Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1460
гр.Бургас, 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4588 по
описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – с.
***, общ. ***, п.к. 8129, чрез представляващия – Н.И.Д., срещу Наказателно
постановление № 02-0002372/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ,
вр. с чл. 1, ал.2 КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 4000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че едновременно със
съставяне на АУАН са били дадени и предписания, с много кратък срок, което на
практика не е дало възможност да се изпълнят. На следващо място се застъпва, че
фактите, посочени в НП не отговарят на истината, доколкото в деня на проверката
лицето К.Т.не е полагал труд в обекта. Изтъква се, че въпросното лице е „работило в дружеството по граждански
договор“ и по време на проверката се е намирало на обекта, за да се
запознае с бъдещата си дейност като „охранител“, но не и за да престира труд.
Счита се, че размерът на санкцията е завишен, както и че дори да е било
допуснато нарушение – то не е било умишлено и не е довело до някакви вреди. Под
евентуалност се иска квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на
чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Застъпва, че работникът е
попълнил на място справка, в която е декларирал, че е в трудово-правни
взаимоотношения с работодателя – дружеството-жалбоподател, както и че реално е
престирал труд, бил е облечен с униформа с отличителни знаци и пр. Доколкото „***“
ООД не е изпълнило задължението си да сключи писмен трудов договор с това лице,
представителят на АНО счита, че е налице безспорно нарушение, поради което и
пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставка на л.13 - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 01.10.2019г., а жалбата е депозирана по
пощата с дата на клеймото – 07.10.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.05.2019г. около
17.16 часа св. А.Г. ***, извършила проверка на обект – „***“, находящ се в гр. Бургас,
ж.к. „***“, парк „***“. На място св. Г. установила, че охраната на обекта се
осъществява от дружеството – жалбоподател - „***“ ООД , като за целта има обособено помещение за охрана /портиерна/
на централния вход, в която има поставени монитори за видео-наблюдение. Самият
обект имал поставени стикери на охранителната фирма, а на входа стоял един
охранител, облечен с униформа с надпис „Охрана“ и знаците на охранителната
фирма. Св. Г. установила самоличността на охранителя – К.Т., след което му
предоставила да попълни справка по реда
на чл. 402, ал.1, т. 3, вр. с чл. 402, ал.2 КТ (л.16), в която Т.собственоръчно
декларирал, че работи в посочения обект, като „охрана“ от 3 месеца с работно
време от 24 часа, след което почива 24 часа, без обедна почивка и трудово
възнаграждение от 450 лева. Т.изрично посочил, че няма сключен трудов договор с
дружеството. Справката била попълнена в 17.16 часа на 09.05.2019г. Понеже
работникът посочил, че няма писмен трудов договор с дружеството, св. Г.
преценила че не може законосъобразно да връчи призовка на него, поради което и
се свързала с управителя на дружеството и призовала представител да се яви на
следващия ден в ЦПЗ-Бургас, за да му бъде връчена призовка. На следващия ден на
място пристигнали представители на охранителната фирма, заедно с доста
охранители, което принудило контролните органи да поискат съдействие от 05
РУ-Бургас и в крайна сметка св. Г. успяла надлежно да връчи призовка (л.14-15) за
явяване на представител на „***“ ООД в Дирекцията и за предоставяне на
допълнителни документи. На посочената в призовката дата не били предоставени
всички изискани документи, което наложило проверката да се отложи за следващ
ден. Последвало изпращане по е-мейл последователно на няколко болнични листи, с
което се искало отлагане на явяване на представител на дружеството в Д„ИТ“. Предвид липсата на съдействие св. Г.
предприела опити за установяване на представител на дружеството, чрез РУ-***,
чрез призовки по пощата, разговори по телефона и т.н., но не бил постигнат
резултат. Това принудило св. Г. на 05.08.2019г. да изпрати покана по е-мейл до
дружеството за явяване на представител в Д „ИТ“ и съставян на акт (л.32-34).
На 08.08.2019г. в
Дирекцията се явил пълномощник, в чието присъствие св. Г. съставила АУАН с бл. №
02-0002372/08.08.2019г., като преценила, че с поведението си дружеството е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл.
1, ал. 2 КТ. Актът бил предявен за запознаване и подпис на упълномощеното лице,
като в графата за възражения такива не били посочени. На 13.08.2019г. постъпили
писмени възражения (л.9), в които дружеството изразило несъгласие със съставения
акт и развило доводи, аналогични с тези, в процесната жалба.
На 26.09.2019г. въз основа на АУАН административнонаказващият
орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. АНО не дал вяра на изложеното във възражението, а също
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. с чл. 1, ал.2 КТ, поради което и на основание
чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена
санкция” в размер на 4000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на разпитания свидетел – Г.. Като цяло между страните няма спор, че към 09.05.2019г. лицето К.Т.е бил установен на обект, който е бил охраняван от дружеството-жалбоподател, както и че към този момент той е нямал сключен писмен трудов договор. Спорните моменти се съсредоточават около това – дали в този момент Т.е полагал труд или не, както и дали административнонаказателната процедура е проведена законосъобразно или не.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
На база на горната фактическа обстановка, съдът
счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В
конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката К.Т.се е
намирала на обекта, престирайки труд, като е изпълнявал трудова функция, която
се е осъществявала на определено работно място. С разпоредбата на чл.
