РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Петрич, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200075 по описа за 2023
година
Производството е с правно основание чл. 58д и сл. от ЗАНН във вр. с
чл.63, ал.2 КТ и е образувано по жалба на „Н.С.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от
управителя С.И.П. чрез адв. Й. Н.-З. от БАК срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-2200330 от 05.01.2023 г. на Директора на
Дирекция Инспекция по труда – гр.Б.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, поради допуснати нарушения на чл.42, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН-липса на факти относно извършеното нарушение.
Изразява се становище за приложението на чл.28 ЗАНН.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който оспорва издаденото НП. Поддържа изложените доводи в
жалбата, в които аргументира липса на извършено нарушение, тъй като
лицето Д.С.Ф. не е извършвала трудова дейност в обекта на проверката.
Изразява становище за незаконосъобразност на издаденото НП, поради липса
на съответствие между установените факти и правната им квалификация.
Прави искане за присъждане на разноски по делото.
1
За ответника по жалбата-ДИТ-Б. в първото по делото заседание се явява
юрисконсулт, в последното се представлява от изпълняващия длъжността
Директор на ДИТ. Оспорва жалбата. Иска НП да бъде потвърдено. Представя
писмени бележки, в които изразява становище относно правилността и
законосъобразността на НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.Разпитани са свидетелите
С. Т. А., С. Н. С., Д.С.Ф. и В.А.С.
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 10.10.2022 г., около 13:55 часа била извършена проверка по работни
места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект -
Шивашки цех, находящ се в общ.П., Б., ул. „О.м.“ № *, експлоатиран от
„Н.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
управлявано и представлявано от С.И.П., и извършена на 17.10.2022 г.
проверка по документи на търговското дружество е констатирано, че „Н.С.“
ЕООД – Б., в качеството му на "работодател" по смисъла на & I, т.1 от ДР на
Кодекса на труда, е допуснал на 10.10.2022 г. лицето Д.С.Ф., с ЕГН
********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност
„Шивач", без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,
ал.З от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.
Описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на
проверката по работни места писмена декларация от Д.Ф., в която същата
удостоверява извършване на трудова дейност от нея към този момент при
определено работно място, длъжност, работно време и трудово
възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация Ф. е извършила
отбелязване, че не е сключила писмен трудов договор с „Н.С.“ ЕООД - Б., и
не са и предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е
отразила началната дата, от която е започнала да предоставя работната си
сила на дружеството „10.10.2022 г.".
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано
по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" -
Б. с Призовка от 10.10.2022 г.
При проверката по документи в Д“ИТ“ Б. явилият се законен
представител на дружеството е представил част от изисканата вътрешно-
фирмена документация на предприятието. Представен е Трудов договор № 12
от 14.10.2022 г. сключен с Д.С.Ф., който видно от приложената към него
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на
НАП е регистриран на 14.10.2022 г., 15:37 часа, след проверката по работни
места.
Предвид констатираното нарушение, а именно работодателят-„Н.С.“
2
ЕООД - Б. е допуснал на 10.10.2022 г. лицето Д.Ф.С. да извършва трудова
дейност в обекта на проверката на длъжност „шивач“, без да и е предоставен
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор,подписан от двете
страни и копие от уведомление по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП,
главен инспектор С. Т. А. съставила акт за установяване на административно
нарушение № 01-2200330 от 17.10.2022 г. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ в
присъствие на законния управител на дружеството, препис от който е връчен.
Срещу съставения акт е подадено възражение, в което е отразено, че към
момента на проверката лицето Д.С.Ф. е била наета на граждански договор за
извършване на работа, както и че договорът е представен към документите.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП №
01-2200330 от 05.01.2023 г., в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка, както и в акта за установяване на административно нарушение,
като е прието от АНО извършване на същото нарушение, а именно на чл.63,
ал.2 КТ, за което е ангажирана административно наказателната отговорност
на работодателя по реда на чл.414,ал.3 КТ като му е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Наказателното постановление е
връчено на 19.01.2023 г. /видно от разписката/, а жалба е получена в ДИТ на
30.01.2023 г.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление).Жалбата е подадена и в законоустановения
срок.Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата.
В конкретния казус съдът счита,че се доказа по безспорен начин
извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение по следните
съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени на жалбоподателя „Н.С.“ ЕООД - Б., за това, че в качеството си на
работодател е допуснал на 10.10.2022 г. около 13:55 часа лицето Д.С.Ф.да
извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „шивач“ без
да и е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов
договор,подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от
КТ,заверено от ТД на НАП. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е
нарушил чл.63, ал.2 КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до
работа работник преди да му предостави документите по ал.1 - екземпляр от
сключен трудов договор,подписан и от двете страни и копие от уведомление
по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Т.е от обективна страна
нарушението е извършено след като бъде констатирано, че определено лице
извършва трудова дейност при определен работодател и бъде установено, че
3
за посоченото лице няма сключен трудов договор, подписан от двете страни.
Нарушението е формално и е довършено с допускане на работа от
работодателя на работник,на когото не са предоставени документите по
чл.63, ал.1 КТ. Под допускането на работа следва да се разбира началото на
престиране на труд от работника или служителя със съгласието на
работодателя.
Съдът е на мнение, че в настоящия казус по безспорен начин се установи,
че Д.Ф. е полагала труд за дружеството-работодател. В момента на
извършване на проверката е установено, че последната е шиела на шевна
машина в шивашкия цех. Съгласно приложената декларация, попълнена от Ф.
за нуждите на проверката, последната е постъпила на работа в деня на
проверката. Ето защо, на 10.10.2022 г. около 13:55 часа Филчева е работила в
„Н.С." ЕООД - Б. без да и е предоставен екземпляр от сключен в писмена
форма трудов договор както и без да й е връчено копие от уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
В показанията си свид.С. сочи, че Д.Ф. е дошла да търси работа в
процесния ден като същата е опитала дали може да работи на машина с такъв
тип материя. Сочи, че Ф. е имала 45 години стаж като шивачка, но същата
преди това е работила плетиво, а в самата фирма шиели трико, и че същата не
могла да се справи с работата. Самата Ф. в своите показания сочи :“аз се
пробвах, но видях, че не става за тази работа“ /лист 619 от делото/. Ето защо
дори и да е била пробно, същата е допусната до шевна машина, поради което
е следвало да се сключи с нея договор, дори и за изпитване.
Съдът не кредитира показанията на свид.Ф., че същата не е работила
този ден. Заявеното противоречи на съдържанието на попълнената от нея
декларация.
Тук е мястото да се отбележи, че в изпълнение на служебните си
задължения, извършилите проверката длъжностни лица при Д"ИТ"- Б. лично
и непосредствено са възприели, че Д.Ф. е била част от организиран работен
процес, реализиран от „Н.С.“ ЕООД. Последната е шиела на шевна машина в
проверявания обект на дружеството жалбоподател.
Този извод не се разколебава и от представения за това лице
граждански договор от 07.10.2022 г. Следва да се има предвид, че трудовото
правоотношение е уреденото от трудовото законодателство правоотношение,
което възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника
на работодателя, като се различават от останалите граждански
правоотношения по своите елементи, уредени в трудовото законодателство -
напр. работно време и почивки, отпуски, трудово възнаграждение. Наличието
на всички тези елементи характеризира едно отношение като трудово. В
случая Ф. лично е декларирала длъжност „шивач“, работодател и работно
4
време, с почивки пред свидетелите А. и С., а трудовите функции, свързани с
упражняване на длъжността, са възприети да се осъществяват от нея от
контролните органи. Ето защо съдът приема за доказано, че Д.Ф. е
предоставяла работна сила за жалбоподателя.
От изложеното следва категория извод, че в случая са налице
задължителните елементи на едно трудово правоотношение-престация на
работна сила при упражняване на конкретна трудова функция и при
определено работно време, и като такова е следвало да бъде уредено в
съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 от КТ.
С оглед на посоченото съдът приема за безспорно извършеното
нарушение по посочения текст от закона-работодателят е допуснал до работа
работник преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от
сключен трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомление
по чл.62, ал.3 КТ,заверено в ТД на НАП.
Съгласно чл.414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбата на
чл.63, ал.2 КТ се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1500
до 15 000 лева. Тъй като в настоящия казус се установи по един безспорен
начин нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство и по-
конкретно нарушаване на задължението по чл.63, ал.2 КТ, то работодателят
следва да понесе административно-наказателна отговорност за визираното
нарушение.Съдът е на мнение,че така определената имуществена санкция от
2000 лева следва да бъде намалена на 1500 лева. Не се твърди и не се
представят доказателства от страна на АНО, че дружеството-жалбоподател и
друг път е наказвано за нарушения на КТ. Изхождайки от факта, че
обсъжданото нарушение е първо такова, съдът намира, че санкцията следва да
бъде намалена до минимално предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ
размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Този размер съдът намира за
съответен на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било
извършено.В този смисъл обжалваното НП следва да бъде изменено.
Що се отнася до преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквото
възражение е направено от дружеството-жалбоподател, съдът е на мнение, че
не са налице предпоставките за неговото приложение. Съгласно чл. 415в, ал.
2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.
63, ал. 1 и 2. Съгласно тази изрична забрана, приложимостта на маловажния
случай е изключена спрямо процесното нарушение. След като процесното
нарушение е такова на чл. 63, ал. 2 от КТ за него чл. 28 от ЗАНН е
неприложим. Ето защо не може да се приеме, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя е с изключително ниска степен на
обществена опасност. Освен това,съдът намира,че случаят не е маловажен
предвид тежестта на конкретното нарушение и засегнатите обществени
отношения, които нормата на чл.63, ал.2 КТ охранява, поради което е
несъстоятелно искането за приложението на чл.28 ЗАНН.
5
Съдът не споделя изразеното становище от процесуалния представител
на жалбоподателя за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, тъй като описаните в същото обстоятелства и приложената
материално правна норма-чл.63,ал.2 КТ не съответстват на установените в
хода на АНП факти. Също така счита, че само при наличието на сключен в
писмена форма трудов договор за работодателя възниква забраната по чл.63,
ал.2 от КТ. Предвид посоченото се счита,че жалбоподателят е санкциониран
за нарушение, което не е извършил.
Посочената от процесуалния представител на жалбоподателя норма на
чл.61, ал.1 КТ предвижда, че трудовият договор следва да бъде сключен
преди постъпването на работа на работника или служителя. Забраната на
работодателя да допуска до работа работника или служителя,преди да му
предостави документите /трудов договор и копие от уведомление по
чл.62,ал.3 КТ/ се съдържа именно в разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ. В
настоящия казус в кориците на делото се съдържа информация, че изобщо
липсва трудов договор с Филчева. Работодателят е нарушил именно
разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, тъй като е допуснал до работа на 10.10.2022
г. /към момента на извършване на проверката-13:55 часа/ работника Д.Ф. без
последната да е получила екземпляр от сключения трудов договор и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ.
С оглед на изложеното съдът прие съставомерност на деянието на
нарушителя „Н.С.“ именно по текста на чл.63, ал.2 КТ. В този смисъл АНО
правилно е определил нарушената материалноправна норма, поради което не
е налице твърдяната незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не
констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и
издаване.
С оглед на крайния изход от делото и обстоятелството,че АНО е
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото
е депозирано искане за присъждане на възнаграждение, последното следва да
бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,който от своя
страна препраща към чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ,съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева.
Предвид правната сложност и извършените действия, и предвид на това, че в
последното съдебно заседание ответната страна се представлява от
изпълняващия длъжността Директор на ДИТ, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 /осемдесет/ лева.
6
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН ,СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-2200330 от
05.01.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Б., с което на
„Н.С." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, представлявано от управителя С.И.П., в качеството му на работодател,
за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева като НАМАЛЯВА
същата на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Н.С." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/, представлявано от управителя С.И.П., ДА ЗАПЛАТИ на
ИА "Главна инспекция по труда" сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд-Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7