Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София, 25.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГК, ІV-то „А” въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в
състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при
секретаря Ц.Д. , като разгледа
докладваното от съдия Петкова гр. д. № 8974
по описа за 2015 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.” ЕАД срещу решението на СРС, 43
ти състав от 24.03.2015г. по гр. д. № 50105/2012г.,
с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Б.Л.Д., по реда на чл.
415, ал.1 ГПК, установителни искове с обща цена от 3620 лева и са оставени без
разглеждане обратните искове, предявени от Б.Д. срещу третите лица помагачи Д.И.Л.
и И.Д.Л., и са присъдени разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно.
Законът не отдавал значение на факта на фактическо обитаване на топлоснабден
имот при определяне качеството „потребител” на топлинна енергия, поради което
съдът неправилно счел, че ответникът не е пасивно легитимиран, защото не е
обитавал топлоснабдения имот. С този довод се иска отмяна на решението
и постановяване на ново, с което искът срещу Д. бъде уважен.
Въззиваемият Б.Л.Д.
оспорва жалбата.
Третото лице помагач
„Т.С. ” ЕООД не взема становище.
Третите лица помагачи Д.И.Л. и И.Д.Л. оспорват жалбата чрез назначения им по реда на чл. 47 ГПК представител адв. П..
Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си
по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно,
допустимо и правилно.
В процесния период (май 2009 – ноември 2011г., а не
април 2011г., както при условията на очевидна фактическа грешка е посочено в
решението), топлоснабденият имот е собственост на ответника Д. по силата на
нотариален акт № 3, том ІІІ, рег.№ 3373, дело № 406/2000г. на нотариус Калоянова,
с който го е купил от И.Д.Л., Ю. И.Л., Д.И.Л. и В.И.Л. – Т. на 02.08.2000г.
Установено е, че фактическата власт върху имота не е
предадена на купувача нито в срока по договора – един месец от подписването му,
нито впоследствие. По изпълнителното производство, образувано за изпълнение на
задължението за предаване на имота, не е осъществен въвод на Д. в него.
На 23.11.2010г. Д. е продал имота на Д.И.Л. с
нотариален акт № 179, том ІV, рег.№ 12358, дело № 704/2010г. на нотариус Калоянова.
С оглед
изричната разпоредба на чл. 153, ал.1 ЗЕ, потребител на топлинна енергия е
носителят на вещното право на собственост върху топлоснабдения имот или
носителят на ограничено вещно право на ползване върху него. В този смисъл са и
общите условия на ищеца, където като купувач на топлинна енергия е определен
именно собственикът на топлоснабдения имот или носителят на вещното право на
ползване. Става въпрос за права, а не за фактически състояния. Ето защо е
ирелевантно за пасивната материалноправна легитимация по иска дали ответникът
обитава, служи си с топлоснабдения имот. В тази връзка основателно се явява
оплакването по жалбата, че като е отдал на факта на фактическото ползване на
имота релевантно значение, първоинстанционният съд е действал
незаконосъобразно. Въпреки това, крайният извод на съда е правилен. Ответникът
е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона и като такъв отговаря за
плащането на цената й, освен в случаите, когато е уговорено друго между
страните. За хипотеза, която настоящият случай изпълва, общите условия на
ищеца, които са съдържание на облигационното отношение между страните,
предвиждат отклонение от правилото, че задължен за цената на топлоенергията е
потребителят й. Съгласно разпоредбата на чл. 47
от ОУ, собственикът на топлоснабден имот е длъжен да уведоми ищеца в
случай на промяна на собствеността ( вж. и чл. вр. с чл.15 от ОУ) в определен срок. В същия срок както
предишният собственик, така и новият ( купувачът на топлоснабдения имот) са
длъжни да поискат откриване, замяна или закриване на партидата за топлоснабдения
имот при ищеца. Неизпълнението на тези задължения е санкционирано с различни
последици за продавача и за купувача на топлоснабдения имот. Ако предишният
собственик на имота не изпълни задължението си за уведоми ищеца за смяната на
собствеността и не поиска закриване на партидата на свое име, чл. 47, ал.3 от
ОУ предвижда, че именно той отговаря за задълженията към ищеца, натрупани за
периода от продажбата до откриване на партида на новия собственик. Ако новият
собственик на имота не изпълни задължението си за уведоми ищеца за промяната на
собствеността и не поиска откриване на партида на свое име, чл. 47, ал.4 от ОУ
предвижда, че ищецът може служебно да открие партида на негово име. При така
цитираните разпоредби, ясно се налага извода, че в случая (при смяна на
собствеността и неизпълнение на задължението на предишния собственик за уведоми
и закрие партидата на свое) самият ищец е определил за отговорен за заплащане
цената на доставяната от него услуга различно лице от потребителя на топлинна
енергия по смисъла на закона и съответно е изключил отговорността за плащане на
цената на новия собственик на имота.
Предвид изложеното, според правилата на облигационното
отношение между страните ответникът, макар и потребител по смисъла на чл.153 от
ЗЕ, не е пасивно легитимиран по предявения иск. Жалбата е неоснователна и крайните
изводи на двете инстанции за неоснователност на иска съвпадат, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 43 ти състав от 24.03.2015г.
по гр. д. № 50105/2012г.
Решението е постановено при участието на „Т.С. ” ЕООД като помагач на „Т.С.” ЕАД и на Д.И.Л. и
И.Д.Л. като помагачи на Б.Л.Д..
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.