№ 363
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512663 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.08.2021 г. по гр.д. № 43897/20 г., СРС, І ГО, 173 с-в е
отхвърлил предявения от Е.З.И.., ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД , ЕИК
*******, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 2600 лева, представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от възможността пълноценно да ползва свой недвижим
имот-бивш военен клуб, находящ се в село Габровница, община Монтана, ул.
„*******, партерен етаж, и произтичащите от това пропуснати ползи за
периода 26.05.2019г.-10.09.2020г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба 11.09.2020г. до окончателното й изплащане. Осъдил е Е.З.И..,
ЕГН ********** да заплати на "ЧЕЗ Р.Б." АД , ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото пред районния
съд за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Е.З.И.., ЕГН
**********, с адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к.******* с мотиви,
изложени в жалбата. Въззивникът сочи, че правилно районният съд е приел,
че по делото е доказано неправомерното поведение на ответника "ЧЕЗ Р.Б." АД и
1
следващо от това неосигуряване на електрозахранване на имота и въпреки това е отхвърлил иска.
Счита, че искът е основателен и доказан, а доказателствата са приложени към писмените бележки
на ищеца. Твърди, че наемател е Ц.П.И., едноличен собственик на „И.Г.**“ ЕООД, като по делото
е приложена комбинирана снимка, която според въззивника/ищец доказва, че той вече ползва
имота за нуждите на фирмата. Доказан е и размера на претенцията чрез назначената СИЕ, която
обаче не е отчела някои предимства на имота. Предвид извода на съда, че по делото липсват
доказателства за обосновка на обезщетението, прави доказателствени искания. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното изцяло или отчасти и да бъдат уважени
предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „*******, Бенч Марк Бизнес център чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Нели Сидерова оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. с чл.82 от ЗЗД от Е.З.И..,
ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД , ЕИК ******* за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2600 лв., представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от възможността пълноценно да ползва свой недвижим
имот, бивш военен клуб, находящ се в село Габровница, община Монтана, ул.
„******* партерен етаж, и произтичащите от това пропуснати ползи за
периода 26.05.2019г.-10.09.2020г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба 11.09.2020г. до окончателното й изплащане.
2
Ищецът Е.З.И.. твърди, че от 17.01.2007г. станал собственик на процесния
недвижим имот. В началото на месец април 2019г. се договорил с Ц.И. да му
предостави имота под наем за сумата от 200 лева на месец, а ищецът се
задължил да възстанови електрозахранването на имота. През м.04.2019г.
ищецът предприел необходимите действия. Бил съставен констативен
протокол, че за имота липсва средство за търговско измерване/СТИ/. Според
ищеца, обектът следвало да се присъедини към електрическата мрежа в
хипотезата на чл.4, ал. 1, т. 11 от Наредба № 6/2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, тъй като този имот преди това бил
електрозахранен, т.е. се касае за имот с прекратен достъп. Ответникът приел,
че присъединяването следва да е по т.10- съществуващ обект, който не е
присъединен към електрическата мрежа, а цената на тази услуга била с около
700 лева повече. Според ищеца, имотът бил винаги електрозахранен, имал
табло и електромер с номер, имало отчитане и заплащане на електрическата
енергия. Махнати били само предпазителите от разпределителната касета
Ответното дружество „ЧЕЗ Р.Б.“ АД , в срока за отговор по чл.131 ГПК е
оспорило предявения иск като недоказан и неоснователен.
От депозирания по делото Договор за продажба на имот-частна държавна
собственост от 17.01.2007г., се установява, че Е.З.И.. е собственик на
недвижим имот- клуб, представляващ част от I партерен етаж на жилищен
блок № 9, находящ се в УПИ III, кв. 72 по плана на село Габровница, общ.
Монтана, със застроена площ от 120,71 кв.м., ведно с припадащите се общи
части и права. Имотът се намира в село Габровница, общ. Монтана, ул.
"Христо Ботев" ** По делото е безспорно, че за осигуряване на
електрозахранване на процесния имот е била инициирана процедура пред
ответника, като след извършена проверка той е се е произнесъл със
Становище за условията за присъединяване към електрическата мрежа, изх.
№ **********/20.05.2019г., в което е приел, че е налице хипотеза на чл. 4, ал.
1, т. 10 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производителите и
клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителната
електрически мрежи (Наредбата), като, след изпълнение на описаните в
становището изисквания, е акцентирано върху необходимост от
предприемане на действия по сключване на договор за присъединяване в
3
едногодишен срок (в противен случай следва да се подаде ново искане за
проучване). Съгласно Констативен протокол № 4354200/24.04.2019г., към
датата на проверката в процесния имот липсва електромер и захранване. С
различен почерк в протокола е добавено „липсва партида“. Свидетелят В.Г.,
като служител на ответника установява, че е извършил проверката и е
огледал процесния имот. В имота на ищеца имало табло със стар електромер,
който обаче не е на "Чез". На самия блок има разпределителна касета, до
която идва кабел от трафопоста, който кабел влиза в електромерното табло.
Това, че имало електромер, не значело, че става въпрос за търговско мерене:
напълно възможно било да се взима енергия от друг абонат, на когото същата
да се заплаща. Свидетелят сочи, че е техник, като не може да каже дали преди
"Чез" да обслужва този имот са налице данни да е имало електрозахранване.
По делото няма данни становището на ответника да е било обжалвано
по реда на чл. 22 ЗЕ вр. чл. 12, ал. 7 от Наредба № 6/24.02.2014г., съответно
да е налице постановен съдебен акт по чл. 148, ал. 1 от Наредба №
3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.
От правна страна:
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той
следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския
деликт, а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/; вина;
вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди,
както и факти, водещи до ангажиране на имуществената отговорност на
възложителя-възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите
при или по повод извършването й. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е
всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на
увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на
увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.
Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди
е вземане само на увредения. Основният обективен елемент от фактическият
състав на иска по чл. 49 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е.
такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на
защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима
ценност от категорията на естествените права.
В настоящия казус, районният съд е извършил преценка дали
правомерно ответникът е посочил като основание за присъединяването чл. 4,
ал. 1, т. 10 от Наредба № 6/24.02.2014г., или това е, както твърди ищецът, т.
4
11 на същата алинея. Посочено е, че „съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за
електростопанството (отменен през 1999г.), всички електрически централи,
електрически уредби и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение,
както и електрическите инсталации на потребителите в цялата страна, се
свързват в единна електроенергийна система. Блокът, в който се намира
процесният имот, е електроснабден. Електроснабден е бил и имотът на ищеца,
в него има табло, електрическа инсталация с кабели и електромер.
Следователно е измервано и потреблението на електрическа енергия.
Доказателства при условията на насрещно доказване, че този електромер е
само контролен, не са ангажирани.“ Ето защо е приел, че имотът е бил
присъединен към електропреносната мрежа и инсталацията му е била част от
електроенергийната система. Електроснабдяване и средства за търговско
измерване са съществували и преди дружествата на "Чез" да поемат
дейността на държавните електроразпределителни предприятия, поради което
фактът, че там електромер на "Чез" няма, не може да обоснове извод, че
имотът не е бил електроснабден. Направил е извод, че е налице хипотезата на
чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредба № 6/24.02.2014г. - обект с прекратен достъп до
мрежата, при която, съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 6/24.02.2014г. не се
сключва договор за присъединяване и не се заплаща цена за същото, като
ответникът неправомерно се е позовал на т. 10.
От друга страна, както бе посочено по-горе, един от елементите на
сложния фактически състав на гражданския деликт е претенцията за вреди,
които в конкретния казус се изразяват в пропуснати ползи, неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата
полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Според правната доктрина, пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, поради което това предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването. Само ако бъде доказано, че при точно
изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде
увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД
обезщетяване, да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се
допусне обогатяването му за сметка на длъжника-ТР 3/2012-2012- ОСГТК. По
делото не са били ангажирани доказателства в тази насока за сигурна
възможност за увеличение имуществото на ищеца, което може да стане с
всички допустими гласни и писмени доказателства. Не може да бъде прието
като доказателство депозираната разпечатка на „Илиев Груп“ 83 ЕООД, която
дава информация за данните на това дружество, но не и за намерението за
наемане на имота. Направените в тази насока доказателствени искания от
ищеца за пръв път във въззивната жалба, се явяват преклудрани, поради
което са оставени без уважение.
5
След като не е налице този елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД,
не следва да бъдат разглеждани останалите такива.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът/ищец
следва да заплати на въззиваемото дружество/ответник направените разноски
за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.08.2021 г. по гр.д. № 43897/20г. на
СРС, І ГО, 173 с-в.
ОСЪЖДА Е.З.И.., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.
София, ж.к.******* да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД , ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „*******, Бенч Марк Бизнес център чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Нели Сидерова направените разноски
за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6