Решение по дело №500/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 92
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20212330200500
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Ямбол , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20212330200500 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на К. Г. Х., в качеството му на
*** на „Х.“ ЕООД гр. Елхово, ЕИК *** против Наказателно постановление № 22-
0000251/23.04.2021 г. , издадено от директор РД“АА“ гр. Бургас, с което на
дружеството, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от ЗАвП., на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП
му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното Наказателно постановление, като издадено в нарушение на процесуалния
закон и се иска неговата отмяна. Иска се присъждане на направените разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Административно-наказващият орган , редовно призован- не изпраща
представител.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в
жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за
установена следната фактическа обстановка:

На 16.04.2021 год. е извършена тематична проверка от служители на РД“АА“
1
Бургас на дружеството жалбоподател, притежаващо лиценз за обществен превоз на
пътници на територията на РБългария № ***
В хода на проверката свидетелят П. и колегата му Р. констатирали, че
дружеството е назначило на работа на 01.02.2021 год. дружеството – жалбоподател е
извършило обществен превоз на пътници по линия Елхово-Ямбол и обратно с автобус
Мерцедес рег № *** с водач К.И.Г. , който не отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла а чл.152 , ал.1, т.2 от ЗДвП. Водачът притежавал
удостоверение за психологжическа годност № *** год., валидно до *** год.
За констатираното нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП , на дружеството
жалбоподател е съставен АУАН на 16.04.2021 год.
От приложената справка в регистъра на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване е видно , че К.И.Г. се е явил на
***од. в психологическа лаборатория гр. Ямбол и му е издадено удостоверение за
психологическа годност № ***
В последствие, на 23.04.2021 год. е издадено и обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 28.04.2021 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
разпитания по делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото
писмени доказателства – АУАН, НП, пътен лист № ***, справка в регистър за
психологическите изследвания.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неснователна.
При проверка на съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът
констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури,
2
предвидени в ЗАНН: акта за установяване на административно нарушение е съставен
съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от
съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за
издаването му. И акта за установяване на административно нарушение, и
наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Видно от направената справка в Регистър за психологическите
изследвания към 01.02.2021 год. водачът К.И.Г. не е имал валидно удостоверение за
психологическа годност, тъй като издаденото му такова с № *** е било валидно до ***
год. На същият е издадено ново удостоверение с № *** едва на ***од., т.е. повече от
два месеца след като е извършил обществен превоз на пътници от гр. Елхово до гр.
Ямбол и обратно на 01.02.2021 год. Към момента на извършване на процесния превоз ,
Г. е бил без валидно удостоверение за психологическа годност.
Съдът не намира нарушението за маловажно, тъй като с нищо не се
отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид. Нещо повече, водача Г. е
бил без валидно удостоверение за психологическа годност в продължение на повече от
два месеца.

Съгласно чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицензираните
водачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата
по чл. 7, ал. 3. Такава е издадената от министъра на транспорта - Наредба №
33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, в глава четвърта, на която с наименование "Документи за извършване на
обществен превоз на товари" е регламентирано изискване по време на работа водачът
задължително да представя при поискване на контролните органи документи, между
които документи за психологическа годност - чл. 89, т. 11.
Правилно е ангажирана и административно наказателната отговорност на
дружеството по чл.96 г, ал.1 от ЗАвП предвиждащ имуществена санкция в размер 3000
лв. за назначаване на работа или допусне до работа водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Наложената имуществена санкция е строго
определена от законодателя и не може да бъде намалявана от съда.
3
При този изход на делото, искането за присъждане на напревите разноски
е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000251/23.04.2021г. , издадено от
директор РД“АА“ гр. Бургас, с което на ““Х.“ ООД, ЕИК ***, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от
ЗАвП., на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4