Решение по дело №962/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 232
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20194400600962
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…….                        20.12.2019 г.                      гр. Плевен

 

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Плевенският окръжен съд,трети  въззивен наказателен състав

в закрито съдебно заседание на двадесети декември през 2019г. в следния състав :

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛ БАНКОВ

 

                                   ЧЛЕНОВЕ : ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

   КАЛОЯН ГЕРГОВ

 

като разгледа докладваното от съдия КАЛОЯН ГЕРГОВ

ВЧНД № 962 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

        Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.Плевен, подаден срещу протоколно Определение № 712/27.11.2019г. постановено по НОХД № 2244/19 г. по описа на Районен съд-гр.Плевен.

В него по същество се твърди,че изводите на РС-Плевен относно липсата на яснота относно субекта упражняващ владение върху инкриминираните вещи не се споделят,т.к. в обвинителния акт е посочено чия е собствеността върху същите.Подчертава се още,че повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение е за продължавано престъпление по чл.26 от НК като прокурорът е посочил,че клещите са ползвани за срязване на оградната мрежа и проникване в процесния имот,а не, за да се взломява вратата на караваната или офис-постройката намиращи се в него.В този контекст и като се акцентира върху конституционните правомощия на прокуратурата да решава какво обвинение и срещу кое лице да повдигне се отправя искане за отмяна на атакуваното определение и връщане делото на РС-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.Алтернативно се излагат доводи,че подсъдимия И.С. и защитника му са възстановили щетите от деянието и са изявили желание за сключване на споразумение,а спрямо съдията-докладчик е обективирано искане за отвод с правно основание чл.29,ал.2 от НПК с оглед депозирани сигнали от прокурора и членове на неговото семейство до ВСС-гр.София.

С протестираното определение съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по горецитираното дело на основание чл.248,ал.5,т.1 вр. с ал.1,т.3 от НПК като е приел,че е налице неяснота в обвинителния акт досежно субекта упражняващ владението върху инкриминираните вещи, квалифициращият признак „разрушаване/повреждане на преграда,здраво направена за защита на имот“ по отношение на първата група вещи, отнети от процесната каравана, не е намерил отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт,което не може да се разглежда като очевидна фактическа грешка,а ползваните клещи като техническо средство не са посочени и в заключителната част на обвинителния акт.В допълнение е отбелязано,че по отношение на т.н. първа група вещи в обвинителните диспозитиви не е посочено,че са отнети „без съгласието на“ лицето-собственик или владелец на вещите,което е формирало крайния извод за допуснати съществени противоречия в обвинителния акт и алтернативно необходимостта или от неговото поправяне или за повторно упражняване на правомощията на разследващия орган по чл.225 от НПК.

 

 

        Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното :

 

        Протестът е подаден от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 342, ал. 1  от  НПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, а разгледан по същество се явява и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН,но не изцяло по изложените в него съображения.

 

 

        Обвинителният акт действително не е безупречен дори и в редактираната си версия,но РС-Плевен неправилно е разчел последиците от това му състояние.

По отношение на първата група вещи в диспозитива е записано,че същите са собственост на С.В.А.,който е обозначен като пострадало лице и в обстоятелствената част на акта.Досежно втората група вещи действително е допуснато несъответствие доколкото в диспозитива е записано,че същите са отнети от владението на „Герко 2014“ ЕООД без съгласието на представляващия го С.В.А., докато в обстоятелствената част на акта е записано,че процесната парична сума е собственост на С.А..Това несъответствие обаче няма онази радикалност,която РС-Плевен е възприел като въпроса е следвало да бъде поставен за обсъждане от страните,които изразят становище как оценят това нарушение и има ли то онази същественост,която му придава първостепенния съд,за да се формира едва тогава извод за характеристиките му.

Правилно РС-Плевен е отбелязал,че в диспозитива на обвинителния акт не е посочен квалифициращия признак „разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот“ по отношение на първата група вещи,но престъплението е дефинирано като продължавано такова и съгласно чл.26,ал.3 от НК крайната квалификация е определяща,а тя е кореспондентна на суверенното решение на прокурора за какво престъпление да предаде на съд обвиняемите.Обстоятелството,че пропуска на обвинението да отрази горното обстоятелство е в полза на И.С. и Д.Г. не води до извода за нарушени права,т.к. това обстоятелство няма как да се третира в техен ущърб.

Липсата на посочване на клещите,посредством които е срязана оградната мрежа на автомивка „****“,в обвинителните диспозитиви неправилно е обосновала извода на първоинстанционния съд за съществено процесуално нарушение – очевидно е,че обстоятелствената част на акта съдържа по-голям фактически обем от необходимия за формулиране на обвинението от правна страна,но в крайна сметка прокурора е решил по едни или други съображения да фиксира по-тясна от възможната правна рамка и т.к. това не прави обвинението неясно или утежняващо за упражняването на правото на защита следва да се съобрази от съда този подход на РП-Плевен.

        При съобразяване на горното атакуваното определение се явява незаконосъобразно,а делото следва да се върне на РС-Плевен за възобновяване на съдопроизводствените действия.

        Оплакванията в протеста, тангентиращи с незаконен съдебен състав,с оглед заявените от прокурора оплаквания срещу съдията-докладчик до ВСС-гр.София, не могат да бъдат коментирани с оглед липсата на достатъчност на фактическите сведения в тази насока,а принципната нагласа на страните да постигнат споразумение,по повод на която е предприето възстановяване на щетите не е основание да се снижат стандартите при оценка на редовността на най-важният акт на държавното обвинение и игнорират изискванията на закона.

 

        По изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, Плевенският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

        ОТМЕНЯ изцяло Определение № 712/27.11.2019г. постановено по НОХД № 2244/19 г. по описа на Районен съд-гр.Плевен и ВРЪЩА делото на същия докладчик при Районен съд – гр.Плевен за възобновяване на съдопроизводствените действия.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.  

                                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :

 

                                                                                                    

1.                2.