Решение по дело №2221/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2293
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20217180702221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2293          Година  2021, 24.11.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 27.10.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и при участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2221 по описа за 2021 година и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на В.С.С. *** в качеството му на управител на „Омникар рент“ООД против Решение №845 от 21.06.2021г., постановено по АНД №3101/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXVI-ти н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К №4543277 за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.   

Пред Районния съд е установено, че на 25.02.2021 г. в 18:46 в гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно посока гр.Пловдив, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС, марка с рег. №РВ0186СТ, установено с мобилна система, като при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена скорост от 71 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч или превишение на разрешената скорост от 33 км/ч. Установено е, че собственик на цитираното МПС е „Омникар рент“ООД, а В.С. е негов законен представител в качеството му на управител, срещу който е бил издаден процесния електронен фиш за така констатираното нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 100 лева.

Съдът е приел, че е безспорно установен фактът на соченото нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено и заснето с техническо средство, което е мобилно: видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип ATCC CORDON-M2 MD 1196“. Приел е, че електронният фиш е издаден при спазване на административнопроизводствените правила.  

Каза се, доводите в касационната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като се основава на: липсата в достатъчна степен на индивидуализиране на мястото на извършване на нарушението, счита, че неправилно е установен собственика на въпросния лек автомобил, поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността на управителя на „Омникар рент“ООД, както и че липсва посочване в какъв срок и пред кого подлежи на оспорване издадения електронен фиш.

Тук е мястото да се посочи, че, както касационните основания, така и пределите на проверката, осъществявана от касационната инстанция са точно и ясно очертани в чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

При така очертаните предели на действията на касационната инстанция се налагат следните правни изводи по конкретния правен спор.

По твърдението за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила – касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията на касатора в тази връзка.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която “При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Разпоредба на § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, с която се въведе легално определение на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.”

Нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП, в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС.

Съгласно чл.2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл.3 от същата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Нарушението,за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в населено място е 50 км/ ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост от 71 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч..

По отношение на точното местоположение, то от снимките е видно, че автоматично генерираните подробни координати на заснемане мястото на извършване на нарушението – N 42.147790 E24.801352, които именно определят мястото, посочено в електронния фиш. Ако е имал съмнения за фиксираното, наказаното лице е следвало да поиска събиране на допустими доказателства в тази връзка пред първата инстанция, вкл. съдебно-техническа експертиза, каквито обаче искания не са били направени до приключване на съдебното дирене там.

Не могат да се споделят и вижданията досежно коментираното качество на наказваното лице, тъй като ясно и в ЕФ е посочено, че се ангажира определения вид юридическа отговорност по отношение на определен правен субект – физическо лице, като изискваното от закона допълнително качество съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП не обосновава възникване отговорност по отношение на друг правен субект, а по делото не е спорно, че С. е „законният представител на юридическото лице“, на което е било предоставено въпросното заснето МПС за ползване.

Следва в тази връзка да се посочи, че новелата на чл.188 ал.1 ЗДвП ясно сочи, че могат да отговарят както собственикът, така и този, на когото е предоставено МПС(ползвател), като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение само, ако не посочи на кого е предоставил МПС.

Видно е от представената справка, че действително като собственик е било вписано дружеството „Сожелиз-България“ЕООД, клон Пловдив, което е обаче е само клон, а всъщност собственик(след справка в ТР) е юридическото лице „ОТП Лизинг“ЕООД, чиято фирма е била променена още в началото на 2019г. от „Сожелиз – България“ЕООД.

В ОД на МВР – Пловдив, сектор „ПП“ обаче наред със собственика е вписан и ползвателят на въпросното МПС, като няма пречка това да е друго юридическо лице – „Омникар рент“ООД, поради и по арг. от чл.188 ал.1 ЗДвП именно то може да понесе отговорността, след като това е лицето, на което лекият автомобил е бил предоставен. Понасянето следва да стане по начина, посочен за юридически лица, а именно като се санкционира неговият законен представител, който в случая не е спорно, че е В.С..

Що се отнася то твърдението, че ползвател не било дружеството „Омникар рент“ООД, а „Омникар ауто“ООД, то това твърдение остана голословно, а освен това същественото е кого собственикът е посочил за ползвател(като това може да стане или чрез вписване в регистъра на сектор „ПП“(в настоящия казус е така), или чрез попълнената декларация по образец по чл.189 ал.5 ЗДвП).

Не се явява съществено нарушението, свързано с непосочване обжалваемостта на ЕФ,  вкл. пред кой орган и в какъв срок.

На първо място тук следва да се посочи, че реквизитите на ел. фиш не се припокриват с тези на наказателното постановление, тъй като ел. фиш представлява по същество АУАН и НП едновременно. Затова и чл.189 ал.4 ЗДвП изрично на регламентира реквизитите: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, а се сочи и наличето на образец, утвърждаван от Министъра на вътрешните работи, като в случая именно на този образец съответства и издадения на С. ел. фиш.

Проблемът с непосочване на тези реквизити би бил съществен единствено например с оглед преценката за срочността на подадената срещу ЕФ жалба пред компетентния съд(като за това кой е той, е въпрос, който служебно се разрешава от съответния сезиран съд), но в случая след като такъв проблем по делото липсва, то следва да се приеме, че липсата на такива указания не обосновава наличието на нарушение, което да е от категорията на съществените, поради което и да е годно самостоятелно да мотивира отмяна на ЕФ на това единствено основание.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от обжалването, на ОД на МВР – Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева за тази инстанция.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №845 от 21.06.2021г., постановено по АНД №3101/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXVI-ти н.с.

   ОСЪЖДА В.С.С. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

                                                                                                                                                                                                              

                                                                                                    2.