Решение по дело №395/2020 на Административен съд - Сливен

 

    

Р Е Ш Е Н И Е   №  27

 

Гр.Сливен, 08.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 395 по описа за 2020 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по искова молба от Н.Г.Т.,***, чрез адв. Л.А. *** срещу Национална здравноосигурителна каса гр. София, за заплащане на обезщетение по реда на чл.104, ал. 1 от Закона за държавния служител в общ размер на 2 250 лева, за периода от 01.03.2019 г. до 23.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът Н.Т. е заемала д. сл. в РЗОК Сливен на длъжност Гл. е., с р.  … м., отдел "Административно и правно обслужване на дейността" , сектор „Финансови и правни параметри на ЗОП и ЗОЛ“ с о. м. з. 1075 лева, назначена със Заповед № 19/20.02.2019 г. на управителя на НЗОК. Посочва, че със Заповед № 1 от 26.02.2019 г. на управителя на НЗОК, на основание чл. 103, ал.1, т. 4 от ЗДСл й е прекратено служебното правоотношение, считано от 01.03.2019 г.; с трудов договор № 1/01.03.2019г. на Директора на РЗОК Сливен, считано от 01.03.2019 г. Т. е работила по трудово правоотношение с о. м. з. 700 лева; с  Решение № 148/12.07.2019 г. на АС – Сливен е отменена Заповед № 1 от 26.02.2019 г. на управителя на НЗОК, като незаконосъобразна; със Заповед № 4/22.08.2019 г. на Директора на РЗОК Сливен е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 23.08.2019 г. и със Заповед № 1/22.08.2019 г. на управителя на НЗОК е възстановена на заеманата преди прекратяването длъжност, считано от 23.08.2019 г.

Твърди се в исковата молба, че на основание чл. 104, ал. 1, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение, образувано от разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. Л.А., която поддържа искането за заплащане на обезщетение по реда на чл.104, ал. 1 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението и конкретизира претенцията си за мораторната лихва да се изчисли от 13.08.2019 г. /датата на влизане в сила на решението/ до 27.10.2020 г. /датата на предяваване на иска/.

Ответникът по иска – НЗОК, се представлява от старши юрисконсулт Х. Д., която оспорва исковата молба. За определяне на размера на претендираното обезщетение, прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:   

Със Заповед № 19/20.02.2019 г. на управителя на НЗОК Н.Г.Т. е назначена за държавен служител на длъжност Гл. е., с р.  … м., отдел "Административно и правно обслужване на дейността" , сектор „Финансови и правни параметри на ЗОП и ЗОЛ“ с о. м. з. 1075 лева.

Със Заповед № 1 от 26.02.2019 г. на управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 103, ал.1, т. 4 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношени с Н.Г.Т., считано от 01.03.2019 г.

Съгласно чл. 1 от трудов договор № 1, сключен на 01.03.2019г. между работодателя - РЗОК - Сливен, пр. от д-р А. А. В. – д. и служител - Н.Г.Т., работодателят е възложил, а служителят е приел да заеме длъжността: К. в С. а., отдел "ДОКИМПДПАИО", с определена о. м. з., съгласно чл. 3  в размер на 700 лв., считано от 01.03.2019 г.

С Решение № 148/12.07.2019 г., постановено по адм.дело № 107/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, Заповед № 1 от 26.02.2019 г. на управителя на НЗОК за прекратяване на служебното правоотношение е отменена като незаконосъобразна. Решението не е обжалвано и е влязо в сила на 13.08.2019 г. Със заповед № 4/22.08.2019 г. на Директора на РЗОК Сливен, на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Н.Т., считано от 23.08.2019 г.

Със заповед № 01/22.08.2019 г. на Управителя на НЗОК, Н.Г.Т. е възстановена за държавен служител в РЗОК – Сливен на длъжност – Гл. е., с р.  … м., отдел "Административно и правно обслужване на дейността" , сектор „Финансови и правни параметри на ЗОП и ЗОЛ“ с о. м. з. 1075 лева, считано от 23.08.2019 г..

 Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вeщото лице П.И., чието заключение съдът възприема като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, съдът приема за установено, че: размерът на основната заплата на ищцата към момента на признаването на уволнението за незаконно е в размер на 1075,00 лв. определен със Заповед №19/20.02.2019 г.; размерът на основната заплата за периода от 01.03.2019 г. до 23.08.2019 г. на получаваното трудово възнаграждение на ищцата е 700,00 лв.; размерът на обезщетението за периода от 01.03.2019 г. до 23.08.2019 г., съобразно размера на основната заплата към датата на признаване на уволнението за незаконно, след приспадане на получаваното трудово възнаграждение за същия период е 2147,73 лв.; лихвата за забава, изчислена от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението 13.08.2019 г. до датата предявяване на иска с жалбата до съда 27.10.2020 г. е в размер на 263,69 лв. и пълния размер на дължимото към ищцата Н.Г.Т. е в размер на 2 411,42 лв. представляващи сбор от: 2147,73 лв. - главница по обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл и 263,69 лв. лихви за забава.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От ищеца Н.Г.Т. са предявени обективно съединени искове: иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл  и иск за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, който е с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Предявените обективно съединени искове са допустими – предявени са от лице с активна процесуална легитимация и срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК.

Разгледани по същество, предявените искове са частично основателни, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема д. сл., но не за повече от 6 месеца; когато е бил назначен на друга д. сл. с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В разглеждания случай предвидените от законовата норма предпоставки са налице: Ищцата, в качеството й на държавен служител, е била в служебно правоотношение с ответника – Национална здравноосигурителна каса; това служебно правоотношение е било прекратено от органа по назначаването на основание чл.103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл с предизвестие от работодателя; с влязло в сила съдебно решение заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена; за периода от 01.03.2019 г. до 23.08.2019 г. ищцата е работила на по-ниско платена работа в РЗОК - Сливен по трудов договор. По изложените съображения съдът приема, че на ищеца Н.Г.Т. се дължи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, тъй като са налице материално-правните предпоставки, посочени по-горе за изплащането му.

 Относно размера на обезщетението : По делото се установи по безспорен начин, че о. з. на служителя към датата на признаване на уволнението за незаконно, която се взема като база за изчисляване размера на дължимото се обезщетение, съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е в размер на 1075 лв.

В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е ограничен периода от време, считано от прекратяване на правоотношението, за който служителят има право на обезщетение - за не повече от 6 месеца. Предвидено е и допълнително ограничение - ако лицето е работило на по-ниско платена работа, то има право на разликата във възнагражденията.

В процесния случай за периода от 01.03.2019 г. до 23.08.2019 г. ищецът е работил на по-ниско платена работа в РЗОК - Сливен по трудов договор, с о. з. в размер на 700, 00 лв., поради което за същия период следва да му бъде изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 2147,73 лева, представляващо разликата между о. з. за държавен служител в общ размер за същия период от 6156,82 лв. и о. з. по трудов договор в общ размер за периода от 4009,09 лв., съгласно заключението на вещото лице.

Следователно предявения иск следва да се уважи в размер на 2147,73 лв., а в останалата част за разликата до 2250 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на лихва при условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната, съгласно Постановление на МС № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. При решаване на въпроса за началния момент, от който се дължи тя, съдът съобрази задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, според които при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което унищожаемият административен акт е отменен (в този смисъл вж. решение № 2514 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2012 г., V о., решение № 12783 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 528/2018 г., III о. и мн. др.). По изложените съображения лихвата следва да бъде присъдена, считано от 13.08.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2020 г., както е поискано. Съгласно експертизата същата е в размер на 263,69 лева. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 397,50 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса и  387,50 лева – платено адвокатско възнаграждение.

 Воден от гореизложеното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК ……….. гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на Н.Г.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 2 147, 73 лева / две хиляди сто четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки /, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 01.03.2019 г. до 23.08.2019 г., както и сумата от 263,69 лева /двеста шестдесет и три лева и шесдесет и девет стотинки / – мораторна лихва върху обезщетението за периода от датата на признаването на уволнението за незаконно – 13.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до 2 250 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК ………….. гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на Н.Г.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 397, 50  лева /триста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки /, представляваща разноски по делото.

 Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: