№ 164
***, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100299 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид :
Предявени са субективно и обективно свързани искове с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата В. С. Р. чрез пълномощника си адвокат М. М. от АК - Пловдив основава
исковата си претенция на обстоятелството, че на 16.06.2022г. сключила договор за
потребителски кредит с ответното дружество. Посочва, че съгласно раздел VI от
договора, именуван „Параметри“ ищцата следвало да върне сумата в общ размер на
724,74 лв., при сума за получаване 600лв., ГПР 47,99 %, ГЛП 40,90 % и срок на
кредита 11 месеца. Съгласно същия раздел от договора ищцата следвало да заплати
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лв. и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 360 лв.,
разпределени на 11 месечни вноски по 54,55 лв. По този начин общата сума, която
трябвало да заплати била в размер на 1324,74 лв.
Счита, че клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри" от договор за
потребителски кредит № 40010110214/ 16.06.2022г., сключен между страните, която
предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст"
в размер на 240 лева и клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри" от същия
договор, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси" в размер на 360 лева, били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19,
1
ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било
налице, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била
практика на ВКС (решение № 4/2009г. по търг. дело № 395/2008г., решение № 1270/
2009г. по гр. дело № 5093/2007г., определение № 877 по търг. дело № 662/2012г. и др.).
Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която бил прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД
също намирали приложение – чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни
принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните водело до накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри
нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне
на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
На следващо място възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, били част
от възнаграждението за предоставения заем, като същите водели до заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на
разходите и били в явно противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.
Услугите „Фаст" и „Флекси*' представлявали по своята същност "такси за
усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за отлагане/ намаляване
на вноски и за смяна на падежа по своята същност били дейности по управление на
кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства,
реално, не била предоставена допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, ставало по съгласие на страните.
Така уговорените клаузи, съдържащи се в раздел VI „Параметри" от Договор за
потребителски кредит, които предвиждали заплащането на възнаграждение за закупена
2
допълнителна услуга „Фаст" в размер на 240 лева и заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 360 лева, били нищожни като
противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидената
клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл
било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.
По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните клаузи,
предвиждащи заплащането на допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" в полза на
кредитора, се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер, близък до
размера на отпуснатия кредит. По този начин клаузите, предвиждащи заплащането на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси" били неравноправни по смисъла на чл. 143, т.
5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така
уговорените клаузи било да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл било решение №
511/ 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г.
С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" в
размер на 240 лева и 360 лева се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на
кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните
услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС
№ 426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирала допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките
за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в
отношенията между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по
3
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ,т. 1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи
се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР,
представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. В
тази насока била последователната и непротиворечива практика на съдилищата в
страната: решение № 353/ 31.01.2018 г. на PC – Пловдив по гр. д. № 8333/2017г.,
решение № 1445/ 07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., решение № 373/
14.11.2018 г. на PC- Габрово по гр. д. № 1114/2018 г., решение № 1081/ 24.07.2019 г. на
PC- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., решение № 1411/ 15.04.2019 г. на PC- Пловдив
по гр. д. № 18339/2018 г., решение № 425/ 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. №
51/2018 г., решение № 95/ 12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по В. гр. д. № 88/2020 г.
Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР,
представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало
да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член
6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузите за
допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/1 З/ЕО – решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС.
Също така имало нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива
93/1 З/ЕИО неравноправни клаузи били договорни клаузи, които не били
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създавали
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/1 З/ЕИО било
регламентирано, че не се считало за индивидуално уговорена клауза, която била
съставена предварително и следователно потребителят нямал възможност да влияе на
нейното съдържание, каквито били клаузите за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси". В тази насока била практиката на Съда на
Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната
в него практика. Не на последно място посочва, че било налице и нарушение по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочела, че договорът трябвало да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочали взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
На следващо място, счита, че клаузите, регламентиращи допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ от договора за кредит, били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от
4
ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите били нищожни, освен ако били уговорени индивидуално. Счита, че
клаузите, регламентиращи допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от договора за
кредит не се явявали индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно
от самия договор за кредит по безспорен начин се установявало, че клаузите „Фаст“ и
„Флекси“ били част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им
към момента на сключване на договора. В този смисъл била Директива 93/1 З/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
На последно място смята, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо
разпоредбата на чл. 113 от ГПК бил Районен съд Дряново. Доколкото отпуснатия
кредит на ищцата, като физическо лице, представлявал финансова услуга по смисъла
на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т.е. била приложима
разпоредбата на чл. 113 от ГПК. В този смисъл определение № 105/ 12.01.2017 г. на ОС
- Варна по В. ч. т. д. № 1594/2016 г., определение № 242/ 23.10.2015 г. на ОС -
Търговище по В. ч. т д. № 127/2015 г., определение от 20.05.2010 г. на ОС – Търговище
по В. ч. гр. д. № 144/2010 г., определение № 166/ 07.07.2015 г. на ОС - Търговище по В.
ч. т. д. № 81/2015 г., определение № 123/ 01.06.2015 г. на ОС - Търговище по В. ч. т. д.
№ 71/2015 г. и много други.
Въз основа на гореизложеното моли съда да приеме, че клаузата, съдържаща се в
раздел VI „Параметри" от договор за потребителски кредит № 40010110214/
16.06.2022г., сключен между страните, която предвиждала заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 240 лева и
клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит
№ 40010110214/ 16.06.2022г., сключен между страните, която предвиждала
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на
360 лева, били нищожни на основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.
11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде
прогласена. Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото
производство разноски.
В дадения от съда срок и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от
ответното дружество „Профи кредит България“ ЕООД, в който признават предявените
искове за основателни и на основание чл. 237 ГПК молят съда да постанови решение
при признание на иска, като не бъдат възлагани разноски в тежест на ответното
дружество. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК да прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в
случай, че му бъде присъдено такова и същото надвишава минималния размер.
5
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 16.06.2022г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит Профи кредит стандарт № 40010110214, по силата на който ответното
дружество предоставило на ищцата сумата 600 лв. срещу насрещното задължение на
ищцата – кредитополучател да върне сумата на 11 вноски по 65,88 лв. всяка. В
договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,90 % и годишен процент
на разходите от 47,99 %. От приложения към договора погасителен план се установява,
че падежът на първата погасителна вноска е на 15.07.2022 г. и падеж на последната –
на 15.05.2023 г.
В клаузата на чл. V от договора страните са уговорили, че кредитополучателят
закупува допълнителни услуги „Фаст“ – която дава право на приоритетно разглеждане
и изплащане на потебителския кредит и „Флекси“ – която предоставя право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит. Съгласно чл. VI от договора
възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 240 лв., а за
„Флекси“ – 360 лв. Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 54,55 лв. и
е дължима с месечната погасителна вноска по кредита. Постигната е договореност
между страните възнаграждението за поисканата и
закупена допълнителна незадължителна услуга да станело изискуемо с подписването
на договора, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло
към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят
поискал да
погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за
закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна
дата било изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят бил закупил
допълнителна услуга "Фаст" дължал възнаграждението за същата в пълен размер.
Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга било 1324,74 лв.,
а общият размер на вноската – 120,43 лева. Дата на погасяване – 15 ден от месеца.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален (изискуемата форма за действителност е писмена – аргумент от чл. 10, ал. 1
ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на
съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК;
едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на
договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на
съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
6
същата валута и размер. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която
съдът следи служебно.
Според съда при направеното признание на иска от страна на ответника
клаузата, съдържаща се в член VI от Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № 40010110214 от 16.06.2022г., сключен между страните по делото,
предвиждаща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ са
нищожни, тъй като са сключени при накърняване на добрите нрави и неспазване на
императивните разпоредби на чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр.
чл. 22 от ЗПК. Съгласно решение № 4/ 2009 г. по т. д. № 395/2008г. и решение № 1270/
2009г. по гр. дело № 5093/ 2007г. по описа на ВКС основен принцип в гражданските и
търговски взаимоотношения е добросъвестността, а целта на неговото спазване, както
и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Този принцип е закрепен в
нормата на чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД по чл. 8, ал. 2 и чл. 9 също
намират приложение. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води
до накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В този случай се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора, до
злепоставяне интересите на едната страна с цел извличане на изгода от страна на
кредитора. Преценявайки съдържанието на договора, сключен между страните, съдът
намира, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 19 от ЗЗП, защото е очевидно, че сборът от двете възнаграждения е близък до
размера на отпуснатия кредит. Чрез така договорените допълнителни услуги се
нарушава принципът на добросъвестност, който е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна по договора за сметка на другата. В настоящия случай чрез постигането на
уговорка за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Предвидените клаузи по допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. В глава IV от ЗПК е уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването
на такъв. В този смисъл съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
7
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Цитираните договорни клаузи се намират в пряко
противоречие с преследваната цел на директивата, транспонирана в ЗПК. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Налице е нарушение на Директива
93/13/ЕИО на СЕ от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 3 от Директива 93/1 3/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е
регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в договора клаузи за
възнаграждение за допълнителни услуги. В тази насока е и практиката на Съда на
Европейския съюз – решение по дело С-618/10, решение по дело С-415/11, и
цитираната в него практика.
Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност се иска да бъде
прогласена от съда, че с уговарянето им от страните е налице нарушение и на чл. 10а,
ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като ответникът като кредитор не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като ал. 4 от цитираната разпоредба предвижда, че видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Видно от сключения между страните договор за
потребителски кредит допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" не са ясно и точно
определени, фиксирана е само сумата на всяка едно от двете услуги, без да е ясно в
какво се изразяват, как е определен размерът на възнаграждението за всяка едно от
тези услуги, ползвани ли са от ищцата в качеството на потребител. Поради което
следва да се приеме, че кредиторът не се е съобразил с цитираната разпоредба на ЗПК
при сключването на договора с ищцата. Предвид изложеното съдът намира, че в
настоящия случай клаузата, съдържаща се в Раздел VI "Параметри" от Договор за
потребителски кредит, сключен между страните, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" и "Флекси" страда от
съществени пороци и в този си вид не може да породи правни последици за страните
по договора. Поради което съдът приема, че исковите претенции се явяват основателни
и следва да бъдат уважени.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК в размер на 50 лв. за платена държавна такса. Не са налице предпоставките по
чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване отговорността на ответника за разноски.
8
Действително с отговора на исковата молба последният е признал предявения иск.
Доколкото обаче именно сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. В
този смисъл определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС, І-во г. о., по ч. гр. д. №
592/2012 г., определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по ч. гр. д. №
3852/2017 г.
Съдът констатира, че при образуване на делото ищцата е заплатила държавна
такса само за един от предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради което същата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд
Дряново допълнителна държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на съда. Както и да
заплати сумата 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
В производството по делото ищцата е била представлявана на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата. Поради което в полза на упълномощения адвокат
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за правна защита
и представителство по двата предявени иска. Определеното възнаграждение е в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 01.07.2004г., в редакцията,
действаща към момента на постановяване на решението, поради което не са налице
предпоставки за намаляването му. В писмено становище от 02.12.2022г. адвокат М.
представя банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени разноските, която на
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да се посочи в диспозитива на решението.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по предявените
от В. С. Р., ЕГН **********, ***, ул. *** искове против „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от двама от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. клаузите на чл. VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40010110214/ 16.06.2022г.,
сключен между страните, предвиждащи плащане на възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 240 лв. и плащането на възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 360 лв. поради противоречие с добрите нрави и на
основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 22, ал. 1 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от двама от управителите С.Н.Н.,
Ц.Г.С. и Я.К.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Р., ЕГН **********, ***, ул. *** СУМАТА 50
9
(петдесет) лв. – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от двама от управителите С.Н.Н.,
Ц.Г.С. и Я.К.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от АК – Пловдив, с адрес на
кантората гр. ***, *** СУМАТА 400 (четиристотин) лв. – възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ.
Присъдените суми за разноски може да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
BG86 UNCR 7000 1521 5142 35 в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр адвокат М. В. М..
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, ***, ул. *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Дряново СУМАТА 50 (петдесет) лв. –
държавна такса, както и СУМАТА 5 (пет) лв. – държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
10