ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. Пазарджик , 13.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20215200900110 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявена искова молба вх.1001/12.02.2021 г. на „КРАСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ifp. София, ул. „Балканджи Йово“ №9, хотел
Женева, действащо чрез управителя К. М. М.,Чрез: „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
ТОКМАКЧИЕВ И К.“, БУЛСТАТ *********, представлявано заедно и поотделно от
управителите и съдружници адв. Р.Т., ЕГН ********** - САК и адв. Н.К., ЕГН ********** -
ВТАК, действащо чрез преупълномощеното лице адв. Н.К. - ВТАК, СЪДЕБЕН АДРЕС гр. Г.
Т11
О., ул. “В. Г.” №9А ет.2 срещу ;,АГРОЦАР*-АД, ЕИК *********, с *'лище и адрес на
управление гр. Панагюрище 4500, ул. „Георги Бенковски“ №7, представлявано от
управителя П. ИВ. Ц. с цена на иска 175 000лв. С исковата молба ищеца е направил искане
за приемане на писмени доказателства посочени в исковата молба.
В законоустановения срок ответникът „е подал отговор на исковата молба. В същия
изразява становище че предявеният иск е процесуално недопустим пред настоящия съд, а от
друга страна -за ищеца не е налице правен интерес от водене на настоящото
производство.Изразява такова и по неговата основателност,като оспорва иска по основание
и размер.
Не възразява по приемането на представените от ищеца доказателства с исковата
молба.Сочи доказателства , прави доказателствени искания.Претендира направени по делото
съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба от КРАСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ifp. София, ул. „Балканджи Йово“ №9, хотел
Женева, действащо чрез управителя К. М. М.,Чрез: „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
ТОКМАКЧИЕВ И К.“, БУЛСТАТ *********, представлявано заедно и поотделно от
управителите и съдружници адв. Р. Т., ЕГН ********** - САК и адв. Н.К., ЕГН **********
- ВТАК, действащо чрез преупълномощеното лице адв. Н.К. с който се оспорва подадения
отговор и нахправените възражения .
В законоустановения срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба от
ответника с който оспорва подадената допълнителна искова молба и направените
възражения.Формулира искане за отхвърляне на исковата молба
1
По допустимостта на претенциите: Предявените обективно съединени искове за
разглеждане пред настоящата инстанция са с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.Същите са процесуално допустими.
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
По доказателствата:
Основателно е искането на ищеца за приемане на представените от него писмени
доказателства.
Съдът отлага произнасянето по назначаване на съдебно-техтническа експертиза след
изслушване на страните в о.с.з..
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата и отговора на ИМ от ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове от „КРАСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление грp. София, ул. „Балканджи Йово“ №9, хотел
Женева, действащо чрез управителя К. М. М.,Чрез: „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
ТОКМАКЧИЕВ И К.“, БУЛСТАТ *********, представлявано заедно и поотделно от
управителите и съдружници адв. Р.Т., ЕГН ********** - САК и адв. Н.К., ЕГН ********** -
ВТАК, действащо чрез преупълномощеното лице адв. Н.К. - ВТАК, СЪДЕБЕН АДРЕС гр.
Горна Оряховица, ул. “Вичо Грънчаров” №9А ет.2 срещу ;,АГРОЦАР*-АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище 4500, ул. „Георги
Бенковски“ №7, представлявано от управителя П. ИВ. Ц. „с правно основание чл.59 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
С предявените искове от ищеца за осъждане на „АГРОЦАР“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „КРАСИ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 175 000,00 лв. (сто седемдесет и пет
хиляди лева), представляваща неплатена част на продажна цена по договор за покупко-
продажба на царевица от 11.06.2020 г., изменен с Анекс №1 от 27.11.2020 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на вземането и сторените разноски в настоящото
производство и в производствата по обезпечаване на иска - ч. гр. дело №1253/2021 г. на
СГС и изп. дело №48/2021 г. на ЧСИ Д. Д.
2
Предявените искове се основават на изложените в исковата молба фактически
твърдения:
Ищецът твърди ,че На 11.06.2020 г., между „КРАСИ“ ЕООД като продавач и
„АГРОЦАР* ЕООД като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на царевица
{Доказателство №1), по силата на който продавачът се е задължил да достави на купувача
5000 мт (пет хиляди метрични тона) царевица в срок до 31.12.2020 г. В чл.2 от договора
страните уговорили продажна цена в размер на 260 лв. без ДДС за тон. На 15.06.2020 г.
