№ 246
гр. Ботевград, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20241810101569 по
описа за 2024 година
С исковата молба от „Ю.Б.“ АД срещу М. Ц. Й. са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ – за сумата от 23 269,39 лв. – главница, представляваща парично
вземане по Договор за потребителски кредит № * от 03.09.2021 г.; 2.) с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за сумата от 787,30 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 30.09.2023 г.; 3.)
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 628,77
лв. - мораторна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 04.12.2023 г.; 4.) с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 17,50 лв. – такси за
периода от 03.05.2023 г. до 03.09.2023 г.; 5.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 94,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода от
16.10.2023 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (20.12.2023г.) до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1277/22.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.
№ 2083/2023 г. по описа на РС - Ботевград.
В исковата молба се сочи, че Л.Ц.М. е сключил с „Ю.Б.“ АД Договор за
потребителски кредит № * от 03.09.2021 г., по който му е предоставен кредит в размер
на 26 550 лв., усвоен по разплащателна сметка. Съгл. чл. 3, ал. 1 от договора, се
дължала и възнаградителна лихва. ГПР по отпуснатия кредит бил 11,33 %, а общата
сума за връщане възлизала на 44 129,10 лв. Съгл. чл. 5, ал. 2 от договора, била
1
начислена и сумата от 17,50 лв. – 5 бр. месечни такси за обслужване на
разплащателната сметка, разкрита за усвояването на потребителския кредит.
Задълженията на кредитополучателя следвало да се изпълняват по погасителен план
на анюитетни вноски – общо 120 бр., дължими на 03-то число от месеца. Крайният
срок за издължаване на кредита бил 03.09.2031 г. Сочи се, че кредитополучателят
Л.Ц.М. е починал, като негов наследник по закон е отв. М. Ц. Й.. Поради неплащане на
погасителна вноска с падеж 03.04.2023 г., кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост била обявена на ответника М. Ц. Й. чрез покана,
връчена от частен съдебен изпълнител. Разноските по връчването възлизали на 94,00
лв. По същество се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца процесните суми. Претендират се и сторените съдебно –
деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
е депозирал отговор. Бланкетно твърди недопустимост на исковете, а по същество ги
оспорва като неоснователни. Банката ищец не била дала срок на ответника за
приемане на наследството.
В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, но
в предварително депозирани писмени становища заявяват, че поддържат исканията си
по същество. Ответникът развива аргументи в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 03.09.2021 г. ищецът „Ю.Б.“ АД е сключил Договор за потребителски кредит
№ * с наследодателя на ответницата – Л.Ц.М.. От съдържанието на договора се
установява, че банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 26 550 лв., който да му послужи за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по друг договор между страните - № * от 18.11.2020 г. Уговорено е в чл.
2, че разрешеният кредит се отпуска по конкретно посочена банкова сметка на
кредитополучателя. В чл. 3 от договора е уговорена възнаградителна лихва в
променлив, определяем размер, представляваща сбор от референтен лихвен процент
ПРАЙМ на банката и фиксирана надбавка 3,736 % за първите 24 месеца от срока на
издължаване. За остатъка от срока на издължаване е уговорена променлива годишна
лихва, представляваща сбор от референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката и
фиксирана надбавка 13,893 %. В чл. 3, ал. 9 от договора е посочен годишен процент на
разходите (ГПР) – 11,33 %, както и общата сума, дължима от кредитополучателя, а
именно 44 129,10 лв., изчислени към момента на сключване на договора. Към договора
са приложени Методология за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по
потребителски и жилищно – ипотечни кредити (Приложение 1), както и погасителен
2
план, предвиждащ 120 анюитетни вноски, последната от които с падеж 03.09.2031 г.,
покриващи главница, лихва и такса.
Съдът не обсъжда представените от ищеца справки „Трансакции“, извлечения
по сметка и лихвени листи, тъй като същите представляват едностранно съставени и
подписани само от ищеца, частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за него факти, поради което се ползват с изключително ниска доказателствена
стойност (арг. чл. 180 ГПК).
Видно от отбелязването върху Покана от „Ю.Б.“ АД до отв. М. Ц. Й. (л. 46 от
делото), ответницата е получила покана за доброволно изпълнение на задълженията по
процесния договор на 30.09.2023 г., което е удостоверила с подписа си.
При съвкупната преценка на Препис – извлечение от акт за смърт №
3/14.03.2023 г., изд. от общ. Ботевград, и Удостоверение за наследници изх. №
41/17.03.2023 г., изд. от общ/ Ботевград, се установява, че кредитополучателят Л.Ц.М.
е починал на 14.03.2023 г., като единствен негов наследник по закон е неговата сестра
и ответник по делото М. Ц. Й..
По делото е отделено за служебно известно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответницата М. Ц. Й. е приела по опис наследството от
кредитополучателя Л.Ц.М. по ч. гр. д. № 996/2023 г. по описа на РС – Ботевград.
От заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ),
неоспорено от страните, се установява, че главницата по процесния договор в размер
на 26550,00 лв. е била преведена по разплащателна сметка на кредитополучателя на
03.09.2021 г., за което на същата дата е издадено банково бордеро. Погасени били
3280,61 лв. от главницата, както и 1650,33 лв. от лихвите. Вещото лице е изчислило, че
непогасения остатък от главницата възлиза на 23 269,39 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
430, ал. 1 ТЗ; чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ; чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с
наследодателя на ответника; 2.) изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е
предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер
на всяко от вземанията и 5.) че ответникът е приел наследството.
Процесният договор за кредит има потребителски характер и за него се
прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 11, ал.
3
1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В настоящия случай не е спазена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, за което съдът е длъжен да следи служебно, дори и при липса на изрично
релевирано възражение. В договора са посочени годишният лихвен процент (ГЛП) и
годишния процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютни стойности.
Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – как е изчислен и
какви компоненти включва. Нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подробно регламентира, че
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният
процент на разходите съгл. чл. 19, ал. 2 ГПК следва да се изчислява по формула
съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. В ал. 3 от разглежданата разпоредба пък е посочено, кои
разходи не следва да се включват при изчисляването на ГПР. В конкретния случай
годишният процент на разходите е посочен така, че не става ясно какви компоненти
обхваща, което на практика прави непроверяем начинът, по който ГЛП и ГПР се
съотнасят, дали ГПР е изчислен законосъобразно, дали не включва и компоненти по
чл. 19, ал. 3 ЗПК и/или припокриващи се компоненти, което от своя страна да води до
кумулирането на разходи и до неоправдано оскъпяване на кредита (в същия смисъл
следва да се посочи Решение № 266714 от 26.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. №4773/2021
г.).
Така изложеното е основание да се приложи нормата на чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и влече като последица недействителност на целия договор за
потребителски кредит. Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В същия смисъл е и
констатнтната практика на ВКС – решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г.
на I т.о.; решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр. д. № 3855/2021г., IV г.о., решение №
60186 от 28.11.2022г. по т. д. № 1023/2020г., I т.о., решение № 50259 от 12.01.2023г.
по гр. д. № 3620/2021г., III г.о. и др.
В процесния случай от заключението на ССчЕ се установява, че уговорената
главница в размер на 26550,00 лв. е усвоена от кредитополучателя, същият е погасил
общо 4930,94 лв. по кредита, като ищецът е отнесъл 3280,61 лв. към задължението за
главница и 1650,33 лв. – към задължението за възнаградителна лихва. Тъй като, както е
4
прието по – горе в изложението, процесният договор за кредит е недействителен и по
него се дължи само чистата стойност (т.е. остатъкът от главницата), то всички
извършени погашения следва да бъдат отнесени към главницата. В случая част от
плащанията неправилно и без основание са отнесени към задължението за
възнаградителна лихва, тъй като такава не се дължи, поради недействителността на
целия договор. Ето защо, искът за главница следва да се уважи частично до размера на
чистата остатъчна стойност, равняваща се на разликата между усвоената главница от
26 550,00 лв. и всички извършени погашения по договора, които са в размер на 4
930,94 лв. Следователно искът за главница е основателен до размера от 21 619,06 лв.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила, предвид, че надлежно е
съобщена на ответницата.
Основното възражение, с което ответникът се брани, е, че ищецът не му е
поставил срок, в който да заяви дали приема или се отказва от наследството.
Възражението е неоснователно. Ответницата е приела по опис наследството, оставено
й от кредитополучателя, по гр. д. № 996/2023 г. по описа на РС – Ботевград, факт,
който е отделен по делото като служебно известен. С приемането по опис, ответницата
с обратна сила е придобила наследството, оставено от брат й, считано от откриване на
наследството, т. е. от 14.03.2023 г., когато наследодателят е починал (чл. 1 ЗН). С акта
за приемане на наследството (в случая по опис) призованият към наследяване
придобива наследството със задна дата, а именно от датата на смъртта на
наследодателя, респ. от откриване на наследството – в този смисъл е изричната
разпоредба на чл. 48 ЗН.
Тъй като ответницата е приела наследството по опис, същата съгл. чл. 60, ал. 2
ЗН отговоря ограничено за задълженията, с които е обременено наследството, само до
размера на полученото наследство. Иначе казано, ответницата ще отговаря към
кредитори на наследството само до стойността на приетото наследство. В случая
активите, включени в приетото по опис наследство възлизат в размер на 23 547,24 лв.,
което е повече от дължимата по процесния договор остатъчна чиста сума по кредита.
В заключение, искът за главница следва да се уважи частично до размера от
21 619,06 лв., като за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от
23 269,39 лв. следва да се отхвърли. Поради недействителността на договора следва да
се отхвърлят изцяло и всички останали искове, а именно за възнаградителна лихва,
мораторна лихва, такси и разходи за уведомяване.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски в заповедното и в исковото производство имат и двете страни. Ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от общо 2013,02 лв. (две хиляди и тринадесет лева
5
и две стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, от които 431,25 лв. – държавна такса и 1581,77 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо 3689,51 лв. (три хиляди
шестстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които
552,04 лв. – държавна такса, 2746,16 лв. – адвокатско възнаграждение и 391,31 лв. –
депозит за ССчЕ.
Единственият разход, който ответникът твърди да е сторил, е този за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2631,72 лв. в исковото производство. За този
твърдян разход обаче липсват доказателства за реално плащане. Представеният
договор за правна защита, в който се съдържа разписка за извършено плащане, е
постъпил по електронна поща като незаверено копие, без положен електронен подпис,
като такъв липсва дори на съпроводителното писмо.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, че М. Ц. Й. с ЕГН: **********, с адрес: *, дължи на „Ю.Б.“
АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 21 619,06 лв.
(двадесет и една хиляди шестстотин и деветнадесет лева и шест стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * от 03.09.2021 г., за
която сума е издадена Заповед № 1277/22.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2083/2023 г. по описа
на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
21 619,06 лв. до пълния предявен такъв от 23 269,39 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
(20.12.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искове от „Ю.Б.“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, срещу М. Ц. Й. с ЕГН: **********, с адрес: *, с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за сумата от 787,30 лв. (седемстотин
осемдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляваща възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит № * от 03.09.2021 г. за периода от
03.04.2023 г. до 30.09.2023 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД – за сумата от 628,77 лв. (шестстотин двадесет и осем лева и седемедесет и
седем стотинки) - мораторна лихва по Договор за потребителски кредит № * от
03.09.2021 г. за периода от 03.04.2023 г. до 04.12.2023 г.; с правно основание чл. 422,
6
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 17,50 лв. (седемнадесет лева и петдесет
стотинки) – такси по Договор за потребителски кредит № * от 03.09.2021 г. за периода
от 03.05.2023 г. до 03.09.2023 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79
ЗЗД за сумата от 94,00 лв. (деветдесет и четири лева) – обезщетение за уведомяване
по Договор за потребителски кредит № * от 03.09.2021 г. за периода от 16.10.2023 г. до
04.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 1277/22.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2083/2023 г.
по описа на РС - Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Ц. Й. с ЕГН: ********** да
заплати на „Ю.Б.“ АД с ЕИК: * сумата от общо 2013,02 лв. (две хиляди и тринадесет
лева и две стотинки), представляваща разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете, от които 431,25 лв. – държавна такса и
1581,77 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо 3689,51 лв. (три
хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки),
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете, от които 552,04 лв. – държавна такса, 2746,16 лв. – адвокатско
възнаграждение и 391,31 лв. – депозит за ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на преписи на страните!
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7