза и влиза в ..., да звъни на районния и регионалния мениджър
на ..., като накрая са дошли от СОТ и са го извели навън. Свидетелката И. съобщава, че за да
подготви документите, свързани с дисциплинарното уволнение на ищеца и е било
необходимо време, за което свидетелката е утвърдила график, където е предвидила ищецът
да работи само с нея, под нейно наблюдение, в склада, без досег с клиенти и с другите ...и, и
в смяна различна от тази на Н. Х.. Установява се, че въпреки всички взети мерки от
свидетелката, обстановката в ... е била тягостна, служителите са работили под напрежение и
са изпитвали притеснение от поведението на ищеца, като някои от тях са мислили и да
напуснат работа.
Изложеното от свидетелката се потвърждава изцяло от приложената по делото вайбър
кореспонденция, проведена с участието на ищеца.
Съдът кредитира изцяло показанията на трите свидетелки. Показанията са дадени ясно,
точно, непредубедено и без съществени противоречия по между си, подкрепят се от всички
приобщени по делото доказателства, като изложеното от свидетелките, в по-голямата си
част, се признава и от самия ищец, в откритото съдебно заседание, проведено на 22.05.2025
г., като същият, на практика, оправдава поведението си с инцидента на ... г. с непочистената
мивка си, считайки го за нормално. Единствените въпроси, които ищецът задава към
свидетелите, са защо са допуснали мивката да бъде мръсна и не са я изчистили или
възложили изчистването й на отговорно лице.
Общоприетите правила и норми в едно граждански общество налагат изисквания за
колегиалност и уважение при осъществяване на работния процес между участниците в него.
Тези правила са залегнали и в Правилника за вътрешния трудов ред на ответника, където в
чл. 14, ал. 1, т. 9с, т. 10, т. 16, т. 17, т. 18 и т. 19, е предвидено служителят да се отнася с
уважение към останалите служители, в съответствие с установените фирмени ценности и
правила за комуникация, да не им пречи да изпълняват трудовите си задължения, да се
отнася дружелюбно с тях, да се въздържа от поведение, комуникация и изказвания, които са
обидни, неуважителни или груби спрямо тях, както и да се въздържа от вербален тормоз и
заплахи.
Съдът, като съобрази всичко изложено дотук, счита, че извършеното от ищеца, за
7
което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, е изцяло в разрез с горепосочените
общоприети и изрично регламентирани от работодателя правила и норми на поведение.
Ищецът е отправял обидни и цинични изрази към свои колеги, опитвал се е да привлече
някои от тях към бизнес начинанията си, а впоследствие поведението му е ескалирало до
налагане на психически тормоз върху някои от тях, включително и върху ръководни кадри от
мениджмънта на работодателя. Цялостното му поведение е създало токсична работна среда
и стрес за служителите, работещи в ... на ... в ..., гр. ....
Поради това съдът приема, че ищецът е извършил тежки нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – нарушил е множество регламентирани от
работодателя правила, свързани с установената трудова дисциплина за обезпечаване на
нормална работна среда /заповедта за уволнение съдържа отчасти неправилна квалификация
на нарушенията, но тъй като именно съдът следва да даде същата, уволнението не е
опорочено на посоченото основание/. Нарушенията са извършени виновно /ищецът е бил
длъжен и е могъл да се отнася с уважение към колегите си, както и да не им пречи да
изпълняват трудовите си задължения, като инцидентът с непочистената мивка, не може да
оправдае последвалото му поведение/. Наложеното наказание е напълно съответно на
констатираните дисциплинарни нарушения. Независимо от обстоятелството, че за ищеца не
се установява компрометирано дисциплинарно минало, допуснатите нарушения са в такава
степен в разрез с доверието на работодателя, че обосновават налагането именно на най-
тежкото наказание. Касае се за нарушаване на основно задължение на работника по
трудовото правоотношение, а именно да спазва вътрешните правила, приети в
предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват
трудовите си задължения, съгласно нормата на чл. 126, т. 10 КТ.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Поради обусловеността на основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
от установена евентуална незаконосъобразност на уволнението, и предвид формирания от
съда обратен извод, а именно за неговата законосъобразност, същите подлежат на
отхвърляне.
Подлежи на отхвърляне и предявения иск по чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО,
доколкото изплащането на обезщетението за отпуск при временна неработоспособност
изисква действащо трудово правоотношение към ... г., а в случая по делото се установи, че
считано от посочената дата то е било прекратено. Следва да се посочи, че при незаконност
на прекратяването, каквато не се установи, по принцип се дължи обезщетение за оставане
без работа. Следва да се посочи и, както беше изложено по – горе, че издаденият болничен
лист № ... от ... г. е бил отменен с решение № ... г. на ... при ... поради липса на медицинска
документация, която да оправдава издаването му, което решение е влязло в сила.
По разноските:
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават
8
за сметка на съда.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в производството,
поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, и чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО, от В. В. Е., ЕГН: **********,
с постоянен адрес по лична карта: ..., срещу ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
..., за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от длъжността „...”, извършено
със Заповед № .../ ... г. на представляващия ...; за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6000,00 лева –
обезщетение за оставането без работа за периода ... г. – ... г. (след допуснато в открито
съдебно заседание на 22.05.2025 г. изменение на иска), ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.01.2025 г., до окончателното
изпълнение, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 250,00 лева –
обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност от ... г. до ... г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 16.01.2025 г., до окончателното изпълнение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от 05.06.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9