Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 11.09.2016 г.
СГС,
VI-4, в открито заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Цветелина
Пецева, като разгледа т.д.N 5820/2015 г., установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от И.С.Т.,
действащ в качеството на синдик на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с която са
предявени срещу Н.Д.Г. и „А.С.“ ЕООД искове с правно основание чл.59 ЗЗД и
чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на
13.01.2012 г. ответникът Г., представяйки се за пълномощник на търговското
дружество в несъстоятелност е подал до НАП искане за възстановяване с вх.N 26-Б-655, въз основа на което е издаден акт за
прихващане и възстановяване, с който е установено, че подлежащата на
възстановяване суми на „Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност след прихващане възлиза на 312 210,15 лв. –главница и
158 264,95 лв. - лихва, които на 16.02.2012 г. са преведени от НАП по
сметката на ответника Г., посочена в подадено от него искане за възстановяване.
Към датата на подаване на искането за възстановя ване „Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност е бил в производство по несъстоятелност, открито с решение от
19.10.2010 г. по т.д. N 171/2011 г. на
СГС, а с определение от 20.12.2011 г., вписано в ТР на 29.12.2011 г., И.Т. е
назначен за постоянен синдик на търговеца. Сочи се в исковата молба, че
синдикът не е дал разрешение да се упълномощи ответникът Г. да подаде искане до
НАП и да получава суми, а пълномощното от 09.01.2012 г. /два месеца след
откриване на производството по несъстоятелност/ е подписано само от управителя
на „Б.“ ЕООД- в несъстоятелност, поради което упълномощаването е в нарушение на
чл.635 ал.1 ТЗ, а извършените от ответника Г. действия са при липса на представителна
власт. След получаване от ответника Г. на преведената от НАП сума в размер на
470 475,10 лв. е била преведена по
сметка на другия ответник „А.С.“ ЕООД сума в размер на 396 000 лв., с
което се уврежда „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, защото тази сума е следвало да
се преведе по особената сметка на несъстоятелността. На 14.06.2010 г. между „Б.“
ЕООД и ответното търговско дружество е сключен договор за особен залог върху
вземания на „Б.“ ЕООД от НАП за обезпечение на задължения на „Б.“ ЕООД,
произтичащи от договор за доставка на маслодаен слънчоглед от 14.06.2010 г., а
особеният залог е вписан в Централния регистър с N 2010070701278. Независимо от особения залог плащането на сумата в
размер на 396 000 лв. от ответника Г. е в нарушение на закона, защото
вземането на „А.С.“ ЕООД за неустойка по договора от 14.06.2010 г. не е прието
в производството по несъстоятелност и не е включено в списъка на приети
вземания, а предявеният от „А.С.“ ЕООД установителен иск по чл.694 ТЗ е
отхвърлен. Дори и да бе прието вземането на ответното дружество удовлетворението му следва да се
извърши по реда на част IV, гл.47 от ТЗ
– чрез изготвяне на сметка за разпределение от синдика. С получаване от
ответника „А.С.“ ЕООД на сумата от 396 000 лв. „Б.“ ЕООД се е обеднил, а
ответникът се е обогатил без основание.
Иска се от ищеца ответникът Г. да бъде
осъден да заплати сумата от 74 475,10 лв., с която се е обогатил без
основание, както и сумата от 22 732,95 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.09.2012 г. – 15.09.2015 г., а
ответникът „А.С.“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата от 396 000 лв., с
която се е обогатил без основание; при условията на евентуалност при отхвърляне
на иска от 396 000 лв. срещу ответника „А.С.“ ЕООД се иска ответникът Г.
да бъде осъден да заплати сумата от 396 000 лв., представляваща
обезщетение за вреди, причинени на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност; при
отхвърляне на иска за сумата от 396 000 лв. се иска ответникът Г. да бъде
осъден да заплати сумата от 396 000 лв., с която се обогатил без
основание, както и сумата от 120 875,92 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.09.2012 г. – 15.09.2012 г.
Ответникът Г. е представил писмен отговор,
с който е оспорил предявените искове с възражението, че при подаване на
искането за възстановяване на суми до НАП е разполагал с нот.заверено
пълномощно от Ц.Я.- управител на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с което е бил
упълномощен за това действие, а едва с решение от 08.02.2013 г. по т.д.N 171/2011 г., постановено след упълномощителната сделка, са
прекратени правомощията на органите на дружеството в несъстоятелност.
Преведената от ответника по сметка на „А.С.“ ЕООД сума е за погасяване
задължения на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, дължими по договор за особен
залог, който е бил учреден за обезпечение на вземане на „А.С.“ ЕООД по договор
за доставка на слънчоглед. Изпълнението по ЗОЗ не се спира при открито
производство по несъстоятелност, а синдикът не може да се разпорежда с
обезпеченото вземане, поради което процесната сума не е част от масата на
несъстоятелността и не е имало основание да се превежда по особената сметка на
несъстоятелността. Условията на чл.59 ЗЗД не са налице, защото ответникът не се
е обогатил за сметка на ищеца и не е налице връзка между обогатяване и
обедняване. Освен това следва да се прилагат не правилата на неоснователното
обогатяване, а правилата на договорната отговорност, защото е налице сключен
договор за поръчка. Сочи се от ответника, че с ордери е предал на едноличния
собственик на втория ответник сумата от 74 475,10 лв., поради което искът
за сумата от 74 475,10 лв. е неоснователен. Искът по чл.45 ЗЗД е неоснователен,
защото при наличие на сключен договор не се прилага чл.45 ЗЗД. Поддържа се, че
синдикът на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност е разбрал за решение от 17.11.2011 г.
на ВАС по адм.дело N 445/2011 г. и е уведомил за него
едноличният собственик на капитала на „Б.“ ЕООД, пред който е декларирал, че
вземането не се отнася към несъстоятелността, поради което на ответника е било
възложено събирането на вземането. В производството по несъстоятелност е
подадена декларация по чл.78 ДОПК, а по искането до НАП за превеждане не е налице уведомяване за отказ.
Ищецът е представил допълнителна искова
молба, с която поддържа предявените искове и възражението за ненадлежна
представителна власт на ответника Г. за получаване на суми, защото управителят
на длъжника не е имал право да упълномощава без съгласие на синдика. Освен това
ответникът Г. не е имал никакви функции по изпълнението на особения залог, а
съгласно чл.44а ЗОЗ постъпленията при събиране на обезпечено вземане се
получават от депозитаря, който изготвя разпределение на постъпилите суми, но
сумата не е преведена от ответника по сметка на депозитаря. Ответникът Г. е бил
длъжен да преведе получената от него сума по сметка на „Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност. Сочи се, че не е налице основание сумата да се получи от „А.С.“
ЕООД, защото обезпечените с особения залог вземания не са приети в
производството по несъстоятелност, а предявеният от „А.С.“ ЕООД иск по чл.694 ТЗ е отхвърлен, поради което не е необходимо да се води иск за недействителност
на особения залог. Синдикът не е декларирал, че вземанията на „Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност от НАП не се отнасят към несъстоятелността. Задължението на
синдика по чл.43 ал.2 ЗОЗ да предаде заложеното имущество не дава право на
трети лица да изпълнявят задължението на длъжника. Оспорва се да е сключен
договор за поръчка между „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност и ответника Г., защото
пълномощното не представлява договор, а за сключването на валиден договор е
необходимо съгласие на синдика, каквото не е изразявано.
Ответникът Г. е представил допълнителен
писмен отговор, с който оспорва допълнителната искова молба с възражението, че
с договор за правна защита от 29.10.2010 г. е упълномощен от „Б.“ ЕООД да го
представлява в производството при обявяване в неплатежоспособност и в
процедурата по несъстоятелност, а представителната власт произтича от
управителя Я.а, която до 08.02.2013 г. е имала право да представлява и
задължава Б.“ ЕООД. Дори и да се приеме, че управителят на „Б.“ ЕООД не е имал право
да упълномощава без съгласие на синдика това обстоятелство е от значение за
правните действия на управителя, а за негови нарушения не може да се търси
отговорност от ответника Г., действал като пълномощник. Към упълномощаването на
ответника Г. „А.С.“ ЕООД е имал вземане към „Б.“ ЕООД, обезпечено с особен
залог, а синдикът е знаел за задължението на „Б.“ ЕООД, за упълномощаването, за
подаване на искането до НАП, за
получаване на сумите от ответника Г. и за превода на част от сумата по сметка
на „А.с.“ЕООД. Сочи се, че извършените от ответника пълномощник действия са по
указания на синдика. Ответникът Г. е изпълнил стриктно възложеното от
упълномощителя и резултатите са приети от
управителя на Б.“ ЕООД – Ц.Я.и от едноличния собственик – Румен Я..
Поддържа се, че с плащането на „А.с.“ЕООД е извършено доброволно изпълнение на
обезпеченото с особен залог задължение, поради което не следва да се прилага
процедурата по принудително събиране на задължението, а участието на депозитар
е безпредметно. Излагат се съображения, че с оглед задължението за охраняване
интересите на дружеството в несъстоятелност синдикът е следвало да направи
искане до НАП за превеждане сумите по особената сметка, да предяви иск за
разваляне на договорите, сключени между длъжника и „А.с.“ЕООД, респ. да се
заведе иск срещу управителя на „Б.“ЕООД. Съдът по несъстоятелността не е бил
сезиран с иск за недействителност на сключения между длъжника и „А.с.“ЕООД
договор, а валидността на договора може да се провери само при предявен от
синдика специален иск, какъвто не е предявен. За редовността на плащането от
ответника Г. на другия ответник не е необходимо да се издават фискални бонове,
защото е платено по предходно споразумение и наличен особен залог. Ответникът
не се е обогатил, защото не е задържал процесната сума за себе си, а в
изпълнение на възложеното пълномощно е извършил превод по сметка на трето лице.
Искът срещу ответника Г. е недопустим,
защото не е установено по реда на ЗА
нарушение на задълженията му на адвокат. Синдикът злоупотребява с
процесуалните си права, защото избирателно насочва исковете само срещу някои от
лицата, участвали в сложния фактически състав. При твърдение за вреди искът
следва да се насочи срещу управителя на „Б.“ЕООД, който е упълномощил ответника
Г.. Навеждат се доводи, че синдикът е знаел за процесното плащане, но не се е
противопоставил и е дал мнение плащането да се извърши, както и че не е
предприел действия за разваляне или установяване недействителността на договора
за доставка на маслодаен слънчоглед и на договора за особен залог. Следвало е
да се предяви иск срещу управителя на „А.с.“ЕООД. Прави искане за конституиране
на трети лица.
Ответникът
„А.С.“ЕООД не е представил писмен отговор в преклузивния срок – с определение
от 27.06.2016 г. молбата с правно основание чл.64 ГПК е оставена без уважение.
Представен е договор от 14.06.2010 г., от
който се установява, че „А.С.” ЕООД е поел задължението да достави на „Б.” ЕООД
4000 тона маслодаен слънчоглед при цена от 490 лв. / без ДДС/ на тон.
Представен е договор за особен залог от
14.06.2010 г., с който „Б.” ЕООД в качеството на залогодател е учредил в полза
на „А.С.” ЕООД залог върху свои вземания от НАП за възстановяване на ДДС, сред
които и вземане от 408006,28 лв. по СД 1800-0998412/13.11.2008 г., който
обезпечава задължения на залогодателя да заплати аванс по договор за доставка
на слънчоглед от 14.06.2010 г. в размер на 2 352 000 лв.
Към договора е приложено потвърждение за
вписване в Централния регистър на особените залози.
Представено
е решение от 17.11.2011 г. на ВАС по адм.дело N 1445/2011 г., с което е отменено решение от 01.12.2010 г. по
адм.дело 3511/2009 г. на АС Варна и е отменен ревизионен акт *********/11.09.2009 г., издаден от ТД на
НАП, с който за данъчни периоди 01,02,03,04 и 08.2008 г. е начислен ДДС в
размер на 445 353,60 лв.
Представен е протокол от 04.10.2011 г., с
който едноличният собственик на „Б.” ЕООД е приел решение управителят да
упълномощи адв.Г. да получи сумите при отмяна на решение по адв.дело 3511.2009
г. на адм.съд –гр Варна и да преведе сумите на „А.С.” ЕООД, в чиято полза е
учреден особен залог.
Представена е декларация от 25.01.2012 г.,
с която Ц.Б.Я.в качеството на управител на „Б.” ЕООД е изразила съгласие сумата
по решение на ВАС да бъде преведена по банковата сметка на адв.Г. - BG89FINV91501104452067 в „ПИБ” АД.
Представено е писмо от 21.11.2011 г., с
което Ц.Б.Я.в качеството на управител на „Б.” ЕООД е наредила на адв.Г. да
приведе получената от НАП сума по сметка на „А.С.” ЕООД в изпълнение на
задължения, обезпечени с особен залог.
Представено е пълномощно, с което Ц.Б.Я.в
качеството на управител на „Б.” ЕООД е упълномощила адв.Н.Г. да представлява
търговското дружество пред данъчните органи, като направи искане за превеждане
на присъдена с решение 17.11.2011 г. на ВАС по адм.дело N 1445/2011 г. по неговата адвокатска сметка N
BG89FINV91501104452067 в „ПИБ” АД, а
получената сума ще бъде преведена по начин и по сметки, указани от
упълномощителя.
Представено е искане за възстановяване N 26-Б-655/13.01.2012 г., с което адв.Н.Г., представляващ „Б.”
ЕООД, е поискал да се възстанови недължимото платената сума от 445353,60 лв.,
която да се преведе по неговата адв.сметка N BG89FINV91501104452067 в „ПИБ” АД.
Представено е писмо на НАП изх.N
2544-00-1225/07.06.2017 г., че на
16.02.2012 г. е извършен превод за възстановяване на суми на „Б.” ЕООД.
Представено е платежно нареждане за
кредитен превод от 17.02.2012 г., с което Н.Г. е наредил да се преведе от
банкова сметка *** „А.С.” ЕООД сумата от 396 000 лв.
Представени са 5 бр.квитанции, в които се
сочи, че адв.Н.Г. е платил на „А.с.” ЕООД в брой сумите от 14 400 лв.,
14 900 лв., 14 900 лв., 14 900 лв. и 14 900 лв.
Представен е протокол от 14.03.2012 г., в
който „А.С.” ЕООД е признал, че по договор за особен залог от 14.06.2010 г. е
получил сумата от 470 000 лв.
Представени са мемориални ордери, в които
се сочи, че адв.Г. е получил сумата от 470 475,10 лв., след което от
неговата адв.сметка е била преведена по сметка на „А. С.” сумата от
396 000 лв.
Представен е списък на неприети от синдика
вземания на кредиторите на „Б.” ЕООД- в несъстоятелност, в който е включено
вземане на „А.С.” ЕООД в размер на 1 176 000 лв. – обезщетение по договор
за доставка от 14.06.2010 г., което е обезпечено с договор за особен залог.
С определение от 03.05.2012 г. на СГС по
т.дело N
171/11 г. е оставено без уважение
възражението на „А. С.” срещу включването в списъка с неприети вземания вземане
от 1 176 000 лв.
С решение от 08.12.2013 г. на СГС по т.дело N 171/11 г. „Б.” ЕООД е обявен в несъстоятелност, прекратени са
правомощията на органите и длъжникът е лишен от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото си.
Установява се от заключението на ССЕ, че изплатените в
брой от адв.Н.Г. суми възлизат на общо 74 000 лв. и са осчетоводени в
търговските книги на „А.С.” ЕООД.
Представена е нот.покана, връчена по реда
на чл.47 ГПК на 03.07.2015 г., с която синдикът на „Б.“ ЕООД- в несъстоятелност
е поканил ответника „А.С.“ ЕООД да плати сумата от 396 000 лв. по
особената сметка.
В показанията на св.Я., който е бил
едноличен собственик на капитала на „Б.” ЕООД се изнасят факти относно, че
сумите по спечелено от „Б.” ЕООД съдебно дело пред ВАС са били преведени по
сметка на адв.Г., а свидетелят не е уведомил синдика за получаването на суми.
По указания на свидетеля адв.Г. е превел сума от около 300 -400 000 лв. по
сметка на „А.С.” ЕООД, за което адв.Г. е бил упълномощен. Синдикът е знаел за
спечеленото дело пред ВАС, но е заявил на свидетеля, че подлежащата на
възстановяване сума е предмет на договор за особен залог, поради което не се
интересува, защото не влиза в масата на несъстоятелността. Свидетелят е получил
покана от „А. С.” за плащане по особени залог, след което е наредил на адв.Г.
да преведе сумата по тяхна сметка.
Установява се от показанията на св.Я.а,
която е била управител на „Б.” ЕООД, че е разбрала от своя съпруг /св.Я./ за
негов разговор със синдика, на който синдикът е заявил, че сумата за
възстановяване по спечеленото дело не влизат в масата на несъстоятелността.
Свидетелят е упълномощила адв.Г. да получи сумите от НАП, които са постъпили по
неговата банкова сметка. ***во нареждане по сметка на заложния кредитор „А.С.”
ЕООД. Преводът е бил нареден от адв.Г. след нейно нареждане. Към онзи момент
свидетел не е бил с отнети управителни
правомощия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.59, чл.55 ал.1, т.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С решение от 19.10.2010 г. по т.дело N 171/2011 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Б.”ЕООД. След вписване на решението по чл.630 ТЗ по партидата на длъжника в ТР на 09.11.2011 г. настъпват правните последици на чл.635 ал.1 ТЗ, изразяващи се в забрана за сключване на нови сделки от длъжника без предварителното съгласие на синдика. В този случай длъжникът е продължил дейността си, но под надзора на синдика. Правомощията на управителя Ц.Я.не са били прекратени, но за сключването на нови сделки от длъжника чрез своя управител е налице императивното изискване за предварително съгласие на синдика, който в качеството на орган на несъстоятелността следи и за защита интересите на кредиторите.
По делото е представеното пълномощно с нот.заверка на подписа от 09.01.2012 г., с което управителят на длъжника Ц.Б.Я.след откриване на производството по несъстоятелност е упълномощила ответника Н.Г. в качеството на адвокат да представлява търговското дружество пред данъчните органи, като направи искане до НАП за получаване на дължима по решение 17.11.2011 г. на ВАС по адм.дело N 1445/2011 г. парична сума по неговата адвокатска сметка - BG89FINV91501104452067 в „ПИБ” АД, а получената сума следва да бъде преведена по начин и по сметки, указани от упълномощителя.
В случая е сключена упълномощителна/овластителна сделка за получаване от ответника Г. на парични суми от името на длъжника, която съдържа и елемент на договор за поръчка/мандат, защото представителят е оправомощен и да извърши паричен превод по указан от упълномощителя начин. От показанията на разпитаните свидетели, както и от писмо от 21.11.2011 г., с което Ц.Б.Я.в качеството на управител на „Б.” ЕООД е наредила на адв.Г. да преведе по сметка на „А.С.” ЕООД получената от НАП сума, може да се направи извод, че упълномощителната сделка е свързана с договор за поръчка/мандат, по който адв.Н.Г. е поел задължението да извърши възложените от управителя на длъжника правни действия, за които е бил упълномощен – да получи дължимите от НАП суми и да ги преведе на посочено от управителя на длъжника лице. Договорът за поръчка е неформален и за неговото сключване не е необходимо да се спазва определена писмена форма.
Според съда процесната упълномощителна сделка и свързаният с нея неформален мандатен договор са сключени в разрез с императивното правило на чл.635 ал.1 ТЗ. Това е така, защото не е налице предварително съгласие на синдика за тяхното сключване от длъжника, действащ чрез своя управител. След като упълномощителната сделка за представителство в производството по чл.129 ал.1 ДОПК пред данъчния орган е сключена в писмена форма, то и предварителното съгласие на синдика следва да бъде в тази писмена форма. По делото обаче няма никакви данни синдикът на длъжника да е изразил предварително своето писмено съгласие. Напротив – представените по делото писмени покани сочат на изрично несъгласие на синдика с извършените от длъжника правни действия по упълномощаване на ответника Г., както и несъгласие с извършените от пълномощника действия и резултата от тях. Следва да се спомене, че в показанията на св.Я. се изнасят факти досежно това, че синдикът не е бил уведомен за получаването на парични суми от НАП, на които длъжникът има право по силата на решение от 17.11.2011 г. на ВАС по адм.дело N 1445/2011 г., както и за извършения впоследствие по нареждане на ответника Г. паричен превод по сметка на „А.С.“ ЕООД. Съдът не кредитира като истински показанията на св.Я. в частта, в която се изнасят факти за незаинтересованост на синдика относно сумите, които длъжникът е имал право да получи от НАП. Това е така, защото дори и тези суми да подлежат на плащане в полза на обезпечен с особен залог кредитор, действията по удовлетворяване на заложния кредитор от заложеното в негова полза вземане се извършват от самия заложен кредитор – чл.44 ал.1 и ал.2 ЗОЗ, а сумите постъпват по сметка на депозитаря ал.3. Освен това изпълнението на задължение към длъжника следва да се приеме от синдика. Нито управителят на длъжника, нито неговият едноличен собственик, имат право да получават изпълнение на задължение към длъжника, нито имат право чрез упълномощено лице да изпълняват задължения на длъжника към негов кредитор, дори и да е обезпечен с договор за особен залог.
Сключената от длъжника упълномощителна
сделка и свързаният с нея договор за мандат са недействителни и не пораждат
валидни правни последици за длъжника /решение № 252 от 11.04.2017 г. по т.д. № 2822/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Следователно извършеният от
ответника Г. паричен превод в полза на „А.С.“ ЕООД представлява действие, което
не поражда правни последици за правната сфера на длъжника. В този смисъл съдът
приема, че не е налице валидно правно основание за превеждане на сумата от 396 000 лв. по сметка на ответника „А.С.”
ЕООД, както и за получаването на изплатената в брой от ответника Г. сума от
общо 74 000 лв., която от заключението на ССЕ се установи, че осчетоводена
в търговските книги на ответника „А.С.” ЕООД.
Въпреки че ответникът Г. не е разполагал с надлежна представителна власт да получава парични суми от името и за сметка на длъжника, съдът намира, че ответникът не се е обогатил със сумата от 74 000 лв. Това е така, защото от представените с писмения отговор писмени доказателства – 5 бр.квитанции и от заключението на ССЕ се установи, че сумата от 74 000 лв. е била изплатена от ответника Г. в брой на „А.С.” ЕООД. Това означава, че извършените от ответника Г. правни действия не са довели до неговото неоснователно обогатяване със сумата 74 000 лв. за сметка на длъжника. Ответникът Г. е действал в изпълнение на нарежданията на управителя на длъжника и то като негов представител, който, макар и да не е налице валидно упълномощаване, е изпълнил възложеното правно действие по изплащане на суми в полза на „А.С.” ЕООД. Със сумата от 74 000 лв. се е обогатил без правно основание не ответникът Г., а ответникът „А.С.” ЕООД, който е крайният получател на платената в брой сума от 74 000 лв.
В представения отговор /лист 56/ на нот.покана на синдика ответникът Г. е признал, че е получил по своята адвокатска сметка сумата от 470 475,10 лв. След получаване на тази сума ответникът Г. е извършил на 17.02.2012 г. паричен превод на сумата от 396 000 лв. по сметка на „А.С.“ ЕООД, след което е платил в брой сумата от общо 74 000 лв. Следователно получената от ответника Г. сума без правно основание възлиза на 475,10 лв., която представлява разлика между получена сума и изплатена безкасово и в брой на „А.С.“ ЕООД. Както се спомена по-горе, сключената упълномощителна сделка, а и неформалният договор за поръчка, са недействителни, поради което не е налице правно основание, което да оправдава получаването на сумата от 475,10 лв. Искът по чл.59 ал.1 ЗЗД срещу ответника Г. е основателен за сумата от 475,10 лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, защото сумата от 74 000 лв. е била платена в брой от ответника Г. на ответника „А.С.“ ЕООД, който реално се е обогатил без основание за сметка на длъжника.
Нот.покана на синдика /лист 53/ е получена от ответника Г. на 12.09.2012 г., поради което същият е в забава от 16.09.2012 г. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД на 145,02 лв., до който размер искът по чл.86 ЗЗД е основателен. До пълния предявен размер искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По иска срещу ответника „А.С.” ЕООД. В исковата молба, а и в доп.искова молба, се поддържа, че в полза на ответника „А.С.” ЕООД не съществуват вземания срещу длъжника. Доколкото се твърди, че в полза на ответника „А.С.” ЕООД не е съществувало вземане срещу длъжника, предявеният иск е по чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД. Извън предмет на спора е дали е налице изпълнение на задължение не по установения ред, защото съдът не е сезиран с иск по чл.646 ал.1, т.1 ТЗ. Този иск е приложим, когато е извършено изпълнение на съществуващо задължение не по установения ред, но в случая като основание на иска е наведено фактическото твърдение за липса на задължения на длъжника към „А.С.” ЕООД. Случаят попада в хипотезата на чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД, доколкото не е предявен иск с петитум за прогласяване нищожност на изпълнение на задължение.
Сумата от 396 000 лв. е платена безкасово
на „А.С.” ЕООД с платежно нареждане от
17.02.2012 г. за погасяване на
задължение за плащане на цена по договор за продажба на слънчоглед от 14.06.2010
г., което задължение е обезпечено с договор за особен залог от 14.06.2010 г. Преди
получаване на 17.02.2012 г. на
сумата от 396 000 лв., „А.с.” ЕООД е предявил на 07.12.2011 г. в производството по несъстоятелност свое вземане
срещу длъжника в размер на 1 176 000 лв. – по договора за продажба на
слънчоглед. Това вземане е включено от синдика в списъка на неприети вземания, а предявеният иск по
чл.694 ТЗ е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по т.дело N 3378/12 г. на СГС. Настоящият съд е длъжен да приеме на основание
чл.298 ал.1 ГПК, че в полза на ответника „А.С.” ЕООД не е съществувало към 07.12.2011 г. вземане срещу длъжника в
размер на 1 176 000 лв., както и други вземания – чл.739 ал.1 ТЗ. Следователно ответникът „А.С.”
ЕООД е получил на 17.02.2012 г. сумата от 396 000 лв. при начална липса на правно основание.
Доколкото се установи от писмо на НАП изх.N 2544-00-1225/07.06.2017 г., че на 16.02.2012 г. сумата от 470 475,10 лв. е получена от адв.Г. в качеството на представител на длъжника и към онзи момент заложният кредитор не е бил пристъпил към изпълнение по ЗОЗ, защото неговото заявление е вписано на 02.10.2013 г., тази сума е следвало да се преведе по особената сметка на длъжника, а не да се превежда за погасяване на несъществуващо задължение към „А.С.“ ЕООД.
Освен това, както по-горе се спомена, ответникът Г. не е разполагал с надлежна представителна власт да извършва правни действия, които да обвържат длъжника, защото за неговото упълномощаване да получава суми от името на длъжника и да извършва парични преводи от негово име не е дадено предварителното съгласие на синдика. Извършеното на 17.02.2012 г. безкасово плащане на паричната сума от 396 000 лв. представлява не само плащане на несъществуващо задължение към „А.С.” ЕООД, но и е извършено от ненадлежен представител на длъжника.
Получаването от ответника „А.С.” ЕООД на сумата от 396 000 лв., наредена от ответника Г. с платежно нареждане от 17.02.2012 г., не се оспорва, а и се установява от направеното признание в Протокол от 14.03.2012 г. Доколкото се установи, че получателят на сумата „А.С.” ЕООД няма вземане срещу длъжника, искът по чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Искът е основателен не само защото установените
по делото факти сочат, че липсва правно основание за получаване от „А.С.” ЕООД на
сумата от 396 000 лв., която освен това е платена по нареждане на
ненадлежен представител на длъжника, но и с оглед принципа за справедливост,
който важи в отношенията между търговците. След откриване на производството по
несъстоятелност са извършени от длъжника действия чрез ненадлежно упълномощен
представител по изпълнение чрез безкасово плащане от 17.02.2012 г. на
задължение, обезпечено с особен залог, каквото не съществува, а заложният кредитор към откриване на
производството, а и към 17.02.2012 г. не е бил пристъпил към изпълнение на
заложеното вземане. Очевиден е крайният резултат, който се цели с цялата поредица от правни
действия, всичките извършени след откриване на производството по
несъстоятелност, но без предварителното съгласие на синдика – една значителна
по размер парична сума, която се дължи от НАП на длъжника, да не постъпи в
масата на несъстоятелността и да не послужи за удовлетворение на кредиторите. Тази
значителна по размер сума в крайна сметка е получена от „А.С.” ЕООД, в полза на
който е отречено със съдебно решение да съществува вземане срещу длъжника.
Вземането по чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД е без определен срок, поради което за изпадане в забава на ответника „А.С.” ЕООД е необходима покана на кредитора – чл.84 ал.2 ЗЗД. Нот.покана на синдика до ответника е връчена на 03.07.2015 г., поради което след изтичане на определения в нея тридневен срок - от 07.07.2015 г. ответникът е в забава. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава на 7825,62 лв. за периода 07.07.2015 г. -15.09.2015 г., през който ответникът е в забава.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.59 ЗЗД срещу ответника Г. следва да бъде уважен за сумата от 475,10 лв., искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 145,02 лв., а за разликата до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят. Искът по чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД срещу ответника „А.С.” ЕООД следва да бъде уважен изцяло, искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 7825,62 лв., а до пълния предявен размер да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Д.Г. ЕГН **********,***, да заплати на „Б.“ ЕООД -в несъстоятелност, ЕИК ********, гр.София, ул.“********, действащ чрез синдика И.С.Т., на основание чл.59 ЗЗД сумата от 475,10 лв., ведно със законната лихва от 16.09.2015 г., на основание по чл.86 ЗЗД сумата от 145,02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.09.2012 г. – 15.09.2015 г., като отхвърля иска по чл.59 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 74 475,10 лв. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 22 732,95 лв.
ОСЪЖДА „А.С.” ЕООД, ***, ДЗС З.Б., да заплати на „Б.” ЕООД -в несъстоятелност, ЕИК ********, гр.София, ул.“********, действащ чрез синдика И.С.Т., на основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД сумата от 396 000 лв. – получена при липса на правно основание по преводно нареждане за кредитен превод от 17.02.2012 г., ведно със законната лихва от 16.09.2015 г., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 7825,62 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.07.2015 г. -15.09.2015 г., както и съдебни разноски от 183,16 лв., като отхвърля иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 120 875,92 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност от „Б.“ ЕООД- в несъстоятелност, действащ чрез синдика И.С.Т., срещу Н.Д.Г. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 396 000 лв. и чл.86 ЗЗД за сумата от 120 875,92 лв. и искове по чл.59 ЗЗД за сумата от 396 000 лв. и чл.86 ЗЗД за сумата от 120 875,92 лв.
ОСЪЖДА Н.Д.Г. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на СГС държавна такса от 100 лв.
ОСЪЖДА „А.С.” ЕООД, ***, ДЗС З.Б., да заплати по сметка на СГС Държавна такса от 16157,43 лв.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ********, гр.София, ул.“********, действащ чрез синдика И.С.Т., да заплати по сметка на СГС държавна такса от 3863,50 лв. и от 4517,60 лв. – върху отхвърлените искове.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: