Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №10
гр. ВРАЦА,10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в
публичното заседание на 22.11.2019г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Г.Емилова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело N` 645 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
от 30.09.2019г.,подадена от „Стройкерамика“ АД гр.Мездра,чрез процесуален
представител адв.Ст.К. от ВрАК, срещу решение на РС гр.Мездра от
27.08.2019г.,постановено по гр.д.№ 676/2018г.,с което е отхвърлен предявения от
въззивника иск с правно основание чл.59 ЗЗД.Поддържа се във въззивната жалба,че
решението е необосновано и неправилно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Излагат
се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна на обжалваното решение,и вместо
него постановяване на друго,с което се уважи претенцията на въззивника.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен
иск/гр.д.№198/2018г./ от ДП”ФЗД”гр.София против „Стройкерамика“ АД гр.Мездра за
сумата 8224 лв.-главница,формирана от задължения по 4 бр.фактури,и лихви за
забава върху заедълженията по всяка една от фактурите,за които суми била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1761/2017г.по описа на РС Мездра.В
срока за отговор чрез процесуалния си представител адв.С.К. ***,”Стройкерамика”
АД гр.Мездра е предявило насрещен иск против Държавно предприятие „Фонд затворно
дело“, със седалище и адрес на управление гр.София с правно основание чл.59
ал.1 ЗЗД за сумата от 10 000 лева,представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползване в периода от 01.10.2013 г до 16.12.2013г. на недвижим
имот,представляващ КЕРАМИЧНА ФАБРИКА,включваща сграда с разгъната застроена
площ от 1140 кв.м., на два етажа с
масивна конструкция, построена през 1977г., състояща се от три отделни блока ,
както следва :Блок А, състоящ се от 1. Административна сграда с разпределение
на първия етаж – дежурна с две стаи и коридор и с разпределение на втория етаж
– три канцеларии, салон и две тоалетни и 2. Столова, на два етажа, с
разпределение на първия етаж - столова,
кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж – спални помещения и вещеви склад. БЛОК Б на два етажа, с
разпределение на първия етаж - спални
помещения и киносалон и с разпределение на втория етаж – спални помещения; и
БЛОК В, едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски
кабинет, както и 5бр. ВИШКИ, предназначени за
наблюдателници , с разгъната застроена площ на всяка една от 36 квадратни метра, едноетажни, с масивна
конструкция, построени през 1979г, както и битова сграда със столова, с
разгъната застроена площ от 307 кв.м.,
едноетажна, с масивна конструкция, построена през 1975г, състояща се от кухня,
столова, два склада, умивалня и 4 канцеларии.Претендират се лихви и разноски. В
исковата молба се твърди,че ищеца е собственик на описаните сгради,които се намират
в имот с идентификатор 12259.776.001 по специализираната кадастрална карта,
находящи се в землището на гр.Враца,стар идетификатор масив № 00776 землището
на гр.Враца ЕКАТТЕ 12259,м.“Дъбника“ с площ от 51.369 дка.Излага се,че сградите
години наред са се ползвали от ответника без правно основание и без разрешение от ищеца.Ответникът е допускал
затворници,които живеят и изтърпяват наказанията си в тези помещения и в същото
време ищецът нямал достъп до собствеността си.С нот.покана акт № 32 том ІХ рег.№ 13344/2017 год. от
19.10.2017 год. на нотариус В.М. с район на действие СГС, ищецът бил поканил ответника да освободи
сградите,и да му заплати обезщетение за ползването им в размер на 4 000
лв. месечно,считано от 01.10.2013 год.Поканата е получена от ответника на
20.10.2017 год.В настоящето производство ищецът претендира обезщетение за
периода от 01.10.2013 год. до 16.12.2013 год.
Първоинстанционният съд не е приел за
съвместно разглеждане предявения насрещен иск и на основание чл.211 ал.1 ГПК го
е отделил в отделно производство.Въз основа на насрещния иск е образувано
настоящето производство.
В определеният от ГПК срок ответникът е оспорил предявения иск с
доводи,че не ползва процесните имоти и,че дейността по изпълнение на
наказанията се ръководи от МП.Не са оспорени представените от ищеца писмени
доказателства,както и обстоятелството,че ищецът/по насрещния иск е собственик
на сградите/.
Събирани са писмени и гласни
доказателства.Назначена е и изслушана
специализирана експертиза.
Представен е с насрещната искова молба
АДС № 7186/02.04.1996г.,издаден от Община Враца,с който процесните имоти по
насрещния иск са актувани като държавна собственост.Отразено е в акта,че
имотите са предоставени за оперативно управление на държавна организация -
ищеца по насрещния иск,че сградите от р.19 т.10 и 12 се ползват от
МП-ГУМЛС-Затвора Враца,посочено е кои са инвеститори на сградите,кога са
строени и преустроени,и,че дворното място от 51,362 дка е включено в капитала
на „Стройкерамика”АД гр.Мездра,както и,че имотът е отписан като държавен със
заповед от 20.06.1996г..Представени са скици на дворното място от 2004г.,от
които е видно,че процесните 51,362 дка със сградите са обособени в имот 000776
в землището на гр.Враца.
От представено решение от 13.04.1993г.
по ф.д.№ 915/1993г.на ВрОС,се установява,че е допуснато вписване в ТР на ВрОС
на ЕАД с наименование „Стройкерамика” АД ,което поема активите и пасивите на
ДФ”Мездра Керамика” гр.Мездра по баланса и към 31.12.1992г.,което вписване е
допуснато на основание чл.17 ал.1 ЗППДОП/отм./ и заповед на министъра на МТРС №
РД-ТД-27/11.03.1993г.,представена също по делото,както и анализ на
дълготрайните активи на ищеца по насрещния иск за периода
01.01.1998г.-30.06.1998г.,от който е видно,че процесните сгради са част от
дълготрайните активи на дружеството.С писмо,в отговор на писмо на ищеца от
14.06.1996г.Областен управител гр.Монтана е уведомил същия,че в изпълнение на
пар.15а ЗППДОП/отм./ Община Враца -
служба „ДИ” е вписалала в съществуващия АДС от 02.04.1996г.,цитиран по горе и
прилежащия към сградите терен от 51,362 дка/стр.50/.С нот.покана от
19.10.2017г.”Стройкерамика” АД гр.Мездра поканило МП и ответника да уредят
взаимоотношенията си във връзка с ползването на процесните имоти,в противен
случай желаят освобождаване на същите – /стр.52/.Представени са също докладна
записка от 03.09.2004г.на изп.директор на ДП”ФЗД” до МП за вземане разрешение
за закупуване на поземлен имот и сграден фонд към затворническо общежитие
„Керамична фаброка”,за което ДП”ФЗД” било предприело стъпки за отпускане на
заем,протокол от 04.10.2004г. от заседание на УС на ДП”ФЗД”,от който е видно,че
УС е приел предложението на изп.директор относно кандидатстване за отпускане на
кредит,размерът на който ще бъде гарантиран със сградния фонд и терена на
ЗО”Керамична фабрика”,като е упълномощил изп.директор да сключи предварителен
договор за покупко продажба със „Стройкерамика”ЕАД Мездра на стойност 600000
лева.С писмо от 15.08.2017г./стр.82/ ответникът по насрещния иск е уведомил
ищеца,че не ползва имоти негова собственост,тъй като ръководството и контролът
върху дейността на затворите и на разкритите към тях затворнически общежития се
осъществява от ГД”ИН” към МП.
От заключението на специализираната
експертиза, неоспорена от страните по делото и възприета от съда като обективна
и компетентна се установява,че пазарният наем за процесния имот за определения
период възлиза в размер на 9 600 лв.Според вещото лице процесните сгради
попадат в имот с идентификатор 12259.776.2 по КККР на гр.Враца,одобрена със
заповед от 16.09.2005г. от 7,629 дка.
По делото,както се изложи са събирани и
гласни доказателства.От показанията на св.А.
се установява,че същият е работил като началник цех Керамичен от 1986 год. до 2018 год.Целият обект бил разделен на две
части.Едната част- затворници и друга работници в цех.На времето се ползвал от
Затвора като затвор, а сега го ползва ответника като база.Затворниците са с по-лек режим към ДП „Фонд затворно
дело“. Пропусквателният режим се осъществява от ответника,който е
предприятие,което извършва стопанска дейност.Има охранително съоръжение.Целият
цех и общежитието,което ползват е с охранително съоръжение.Без тяхно съгласие
не може да се влезе.
