МОТИВИ към
присъда № 260027/28.06.2021г., постановена
по НОХД № 599 по описа за 2019 година на Окръжен съд – Хасково.
Окръжна
прокуратура – Хасково, е повдигнала и предявила обвинение против подсъдимата Е.Г.,
родена на ***г. в Р.*******, с ****** гражданство - ******* и ******, за престъпление
по чл.242 ал.1 б. „Д“ от НК- за това ,
че: На 02.08.2019г. през ГКПП
„Капитан Андреево“ общ.Свиленград, обл.Хасково, с лек
автомобил марка „Шкода Кодиак“ с рег
№ *******, пренесла през границата на
страната от Република Турция в Република България, без знанието и разрешението
на митниците, стоки за търговски цели в
големи размери - златни изделия с общо нето тегло 1 273.35 грама, както следва: 3 бр. златни синджири проба 916 с нето
тегло 185.80 грама, 11 бр. златни гривни проба 916 с нето тегло 354.43 грама, 3
бр. златни пръстени проба 916 с нето
тегло 25.55 грама, 1 бр. златен медальон проба 916 с нето тегло 5.19 грама, 2
чифта златни обици проба 916 с нето тегло 26.48 грама, 1 бр. златно колие проба
916 с нето тегло 262.90 грама, 1 бр. златен колан проба 916 с нето тегло 371
грама и 6 бр. златни медальони във форма на монети проба 916 всеки с накрайник
който не е от благороден метал, с общо нето тегло на медальоните без
накрайниците 42 грама, всичко на обща стойност 96 690.60 лв.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Хасково, поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано.
В пледоарията си, прокурорът алтернативно посочва, че при установяване елементите
на по-леко наказуемото престъпление по чл.251
от НК , следвало подсъдимата да бъде осъдена за него.
Защитникът на
подсъдимата, намира повдигнатото й обвинение за недоказано и иска да бъде
оправдана. В пледоарията си посочва, че не била налице субективната страна на
престъплението, понеже подсъдимата поради здравословното си състояние не
разбрала, че следвало да декларира златните изделия, които били подаръци за
сватбата на синът й. При условията на алтернативност, защитникът се придържа
към становището на прокурора, по отношение приложението на по-леко наказуемото
престъпление по чл.251 от НК.
Подсъдимата дава
обяснения в които заявява, че златните изделия били подарък за сватбата на синът й. Отрича да ги е
укривала като твърди, че поради заболяването си била в замаяно състояние от
лекарствата които вземала и не знаела и не разбрала, че следвало да ги
декларира пред митническите служители. В личната си защита се придържа към
изложеното от защитникът си, а в последната си дума, иска да бъде оправдана.
Съдебното
следствие протече по общия ред.
Съдът като
прецени събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Е.Г.,
е родена на ***г. в Р.******, ******* от ****** произход, ********, *******, с ******
гражданство - ******** и *******,
живеела в ****** ******, както и в Р. *******. Подсъдимата страдала от ********
заболяване, от което била лекувана в ******. По повод заболяването, получила също
******* развитие /********/ със ****** към ***** и ******, както и ******** *******
и за това пак там, била лекувана с ******* лекарства - „ Венлафаксин“ ,
„Тритико“, „Золдорм 10 мг.“, изписани й от
лекар. Приемала и „Атаракс 25 мг.“ също
предписан, лекарства за терапия на ******* й заболяване, както и лекарството
„Теместа 1 мг. “ съдържащо „Лоразепам“, което не й било предписано. Подсъдимата
била омъжена за св.А. Г. и двамата имали ****** деца. Един от синовете им бил Ш.
Г., който на *********г. сключил граждански брак с Б.А., която била ***** на
св. А.А.. Преди сключването на гражданския брак, през
месец юли на 2019 г. подсъдимата със съпругът си и едно от децата им – А. Г.,
както и със св.А.А., с лек автомобил марка „Шкода
Кодиак“ с рег. № ******* на съпругът й,
пътували от Швейцария за Р.Турция, като на 02.07.2019г. влезли в страната ни
през ГКПП „ Калотина“ и на същата дата я напуснали през ГКПП „Капитан Андреево“.
След като пристигнали в Р.Турция, св. А. слязъл на аерогарата в гр. Истанбул и от
там отишъл на гости при свои роднини в гр.Анкара , а после и до други . От своя
страна подсъдимата със съпругът си и детето, посетили свои роднини в гр.Мардин
и закупили златни накити по повод предстоящата сватба, като подарък за
младоженците. Такива накити били дадени като подарък и от роднините им в Р. Турция. Въпросните
накити / закупените и дадените/ , били от злато проба 916 /22 карата/, с общо
нето тегло 1 273.35 гр. и
представлявали 3 бр. синджири с нето тегло 185.80 гр., 11 бр. гривни с нето
тегло 354.43 гр., 3 бр. пръстени с нето
тегло 25.55 гр., 1 бр. медальон с нето тегло 5.19 гр., 2 чифта обици с нето
тегло 26.48 гр., 1 бр. колие с нето тегло 262.90 гр., 1 бр. колан с нето тегло
371 гр. и 6 бр. медальони с форма на монети всеки с накрайник от неблагороден
метал с общо нето тегло на медальоните без накрайниците 42 гр. Сред накитите
имало и детски гривни, като на едната било гравирано име. След престоят си в Р.
Турция, подсъдимата със съпругът си и с двете си деца – едното с което влезли в
страната и непълнолетно и другото на име Д. Г. който бил пълнолетен и отпреди
се намирал в Р.Турция, с автомобила, си тръгнали обратно към Швейцария. Преди отпътуването,
понеже пътят бил дълъг, а според националната им традиция златото се
съхранявало при кюрдската общност у жените, близки жени - роднини на подсъдимата
поставили въпросните златни накити в кутии от лекарствата които тя вземала, в
дамската й чанта, а самите лекарства били в насипно състояние в чантата, имало и
запечатани. Това било сторено защото поради здравословното си състояние, подсъдимата
често била унесена и забравяла, а така накитите щели да са винаги с нея и
опазени от възможни кражби. След това посочените лица потеглили с автомобила
управляван от св. А. Г., като в гр. Анкара се качил и св.А. и продължили към
Швейцария. Същевременно на 15.07.2019 г. по електронна поща на съответните
служби на МВР в Р. България, постъпил сигнал от неизвестно лице посочено с
имената Р.Х.. В сигнала се сочело, че касаел контрабанда на наркотици и злато
които се купували от Р. Турция и били внасяни в Европа, с два автомобила със
швейцарска регистрация, единият от които този на св.Г., чиито регистрационен
номер бил посочен, а на другия били посочени единствено началните букви от
регистрация. Според сигнала, с тези автомобили пътували подсъдимата, съпругът
й, св.А. и детето им А. Г., които се занимавали с това от дълго време, както и
че до около седмица ще влязат в страната ни. В сигнала бил описан пътят им - през
страната ни, Гърция, Сърбия, Босна, Словения, Хърватска, Австрия и Германия и поискано
арестуването им, както и запазване анонимността на автора. Сигналът бил
изпратен от АП- Бургас на ОП - Ямбол и от там на Гранична полиция. На 02.08.2019г.
сутринта, около 07 часа, лекият автомобил с който пътували подсъдимата, съпругът
й, децата им и св.А., пристигнал на ГКПП „Капитан Андреево“ - шосе идвайки от
Р.Турция и се установил на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“. На самият
пункт на видно място имало поставени указателни табели преди митническия
контрол, на които на няколко езика сред които и турски, били посочени стоките, включително
валута и валутни ценности - благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях, подлежащи на деклариране и размерите неподлежащи на такова. По повод
постъпилия сигнал, от Гранична полиция било подадено искане за извършване на
щателна митническа проверка на въпросните лица и автомобила, като след
паспортния контрол, те се установили на линията за митническа проверка. В този
момент на работа там били свидетелите К.М. и Б.Б.,
които ги попитали на турски език дали имат нещо за деклариране, но лицата,
включително подсъдимата, не декларирали нищо. След това се пристъпило към митническа
проверка на багажът им, както и на автомобила от който пътуващите слезли и
разтоварили багажа, а автомобила бил пролъчен на рентген. Подсъдимата с
дамската си чанта в която били златните изделия, застанала отстрани до гаража в
който се извършвала проверката. При самата проверка, в автомобила и останалият
багаж не било намерено нищо. След това била проверена дамската чанта на
подсъдимата и въпросните златни изделия намерени, в чантата имало и лекарства. След
намирането на златните изделия бил извикан експерт който потвърдил, че са
златни, а подсъдимата заявила, че били за сватба. По повод случилото се, св.Б.
съставил протокол за извършената митническа проверка в който отразил посочените
обстоятелства. Против подсъдимата бил съставен и АУАН № 2048 / 02.08.2019г. за
нарушение по чл.18 ал.1 вр. чл.14а ал.1 от Валутния закон, чл.5 ал.1, чл.9 ал.1
и 2 от Наредба Н-1/2012г. и образувана административна преписка, по която с
разписки №№ 0160240 и 0160241, златните изделия бил задържани. За случилото се
били уведомени разследващите органи и на същата дата при условията на чл.212
ал.2 от НПК, било образувано досъдебното производство за престъплението, за
което подсъдимата е предадена на съд, а административно наказателното производство
по акта, било прекратено. С протокол за доброволно предаване, св. Б. предал по досъдебното
производство намерените златни изделия, които били огледани като веществени доказателства,
описани и фотографирани. На досъдебното производство на въпросните изделия била
назначена оценителна експертиза, изготвена от вещото лице В.Д., която бе
изслушана. Според заключението, изделията били златни – проба 916 /22 карата/,
нови и в готов вид за търговска цел. Общата им стойност е определена на 96 690.60
лв. По част от изделията са установени надписи, като за тях в допълнителното си
заключение по назначената допълнителна експертиза, вещото лице посочило, че единствено
на една от детските гривни било гравирано име, на останалите надписите били
фирмено лого.
На досъдебното производство била назначена и
медицинска експертиза, на практика представляваща фармакологична, изготвена от вещото
лице Н.Ч. - магистър фармацевт, която бе изслушана. В заключението си, вещото
лице описало влиянието на приеманите от подсъдимата психотропни лекарства и нежеланите
лекарствени реакции според характеристиките им, които обобщено били патологични сънища,
суицидност, нервност, възбуда, халюцинации, объркване, тревожност, агресия,
апатия - намалено внимание, сънливост, амнезия, двойно виждане, мускулна
слабост, главоболие, виене на свят, нарушения на движенията. В заключението
вещото лице отразило също, че според представените медицински документи от
Швейцария, подсъдимата страдала от ******* развитие / ******/ със склонност към
***** и ******. По дефиниция, това разстройство било състояние характеризиращо
се с подтиснато настроение, тревожност, раздразнителност, панически атаки,
фобии, обсесии, намалено внимание и концентрация, намалена работна памет,
намалена скорост на преработване на информацията, психомоторно забавяне, умора,
намалена мотивация, липса на интерес, които следвало да се повлияват от приеманите
от нея антидепресанти.
С оглед
установеното от посочената експертиза и медицинските документи за здравословното
състояние на подсъдимата, на съдебното следствие бе назначена съдебно
медицинска – психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р П. -
психиатър и д-р Е. съдебен лекар, чието заключение бе прието. Според посоченото
заключение, подсъдимата страдала от смесено тревожно депресивно разстройство,
което било психиатрично заболяване с хронично-рецидивиращ ход. Вещите лица не
установили поради липсата на достатъчно данни, дали подсъдимата страдала от
рецидивиращо депресивно разстройство, но проявявала признаци на депресивен
синдром без психотична симптоматика и съпътстващи тревожни синдроми. Според
вещите лица, това заболяване не водело до нарушение на базовите психически
годности на подсъдимата, както и до нарушение на съзнанието и не влияело на
възможността й да разбира свойството и значението на извършеното и ръководи
постъпките си- т.е., е вменяема. Според заключението, онкологичното заболяване на
подсъдимата - **** на ***** било в ремисия, имала и ***** **** ** *, който бил
компенсиран и нямало данни за влошено състояние. Посочено е също, че приеманите
от подсъдимата психотропни лекарства не оказвали влияние върху възможността й
правилно да възприема случилото се и реагира адекватно.
Описаната фактическа
обстановка, съдът прие за установена от показанията на свидетелите К.М., Б.Б., А. Г. и прочетените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 от НПК показания от досъдебното производство, от показанията на свидетеля А.А., проведените очни ставки, заключенията на вещите лица по
изслушаните експертизи, писмените материали приобщени по реда на чл.283 от НПК,
предявените по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства и обясненията на
подсъдимата.
Съдът кредитира
изложеното в показанията на митническите служители - свидетелите М. и Б., че на
линията на митническата проверка пътуващите в автомобила били будни и те ги поканили
да декларират стоки, включително валутни ценности. Това е така, защото преди
миническата проверка е паспортната проверка, осъществявана от органите на
гранична полиция, изразяваща се и в лицева идентификация на пътниците.
Показанията на свидетелите М. и Б. са взаимносвързани,
непротиворечиви, и кореспондиращи с останалите събрани доказателства,
включително заключенията на вещите лица и приобщените писмени материали. Ноторно
е, че на ГКПП има указателни табели на няколко езика, сред които на разбираем
от подсъдимата език /турски/, очертаващи стоките, включително благородните
метали и количества подлежащи на деклариране, респективно не. В тази насока за
тези обстоятелства, съдът не кредитира показанията на свидетелите Г. и А., като
заинтересовани – първият е съпруг на подсъдимата, а втория, неин сват. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимата в частта в която твърди, че не разбрала за
задължението си да декларира златните изделия пред митническите служители, на
ГКПП „ Капитан Андреево“, като намира че в тази им част обясненията й са
защитна версия. В тази насока от заключението по съдебно медицинската и
психиатрична експертиза, което съдът кредитира се установи, че подсъдимата е
вменяема, а възприятията й относно проверката не са били повлияни до такава
степен от приеманите лекарства, че тя да не разбере случващото се, като от
показанията на митническите служители се установи, че по време на самата
проверка, стояла настрани с дамската си чанта в която биили укрити златните изделия. Така подсъдимата практически
се опитала да заобиколи проверката. Съдът кредитира показанията на св.А., в
частта в която сочи, че не знаел за наличието на инкриминираните златни изделия,
а на св. Г. в частта, че не знаел, че те били укрити по установения начин в
кутии от лекарства, в чантата на подсъдимата. Кредитират се също показанията на
посочените свидетели, както и обясненията на подсъдимата в частта в която
сочат, че въпросните изделия били за лични нужди и представлявали подарък за
предстоящата сватба. В последната насока е както поканата за сватбата, така
също и установеното от представеният превод, че гражданският брак между синът на
подсъдимата и дъщерята на св.А., се състоял малко след деянието. От събраните
доказателства не се установи изцяло достоверността на подаденият сигнал от
неустановеното лице, че подсъдимата, съпругът й , непълнолетното им дете А. Г.
и св. А., пътували редовно с лекия автомобил „Шкода“ и извършвали контрабанда. В
тази насока от справката на ОД МВР – Хасково, е установено едно единствено
пътуване и това е когато излезли от страната ни на 02.07.2019 г. и после влезли
след един месец на инкриминираната дата, когато са намерени златните изделия.
За последното обстоятелство сигналът е бил основателен, но прави впечатление,
че е подаден около половин месец преди отпътуването им от Р. Турция и явно това
е сторено от лице, което е било запознато със ситуацията относно предстоящата
сватба и носените от подсъдимата по този повод, златни изделия. Явно сигналът е
бил адресиран и до гранични органи на други държави по маршрутът им, защото
подсъдимата и свидетелите Г. и А. сочат, че били спирани на всяка граница за
проверка.
При така
установената от събраните доказателства, фактическа обстановка съдът намери ,че
в случая подсъдимата е влязла в страната ни от Република Турция, която е трета
страна - не е член на Европейският съюз и нашата граница е външна на ЕС. Пренасяните от подсъдимата златни бижута
надхвърлят размера до 60 гр. определен в чл.4 т.2 от НАРЕДБА
№ Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене
на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон. При това положение за
подсъдимата е съществувало императивно задължение съгласно чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1
и 2 от посочената наредба, както и според чл.10а ал.3, вр. чл.14а ал.1 и
чл.14г от Валутния закон, без поискване от митническите органи да подаде пред тях
декларация по образец утвърден от министъра на финансите, в която да посочи и
декларира въпросните златни изделия. Именно това свое задължение подсъдимата не
изпълнила. Стойността на инкриминираните златни изделия - бижута, които са
нови, според заключението на вещото лице, е
96 690.60 лв. - т.е. надхвърля 140 минимални работни заплати за
2019г. установени за страната ни / МРЗ била 560 лв./. Последното обективира признака
„особено големи размери“ установен с т.р. № 1/98г. на ОСНК на ВКС. От доказателствата
обаче не се установи, макар пренасяните от подсъдимата златни изделия да са
различни по вид, те да са предназначени за търговски цели, което е един от
обективните признаци на престъплението по чл. 242 ал.1 б. „Д“ от НК в което е
обвинена. Това е така защото както подсъдимата, така и св. Г. и св. А. сочат,
че златните бижута били предназначени като подаръци за сватба в каквато насока
се събраха доказателства и събитието според представените преводи на документи,
се състояло. При това положение пренасяните от подсъдимата златни изделия не
могат да се третират като стоки, за да бъдат поставени под специфичен
митнически режим съгласно Митническия кодекс на ЕС и Закона за митниците, понеже
попадат в обхвата на дефиницията на чл.1 пар. 21 б.“б“ от Делегиран регламент №
2446/2015 на ЕК, допълващ Регламент /ЕС/ № 952/13г. за създаване на Митнически
кодекс на ЕС, тъй като имат случаен характер и по естеството си са предназначени
за подаръци, а не за търговски цели. От доказателствата не се установиха данни
за други подобни случаи от страна на подсъдимата, не се събраха и доказателства
тя да осъществява търговска дейност, включително в сферата на бижутерията и
търговията със злато. Търговското предназначение на стоките не може да се
обоснове и с тяхното количество, защото като бройка не са прекалено много и се
вписват в обичайната за мюсюлманите традиция за подаръци, при значими поводи.
Предвид изложеното съдът намери, че не се доказа обективният елемент на
престъплението по чл.242 ал.1 б. “Д“ от НК, а именно търговското предназначение
на инкриминираните стоки. С деянието си обаче, подсъдимата не изпълнила
задължението си по посочените по- горе нормативни актове, за деклариране на
златните изделия пред митническите органи, пренасяни през границата на страната
ни, която е външна граница на Европейския съюз и стойността на въпросните стоки
е в особено големи размери. Това са и обективните елементи на бланкетното престъпление
по чл.251 ал.1 от НК, което от субективна страна е извършено от подсъдимата
умишлено, при пряк умисъл като форма на вината. Посоченото престъпление е по-
леко наказуемо от това по чл.242 ал.1 б. „Д“ от НК в което подсъдимата е обвинена,
а фактите при извършването му са идентични, посочени са коректно в
обвинителният акт и по тях подсъдимата се е защитавала. В същата насока е и Решение №195/17.02.2021 г. по КНД № 892/2020 г. на
ВКС, постановено по казус, идентичен с настоящия.
Ето защо съдът призна
подсъдимата за виновна в това , че на 02.08.2019г. на ГКПП „Капитан Андреево“
общ.Свиленград, обл.Хасково, при влизане от Република
Турция в Република България, с лек автомобил марка „Шкода Кодиак“
с рег № *******, не изпълнила задължението си за деклариране на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, съгласно чл.10а
ал.3, вр. чл. 14 а ал.1 и чл.14 г от Валутния закон, вр. чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1
и 2 от НАРЕДБА № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, като не декларирала
писмено пред митническите органи, златни изделия с общо нето тегло 1 273.35 грама,
както следва: 3 бр. златни синджири проба 916 с нето тегло 185.80 грама, 11 бр.
златни гривни проба 916 с нето тегло 354.43 грама, 3 бр. златни пръстени проба
916 с нето тегло 25.55 грама, 1 бр. златен медальон проба 916 с нето тегло 5.19
грама, 2 чифта обици проба 916 с нето тегло 26.48 грама, 1 бр. златно колие
проба 916 с нето тегло 262.90 грама, 1 бр. златен колан проба 916 с нето тегло
371 грама, 6 бр. златни медальони с форма на монети проба 916 всеки с
накрайник, който не е от благороден метал, с общо нето тегло на медальоните без
накрайниците 42 грама, всичко на обща стойност 96 690.60 лв., пренасяни
през границата на страната ни, която е външна граница на Европейския съюз и
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление
по чл.251 ал.1 от НК, като по първоначално предявеното й обвинение, за
престъпление по чл.242 ал.1 б. „Д“ от НК, на осн.чл.304 от НПК я оправда.
За престъплението
по чл.251 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 5 години или алтернативно
„глоба“ в размер на 1/5 от стойността на неговият предмет. При определяне на наказанието, съдът отчете
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства. За смекчаващи
прие чистото й съдебно минало, влошеното здравословно състояние и липсата на
негативни характеристични данни, а за отегчаващи - високата стойност на пренасяните
златни изделия, която надхвърля критерия „особено големи размери“. Предвид
посоченото, съдът определи наказанието на подсъдимата при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но при условията на чл.54 от НК, по
втората алтернатива на чл.251 ал.1 от НК, като й наложи наказание „глоба“ в
размер на 19 338,12 лв., която е
една пета от стойността на предмета на престъплението.
С оглед постановената присъда, съдът на осн. чл.189 ал.3 от НПК осъди
подсъдимата да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в
общ размер на 750.80 лв. от които 348
лв. по сметка на ТО МРР Южна Морска , а в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд Хасково, сумата от 402.80 лв, като постанови
веществените доказателства - инкриминираните златни изделия, чието притежаване
не е забранено и не се установи да са облага от престъпление, да й бъдат
върнати след влизане на присъдата в сила, доколкото не подлежат на отнемане в
полза на Държавата поради липсата на специална норма по чл.251 от НК и поради
липсата на предпоставки по чл.53 от НК .
С така
постановената присъда съдът намери, че ще се постигнат целите на личната и
генерална превенция, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на
обществото.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Съдия: