№ 329
гр. Русе, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Мария Велкова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500442 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Българска агенция по безопасност на
храните- гр.София против решение № 206/24.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 4590/2022 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от М.
П. М. иск с правно основание чл.226 от КТ- за заплащане на обезщетение в
размер на 1788.08 лв. Твърди се, че решението е неправилно като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се
отхвърли. Иска и присъждане на направените разноски за производството.
Ответницата по жалбата М. П. М. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно по съображенията,
изложени в отговора. Претендира направените разноски за производството.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения в чл.259, ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен
1
контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за
вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Посочената разпоредба е предназначена да гарантира възмездяването на
вредите, които работникът или служителят търпи от ненадлежното
упражняване на удостоверителната функция на работодателя.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните
н нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя като КТ и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
изрично уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата
книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни
да извършват вписването. При прекратяване на трудовото правоотношение за
работодателят възниква задължението, регламентирано в чл. 350 от Кодекса
на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж да
впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на
работника или служителя. Изпълнението на това задължение следва да е
"незабавно", т. е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Във всички случаи на неизпълнение от страна на работодателя на
посочените в цитираната норма задължения за вписване на данните, свързани
с прекратяване на трудовото правоотношение и за незабавно предаване на
трудовата книжка, която е надлежно и своевременно оформена, е налице
незаконно задържане на трудовата книжка и на основание чл.226, ал.2 от КТ
същият дължи обезщетение за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или
служителя.
2
Съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в
решение № 606 от 27.10.2009 г. по гр. д. № 908/2009 г.; решение № 519 от
9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010 г. в хипотезата на чл.226, ал.2 от КТ
непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя
препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно -
да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от
незаконното задържане вреди. Размерът на обезщетението е нормативно
установен- чл.226, ал.3 от КТ.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай е
налице основание за ангажиране на отговорността на работодателя за
заплащане на обезщетението по чл.226, ал.2 от КТ.
Установено е, че страните са били в трудово правоотношение,
прекратено със заповед № ОТОС25/02.06.2022 г., считано от 03.06.2022 г.
Безспорно е установено, че при прекратяването на трудовото правоотношение
на М. П. М. е връчен само препис от заповедта, а трудовата й книжка не е
предадена. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за получаване на
трудовата книжка М. е надлежно уведомена с писмо- изх.№ 650/29.06.2022 г.,
получено от нея на 06.07.2022 г. като с оглед изразеното от нея съгласие
трудовата книжка е изпратена чрез Български пощи и получена от нея на
13.07.2022 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни
твърденията на жалбоподателя, че е предприел действия за предаване на
трудовата й книжка на 08.06.2022 г. Тези твърдения не са подкрепени с
доказателства по делото. На посочената дата работодателят е изпратил покана
до служителя за явяване по месторабота на 10.06.2022 г., но не за да получи
трудовата си книжка, а за да се извърши приемо-предаване на документи, с
които лицето е работило до прекратяване на трудовото правоотношение.
Жалбоподателя е изложил доводи, че в разменените между страните
съобщения на 09.06.2022 г. посредством социалните мрежи, изрично е
уведомил служителката, че може да получи трудовата си книжка на
следващия ден. Правилно районният съд е приел, че този начин на
комуникация не е предвиден в Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
и законосъобразно е обосновал извод, че работодателят не се е освободил от
забавата си при изпълнение на задължението, регламентирано в чл.350 от
3
КТV
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице задържане на
трудовата книжка на ищцата за периода 08.06.22 г.- 05.07.22 г. в установения
с експертизата размер.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото като правилно следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Разноските по делото са в тежест на жалбоподателя.
В полза на ответницата по жалбата не следва да се присъждат разноски,
тъй като такива не са направени. По делото същата е представлявана от
адвокат безплатно, поради което на процесуалния й представител следва да се
присъди възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 400 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №206/24.02.2023 г., постановено по гр.д.
№4590/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопастност на храните- гр.София, ЕИ
********* да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. В. Р. от АК-Русе
възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4