о п р е д е л е н и е
№ 1810/30.12.2019г.
гр. Пазарджик
Административен съд Пазарджик, ІV-ти състав, в закрито
заседание, на тридесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Васко Нанев
административно дело № 1476, по описа на съда за 2019 г., намери за установено
следното:
Делото е образувано по жалба на С.П.Ч. *** против Решение № 76-МИ/23.12.2019
г. на ОИК Стрелча.
С обжалваното решение, взето на основание чл.87, ал.1,
т.1 във вр. с чл. 30 от Изборния кодекс, чл.463 от същия кодекс, във р. с
чл.42, ал.1, т.5 и ал.5 от ЗМСМА, ОИК- Стрелча е прекратила предсрочно
пълномощията на С.П.Ч., обявен за избран за кмет на Община Стрелча.
В жалбата е направено особено искане, с което се иска
спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалваното
решение.
Съгласно чл.42, ал.5 от ЗМСМА, решенията по ал.3 от
същия закон могат да се обжалват по реда
на чл.459 от ИК. Съгласно чл.459, ал.4 от ИК жалбата не спира
изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. Видно от разпоредбата
на чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 съдът може да спре
предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда.
Съдът намира, че тъй като се иска спиране на допуснатото
предварително изпълнение, то искането е направено по смисъла на чл. 166, ал. 4
от АПК.
Жалбоподателят сочи, че от предварителното изпълнение
ще настъпят вреди не само в личната му сфера, но ще бъде засегнат и обществения
интерес, тъй като ще е налице подмяна на вота на избирателя. Като пряка вреда за жалбоподателя се сочи, че
докато тече съдебното производство няма да получава дължимото му се в
възнаграждение. Съдът намира, че в искането за спиране на принудителното
изпълнение не се сочат доказателства, както и не са налице фактически твърдения,
освен вероятността оспорващият да не получава трудово възнаграждение, че
предварителното изпълнение на оспорвания административен акт може да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, извън разпореденото в заповедта.Евентуалната
липса на трудово възнаграждение за
жалбоподателя, не би могла да доведе до накърняване на личния интерес на
жалбоподателя, в степен и размер, които да бъдат противопоставими на
обществения интерес, който брани закона с допускане на предварително изпълнение
на оспорения по реда на чл.459 от ИК акт на изборната администрация.
Твърдението за вреди от предварително изпълнение, които биха се изразили в
засягане на обществения интерес е неотносимо към особеното искане, тъй като
разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК изисква опасността от нанасяне на
труднопоправима вреда да е възможна за жалбоподателя, а не за самоуправляващата
се общност.
С оглед изложеното, искането за спиране на
принудителното изпълнение на заповедта следва да бъдат отхвърлено, като
неоснователно.
Воден от горното, съдът
о п р е д е л и:
ОТХВЪРЛЯ искането на С.П.Ч.,*** спиране на допуснатото
в разпоредбата на чл. 459, ал.4 от ИК предварителното изпълнение на Решение №
76-МИ/23.12.2019 г. на ОИК Стрелча.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 7-дневен срок
пред Върховния административен съд на Република България.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия: /П/