Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118 04 .02.2022 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен
състав,
на двадесет и пети
януари две хиляди и двадесет и втора година,
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2062 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Н.Р., ЕГН-**********,
изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора гр.Бургас против
отказ с изх.№ 346/02 от 15.09.2020г. на началника на Затвора Бургас.
Жалбоподателят оспорва административният
акт като незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата. Процесуалният представител-адв. К. в пледоарията си уточнява,
че настоящото производство е по жалба на представлявания от него Р. срещу отказ
с рег. № 346/02 от 15.09.2020 г. да бъдат предоставени копия от документи,
които той или майка му са поискали пред затворническата администрация. Посочва,
че отказът е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и моли за
неговата отмяна. Ангажира доказателства.
Жалбоподателят в писмени
бележки излага твърдения за незаконосъобразност на постановения акт.
Ответникът - началник на Затвора Бургас, не се
явява в съдебно заседание. За него се явявя юрисконсулт Г., който счита жалбата
за недопустима, тъй като съгласно посочената в писмото-становище на началника
на затвора специалната разпоредба на чл. 90, ал. 2 ЗИНЗС лимитира кръга на
имащите представителна власт в контакта със затворническата администрация да
представляват лишените от свобода, които са адвокати и неправителствени
организации. Сочи, че писмото, което се разглежда като отказ и е предмет на
делото не е индивидуален административен акт, а уведомление до молителя за
липса на такава представителна власт. Предвид посоченото считам, че упълномощеното
лице е имало правен интерес от водене на настоящото дело, а не жалбоподателя.
Ако се приеме, че производството е образувано по допустима жалба, моли същата бъде
отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
За Окръжна прокуратура-Бургас
се явява прокурор Червеняков, който счита, че оспорването е неоснователно и
недоказано, а т.нар. „отказ“ за предоставяне на официален документ следва да
бъде оставен в сила.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят И.Н.Р. изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр.Бургас.
Със заявление с вх.№ 8853 от 09.09.2020г. до Началника
на Затвора-Бургас В. Р.-родител, в качеството на пълномощник на жалбоподателя е
поискала предоставянето на копия на подадени от жалбоподателя жалби с посочени входящи
номера и отговорите към тях.
По повод така подаденото
заявление е изготвен отказ, обективиран в писмо с рег. № 346/02 от 15.09.2020
г.. В отказа за предоставяне на копия е посочено, че съгласно чл.90 от ЗИНЗС
пред затворническата администрация лишените от свобода могат да се
представляват от адвокати и неправителствени организации въз основа на надлежно
писмено пълномощно. Към заявлението не е предоставено пълномощно от подателя на
заявлението. Административният орган се позовава на разпоредбата на чл.77, ал.1
от ППЗИНЗС, според която молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в
специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането,
името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият
отговор, а съответно отговорите адресирани до лишения от свобода се предава
срещу подпис. Посочва се, че не е предвиден ред за предаване на жалби и
отговори на упълномощени лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице
имащо правен интерес от оспорване – адресат на обжалвания отказ, тъй като В. Р.
е заявила, че подава заявлението в качеството на пълномощник, а при
упълномощаването резултатът от действията на представителя настъпва директно в
правната сфера на представлявания. Независимо, че писмото е адресирано до В. Р.
жалбоподателят има правен интерес от оспорването, тъй като с него се засягат
права и законни интереси, пряко рефлектиращи в неговата правна сфера.
Оспореният отказ представлява
индивидуален административен акт, тъй като в него не се дават указания, както
твърди процесуалния представител на ответника, за да може да бъде квалифициран
по чл.21, ал.5 от АПК. В оспореното писмо не се съдържат указания да се
отстранят недостатъци по заявлението, а се констатира липсата на пълномощно.
Липсва и указание за последиците от това неизпълнение, което е прекратяване на
производството. В случая администативният орган се произнася по
същество, като отказва да предостави исканите копия от документи. В този смисъл
съдът не приема становището на ответника, че оспорения отказ по своята същност
представлява писмо с указания и не е индивидуален административен акт.
По посочените съображения
жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване, против
индивидуален административен акт и в определения от закона срок, поради което е
допустима за разглеждане.
В резултат на служебния и
цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява
най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в
административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.9
от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При така вменената от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното:
Заявлението е адресирано до
Началника на Затвора –Бургас и на 15.09.2020г. е изготвен оспорения акт. Видно
от Заповед №303/14.09.2020г. началника на Затвора Бургас е командирован за
участие в работно съвещание на 15.09.2020г.
Със Заповед №545 от 14.09.2020г., Началникът на Затвора –Бургас е
наредил на гл.инспектор Методий Владимиров-зам. началник да го замества на
15,17 и 18.09.2020г. по отношение на правомощията по т.1 до 13 по Заповед №
Л-4842 от 05.11.2019г. на ГД „Изпълнение на наказанията“, както и за издаване и
контрол на и във връзка с ръководни документи, заповеди, входяща и изходяща
кореспонденция, представяне по дела в съда, както и общия контрол по дейността
на затвора. Настоящият акт е подписан от гл.инспектор Методий Владимиров на
15.09.2020г., на която дата е замествал Началникът на Затвора-Бургас, който е
отсъствал поради командировка.
Поради изложеното, съдът приема
за доказана компетентността на издателя на оспорения акт. Същият е издаден в
установената писмена форма и съдържа правни и фактически основания за
издаването му, но са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 30, ал.2 АПК, ако
искането не удовлетворява всички изисквания на закона, заявителят е следвало да
бъде уведомен да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за
това, с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на
производството. Уведомяването е следвало да бъде извършено с връчването на съобщение,
с оглед последиците от неизпълнението в срок, визирани в ал. 2. Това задължение
за административния орган е във връзка с принципа на служебното начало заложен в
административното производство - чл. 9 АПК.
В процесния случай органът е
приел в постановения отказ, че не е представено пълномощно, данни за автор и
предмет на исканите документи. От приложената като доказателство преписка не
може да се изведе извод, че органът е уведомил заявителя да отстрани
констатираните недостатъци. При отстраняването им би се изяснила и относимостта
на отправеното искане към чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС или наличието на хипотеза,
в която жалбоподателят да иска извършването на административна услуга - копия
на конкретно описани документи, съдържащи негови изявления до администрацията,
които са от значение за признаване, упражняване или погасяване на негови права
или задължения, извън изключенията по чл. 75 от ЗИНЗС. Административният орган
не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което е нарушил
чл.35 от АПК.
С тези свои действия
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – произнесъл се е без да изясни
правилно и изцяло фактическите и правни основания за издаване на своя краен
акт. Посоченото нарушение не би могло да се санира в настоящото производство,
поради което съдът намира, че оспореният отказ следва да бъде отменен, а
преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган за ново произнасяне,
като бъде съобразено и изложеното в настоящото решение.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
двадесет и втори състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.Р., ЕГН-**********, изтърпяващ
наказание доживотен затвор без замяна в Затвора гр.Бургас, ОТКАЗ, обективиран в
писмо с изх.№ 346/02 от 15.09.2020г. на началника на Затвора Бургас.
ИЗПРАЩА
преписката на началника на
Затвора Бургас за разглеждане и произнасяне по заявление с вх.№ 8853 от
09.09.2020г., съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението може да се обжалва пред 3-членен
състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: