РЕШЕНИЕ
№ 650
Хасково, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - VII състав, в съдебно
заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Съдия: |
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от
съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно
дело № 20237260701306 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на З. И. И. от [населено място] против Отказ
за издаване на български акт за сключен граждански брак, обективиран в писмо
рег. индекс: 92-35-99#3 от 22.11.2023 г. на Кмета на Община Хасково.
В жалбата се твърди, че З. И. - *** гражданин, и А. Ф. - ***
гражданин, имат сключен брак във Великобритания на 06.11.2019 г. З. И. подал
молба с peг. индекс 92-35-99#2/14.11.2023 г. в Община Хасково за регистриране
на брака му в България на основание чл. 72, ал. 3, т. 2 от Закона за гражданската
регистрация. Община Хасково постановила отказ, обективиран в Писмо с peг.
индекс: 92-35-99 #3 от 22.11.2023 г., който отказ жалбоподателят оспорва като
противоречащ на материалното право и постановен при съществено нарушение на
процесуалния закон.
Постановеният отказ не съдържал реквизитите на индивидуален
административен акт. Връченото писмо не съдържало наименование на акта и пред
кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва - нарушение на чл. 59, т. 2 и
т. 7 от АПК.
При постановяването на отказа Община Хасково нарушила националния
и международния материален закон. Приемането, че процесният брак бил подчинен
на българския Семеен кодекс нарушавало пряко Кодекса на международното частно
право (КМЧП). Отказът в документа бил постановен в нарушение на материалния
закон и необоснован в частта, в която се приемало, че граждански брак трябва да
бъде сключен „единствено от лица от различен пол“. Съгласно чл. 6, ал. 3 КМЧП,
българските граждани в чужбина можело да сключат брак пред компетентния орган
на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право. Очевидно сключването
на подобен брак било допустимо във Великобритания и затова той станал възможен.
На следващо място, признаването на процесния брак не противоречало
на българския обществен ред. Българският обществен ред не се състоял от всички
повелителни норми, съдържащи се в източници на българското право от всякакъв
ранг, които защитават обществен и личен интерес на гражданите, както и основни
ценности на обществото. При следване на подобна логика щяло да се окаже, че в
България никога няма да може да се признае възникнало в чужбина по чужд правен
ред право, което не отговаря на идентична национална правна уредба. Това
съждение било неправилно и нарушавало чл. 45 на българския КМЧП, който уреждал
института на обществения ред за целите на международното частно право, при това
го уреждал като последно възможно изключение, на база на което да се откаже
прилагане на приложимо по КМЧП право.
Твърди се, че в случая не била налице явна несъвместимост с
българския обществен ред. Съгласно чл. 45 КМЧП, който се прилагал във връзка с
чл. 117 и сл. КМЧП, в случаите на признаване на чуждестранно съдебно решение
или друг акт, противоречието с българския обществен ред изисквало явна
несъвместимост. Общественият ред обаче не можел да произтече от каквато и да е
повелителна норма, намираща се в български източник на правото, както
неправилно приемала Община Хасково. Понятието за „обществен ред“ не трябвало да
се смесва с понятието за „обществен ред“ по смисъла на вътрешното право,
включително на конституционното право.
В процесния случай бил налице сключен в чужбина брак между лица от
един и същи пол. Признаването на подобен брак у нас не противоречало на никакви
основни ценности на нашата държава и общество, имащи структуроопределящ
характер за държавното и общественото устройство. Напротив, българската държава
и общество били изградени върху разбирането за свобода на личността, на нейната
воля, на самоопределянето й, на правото й на личен и семеен живот. За
основополагащи принципи се възприемали именно свободата на сключване на брак и
забраната за дискриминация. Признаването на сключения в чужбина брак между лица
от един и същи пол щяло да бъде в унисон с така закрепените и защитени
фундаментални ценности. В чл. 46 от Конституцията съществувало само определение
за това какво е брак според българското право в случаите, когато приложимо е
това право. Този член не създавал забрана, нито имал структуроопределящо
значение за държавното и общественото устройство. Дефиницията на брака като
съюз между мъж и жена било разбиране, което може би доминирало в българското
общество, но то не можело да се разглежда като израз на фундаментална ценност,
нито като конституционно определено начало на организация на обществото и
устройство на публичната власт.
Сключването на брак било основно право, от кръга на гражданските
права, непосредствено свързано с правото на неприкосновеност на личния живот.
Всеки, който желаел, имал право да сключи брак. Гражданите можело да живеят и
без брак, както и да използват възможни варианти на формализиране на връзката с
партньор, каквито предоставяло правото на други държави, когато се намират под
тяхна юрисдикция. Да се приемело, че уредбата на брака била част от обществения
ред или конституционните устои на българската държава и правен ред, означавало
да се допусне съществено ограничаване на правото на неприкосновеност на личния
живот и свободата на личността, което било в разрез с ангажиментите на
Република България като държава членка на ЕС и страна по ЕКПЧ. Подобно
тълкуване на чл. 46 КРБ и на съотношението му с други норми на българската
Конституция, щяло да доведе до съществено ограничаване на определящи за
демократичния конституционен порядък права като свободата и достойнството на
личността, равенството на гражданите пред закона и неприкосновеността на личния
живот, поради което било несъвместимо с развитието на страната ни като
демократична и правова държава, част от Европейския съюз и общността на
европейските демократични държави, основана на ЕКПЧ.
Съгласно чл. 45, ал. 2 КМЧП, институтът на обществения ред се
прилагал, „като се държи сметка на степента на връзка на отношението с
българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чудото
право“. Това означавало, че дори да е налице формална несъвместимост с
основните ценности на нашата държава и общество, било възможно, ако се
установи, че конкретното отношение не се намира в значителна степен на връзка с
българския правен ред и последиците му нямат съществена значимост,
противоречието с българския обществен ред да не бъде съобразено. В случая
бракът не бил сключен у нас, а във Великобритания. Той възникнал в правния мир
и жалбоподателят вече се намирал в брак. Това означавало, че чрез признаването
на сключения в чужбина брак българската държава нямало да го сключи сама, а
просто щяла да позволи възникналият вече в чужбина ефект да разпростре своето
действие и у нас. По този начин жалбоподателят щял да се счита в брак не само
във Великобритания, но и в България. Така щели да се избегнат т.нар. „куцащи“
отношения, при които за едната държава лицето било в брак, а за друга - не.
Подобни отношения създавали правна несигурност и държавите имали интерес от
тяхното предотвратяване. Именно за това съществувала уредбата на чл. 45, ал. 2
КМЧП, която закрепяла т.нар. „смекчено действие“ на института на обществения
ред. В тази връзка жалбоподателят посочва, че признаването на сключения в
чужбина брак щяло да доведе и до липса на правна несигурност, както за двете
лица, които във Великобритания, а също така и в другите, признаващи брака им
държави, били в брак, но в България не, така и за трети лица. Редица от
нормите, уреждащи правните последици на брака, били създадени с оглед личните,
а не формалните отношения между двете лица. Докато обаче българската държава не
признавала правната връзка между тези лица, съществувала неяснота тези
ограничителни и забранителни норми прилагат ли се или не. Тази неяснота била
във вреда както на лицата в брак, така и на целия обществен интерес.
В тази връзка жалбоподателят твърди, че административният орган,
дори ако бил приел, че може да има явно несъответствие с българския обществен
ред, то следвало да съобрази, че той имал смекчена форма на проявление. Тази
форма на проявление позволявала, при вече възникнало отношение в чужбина, което
нямало значителна връзка с България, да не се приложи обществения ред, защото
опасността спрямо вътрешните фундаментални ценности била незначителна.
При преценката за съответствие на признаването на процесния брак с
българския обществен ред административният орган не анализирал обстоятелството,
че съдържанието на българския обществен ред било динамична категория, която се
актуализирала с оглед повишаването на стандарта на защита на правата на човека.
След присъединяването на страната ни към ЕКПЧ и след обвързването ни от правото
на ЕС стандартите за закрила правата на човека, закрепени в тези наднационални
източници, се включвали в съдържанието на българския обществен ред. Съгласно
съдебната практика на Съда на ЕС, съдържанието на понятието „обществен ред“ се
допълвало и от обществения ред на ЕС, който следвало да бъде съобразяван и от
всички държави-членки на ЕС.
На следващо място, се твърди, че е налице неправилно прилагане на
ЕКПЧ и се цитират случаи от юриспруденцията на Европейския съд по правата на
човека (ЕСПЧ), свързани с признаване на правото на еднополова двойка да встъпи
в брак и разширяването на приложното поле на чл. 12 ЕКПЧ и по отношение на лица
от един и същи пол.
С оглед горното, се моли за отмяна на отказа за регистриране на граждански
брак, сключен в чужбина с peг. индекс: 92-35-99#3 от 22.11.2023 г. на Кмета на
Община Хасково и за постановяване на решение, с което да бъде уважено искането
за промяна на гражданското състояние на З. И. в регистрите на населението в
частта с акт за сключен граждански брак.
Така депозираната жалба се поддържа чрез представена по делото
писмена молба от процесуален представител на жалбоподателя, с приложени към
същата писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски съгласно приложен
списък на разноските.
Ответната страна – Кмет на Община Хасково, в писмено становище по
делото и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява
становище за недопустимост на жалбата, доколкото не бил налице индивидуален
административен акт по смисъла на АПК. Алтернативно жалбата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Обжалваният отказ бил правилен и законосъобразен,
поради което се моли да бъде потвърден като такъв. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С молба рег. индекс № 92-35-99#2/14.11.2023 г. по описа на Община
Хасково (л. 22), З. И. И., представляван от пълномощник – адв.Е. А. (л. 23), е
поискал да бъде отразена промяна в гражданското му състояние в частта за
сключен граждански брак в регистрите на Община Хасково. Към молбата е приложил
Удостоверено копие на вписан граждански съюз № *********, издадено от Обединено
кралство Великобритания на 06.11.2019 г., с превод на български език и апостил,
видно от което е, че на 06.11.2019 г. в К. И. Х. е регистриран граждански съюз
между А. Ф., лице от мъжки пол, и З. И. И., лице от мъжки пол.
С обжалвания мотивиран отказ рег. индекс: 92-35-99#3 от 22.11.2023
г. (л. 19) Кметът на Община Хасково е отказал издаването на български акт за
сключен граждански брак между З. И. И. и А. Ф., като се е мотивирал с факта, че
сключеният граждански съюз е между две лица от мъжки пол, поради което съгласно
българското законодателство не е налице граждански брак, сключен във формата и
изискванията на Семейния кодекс. Посочено е, че сключеният от З. И. И. и А. Ф.
брак в Обединено кралство Великобритания не поражда последиците, които законът
свързва с брака, регламентирани в чл. 4, ал. 1 от СК и че еднаквият пол на
лицата съставлява пречка за сключване на граждански брак, съгласно българското
законодателство, по аргумент от разпоредбите на чл. 46, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на РБ и чл. 5 от СК, съгласно които бракът е доброволен съюз
между мъж и жена. Посочено е, че не е налице условие за признаване на вписания
граждански съюз, тъй като не е изпълнена предпоставката - признаването и
допускането на изпълнението на чуждестранния акт да не противоречи на
българския обществен ред - чл. 117, т. 5 от КМЧП.
Така постановеният отказ е връчен на посочения в молбата адрес за
кореспонденция на 23.11.2023 г. на адв. Е. А., видно от приложената към
административната преписка обратна разписка (л. 21).
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес
и в предвидения от закона срок срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Във връзка с възраженията на ответника, че жалбата е недопустима,
следва изрично да се отбележи, че обжалваното писмо съдържа белезите на
индивидуален административен акт, тъй като е издадено и подписано от Кмета на
Община Хасково в рамките на компетентността му по чл. 35, ал. 3 от ЗГР и с него
се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. В този смисъл обжалваният
отказ, обективиран в писмото, представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв съдебният контрол за
законосъобразността му е допустим.
Обжалваното писмо, в което се съдържа оспореният индивидуален
административен акт, е издадено от материално и териториално компетентен орган.
Съгласно чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)
кметът на общината е длъжностно лице по гражданско състояние на територията на
общината. В неговата компетентност е да извърши вписване на допустимите по ЗГР
промени в актовете за гражданско състояние.
Оспореният отказ е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите
от закона реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването
му, като не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Обстоятелството, че не е посочено
пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван отказът не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не е накърнено правото
на защита на жалбоподателя, което той е реализирал чрез оспорване на писмото.
Изрично в чл. 140, ал. 1 от АПК е предвидено, че когато в административния акт
или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв
срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се
удължава на два месеца, тоест законодателят изрично е предвидил ред за такива
случаи.
При преценка на материалната законосъобразност на оспореното писмо
съдът взе предвид следното:
Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице,
които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството
на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение,
родство, постоянен адрес и други. Условията и редът за гражданската регистрация
на физическите лица в Република България се уреждат със Закона за гражданската
регистрация. Гражданската регистрация на физическите лица в РБ се основава на
данните в актовете за тяхното гражданско състояние и в данните в други актове,
посочени в закона. Актовете за гражданско състояние са акт за раждане, акт за
сключване на граждански брак и акт за смърт.
Личният регистрационен картон съдържа данни за: име, псевдоним,
пол, единен граждански номер, дата и място на раждане, акт за раждане, постоянен
адрес, настоящ адрес, семейно положение, акт за сключен брак – номер, дата,
място на съставяне, дата и държава на сключване на брака, ако не е сключен в РБ
и други данни (чл. 25 от ЗГР).
В конкретния случай Кметът на Община Хасково е отказал да извърши
промяна в регистъра за гражданското състояние на З. И. И., като отрази
регистрираният на 06.11.2019 г. в Обединено кралство Великобритания граждански
съюз между жалбоподателя и А. Ф. – гражданин на И., чрез съставянето на акт за
сключен граждански брак.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България,
бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
Разпоредбата на чл. 51 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че
гражданският брак се сключва пред длъжностно лице по гражданско състояние при
условията и по реда, предвидени в Семейния кодекс. Съгласно българското
законодателство, само гражданският брак, сключен във формата и изискванията на
Семейния кодекс поражда последиците, които законът свързва с брака (чл. 4, ал.
1 от СК). Актът за сключен граждански брак е официален писмен документ, в който
по установения в ЗГР ред длъжностното лице по гражданско състояние регистрира
събитието брак (чл. 16 от Наредбата).
В конкретния случай е поискано отразяване на регистриран
граждански съюз в регистъра за гражданското състояние на З. И., сключен във
Великобритания между две лица от мъжки пол, което е в противоречие с
изискванията на Конституцията на Република България и Семейния кодекс. За да се
признае в Република България брак, сключен в чужбина, той следва да е породил
правни последици на територията на Република България. Бракът, сключен в
чужбина, може да породи правни последици в България само при положение, че към
момента на сключването му са били налице условията за сключване на брак,
предвидени в българския закон. Бракът следва да е бил сключен в съответствие с
българското законодателство, а не да му противоречи. Ако условията за сключване
на брак съгласно българското законодателство не са били налице към момента на
сключване на брака, то той (макар и допустим съгласно законите на държавата, в
която е бил сключен), няма да породи правни последици в България - чл. 4, ал. 1
от СК. Брак, който не е породил правни последици в Република България, не може
да бъде признат и регистриран. В този смисъл липсата на брак съгласно
българското законодателство изключва възможността да се актуализира семейното
положение на З. И.. Фактът, че във Великобритания жалбоподателят е вписал
граждански съюз с А. Ф. не поражда последиците, които законът свързва с брака
(чл. 4, ал. 1 от СК). Еднаквият пол на лицата съставлява пречка за сключване на
граждански брак, съгласно българското законодателство по аргумент от
разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от Конституцията на РБ и на чл. 5 от СК, съгласно
които бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Към момента на вписването на
съюза във Великобритания не са били спазени изискванията на българския закон и
съответно този съюз не е породил правни последици на територията на Република
България. Всяка една пречка за сключването на брак е основание да се откаже да
се извърши поисканата регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от
Наредба от 24.04.2012 г., длъжностното лице извършва проверка в регистъра на
населението относно липсата на пречки за сключването на брака съгласно Семейния
кодекс. При установени пречки за сключването на брака удостоверение не се
издава, а се постановява отказ.
Тази уредба на брака не е в колизия с разпоредбите на правото на
европейската общност, като съгласно чл. 12 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи (КЗПЧОС), мъжете и жените, достигнали брачна
възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с
националните закони, регулиращи упражняването на това право. Неоснователно е
твърдението, че с отказа се накърнява правото на зачитане на личния и семейния
живот по чл. 8 от КЗПЧОС. Според практиката на ЕСПЧ, решението на националния
съд следва да запази справедливия баланс между интересите на жалбоподателя и
обществото, като е нужно е да има равновесие между обществения интерес и този
на засегнатите лица. Не е налице нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС, тъй като по
аргумент от чл. 12 на КЗПЧОС отношенията, свързани с условията за сключване на
брак, се регламентират изцяло от националните закони. Не е налице и нарушение
на разпоредбите от Хартата на основните права на ЕС, тъй като правото на
встъпване в брак е гарантирано в съответствие с националните закони, които
регулират упражняването на това право. Тоест на държавите-членки е предоставено
да регламентират семейното правоотношение. В чл. 9 от Хартата на основните
права на Европейския съюз е посочено, че: "Правото на встъпване в брак и
правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните
закони, които уреждат упражняването на тези права". Поради това според ЕС
човешкото достойнство не се накърнява, чрез регламентирането на брака и на
правото на създаване на семейство "в съответствие с националните закони,
които уреждат упражняването на тези права" и че националното
законодателство, уреждащо брака, не може да се разглежда като форма на
дискриминация, основана на пол или сексуална ориентация.
Съгласно чл. 6, ал. 3 и чл. 76, ал. 1 от Кодекса на международно
частно право, българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред
компетентния орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право,
като условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото
на държавата, чийто гражданин лицето е било към момента на сключване на брака.
Чл. 75, ал. 3 от КМЧП регламентира условията за признаване в РБ на брак,
сключен в чужбина. Следователно и съгласно КМЧП разпоредбите на чл. 46, ал. 1,
изр. 1 от КРБ и на чл. 5 от СК са задължителни и еднаквият пол на жалбоподателя
З. И. и А. Ф. съставлява пречка за сключване на брак съгласно българското
законодателство.
С исканата регистрация ще се признае, че няма пречки за сключване
на брак, което е в противоречие с българското законодателство. Не е налице
нормативна уредба, която да предвижда такова правоотношение, а уреждането й е в
компетентността на законодателя.
Безспорно правилата за гражданско състояние, към които спадат
правилата за брака, са от компетентността на държавите членки, а правото на
Съюза не засяга тази тяхна компетентност - Решения С-148/02, C-267/06, EU;
С-353/06. В този смисъл държавите членки разполагат със свободата да предвидят
или да не предвидят брак между лица от един и същи пол (решение от 24 ноември
2016 г., Parris, C-443/15).
При упражняването на тази компетентност държавите членки трябва да
спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора относно
признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на
територията на държавите членки, но в случая не се засяга тази гарантирана
свобода на придвижване и пребиваване. Единствено за целите на предоставянето на
производно право на пребиваване държава членка следва да признае брака между
лица от един и същи пол, сключен в друга държава членка, в съответствие с
нейното право. В случая обаче се касае за правила за гражданско състояние,
които са от компетентността на държавите членки, конкретно на България, и
правото на Съюза не засяга тази компетентност.
Съдът споделя и мотивите на административния орган, че
признаването на този брак противоречи на българския обществен ред, който
представлява основополагащи за правопорядъка в държавата повелителни норми и
принципи в правораздаването, които имат универсално значение, като не се има
предвид противоречие с конкретна правна норма, а противоречие, което би довело
до нарушаване и на обществения и на личния интерес на гражданите и до
недопустимо засягане на основни ценности в обществото. За да се прецени дали е
нарушен общественият ред при сключване на брак между лица от един и същи пол,
следва да се изхожда от основните начала на правото, въз основа на които е
изградена българската правна система. Тези правила следва да се разглеждат
както като основни принципи, така и като конкретни правила за поведение. Тези
правила са закрепени в Конституцията на Република България, Семейния кодекс,
Закона за гражданската регистрация и други. В този смисъл Решение № 11833 от
30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2023 г., III о.
С оглед на това, съдът намира, че постановеният отказ е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
противоречие с материалноправни разпоредби, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.
И. И. от [населено място] против Отказ за издаване на български акт за сключен
граждански брак, обективиран в писмо рег. индекс: 92-35-99#3 от 22.11.2023 г.
на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА З. И. И., [ЕГН] от
[населено място], [улица], да заплати на ОБЩИНА ХАСКОВО, разноски по делото в размер
на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
|
Съдия: |
|