купувачът заплатил на продавача 1 300 000,00 лв. без ДДС за 5 000 мт царевица
(Доказателства №2 и №3).
На 27.11.2020 г. страните сключили анекс №1 към договора от 11.06.2020 г.
(Доказателство №4), с който променили размера на продажната цена като е договорено
увеличение от първоначално уговорената продажна цена в размер на 260 лв. без ДДС за тон
на 295,00 лв. без ДДС за тон. Разликата между първоначално уговорената и авансово
заплатена продажна цена и тази, коригирана с анекс №11/27.11.2020 г., се равнява на сумата
от 175 000,00 лв. без ДДС. С подписания анекс продавачът и купувачът са постигнали
съгласие посочената сума в размер на 175 000,00 лв. без ДДС да бъде заплатена от купувача
на продавача в срок от 5 (пет) работни дни след доставка на цялото договорено количество
царевица.
В предвидения в договора срок, „КРАСИ“ ЕООД достави на „АГРОЦАР* ЕООД
цялото договорено количество царевица в гр. Нова Загора съгласно чл.2 от договора видно
от представените към настоящата молба 2 (два) броя приемно-предавателни протоколи, 115
(сто и петнадесет) броя товарителници и 115 (сто и петнадесет) броя кантарни бележки,
доказващи реалното предаване на стоките от ищеца „КРАСИ“ ЕООД на ответника
„АГРОЦАР* ЕООД по искане на „АГРОЦАР* ЕООД на зърнобаза на ГРАДУС-З АД
{Доказателства под №5)
Окончателното доставено количество от продавача на купувача от дължимите 5 000
мт царевица е предадено на 23.12.2020 г.
15
Поради изложеното, „АГРОЦАР ЕООД следвало да заплати на „ИАС И“ ЕООД
сумата в размер на 175 000,00 лв. без ДДС в срок до 05.01.2021 г., което купувачът не стори.
По повод гореописания договор за покупко-продажба на царевица, анекса към него и
извършените въз основа на тях доставки на царевица, са издадени следните данъчни
документи - фактура № 2577/30.11.2020 г. (доказателство 6); фактура № 2607/23.12.2020 г.
(доказателство 7), дебитно известие № 2611/30.12.2020 г. (доказателство 8). Посоченото
дебитно известие № 2611/30.12.2020 г. е издадено именно въз основа на анекс №1 към
договора от 11.06.2020 г., с който е изменен (в посока увеличение) размерът на
първоначално предвидената в договора продажна цена. Сумата по анекса и дебитното
известие не е заплатена от Купувача и настоящ ответник.
На 14.01.2021 г. „КРАСИ“ ЕООД изпрати покана за доброволно изпълнение до
„АГРОЦАР* ЕООД (Доказателство №9) по e-mail, на следната електронна поща:
*******@***.**, която е използвана от купувача за кореспонденция между страните във
връзка с изпълнението по договора. На 15.01.2021 г., е изпратено съобщение от
електронната поща на купувача, което е адресирано до продавача и с което довереното ми
дружество е уведомено, че дължимата сума ще бъде заплатена най-късно в понеделник -
18.01.2021 г. (Доказателство №10).
Впоследствие, нито на 18.01.2021 г., нито до момента на депозиране на настоящата
искова молба, купувачът не е заплатил сумата в размер на 175 000,00 лв., въпреки че
вземането на „КРАСИ“ ЕООД е изискуемо.
3
Счита ,че поради изложеното, за „АГРОЦАР* ЕООД е налице правен интерес от
подаване на настоящата искова молба за осъждане на ответника да заплати претендираните
суми.
Така описаната обстановка е предявена на вниманието на Софийски Градски Съд
(СГС) с молба за обезпечение на бъдещ иск и искане за издаване на обезпечителна заповед.
На основание на депозираната молба е образувано частно гражданско дело №11253 по описа
за 2021 г. на СГС. Постановено е определение, с което молбата за обезпечение на бъдещ иск
е уважена и е издадена обезпечителна заповед в полза на довереното ми дружество. На
основание издадената обезпечителна заповед е образувано изп. дело №48 по описа за 2021 г.
на ЧСИ Д. Д. (per. №887 на КЧСИ), по което е наложен запор на банковите сметки на
длъжника.
Формулирано е искане да се постановите Решение, с което да се осъди „АГРОЦАР“
АД, ЕИК ********* да заплати на „КРАСИ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 175 000,00
лв. (сто седемдесет и пет хиляди лева), представляваща неплатена част на продажна цена по
договор за покупко- продажба на царевица от 11.06.2020 г., изменен с Анекс №1 от
27.11.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането и сторените разноски в
настоящото производство и в производствата по обезпечаване на иска - ч. гр. дело
№1253/2021 г. на СГС и изп. дело №48/2021 г. на ЧСИ Д. Д.
В срока по чл. 367 от ГПК ответника твърди,че действително на 11.06.2020 г. между
ищеца „КРАСИ“ ЕООД като продавач и ответника "АГРОЦАР" ЕООД като купувач бе
сключен Договор за покупко-продажба на земеделска стока - царевица, по силата на който
продавачът се задължи да достави на купувача 5000 мт царевица в срок до 31.12.2020 г.
Уговорената между страните по договора продажна цена е в размер на 260 лв. /двеста и
шестдесет лева! без ДДС за тон, като общата продажна цена за цялото количество царевица
възлиза на 1300000 лв. /един милион и триста хиляди лева/, за което „КРАСИ“ ЕООД издаде
проформа фактура №180/11.06.2020 г. Цената е заплатена от „АГРОЦАР“ ЕООД авансово
на 15.06.2020 г. по банков път, след което продавачът по договора издаде фактура
№2577/30.11.2020 г.
На 27.11.2020 г. бе сключен анекс към посочения договор, с който е променен
размерът на продажната цена, като същата е увеличена на 295 лв. /двеста деветдесет и пет
лева/ без ДДС за тон. Според анекса разликата между първоначално уговорената и
коригираната продажна цена в размер на 175000 лв. /сто седемдесет и пет хиляди лева/
следва да бъде заплатена от купувача в срок до 5 работни дни след доставката на цялото
уговорено количество царевица. Въз основа на сключения анекс „КРАСИ“ ЕООД издаде
дебитно известие №2611/30.12.2020 г. към фактура №2577/30.11.2020 г. на стойност
174712.30 лв. /сто седемдесет и четири хиляди седемстотин и дванадесет лева и тридесет
стотинки/. Последната доставка от страна на продавача е извършена на 23.12.2020 г.
Тъй като към 05.01.2021 г., датата, до която разликата в размер на 175000 лв. /сто
седемдесет и пет хиляди лева/ следваше да бъде заплатена от купувача, управителят на
„АГРОЦАР“ ЕООД отсъстваше, бе проведен разговор с представител на ответника, в който
бе постигната уговорка дължимата сума да бъде заплатена в кратък срок, в рамките на
месец, веднага щом управителят на дружеството се върне на работа. В изпълнение на
постигнатата договорка на 12.002.2021 г. управителят на ответното дружество преведе по
банкова сметка на ищеца „КРАСИ“ ЕООД сумата в размер на 174712.30 лв. /сто седемдесет
и четири хиляди седемстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки/ по дебитно известие
№2611/30.12.2020 г., с което задълженията на „АГРОЦАР“ ЕООД към ищцовото дружество
по посочения договор са погасени изцяло. Това плащане представлява факт, правопогасяващ
4
претенцията на ищеца. В същия ден получихме Съобщение изх. №1190/08.02.2021 г. по изп.
дело №20218870400048 по описа на ЧСИ Д. Д., с което „АГРОЦАР“ ЕООД е уведомено за
наложена обезпечителна мярка по искане на „КРАСИ“ ЕООД, по което е постановено
Определение №261936/01.02.2021 г. по гр. д. №1253/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, III - Б състав и е издадена обезпечителна заповед.
Исковата молба е депозирана от ищеца в деня, в който е извършено плащането от
наша страна, а именно на 12.02.2021 г., без да е внесена дължимата държавна такса в размер
на 4% от цената на предявения иск, т.е. делото е образувано след заплащане на исковата
претенция от наша страна. Таксата е заплатена едва след 12.02.2021 г., към който момент за
ищеца вече не е бил налице правен интерес от водене на настоящото търговско дело. Нещо
повече, на 20.04.2021 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към
нея да бъде изпратен на ответника. Тоест, повече от 2 месеца след извършеното от наша
страна плащане ищецът не е представил на съда доказателства за това и не е предприел
действия по оттегляне на иска си. Напротив, вместо това той е внесъл държавна такса с цел
понататъшните процесуални действия по делото да продължат. Поведението на ищеца
считано от момента на образуване на делото, когато не е платил дължимата държавна такса,
водят до извода, че настоящото производство е образувано формално. Считаме, че
плащането на държавна такса след образуване на делото и повече от 2 месеца след
погасяване на вземанията на „КРАСИ“ ЕООД категорично представлява злоупотреба с
право. Също така спорвамт изцяло претенцията на ищцовото дружество за присъждане в
негова полза на направените в настоящото търговско дело разноски, както и на разноските
сторени в обезпечителното производство по гр. д. №1253/2021 г. по описа на Софийски
градски съд и в изпълнителното производство по налагане на обезпечителната мярка по изп.
дело №20218870400048 по описа на ЧСИ Д. Д. С оглед погасяването на задълженията ни
преди внасяне на държавната такса от ищеца считаме, че не сме дали повод за завеждане на
делото. Предвид изложеното в настоящия отговор не оспорваме, че описаното в исковата
молба задължение е съществувало. Същото обаче е погасено в деня на подаване на исковата
молба и преди ищецът да внесе дължимата държавна такса за завеждане на иска, съответно
преди на ответника да бъде изпратен и връчен препис от исковата молба и приложенията
към нея. Ето защо в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно
която разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска. На посоченото основание считаме, че
„АГРОЦАР“ ЕООД не дължи сторените в производството разноски и същите следва да
останат за сметка на ищеца, който като е внесъл държавна такса след погасяване на
вземането, е извършил злоупотреба с право.
Ако се приемете, че разноските следва да бъдат възложени в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на „КРАСИ“ ЕООД, в случай, че то
надвишава минималните размери съгласно разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Моли да им се даде възможност да сочат нови доказателства и да правим
доказателствени искания с оглед становището на ищеца по изложените в настоящия отговор
оспорвания и възражения.Молят да им се присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба с която ищеца
заявява,че в отговора на исковата молба ответникът признава задължението си за главница,
претендирано от довереното ми дружество с подаване на исковата молба. Изложени са
твърдения за сключване на процесния договор, изменен с процесния анекс, както и
изпълнение от страна на длъжника като е представено и платежно нареждане. Липсват
възражения от страна на ответника по отношение изпълнението на задължението на
довереното ми дружество. Претендира се прекратяване на производството поради липса на
5
правен интерес у „КРАСИ“ ЕООД от воденето му.
Оспорва като изцяло неоснователно искането на ответника за прекратяване на
производството поради липса на правен интерес у „КРАСИ“ ЕООД от воденето му и
заявява,че „КРАСИ“ ЕООД признава извършеното плащане.
Поради това, счита, че между страните са безспорни следните факти - сключване на
процесния договор, изменен с процесния анекс, точно изпълнение от довереното ми
дружество на задължението му да достави договорената стока и неточно (закъсняло)
изпълнение от ответника - да извърши в срок дължимото плащане, което е сторено след
предвидения в договора срок и едва след предявяване на настоящия иск и получаване от
ответника на съобщение за наложената му обезпечителна мярка.
Спорните факти са дали ответникът е дал повод за образуване на делото, дали
„КРАСИ“ ЕООД има интерес от водене на настоящото производство и дали ответникът
дължи разноските, сторени в същото, а и в обезпечителното и в изпълнителното такива.
В тази връзка оспорвам изцяло твърденията на ответника, изложени в ОИМ в тази
насока.
На първо място оспорва твърденията на ищеца, че исковата молба е нередовна.
Предвид извършеното в хода на процеса плащане от страна на ответника, довереното ми
дружество е удовлетворено за претендиралата от него сума в размер на 175 000 лв.
На следващо място оспорва произволното твърдение на ответника, че тъй като
4
управителят на „АГРОЦАР ЕООД отсъствал, било проведен разговор с представител на
„КРАСИ“ ЕООД, в който е постигната уговорка дължимата сума да бъде заплатена в кратък
срок през м.02.2021 г. предвид настъпилия на 05.01.2021 г. падеж. Такава уговорка между
страните липсва. Длъжникът фриволно е посочил на съда, че в изпълнение на постигнатата
договорка, на 12.02.2021 г. са преведени дължимите по договора суми. Изложението на
насрещната страна в тази му част цели създаването впечатление за доброволно плащане от
страна на длъжника, каквото безспорно не е налице.
Както самият ответник е посочил, същият ден „АГРОЦАР‘ ЕООД е получило
съобщение по изп. дело №48/2021 г. на ЧСИ Д. Д.за наложена обезпечителна мярка (запор
на банкови сметки на длъжника) въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч. гр.
дело №1253/2021 г. на Софийски Градски Съд в полза на „КРАСИ“ ЕООД. С други думи,
длъжникът е изпълнил задълженията си не доброволно, а принудително, което
обстоятелство има значение и по отношение на въпроса за дължимостта на разноските,
който ще засегна по-долу в настоящата ДИМ.
В ОИМ ответникът е посочил, че ищецът е заплатил държавната такса в настоящото
производство след като е получил плащанията по договора от ответника, поради което
довереното ми дружество нямало правен интерес от водене на процеса.
Съгласно чл.125 от ГПК, искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.
Съгласно чл.129, ал.5 от ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на
подаването.
От изложеното е видно, че съгласно разпоредбите на процесуалния закон, „КРАСИ“
ЕООД е депозирало редовна искова молба на 12.02.2021 г. - преди изпълнението от
длъжника на претендираното от „КРАСИ“ ЕООД с исковата молба вземане.
Твърденията на ответника, че след като „КРАСИ“ ЕООД е удовлетворено за
6
претендиралата главница, няма правен интерес от водене на производството, както и че
настоящото производство е образувано формално и плащането на държавната такса
представлява злоупотреба с право, са неправилни. Това е така, защото „КРАСИ“ ЕООД е
потърсило защита на нарушените си права пред съдебен орган, който е длъжен да разреши
повдигнатия правен спор. Производството е образувано не формално, а поради неплащане
от длъжника на претендиралите суми в срок. Правният интерес на „КРАСИ“ ЕООД се
съдържа в това съдът да се произнесе по повдигнатия спор по същество със съдебно
решение. Държавната такса е заплатена след представяне на указания от страна на съда и
удължаване на срока за това след нарочна молба от довереното ми дружество с посочени
основания за удължаването на срока. Плащането на държавната такса е свързано с
разглеждане на спора по същество и разглеждане на въпроса за дължимостта на разноските,
какъвто е правният интерес на довереното ми дружество. По никакъв начин не можем да
приемем отправените критики в ОИМ, че с плащането на държавната такса, „КРАСИ“
ЕООД е извършило злоупотреба с право. Плащането е извършено, както стана дума по-горе,
в изпълнение указанията на съда, за да може производството да продължи своя ход и спорът
да бъде решен по същество.
В тази връзка изцяло оспорва твърденията на ответника, че не дължи разноски в
процеса, както и в производствата по обезпечаването на вземането (обезпечителния и
изпълнителния процес въз основа на издадена обезпечителна заповед).
След като ответникът признава в ОИМ, че падежът на задължението му е 05.01.2021
г. и след като същият е заплатил претендираната сума на 12.02.2021 г., то се налага
категоричният извод, че към датата на депозиране на исковата молба (12.02.2021 г.),
длъжникът не е изпълнил задължението си и е дал повод за образуване на настоящото
производство предвид настъпилия по-рано падеж на плащане.
Поради това не е налице основанието по чл.78, ал.2 от ГПК, при което ответникът не
дължи разноски. Тъй като същият признава иска, но с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, разноските следва да бъдат възложени в негова тежест и ответникът
следва да бъде санкциониран като бъде осъден да ги заплати на ищеца.
Тъй като е налице плащане от длъжника в хода на настоящия процес на
претендираната главница, за ищеца не е налице правен интерес да поддържа заявения
петитум в първоначалния му вид.
При решаване спора по същество, предвид настъпилото плащане за главница в хода
на процеса, „КРАСИ“ ЕООД не поддържа искането си „АГРОЦАР‘ ЕООД да бъде осъдено
да му заплати дължимата по процесния договор, изменен с процесния анекс сума в размер
на 175 000,00 лв.
Въпреки това, „КРАСИ“ ЕООД поддържа искането си ответникът да бъде осъден да
му заплати сторените разноски в настоящото производство и в производствата по
обезпечаване на иска ч. гр. дело №1253/2021 г. на СГС и изп. дело №48/2021 г. на ЧСИ Д.
Д.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г., постановено по т. дело
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Под обезпечително производство в случая следва да се разбира и
изпълнителният процес, тъй като издадената обезпечителна заповед се привежда в
изпълнение посредством услугите на съдия - изпълнител, а така също и наложения запор по
нея е обезпечителен, а не изпълнителен (банковите сметки се блокират до размера на
сумата, посочена в заповедта, но сумата не се събира от съдебния изпълнител).
7
В случай, че ответникът беше заплатил дължимата главница на падежа, за ищеца
нямаше да е налице правен интерес от водене на обезпечителното производство (ч. гр. дело
№1253/2021 г. на СГС). В случай, че ответникът беше заплатил дължимата главница в срока
за предявяване на бъдещия иск, за ищеца нямаше да е налице правен интерес от водене на
настоящото дело. Бездействието на ответника обаче е дало повод на довереното ми
дружество, под страх от обезсилване на издадената обезпечителна заповед, да образува
настоящото дело, за което е заплатил и разноски. Предвид пълното погасяване от длъжника
след образуване на обезпечителното и исковото производства, то безспорно е, че същият
дължи и сторените от довереното ми дружество разноски в тези производства.
Моли при постановяване на съдебното решение, да бъде взето предвид извършеното
плащане от ответника на претендираната главница в хода на процеса.
В срока е постъпил и отговор на допълнителната искова молба от ответника с който
счита за неоснователно твърдението в допълнителната искова молба , че ответникът
„АГРОЦАР“ ЕООД е заплатил задължението си към „КРАСИ“ ЕООД, произтичащо от
Договор за покупко-продажба на земеделска стока от 11.06.2020 г. и сключен към него
Анекс от 27.11.2020 г., принудително, а не доброволно. Задължението е изпълнено на
12.02.2021 г., когато управителят на ответното дружество преведе по банкова сметка на
ищеца „КРАСИ“ ЕООД сумата в размер на 174712.30 лв. /сто седемдесет и четири хиляди
седемстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки! по дебитно известие
№2611/30.12.2020 г., с което задълженията на „АГРОЦАР“ ЕООД към ищцовото
дружество по посочения договор са погасени изцяло. Изпълнението на задължението
предхожда получаването на съобщение изх. №1190/08.02.2021 г. по изп. дело
№20218870400048 по описа на ЧСИ Д. Д., с което „АГРОЦАР“ ЕООД бе уведомено за
наложена обезпечителна мярка по искане на „КРАСИ“ ЕООД, по което е постановено
Определение №261936/01.02.2021 г. по ч. гр. д. №1253/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III - Б състав и е издадена обезпечителна заповед.
Изпълнението предхожда и предявяването на настоящия иск. Както е посочено в отговора
на исковата молба, фактът, че плащането е извършено след 05.01.2021 г. произтича от
постигната между страните договорка. Категорично не отговаря на обективната
действителност изложеното в допълнителната искова молба становище, че това наше
твърдение е направено единствено с цел да обосновем наличие на доброволно плащане от
страна на ответното дружество.
На следващо място, поддържаме изложеното в отговора на исковата молба твърдение,
че ищецът „КРАСИ“ ЕООД няма интерес от воденето на настоящото търговско дело.
Основен аргумент в тази посока е обстоятелството, че ищецът е предявил настоящия иск в
същия ден, но след извършване на плащането от наша страна на 12.02.2021 г., като
умишлено не е заплатил дължимата държавна такса за водене на търговско дело. С
Разпореждане, постановено по образуваното въз основа на исковата молба т. д. №12/2021 г.
по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново, същата е оставена без движение поради липса
на приложен към нея документ за платена държавна такса с оглед цената на предявения иск,
като съдът е дал на ищеца едноседмичен срок за отстраняване на констатираните
нередовности. Почти месец и половина след извършване на плащането, на 29.03.2021 г., на
електронната поща на ответника от електронния адрес на ищеца бе изпратено предложение
от К.М., управител на „КРАСИ“ ЕООД, което прилагаме към настоящия отговор. Според
същото към онзи момент „КРАСИ“ ЕООД има указания от Окръжен съд гр. Велико Търново
да внесе дължимата държавна такса по т. д. №12 по описа на съда за 2021 г. в размер на 7000
лв.!седем хиляди лева!. В предложението се сочи, че ако „АГРОЦАР“ ЕООД заплати
сторените от „КРАСИ“ ЕООД разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д.
1253/2021 г. по описа на Софийски градски съд и в изпълнителното производство по
привеждане в изпълнение на наложената обезпечителна мярка, държавната такса по
исковото производство може да ни бъде спестена, тъй като за „КРАСИ“ ЕООД няма да е
8
налице правен интерес от водене на делото. Тоест, вместо да уведоми съда за плащането
ищецът е внесъл дължимата държавна такса с цел по-нататъшните процесуални действия по
делото да продължат въпреки липсата на основания за това. Поведението на ищеца считано
от момента на подаване на исковата молба - депозирането й след плащане на задължението
ни, незаплащането на държавна такса, изпращането на предложение до ответника да
„спести“ тази такса като заплати доброволно вече сторените от „КРАСИ“ ЕООД разноски,
водят до обоснования извод, че настоящото производство е образувано формално. Считаме,
че завеждането на делото след погасяване на вземанията на „КРАСИ“ ЕООД и умишленото
забавяне на внасянето на държавна такса категорично представлява злоупотреба с право. По
изложените съображения считаме, че ищецът е предявил иска без основание за това.
На следващо място счита за неоснователно твърдението, че ответникът дължи
сторените от ищеца разноски за проведените обезпечително, изпълнително и исково
производство. С оглед погасяването на задълженията им преди образуване на
производството и преди внасяне на държавната такса, умишлено забавено от ищеца,
считаме, че не сме дали повод за завеждане на делото. Предвид изложеното в настоящия
отговор не оспорваме, че описаното в исковата молба задължение е съществувало. Същото
обаче е погасено преди ищецът да депозира исковата молба, преди да внесе дължимата
държавна такса за завеждане на иска и преди на ответника да бъде изпратен и връчен
препис от исковата молба и приложенията към нея. Ето защо в случая е приложима
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която разноските се възлагат върху ищеца,
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
На посоченото основание считаме, че „АГРОЦАР“ ЕООД не дължи сторените в
производството разноски и същите следва да останат за сметка на ищеца, който като е
внесъл държавна такса след погасяване на вземането, е извършил злоупотреба с право.
Освен това, направеното пред настоящия съд искане за присъждане на разноските
сторени в обезпечителното и изпълнителното производства се явява неоснователно, тъй като
същите не са направени в рамките на настоящото производство, поради което съдът не би
могъл да ги присъди на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай
следва да бъде отчетено, че интересът от предявяване на осъдителен иск е отпаднал с оглед
извършеното от наша страна плащане след допускане на обезпечението, поради което няма
причина да се развие исково производство за това погасено вземане.
Моли да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана претенцията за
присъждане на сторените от „КРАСИ“ ЕООД разноски в производствата по ч. гр. д.
№1253/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 111 - Б състав, по
изп. дело №20218870400048 по описа на ЧСИ Д. Д. и по т. д. 110/2021 г. по описа на
Окръжен съд гр. Пазарджик.Моля да им се присъдите сторените в настоящото производство
разноски съгласно приложен към отговора списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които
основава исканията и твърденията си. Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца
доказването на предпоставките от нормата на чл.59 от ГПК а именно наличие на увреждащи
действия от страна на ответника , настъпили вреди и причинна връзка между тях.
Ответника следва да докаже инвокираните от него възражения.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът УКАЗВА на ответника, че не сочи
доказателства за твърдените обстоятелства във връзка с ангажиране на отговорността му.
9
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба и отговора на искова молба
надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени
доказателства по делото.
Отлага произнасянето по назначаване на съдебно-икономическа експертиза след
изслушване на страните в о.с.з..
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 18.10.2021 г. от
10.40 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на ищеца и отговора на ИМ от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10