Св.А. заявява,че в
имота има портал,буферна зона,постови който записва и прави проверка.Има
затворническо общежитие и се охранява от служител на портала.Не може да се
влезе свободно.Има затворници,които ги изкарват на работа и ги
прибират.Общежитието е на територията на керамичната.Същите обстоятелства се установяват
и от показанията на св.М..
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателста първоинстанционният съд приел
предявения иск за неоснователен и недоказан и го отхвърлил.Изложил е,че ищецът
не е доказал правото си на собственост върху процесните имоти/сгради/,което е
предпоствка за уважаване на иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.В насрещната
искова молба било посочено,че сградите се намират в имот с идент.№ 12259.776.1 по
кад.карта и регистри на гр.Враца,а от заключението на в.л.и скицата било
видно,че тези сгради се намират в имот с идентификатор 12259.776.2.
Въззивната инстанция не споделя
крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото.По делото не е имало спор относно идентичността на имотите,за които се
претендира обезщетение- КЕРАМИЧНА ФАБРИКА,включваща сграда с разгъната
застроена площ от 1140 кв.м., на два
етажа с масивна конструкция, построена през 1977г състояща се от три отделни
блока , както следва :Блок А, състоящ се от 1. Административна сграда с
разпределение на първия етаж – дежурна с две стаи и коридор и с разпределение
на втория етаж – три канцеларии, салон и две тоалетни и 2. Столова, на два
етажа, с разпределение на първия етаж -
столова, кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж – спални помещения
и вещеви склад. БЛОК Б на два етажа, с
разпределение на първия етаж - спални
помещения и киносалон и с разпределение на втория етаж – спални помещения; и
БЛОК В, едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски
кабинет, както и 5бр. ВИШКИ, предназначени за
наблюдателници , с разгъната застроена площ на всяка една от 36 квадратни метра, едноетажни, с масивна
конструкция, построени през 1979г, както и битова сграда със столова, с
разгъната застроена площ от 307 кв.м.,
едноетажна, с масивна конструкция, построена през 1975г, състояща се от кухня,
столова, два склада, умивалня и 4 канцеларии,както не е имало спор и относно факта,че
тези имоти се ползват от ответника.Същите са се намирали в имот с идентификатор
776 в землището на гр.Враца.При изработване кад.план на гр.Враца сградите са
попаднали в имот с идентификатор 12259.776.2,обособен от имота със стар
идентификатор 776.Т.е.имотът/сградите/,за който се претендира обезщетение е
достатъчно индивидуализиран,независимо в имот с какъв идентификатор се намира.От
доказателствата по делото по категоричен начин се установява,този факт не се и
оспорва от ответника по насрещния иск,както не се оспорват и писмените
доказателства в тази насока.Според настоящата инстанция установено е по
категоричен начин,че процесните сгради са собственост на ищеца по насрещния
иск.Правото на собственост на търговското дружество,образувано по реда на
чл.17а от ЗППДОбП/ отм/ предпоставя да се установяват елементите на следния
фактически състав: да съществува право на собственост от страна на държавата по
отношение на процесното имущество, това
имущество да е предоставено за стопанисване и управление на държавното
предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество и да е
включено в баланса на новообразуваното дружество в съответствие с акта за
преобразуването т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на
включването на имуществото в капитала на новообразуваното търговско
дружество.Тези предпоставки следва да са кумулативно установени,като законът не
поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната
транслация.С установяването на
изброените факти се счита,че правото на собственост е преминало в
патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик,които предпоставки са
налице в конкретния случай.Процесните сгради са били държавна
собственост,предоставени за стопанисване и управление на държавната фирма,която
по законоустановения ред е преобразувана в търговско дружество,в капитала на
което са включени.Собствеността на търговското дружество е различна от
държавната собственост съществувала върху имуществото,включено в капитала на
търговското дружество.
Фактическият състав на чл.59 от ЗЗД изисква обогатяване на едно лице за
сметка на друго без основание и наличието на връзка между обедняването и
обогатяването,което се изразява в придобиването на имуществена облага или
спестяване на разходи.При хипотезата на чл.59 от ЗЗД обедняването е налице
когато имуществото на лицето е могло ефективно да се увеличи -
чрез основателно придобиване на нова имуществена облага,но това не е
станало,тъй като тази облага е останала в патримониума на друго лице.В процесния
случай се твърди обогатяване на ответника от ползването без правно основание
на сгради,собственост на ищеца.Ответникът
се е обогатил ,ползвайки имотите на ищеца със стойността на средния пазарен
наем от ползването им,с която сума ищецът е обеднял.
При така изяснената фактическа
обстановка предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва
да се уважи за сумата 9600 по заключението на вещото лице.В останалата му част
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното въззивната жалба се
явява основателна и като такава следва да се уважи,като първоинстанционното
решение се отмени в частта,в която предявеният иск е отхвърлен за сумата 9600
лв.,и вместо него се постанови друго,с което искът се уважи за тази сума.В
останалата му част решението е правилно и следва да се потвърди,респ.въззивната
жалба е неоснователна.Доводите и във въззивната жалба,че имотът не се ползвал
от ответника,тъй като дейността по изпълнение на наказанията се осъществявала
от ГД”ИН”настоящата инстанция намира за неоснователни с оглед доказателствата
по делото и Правилника за устройство и дейността на ДП”ФЗД”,в който са уредени
статута,дейността и правомощията на предприятието.Последното е ЮЛ със седалище
гр.София и териториални поделения в Затворите/чл.2 от Правилника/.Същото
осъществява управление на дейностите,свързани с подобряване условията за
изпълнение на наказанията/чл.3 от Правилника/.Дейността на предприятието
ответник е насочена към повишаване обхвата на трудовата заетост на лишените от
свобода.Същото осъществява дейността си чрез приходи от собствена дейност и има
пълна финансова самостоятелност/чл.4 от Правилника/.
При този изход на делото въззиваемият
следва да заплати на въззивника деловодни разноски по компенсация пред първа
инстанция в размер на 1296 лева,а пред въззивна инстанция следва да заплати
разноски в размер на 960 лева.
Водим
от горното,ВрОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението на РС Мездра от
27.08.2019г.,постановено по гр.д.№ 676/2018г.в частта,в която предявения иск с
правно основание чл.59 ал. ЗЗД е отхвърлен в размер до 9600 лв.,и вместо него в
тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, със
седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК ********* да заплати на „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Мездра, представлявано от В.Щ.- изпълнителен
директор по иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата от
9600 лева,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването
в периода от 01.10.2013 г до 16.12.2013 г. на недвижим имот,собственост на
„Стройкерамика”АД гр.Мездра, представляващ КЕРАМИЧНА ФАБРИКА,включваща сграда с
разгъната застроена площ от 1140 кв.м.,
на два етажа с масивна конструкция, построена през 1977г състояща се от три
отделни блока , както следва :Блок А, състоящ се от 1. Административна сграда с
разпределение на първия етаж – дежурна с две стаи и коридор и с разпределение
на втория етаж – три канцеларии, салон и две тоалетни и 2. Столова, на два
етажа, с разпределение на първия етаж -
столова, кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж – спални помещения
и вещеви склад. БЛОК Б на два етажа, с
разпределение на първия етаж - спални
помещения и киносалон и с разпределение на втория етаж – спални помещения; и
БЛОК В, едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски
кабинет, както и 5бр. ВИШКИ, предназначени за
наблюдателници , с разгъната застроена площ на всяка една от 36 квадратни метра, едноетажни, с масивна
конструкция, построени през 1979г, както и битова сграда със столова, с
разгъната застроена площ от 307 кв.м.,
едноетажна, с масивна конструкция, построена през 1975г, състояща се от кухня,
столова, два склада, умивалня и 4 канцеларии,ведно със законната лихва,начиная
от 26.03.2018 год. до окончателното
изплащане,който имот се намира в имот с идентификационен номер по КККР на
гр.Враца 12259.776.2,стар идент.номер - 776.
ОСЪЖДА
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, със седалище и адрес на
управление гр.София, ЕИК ********* да заплати на „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Мездра, представлявано от В.Щ.- изпълнителен
директор деловодни разноски по компенсация пред първа инстанция в размер на
1296 лева.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Фонд затворно дело“,
със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК ********* да заплати на „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Мездра, представлявано от В.Щ.- изпълнителен
директор деловодни разноски по компенсация пред въззивна инстанция в размер на
960 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните,че е изготвено.
Председател:........... Членове:1..........
2..........