ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
разгледа докладваното от съдия Светлана
Цанкова
ч.въззивно гражданско дело №
988 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от Г.Д.Ч.
ЕГН **********, срещу определение № 2562 / 12.2.2020г. постановено по
гр. д. № 11 457/2019 год. по описа на РС Варна, с което се ОСЪЖДА Г.Д.Ч., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, СУМАТА от 372,00
лева с вкл.ДДС – адвокатско възнаграждение и 180,00 лева
-депозит за ССчЕ - представляващи
сторените от ответната страна съдебно - деловодни разноски пред настоящата
инстанция по прекратеното исково производство –гр.дело № 11 457/2019 г.по
описа на ВРС ХLII –ри състав, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Твърди се, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което моли, същото да бъде отменено. Твърди
се, че към момента на подаване на исковата молба е съществувала такава
фактура издадена от „Енерго-про Продажби" АД.
Към момента на входиране на исковата молба, не е
съществувала друга фактура освен тази на „Енерго-про
Продажби" АД, т.е. ищцата не е разполагала с друга фактура и единствената
й възможност да се защити, да не й спрат тока е именно предявяването на
настоящият иск.
По делото липсват доказателства
относно твърдението на ответника, че ищцата е получила фактура от
„Електроразпределение Север" АД и е запозната с нея. Едва в първото
съдебно заседание по делото са представени от трето лице „ЕРП Север"
АД: фактура № **********/21.06.2019г. издадена от Електроразпределение
Север" АД, писмо изх.№ 53561/20.06.2019г. в което писмо не е отразено в
приложение - фактура. От представената обратна разписка не се установява, че Г.Ч.
е получила писмо от „ЕРП Север" АД, т.е. пратката не е доставена.
При
прекратяване на делото в хода на производството, при хипотезата на липсващ или
отпаднал правен интерес, следва съдът да прецени всеки конкретен случай,
подведен под общата предпоставка коя от страните е причина за завеждане на
делото. Първоинстанционния съд е следвало да отчете
това наше становище и да се произнесе с мотиви в съдебният акт.
В настоящият случай счита, че разноски
не следват да се присъждат на ответника, тъй като с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, относно издадената от „Енерго-про
Продажби" АД - фактура № **********/21.06.2019г. Ищцата не е разполагала с
друга фактура към момента на завеждане на иска.Излагат се подробни съображения
в депозираната частна жалба.
В отговор относно постъпилата частна
жалба ответното дружество „Енерго про
продажби” АД изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе,настоящият състав взе предвид следното :
Депозираната жалба е допустима-депозирана от лице, което има право
на жалба, в предвидения от ГПК срок и при спазване на останалите изисквания на
ГПК
Разгледана по същество,съдът приема жалбата за неоснователна по
следните съображения :
В
открито съдебно заседание на дата 24.1.2019 г. производството по гр. д. № 11 457/2019 год. по описа на РС Варна,
е прекратено на основание чл.130 ГПК. С прекратителното
определение ВРС не е присъдил на съдебно -деловодни разноски, като е обявил на
страните,че по отговорността за разноски ще се произнесе допълнително, което е
сторил с ожалваното пред настоящата въззивна инстанция определение.
Исковата
молба по делото е депозирана във ВРС на дата 22.7.2019 г., като с предявения
иск ищцата Г.Ч. е отправила искането си ВРС да постанови Решение по силата на
което със СПН да бъде установено,че не дължи на ответното дружество “ Енерго - Про Продажби“ АД исковата
сума от 1 002,02 лева. С исковата молба са представени писмени
доказателства – фактура, 2 бр.уведомителни писма от „Електроразпределение
Север“ АД за дължимост на суми. Висящността
на процеса е продължила до 24.1.2020 г., когато в о.с.з.,след приемане на
заключение по ССчЕ е установено по категоричен начин
от ВРС, че фактурата в която е била посочена сумата е издадена от трето на
спора лице- „Електроразпределение Север“ АД .При така изложеното ВРС е приел,
че искът е недопустим, насочен против ответник, който още в отговора на искова
молба е твърдял, че не е издал процесната фактура , поради което и
производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК .Определението, с
което производството е било прекратено не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
В
същото открито съдебно заседание, двете страни са поискали присъждане на
разноски като са навели своите правни доводи за основателност на исканията в
тази връзка.С обжалваното определение ВРС е присъдил в полза на ответното
дружество направените от него разноски,като ищцата по делото
следва да понесе отговорността за разноски .
ВРС
е посочил, че исковото производство е прекратено на основание чл.130 ГПК,
поради което и при този изход на спора приложимата процесуална норма е чл. 78,
ал.4 ГПК ,съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, като се е позовал и на съдебна практика
Настоящият
въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРС,поради което определението на
ВРС следва да бъде потвърдено.
За
пълнота на изложението следва да се посочи,че още с исковата молба ищцата е
представила доказателства, от които се установява, че не „Енерго про продажби“ АД, а
„Електроразпределение север“ АД-Варна е изпратило уведомление до ищцата за
заплащане на суми. Обстоятелството,че във фактурата, приложена с исковата
молба, е посочено логото на „Енерго про продажби“ АД не е основание да се приеме, че „Енерго про продажби“ АД следва да
понесе отговорността за неправилното насочване на иска против него,още
повече че от приетите по делото експертизи се установява,че дружеството
не е издавало фактура и не е задължавало ищцата за заплащане на суми .
С
оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция и направеното искане за
присъждане на разноски в полза на „Енерго про продажби”, Г.Ч. следва да заплати такива в полза на „Енерго про продажби „АД в размер
на 240 лв,съобразно представения списък.
Мотивиран от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№2562/12.2.2020г. постановено по гр. д. № 11 457/2019 год. по описа
на РС Варна.
ОСЪЖДА Г.Д.Ч., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, СУМАТА от 240 лева– адвокатско възнаграждение - представляващи
сторените по настоящето производство разноски
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с ЧАСТНА ЖАЛБА пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: