№ 955
гр. Стара Загора, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530103084 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „МОДУЛ“ ЕООД твърди в исковата молба, че въз основа на постъпило
заявление от „МОДУЛ“ ЕООД било образувано ч. гр. д. № 1814 по описа за 2022 г. на
Районен съд - град Стара Загора. В резултат на производството по посоченото ч. гр. д.
Районен съд Стара Загора е издал Заповед № 962 от 12.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 10 225,96 лв. (десет хиляди двеста двадесет
и пет лева и 96 ст.) - неизплатено задължение по договор за наем на лек автомобил от
06.02.2021 г., ведно със законната лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и
разноските в заповедното производство - внесена държавна такса в размер на 205 лв.
Считат, че по същество подаденото възражение е неоснователно.
„МОДУЛ“ ЕООД имали сключен Договор за финансов лизинг от 11.11.2020 г. с
„ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ" ЕООД, по който Договор „МОДУЛ“ ЕООД се явява
лизингополучател на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН АЙ ДИ.З ПРО с рег. номер СВ2978СВ.
Във връзка с осъществяваната от „МОДУЛ“ ЕООД дейност, а именно отдаване на
автомобили под наем, същият автомобил е предоставен с Договор за наем от 06.02.2021 г. на
лицето Н. Р. И. с ЕГН ********** за периода от 06.02.2021 г. до 13.02.2021 г. При
подписване на договора НАЕМАТЕЛЯТ е декларирал, че е запознат и приема Общите
условия на договора, които са неразделна част от него. Представил е и валидно СУМПС,
издадено във Великобритания.
Сочат, че на 13.02.2021 г. сутринта получили обаждане от Н. Р. И., че бил задържан
от полицията в гр. Стара Загора и нямало да може да върне автомобила, съгласно вписаните
1
в договора за наем дата, час и място. Документите и ключовете на автомобила били
оставени на дежурния полицай в Първо районно управление Стара Загора. На същата дата
била издадена Заповед за принудителна административна мярка №21 -1228-000133 -
Прекратяване на регистрацията на наетото ППС за срок от 6 месеца считано от 13.02.2021г.,
тъй като на 13.02.2021 г. при проверка от Пътна полиция - Стара Загора е било установено,
че Н. Р. И. управлявал наетия автомобил с рег. номер СВ2978СВ без СУМПС, което му е
било отнето със Заповед за принудителна административна мярка № 21-1228-000129 от
12.02.2021г. на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП.
Съгласно чл. 23, т. 1 от Общите условия на сключения между „МОДУЛ“ ЕООД и Н.
Р. И. договор за наем НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен „да ползва автомобила по предназначение,
да го стопанисва и управлява с грижата на добър стопанин, като спазва ЗДвП“.
Съгласно т. 5 на същия чл. 23 „при спиране от органите на МВР от движение на
автомобила, предмет на договора за наем, по вина на наемателя, той е длъжен да заплати
наем за дните, за които МПС-mo е било спряно от движение плюс административна такса от
200 евро“.
Въз основа на гореизложеното и предвид неизпълнението на описаните
облигационни задължения, дружеството е било поставено в невъзможност да предостави
лекия автомобил под наем за период от 6 месеца или 182 дни.
Съгласно сключения договор за наем наемната цена на автомобила била 31,00 евро
или 60,63 лв. на ден. На основание чл. 23, т. 5 от Общите условия на договора за наем
дължимата сума за този период била в размер на 5 642,00 евро (31,00 евро х 182 дни) или 11
034,79лв., както и административна такса в размер на 200,00 евро или 391,17 лв. или общо в
размер на 5 842,00 евро или 11 425,96 лв.
На основание чл. 9 от Общите условия на сключения договор за наем „МОДУЛ“
ЕООД е прихванало от тази сума платения от Н. И. при наемане на автомобила гаранционен
депозит в размер на 1 200,00 лв. в следствие на което дължимата сума била в размер на 10
225,96 лв.
„МОДУЛ“ ЕООД е отправило към Н. И. покана за доброволно изпълнение на
паричните задължения. До настоящия момент обаче нямало извършено плащане от страна
на ответника.
Заявяват, че всичко казано до тук водило до извода, че ответникът Н. Р. И. следва да
отговаря за неизплатеното задължение по договор за наем на лек автомобил от 06.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. Р. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. „Граф Н. Игнатиев“ № 17, вх.В, ет.1,
ап.60, дължи следните суми: 10 225,96 лв. (десет хиляди двеста двадесет и пет лева и 96 ст.)
- неизплатено задължение по договор за наем на лек автомобил от 06.02.2021 г. законната
лихва от 10.05.2022 г. датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;
разноските, извършени в производството по ч. гр. д. № 1814 по описа за 2022 г. на Районен
2
съд - Стара Загора.
Претендират за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Счита, че Договор за наем без номер и дата, сключен между ответника и „МОДУЛ"
ЕООД имал следната обща характеристика: наемателят по договора имал качеството на
потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). От
друга страна наемодателят имал качеството на търговец, тъй като бил лице, което продавало
или предлагало за продажба стоки, предоставяли услуги или сключвали договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в частния сектор,
съгласно §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Несъмнено в регламентацията на отношенията между страните по цитирания договор
били приложими общите гражданскоправни норми на българското законодателство, като в
допълнение били налице и специални гражданскоправни норми, тъй като в случая се
касаело за специален тип гражданско правоотношение - между търговец и потребител.
Интересите на потребителя - И., се бранили от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
който му позволявал да се ползва с по-облекчен режим, в сравнение с общите правила, тъй
като в правоотношението си с „МОДУЛ“ ЕООД, потребителят се характеризирал като „по-
слабата страна“. Този термин бил изрично квалифициран в т.(18) от преамбюла на
Регламент Брюксел 1а (ЕС 1215/2012).
Твърди, че ищецът претендирал сумата по иска на основание чл. 23, ал. 5 от Общите
условия по договора за наем - „При спиране от органите на МВР от движение на
автомобила, предмет на договора за наем, по вина на наемателя, той е длъжен да заплати
наем за дните, за които МПС-то е било спряно от движение плюс административна такса от
200 евро." Съобразно приложената към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-
********** по чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДВП наетото МПС не е временно спряно от
движение, а е с наложена мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца". Тоест в настоящия случай не попадаме в хипотезата на „спиране от движение“,
което е по чл. 171, т. 2 от ЗДВП, която изброява изчерпателно хипотезите за временно
спиране от движение на пътно превозно средство.
Сочи, че дори и хипотетично ищецът да претендира че в чл. 23, ал. 5 от Общите
условия се има предвид всяка невъзможност за управление на наетото МПС, то съобразно
чл. 147, ал. 2 от ЗЗП тази клауза следва да се тълкува по благоприятен за потребителя начин,
тоест че не е нарушена нейната разпоредба предвид, че законодателя е разделил спирането
от движение и прекратяването на регистрацията в две различни хипотези в чл. 171, т. 2 от
ЗДВП и чл. 171, т. 2а от ЗДВП. Тъй като в „общите условия" няма тълкувание какво се има
предвид под „спиране от движение" следва да се тълкува съобразно ЗДВП. Според общите
условия, написани от ищеца, не е заложено „прекратяване на регистрацията на ППС" като
3
нарушение по договора, заради което да се дължи такава неустойка. Тоест ответникът не е
извършил нарушение на общите условия по договор, претендирано от ищеца.
Моли съда да отхвърли изцяло така предявения иск като недоказан и неоснователен,
както и да заплати всички направени разноски в това число и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се процесуалният му
представител – адв. М., която заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, но изпраща
представител, който заявява, че оспорва исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното:
Видно от ч. гр. д. № 1814/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в полза на
ищеца „МОДУЛ“ ЕООД е издадена Заповед № 962 от 12.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 10 225,96 лв. (десет хиляди двеста
двадесет и пет лева и 96 ст.) - неизплатено задължение по договор за наем на лек автомобил
от 06.02.2021 г., ведно със законната лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането,
както и разноските в заповедното производство - внесена държавна такса в размер на 205 лв.
Установява се по делото, че ищецът „Модул“ ЕООД и „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ" ЕООД
са страни по договор за финансов лизинг от 11.11.2020 г., по силата на който „МОДУЛ“
ЕООД се явява лизингополучател на процесния автомобил: л.а. ФОЛКСВАГЕН АИ ДИ. 3
ПРО с peг. номер СВ2978СВ.
Безспорно е, че на 13.02.2021 г. при проверка от Пътна полиция - Стара Загора е било
установено, че Н. Р. И. управлявал наетия автомобил с рег. номер СВ2978СВ без СУМПС,
което му е било отнето със Заповед за принудителна административна мярка № 21-1228-
000129 от 12.02.2021г. на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП.
На „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ" ЕООД била наложена със ЗППАМ № 21-1228-000133
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „А“ ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 13.02.2021г., която няма по делото
данни да е обжалвана, при което съдът намира, че е влязла в сила.
От общите условия на сключения между „МОДУЛ“ ЕООД и Н. Р. И. договор за наем
се установява, че наемателят е бил длъжен в случай на спиране от органите на МВР от
движение на автомобила, предмет на договора за наем, по вина на наемателя, да заплати
наем за дните, за които МПС-тo е било спряно от движение плюс административна такса от
200 евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявеният иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на процесното парично вземане, е доказан по своето
основание и поради това следва да бъде уважен изцяло.
От данните по делото се установи, че ответникът вследствие на неправомерното си
поведение и при нарушение на ЗДвП е бил спрян за проверка, от която се е установило, че
4
последният е управлявал наетия автомобил с рег. номер СВ2978СВ без СУМПС. При така
установеното от органите на реда, освен на него, е била наложена принудителна
административна мярка и на самия автомобил, собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ"
ЕООД. От така наложената мярка е била прекратена регистрацията на автомобила, като са
били отнети и следните документи: СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с №
СВ2978СВ.
От уговореното между страните по договора за наем на процесния автомобил, е видно
вмененото на ответника задължение по чл. 23, т. 5 от ОУ да заплати наем за дните, за които
МПС-тo е било спряно от движение плюс административна такса от 200 евро, в случай че
по негова вина автомобилът, предмет на договора за наем, бъде спрян от движение.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП не урежда спирането на автомобила от
движение, но има същите правни последици, тъй като това се предполага и при
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с отнети регистрационни табели.
От тази санкция търпи вреди единствено собственика на процесния автомобил, тъй
като това го лишава за 6-месечен срок от ползването му, вследствие на неправомерното
поведение на ответника. Обезщетяването на тези вреди е изначално предвидено в общите
условия, с които наемателят – ответник по делото се е съгласил, сключвайки договора, при
което последният се намира в неизпълнение на задължението да заплати наем за дните, за
които е била прекратена регистрацията на автомобила и административна такса от 200 евро.
Съобразявайки се с клаузите по договора, съдът намира, че дневният наем е в размер
на 31 евро, като за 6 месеца – 181 дни от 13.02.2021 г. до 13.08.2021 г. се дължи сумата от 5
611 евро. Като се прибави към тази сума административна такса от 200 евро, ответникът ще
дължи 5 811 евро или левовата равностойност от 11 365, 32 лева. От тази сума следва да се
извади предварително внесения депозит от 1200 лева, при което се получава дължима сума
от 10 165, 32 лева, която следва да бъде заплатена по случай неизпълнението.
Ответникът не ангажира доказателства за заплащането на дължимата сума от 10 165,
32 лева, при което съдът намира, че искът е основателен и вземането на ищеца „МОДУЛ“
ЕООД е доказано.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422, ал. 1 от
ГПК се явява основателен за сумата от 10 165, 32 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2022 г., като искът за сумата над
10 165, 32 лв. до претендираните 10 225, 96 лв., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Относно разноските:
Ищецът е направил следните разноски по настоящото дело: 205 лева - ДТ и 1000
лева - за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 1 197, 85 лв. и сумата в размер на 203, 78 лв. за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да
5
заплати сумата от 5, 81 лева, направени разноски за адвокатско възражение от страна на
ответника, съобразно с отхвърлената част на иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “МОДУЛ” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: община Варна, гр. Аксаково, местност
„Чанлъка“, П.И. № 00182.45.47, че Н. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес *****
дължи сумата в размер на 10 165, 32 лева, представляваща неизплатено задължение по
договор за наем на лек автомобил от 06.02.2021г., ведно със законната лихва от 10.05.2022г.
- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 № 962/12.05.2022 г. по ч. гр. дело №
1814/2022 г. по описа на РС - гр. Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 10 165,
32 лева до претендираните 10 225, 96 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** да заплати на
“МОДУЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община Варна, гр.
Аксаково, местност „Чанлъка“, П.И. № 00182.45.47 направените разноски по настоящото
дело в размер на 1 197, 85 лева, както и сумата 203, 78 лв. за заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА “МОДУЛ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
община Варна, гр. Аксаково, местност „Чанлъка“, П.И. № 00182.45.47 да заплати на Н. Р.
И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** направените разноски по делото в размер на
общо 5,81 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6