Номер 54802.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Съдия:Методи Н. Здравков
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20204400500646 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 799 от 7.07.2020г по гр. дело № 6662/2019 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ като
неоснователен предявения иск от С. И. П. , ЕГН ********** и П. А. П. ,
ЕГН********** против Ц. А. А. , ЕГН ********** с правно основание чл. 32,
ал. 2 от ЗС да се извърши трета поред ПОДЯЛБА за реално ползване на
Урегулиран поземлен имот № VI - 6469 в кв. 99 с площ от 275 кв.м., съгласно
документа за собственост, а по скица Поземлен имот с идентификатор
56722.661.1216 с адрес на имота гр. Плевен, *** е площ от 309 кв. м., с
трайнопредназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване, при съседни имоти с идентификатори:
56722.661.1219,56722.661.1195, 56722.661.1208, 56722.661.1215.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от С.П. и П.П. чрез
процесуалния им представителп адв. З.М. , в която се възразява, че
решението е незаконосъобразно и съдът не е направил разлика между делба и
разпределение на ползване. Твърди се, че при доброволната делба от 2005 г е
решен въпроса със съсобствеността, но не е третиран въпроса с реалното
ползване на незастроените части от поземления имот.Възразява се ,че на
разпределение подлежи само незастроената част от имота, но не и терените
1
под сгради, изградени при учредено право на строеж. На приспадане подлежи
само площта, заета от постройки, които са изградени без учредено право на
строеж. Възразява се, че е налице придаден имот към процесния такъв откъм
ул. Пордим като по този начин площта на имота се е увеличила с 20 кв.м.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да се уважи предявения иск .
Въззиваемите страни ,редовно призовани, оспорват жалбата като
неоснователна. Чрез процесуалния представител адв. Ф. П. се възразява , че
има договор за доброволна делба от 2005 г и всички въпроси между страните
са уредени. Възразява се, че няма данни 20 метра реално да са придавани към
имота, а оградата не е променяна от 1992г. възразява се, че другата страна е
застроила много повече от площта на имота, всички спорни въпроси са
уредени през 2005 г и никой не може да има претенции. Няма доказателства
за придадените 20 метра и кой ги ползва. Според въззиваемите страни всеки е
строил в мястото, което му е дадено за ползване. Претендира се
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ ПО СЪОБРАЖЕНИЯТА,
ИЗТЪКНАТИ В НЕЯ
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно правата на
собственост и наличието на условия за разпределение на реалното ползване
на съсобствен имот
РС е приел, че съгласно Решение на PC - Плевен по гр. д. № 2169
/ 1992 год. е извършена подялба на на Дворно място от 275 кв.м. имот № 6469
в стр.кв. 99 по плана на гр.Плевен, към този момент, в който имот е признато,
че има построена ЖИЛИЩНА СГРАДА и ШОПРОН. Съсобственици към
този момент са страните по делото.
По делото е назначена техническа експертиза, която да извърши
реалното разделяне на имота между страните по делото:
1. Дял I - ви на С.П. е отредено Празното дворно място от 101 кв.м. с
граници: ул. ***, север - парцел № 6470, на запад- парцел VII - 6468 на
2
5.40 м. от парцел № V 6470, на юг на 4.360 от парцел № VII - 64687, еъс
западна граница продължението до жилищната еграда и на изток до
полумаеивните егради към ул. Аеен Златарев.
2. В Дял II - ри на Ц. Ал. А. - югозападната част нап незастроеното дворно
място от 101 кв.м. с подход от към ул. Пордим с граници на север, на
4.30кв.м от парцел № VII - 6468 и съсобетвеника, на изток -
продължението до западната страна на жил. сграда и улицата и на запад-
парцел № VII - 6468 / собственост на Росица Цонева.
Това е окончателното Решение на PC - Плевен, прието от съсобствениците, за
разделяне на Дворното мяето, което в момента на делбата за реално ползване
е същеетвувало. След 1992 г. двамата еъсобетвеници извършват
допълнителни строежи в реално разделеното дворно мяето, като всеки с
разрешение и еъглаеие от другия съсобственик етрои в собствената еи реална
част различни сгради, които са му разрешени от другия съсобственик.
Делбата за реално ползване на дворното място е извършено по гореописания
начин по гр. дело № 2169 / 1992 г. и всеки етрои в собетвената еи реална част
различни постройки, със съгласието на другия съсобственик. Ответникът е
построил ГАРАЖ от 18 кв. м. и пристройка от към вътрешната страна на
къщата със застроена площ от 14 кв. м. Ищците са построили допълнително
след подялбата за реално ползване на дворното место, в собствената си част
Масивна жилищна сграда със застроена площ от 53.80 кв.м. над
съществуващият ШОПРОН в тяхната реална част. Между страните през този
период не е имало никакви противоречия, всеки е строил в съсобствената си
реална част за ползване на Дворното място. След узаконяване на всички
допълнително разрешени взаимно от двете страни и построени към
собствените си дялове постройки в собственото реално ползвано место от 101
кв.м. на 26.10.2005 год. в гр.Плевен е сключен ДОГОВОР за доброволна
делба на съсобствен недвижим имот между същите страни.
Съдът е взел предвид именно този последен сключен Договор за
доброволна делба между страните, в който са описани всички постройки,
направени след 1992 г, както и делбата на дворното место, приета още през
1992 год. Изрично е записано, в Договора от 2005 г. за доброволна делба, че
„С настоящата доброволна делба се прекратява съсобствеността върху имота,
предмет на делбата и съделителите заявяват, че нямат претенции помежду си,
3
свързани с поделяемия имот. Съгласно Заключението на вещото лице
инженер Силвия Стефанова се установява,че със Заповед № РД - 15 - 1874 от
1995 год. в кв. 99 са се образували нови парцели, в които е включен и УПИ
VII - 6469, към кой парцел се прибавят 20 кв. м. откъм ул. Пордим. Няма
данни дали тези кв. метри, са уредени със заплащане, но според ВЛ, имотът е
станал 295 кв. м.
Съдът е взел предвид, че тези 20 кв. м. са придаваеми през 1995 год.
Постройките са построени и Договорът за доброволна делба - окончателен е
сключен през 2005 г, което означава,че дворното место е било вече 295 кв. м.
Всички допълнителни постройки, построени в реалните ползвани части на
дворното место, отредени, съгласно първото разделение от 101 кв. м, което
всеки е получил е и направените постройки за всеки един от съсобствениците
е станало преди 1995 год. Всички са построили постройките си в собствената
си реална част на двора. С.П. е построила 53.80 кв.м, а Ц. А. е построил гараж
от 18 кв. м. и пристройка от 14 кв. м. Веднага се вижда,според РС, че ищцата
пред първата инстанция е построила много повече постройки в собствената
си реална част и с това си е намалила реалното ползване на дворното место
Според РС в последния Договор за доброволна делба От 2005 г, след
като всички разрешени постройки от двете страни са точно определени, кой
какво ще ползва, няма точка от този договор, в който да се иска наново
разпределение на празното дворно место, въпреки че към този момент вече е
било придадено към имота им от към ул. Пордим, тези 20 кв.м. Като се има
П116двид, според РС, че всеки е строил в собственото си реално разделено
помежду им дворно място, дори прибавено към общото място за подялба, се
оказва,че ищцата е построила много повече сгради върху празното дворно
място, съгласно подялбата от 1992 год. и че не е необходимо да се прави
наново подялба, защото тя е използвала и частта, която е била придадена от
към ул. Пордим.
Неправилно е , при всяко ново застрояване от един съделител, дори
със съгласието на другия съделител, да се прави всеки път нова делба на
дворното място, поради това,че някой от тях застроява собствената си част и
делът от празното му место се намалява. Именно за това между страните
спогодба за реално ползване, с определени граници по делото от 1992 г, като
всеки има право да строи именно в тази своя определена част, разбира се със
съгласието на другият съделител, което е и строено и е извършена подялбата
4
за реално ползване на имота и че всеки да строи каквото си иска, щом има
съгласието на другата страна в собствената си част, но не означава, че всеки,
когато си намали празното дворно место, ще иска наново да се дели
останалото и за двете страни празно место, което означава част от празното
место на другия, защото той не строи нищо в него и има по - голяма част от
реалното си ползване на двора, определено със спогодбата или сключеният
договор за доброволна делба.
Съдът е приел, че следва да остави без уважение искането на ищците
С. И. П. и П. А. П. спрямо ползвателя на имота Ц. А. А. , да се извърши трета
поред ПОДЯЛБА за реалното ползване на описания по - горе имот, като всеки
получава 101 кв. м. от Дворното място, след като през 1995 г . има според ВЛ
придадени 20 кв. м. откъм ул. Пордим към този имот, макар че не е доказано,
съгласно някакви писмени документи, както и за заплащане на тази
придаваема част от улицата към имота, всички допълнителни постройки,
извършени със съответно разрешение са построени със съгласието от двете
страни и след това се извършва окончателната ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА
МЕЖДУ СТРАНИТЕ ЗА ЦЕЛИЯ ИМОТ в този Договор през 2005 г, когато
вече е бил оформен окончателният парцел от 295 кв. м, построени са всички
постройки и разпределени между двете страни и е заявено, че това е
окончателната делба между тях.
Според РС след тази доброволна делба през 2005 г. няма никакви
промени между страните, както в построяване на сгради, така и за
придаваеми части на дворното место, за да се иска наново ДЕЛБА.
Дворното место през 2005 г. вече е било различно от това през 1992
год. и е прието такова, каквото е било към този момент и никой от страните
не е повдигнал въпроса за нова подялба. Това е окончателният договор между
страните и няма как всяка година да се прави ново разпределение на имота.
Към момента на завеждане на делото от ишците, всички спорни
въпроси в този имот, са уредени е втория сключен Договор за делба на целия
имот със сградите и дворното място, което към 2005 г. вече е различно от
1992 г, но е прието, такова, каквото е било към този момент и е прието, че
това са окончателно приетите условия за делба на този имот през 2005 г.
Съдът е приел, че следва да остави без уважение исковата молба като
неоснователна, недоказана и в противоречие със събраните писмени
доказателства по
5
делото.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е недопустимо
Видно от доказателствата по делото на л. 8 от първоинстанционното
дело - нот. Акт № 109 от 17.05.2018 г, Ц. А. А. със съгласието на съпругата си
И. Б. А.а е дарил на сина си Н. Ц. А. ½ ид. Част от процесния поземлен имот
заедно с правото на реално ползване на югозападната част от незастроената част
от дворното място, заедно с построените в имота самостоятелен обект жилище
от 49 кв.м в сграда 1, самостоятелен обект в сграда 1, представляващ жилище от
71 кв.м, състоящо се от две стаи, хол, баня и тоалетна с прилежащ таван със
същата площ, самостоятелен обект, представляващ гараж, построен на уличната
регулация откъм ул. Пордим и постройка за допълващо застрояване при
запазено право на ползване на дарените имоти пожизнено.
Като страна по делото пред Пл РС е конституиран само дарителят със
запазено право на ползване Ц. А., но не и собственикът на съответната част от
процесния имот по дарение Н. Ц. А. . Съгласно задължителното законово
тълкуване в ТР 13/2012 г от 10 април 2013 г на ОСГК та РКС на РБ „
Производствата за спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в
други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата
специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на
тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес.“ ВКС приема, че в това производство съдът във всички случаи
изследва налице ли е съсобственост между страните в процеса и какви са
правата в съсобствеността. В този смисъл не може да се откаже в това
производство да се разгледат всички твърдения и възражения, свързани с
правата на собственост, които по същество представляват преюдициални
спорове за собственост. Предвид изложеното и с оглед приложението на
процесуалните правила на общия исков процес в производството следва да
бъдат страни всички съсобственици. Решението по делото няма сила на
пресъдено нещо, но има изпълнителна сила и след като в това производство
следва да се разгледат всички възражения във връзка с параметрите на
правата на собственост , то страни по спора следва да са всички
6
съсобственици, които се явяват задължителни другари като частен случай на
необходимото другарство, което необходимо другарство налага еднаквост на
решението спрямо всички другари. С оглед изпълнителната сила на
решението по чл. 32 ал.2 от ЗС производството би било недопустимо без
участието на някой от съсобствениците, а процесният случай е точно такъв.
Обстоятелството, че има учредено право на ползване на дарителя и страна по
делото Ц. А. не променя крейния извод на въззивния съд.
Предвид гореизложеното следва да се обезсили постановеното
решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав след конституиране на всички съсобственици на
имота.
При този изход на делото относно разноските в производството
съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото с крайното
решение по спора.
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 799 от 7.07.2020г по гр. дело №
6662/2019 г по описа на РС – Плевен състав КАТО НЕДОПУСТИМО
ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен за ново разглеждане от
друг съдебен състав съобразно мотивите на настоящето решение
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Член-съдия:
7
1._______________________
8