62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в
писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В конкретния случай категорично се установява, че
писмен трудов договор с посоченото лице към дата 09.05.2019г. не е бил сключен,
а същото на практика е престирало труд за жалбоподателя, който именно поради
това се явява негов работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ. Поради така
установеното, правилно е била ангажирана отговорността на „***“ ООД,
именно в качеството на работодател, като е съставен акт и впоследствие издадено
НП.
Във връзка с
възраженията на жалбоподателя, досежно характера на взаимоотношенията между К.Т.и
„***“ ООД съдът следва да посочи следното.
В момента на
извършване на проверката лицето К.Т.е заявил пред проверяващите, а в
последствие е декларирал и писмено, че полага труд в качеството си на „охрана“,
с точно определено работно време, почивки и заплата – все елементи които недвусмислено
сочат, че се касае за трудово-правни, а не гражданско-правни взаимоотношения. Отделно
от това на място контролните органи са установили, че лицето е облечено с
униформа и реално извършва такава дейност – поради което и доводите на
жалбоподателя, че същият инцидентно се е намирал на обекта, за да се запознае с
работата са неоснователни. Действително по делото е представен т.нар.
„граждански договор“ от 01.02.2019г., който по своят същност представлява
договор за изработка. Като частен документ, този договор не се ползва с
материална доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в него,
следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. В
тази връзка, съдът не кредитира този писмен документ, доколкото изявленията в него
се оборват от приложената Справка (л.16), както и от изявленията на работника,
направени непосредствено пред контролните органи в момента на проверката. На
самостоятелно основание въпросният договор не носи характеристиките на т.нар.
„граждански договор”. Това е така, доколкото в него не е посочен конкретен
резултат, чието изпълнение се дължи от изпълнителя, а обобщено е посочено, че същият
ще извършва определен вид работа при необходимост, съгласно указанията на
възложителя, който от своя страна ще му заплати 200 лева, което обаче няма как
да се счете за договореност между страните изпълнителят на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна (чл. 258 ЗЗД). Нещо повече
– в самата жалба дружеството е посочило, че лицето е „работило в дружеството по граждански договор“,
което най-малкото сочи на смесване между трудово-правните и
облигационно-правните отношения и доказва тезата на АНО, че реално лицето е
престирало труд (работило е) за дружеството, но е бил направен опит за
прикриване на тези отношения като „граждански“.
Престацията на
труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно
правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду
си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на
чл. 1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила
да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е
изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на
труд от лицето Тодоров, не са били уредени в трудов договор, поради което и
правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Изрично в горния
смисъл и по повод на аналогични казуси е и практиката на касационната
инстанция, обективирана в Решение № 427/07.03.2019г.
на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 247/2019г.; Решение № 190/15.02.2106 г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д.№ 2473/2015 г.
и други.
Предвид горното
настоящият състав счита, че правилно АНО е преценил, че в случая се касае за
трудови правоотношения, които в последствие е опитано да бъдат прикрити с
представения договор, поради което и правилно е отказал да цени последния и е
ангажирал отговорността на дружеството по посочената правна норма.
Съдът не споделя
доводите и за съществено нарушение изразяващо се в необсъждане и несъобразяване
с възраженията по чл. 44 ЗАНН. На първо място – АНО е длъжен да даде възможност
на лицето, срещу което е съставен АУАН да предостави в тридневен срок писмени
възражения, но не е задължен да се съобрази с тези възражения или да ги
кредитира на доверие. В случая дружеството е подало възражения, които очевидно
са били налични по преписката преди издаване на НП – т.е станали са достояние
на наказващия орган преди издаване на НП. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН посочва
всички реквизити, които следва да съдържа НП, като не е въведено в задължение
на органа писмено да се произнася по основателността на възраженията. Нормата
на чл. 52, ал.4 ЗАНН предвижда, че възраженията се обсъждат от органа, но не му
вменява в задължение това обсъждане да се удостоверява писмено. Фактът, че е
било издадено НП недвусмислено сочи, че АНО не е споделил доводите на
жалбоподателя, поради което и съдът не счита, че са допуснати нарушения в тази
насока.
Не се констатират
и съществени нарушения свързани с това, че са били дадени предписания с много
кратък срок за изпълнение, доколкото това няма абсолютно никакво отношение към
законосъобразността на настоящето производство.
Не се споделят
доводите за това, че нарушението не е умишлено, а случайно. В случая санкционираният
субект е юридическо лице, чиято отговорност е обективна и „безвиновна“, поради
което и въпросът за формата на вината въобще не стои. Отделно от това няма как
да се приеме, че несключването на писмен трудов договор с лице, което престира
труд при работодателя, е извършено „случайно“.
С оглед горното настоящият
състав приема, че правило АНО е преценил, че именно дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение на трудовото законодателство, като правилно е подвел същото
под нормата на чл. 62, ал.1 КТ.
Съдът намира
обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата
на чл. 414, ал.3 КТ предвижда за
конкретното нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. При
издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил
никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената
санкция от 4000,00 лева. По делото липсват доказателства, от които да се
направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен
и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството,
което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият
съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира,
че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към
минималния предвиден от законодателя, а именно 1 500 лева, който е подходящ и
справедлив. Изрично в този смисъл е Решение
№ 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас, постановено
по аналогичен казус.
В заключение съдът счита, че не е налице
хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не
се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002372/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ,
вр. с чл. 1, ал.2 КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на
„***“ ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 4000 лева,
като НАМАЛЯВА размера на наложената
санкция от 4000 лв. на 1500 лв. (хиляда
и петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.