Р Е Ш Е Н И Е
Номер
128, 10.02.2023
г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
ХV-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2023г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При
секретаря Д. Ф., прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдията
Йовка Бъчварова КАНД № 2051 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.К.Б., действащ чрез
представител по пълномощие – адвокат С.Ш. ***, срещу решение № 17/28.09.2022г.,
постановено по АНД № 104/2022г. на РС Малко Търново, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 1306/22.12.2021г. на Заместник-директор на ТД
Митници Бургас. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона –
отменително основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Развиват се подробни доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради съществени нарушения
на чл.57 от ЗАНН – деянието не било прецизирано по време, място и начин на
извършване, наложеното наказание не било съответно на целта на закона, а от
друга страна не явявало несъразмерно. Искането е за отмяна на решението на
районния съд.
В
срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Митница Бургас, чрез
представител по пълномощие – юрисконсулт В.Д., оспорва касационната жалба, като
се излагат съображения в подкрепа на изводите на въззивния съд за правилност на
обжалваното НП, а оттам – на обжалваното решение. Заявена е претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация не изпраща представител.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за
неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът,
след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в
14-дневния срок по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213
от АПК, приложими по силата на чл.63в
от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Обхватът
на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според
който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно.
С обжалваното решение
състав на РС Малко Търново е потвърдил НП № 1306/22.12.2021
г., издадено от Заместник-директора
на ТД Митница Бургас, с което за нарушение на чл.233, ал.1
от Закона за митниците (ЗМ) на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер на 2851.80 лева и били отнети стоките, предмет на
нарушението – 194 броя парфюми, индивидуализирани по марки и вместимост, с обща
митническа стойност 2851.80 лева. След извършване на проверка на законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, районният съд е формирал
извод за неоснователност
на разглежданата от него жалба. За да постанови този
правен резултат, решаващият състав на РС Малко Търново е изложил твърде пестеливи мотиви, които
са и вътрешно противоречиви. От една страна, съдът приел, че въззивната жалба
била подадена след срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явявала
недопустима и неподлежаща на разглеждане, а от друга страна, потвърдил НП.
Отбелязано е, че обжалваното НП не било връчено на нарушителя, за който
служителят на Български пощи установил, че бил в чужбина, която негова
констатация се потвърждавала и от справките за задгранични пътувания. Съдът е
приел, че НП е влязло в сила на 23.02.2022г. при условията на чл.232, ал.2 от
ЗМ два месеца след издаването му.
Касационната жалба, подадена от Н.К.Б.,
е основателна, макар и не по наведените в нея съображения. Решението на Районен
съд Малко Търново е постановено при
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на страните.
Съдът е приел, че
обжалваното НП е влязло в сила на 23.02.2022г., прилагайки разпоредбата на
чл.232, ал.2 от ЗМ, според която, когато нарушителят е известен, но не е открит
на адреса, посочен при връчване на АУАН, или е напуснал страната, или е посочил
адрес само в чужбина, НП не се връчва и се счита за влязло в сила два месеца
след издаването му.
Съобразно събраните по
административнонаказателната преписка писмени доказателства, въззивният съд
правилно е приложил фикцията, установена в чл.232, ал.2, изр.2 от ЗМ, и е
приел, че НП е влязло в сила на 23.02.2022г. Няма произнасяне обаче по
искането, инкорпорирано в жалбата срещу НП, подадена на 15.07.2022г., за
възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, поддържано и в допълнителна
молба, подадена на 21.09.2022г. преди съдебно заседание. В производството по
ЗАНН пред районния съд се прилагат съответно правилата на НПК, доколкото в ЗАНН
не са установени други. В ЗАНН не се съдържа изрично разписана процедура по
възстановяване на пропуснат срок, поради което съдът е следвало да процедира по
реда на чл.186 от НПК : да разгледа молбата в съдебно заседание в открито
съдебно заседание с призоваване на страните и да се произнесе по нея, съобразно
събраните доказателства, вкл. и да събере нови по своя инициатива, ако вече
събраните не са достатъчни за формиране на обоснован извод дали е основателна
или не. Прочитът на протокола от единственото проведено на 21.09.2022г. открито
съдебно заседание сочи, че съдът изобщо не се е занимал с искането за
възстановяване на пропуснат срок, дал е ход на делото, разпитал един свидетел и
обявил делото за решаване.
Произнасянето по искането
по чл.186 от НПК е от значение за допустимостта на производството пред
въззивната инстанция, поради което произнасянето следва да се извърши не от
касационната, а от въззивната инстанция. Ако въззивният съд отхвърли искането
за възстановяване на срока за обжалване, следва да остави жалбата срещу НП без
разглеждане като просрочена (жалбата е подадена на 15.07.2022г. в РС
Свиленград) и да прекрати производството по делото. Ако намери искането за
основателно и възстанови срока за обжалване, следва да продължи разглеждането
ù по същество, като отстрани обаче друго съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до неправилно конституиране на страните в
първоинстанционното производство. Съгласно приложимата към
момента на образуване на делото пред РС Малко Търново и към момента на
постановяване и обявяване на решението разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН (изм.,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл.55, ал.2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4, както
и допуснатите от съда свидетели. Анализът
на посочената разпоредба сочи, че като ответник по делото
се конституира и призовава учреждението или организацията, издала електронен
фиш по чл.58д,
т.4 от ЗАНН, когато законът предвижда
възможност за санкциониране с този вид акт, докато във
всички останали случаи, при които се обжалват актовете по чл.58д,
т.1 – т.3 от
ЗАНН, в т.ч. и НП,
като страна в производството се конституира и призовава
наказващият орган. Съдебното
производство пред РС Малко Търново
е проведено с участието на Митница Бургас,
като учреждение, чийто орган е издал наказателното постановление, който би бил надлежна въззиваема страна преди
изменението на чл.61, ал.1 от ЗАНН от 23.12.2022г. Въззивният
съд е следвало служебно да конституира и да
призове като надлежен ответник по делото
Заместник-директора на Териториална дирекция Митница Бургас като орган, издал
оспореното по делото НП.
С оглед дотук изложеното
касационната инстанция приема, че при постановяване на
съдебното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348,
ал.1, т.2 вр. ал.3,
т.1 от НПК, което е отстранимо и което
е основание за отмяна на
атакуваното решение на основание чл.222, ал.2 от АПК
и за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Малко Търново, който да продължи
разглеждане на делото, при съобразяване с дадените в настоящото решение
указания.
Съдът указва, че при новото
разглеждане на делото въззивният съдът следва да се произнесе по реда на
чл.226, ал.3 от АПК по исканията за разноски, вкл. и тези направени пред
касационната инстанция, съобразно крайния изход на делото.
Ръководен от гореизложените
съображения, Административен съд Бургас,
ХV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 17/28.09.2022 г., постановено по АНД № 104/2022 г. на РС Малко Търново.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Малко Търново при съобразяване с указанията, дадени
в мотивите към решението.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
Ч Л Е Н О В Е : 1/
2/