№ 2117
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201766 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, против
наказателно постановление № 22-4332-024586/01.12.2022 г., издадено от Началник Сектор в
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., а за
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв., на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
В жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено в цялост
като незаконосъобразно, без да се посочват конкретни основания, освен, че отношението
спрямо жалбоподателя било недопустимо.
За проведеното на 18.04.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят Д. се явява лично и в дадения ход по същество прави искане атакуваното
НП да бъде отменено. Акцентира на обстоятелството, че при съставянето на АУАН
полицейските служители имали арогантно отношение спрямо него, и посочва като нарушени
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, чл. 42, ал. 1, т. 8 ЗАНН и чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Не отрича,
че е бил без поставен обезопасителен колан.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
1
На 04.11.2022 г. около 08:28 ч. жалбоподателят В. Д. управлявал товарен автомобил
„***“, ДК № *** по път Е 871, с посока на движение от гр. София към гр. П.. По време на
движението бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.
На КПП В. автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка от свидетеля А.
С. и колегата му К. Б. - младши автоконтрольори при ОПП СДВР, които възприели
обстоятелството, че Д. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто
бил оборудван. Освен това в хода на проверката жалбоподателят не представил контролния
талон към СУМПС, за които нарушения мл. автоконтрольор К. Б. му съставил АУАН №
642267/04.11.2022 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по извършването
им. Като нарушени законови разпоредби цитирал чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП. АУАН бил подписан от свид. А. С., който пряко възприел обстоятелствата по
извършване и констатиране на нарушенията, и от жалбоподателя. В АУАН било отбелязано,
че Д. има възражения. По време на проверката Д. влязъл във вербални пререкания с
полицейските служители, по повод на които свид. С. го предупредил, че ако не изпълнява
дадените му разпореждания, може да бъде задържан. Последното станало повод
жалбоподателят да депозира срещу свид. С. жалба до министъра на вътрешните работи.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на всяко от извършените нарушения и дадена им аналогична правна
квалификация съобразно разпоредбите чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил на Д. глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 10
/десет/ лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП - за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля А. С., и писмени - справка-картон на водач;
заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав прецени показанията на разпитания свидетел като добросъвестно
депозирани, логични и обективни. Свидетелят категорично декларира, че е възприел
жалбоподателя да управлява процесния тежкотоварен автомобил без поставен
обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван, и че при поискване в хода на полицейската
проверка не представил контролен талон към СУМПС или заместващ го документ. При това
съдът прие времето, мястото и обстоятелствата по извършване на описаните нарушения за
безспорно установени. Доколкото в показанията на свидетеля не се констатираха вътрешни
противоречия или непълноти, които да подлагат на съмнение обективността и
достоверността им, съдът не възприе релевираните от жалбоподателя възражения, като
фактът на подадената до министъра на вътрешните работи жалба се явява неотносим към
предмета на настоящето производство.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на процесния АУАН,
респективно компетентността на административнонаказващия орган по издаване на
наказателното постановление, следват съобразно заеманите длъжностни качества и
правомощията, предоставени им във връзка с тях съгласно заповед № 8121к-
13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни
органи и отговарят на всички формални изисквания за законосъобразност, регламентирани в
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН - съдържат описание на времето и мястото
на извършване на нарушенията и обстоятелствата по осъществяването им. Сочените от
жалбоподателя нарушения на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, чл. 42, ал. 1, т. 8 ЗАНН и
2
чл. 52, ал. 4 ЗАНН не се констатират. По отношение разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН
съдебната практика е константна, че за законосъобразността на съставения АУАН е
достатъчно да е съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал при
извършване или установяване на нарушението. Относно оплакването по чл. 42, ал. 1, т. 8
ЗАНН, видно от съставения АУАН, е отбелязано, че лицето е имало възражения при
съставянето му, които обаче не са цитирани конкретно. Последното обаче, дори да се
приеме, че представлява нарушение, доколкото релевираните на място от жалбоподателя
възражения не са били вписани, също не е от категорията на съществените процесуални
нарушения, с оглед възможността за депозиране на допълнителни писмени възражения в 7-
дневен срок от подписването на АУАН. Респективно не би могло да се приеме, че
наказващият орган е допуснал нарушение по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото по
административнонаказателната преписка не са налице възражения, по които да е следвало
да се произнесе.
С горното на съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални
основания за отмяна на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно и по
двата пункта.
Въз основа събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност се
установи, че на посочените в АУАН и НП време и място - на 04.11.2022 г. около 08:28 ч., на
път Е 871, КПП В., управлявайки товарен автомобил „***“ с ДК № ***, с посока от гр.
София към гр. П., жалбоподателят Д. е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто
последният бил оборудван. С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП е изпълнена. От субективна страна е действал при форма на вината пряк умисъл,
доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението,
регламентирано от съответното правило на ЗДвП, въпреки което не е съобразил
поведението си с него, без да е била налице някоя от хипотезите на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП.
Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наложената глоба в
предвидения съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП абсолютен размер от 50 /петдесет/
лв., при което наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.
По отношение пункт втори от наказателното постановление се констатира, че при
извършената от полицейските служители проверка Д. не е представил контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС, изводимо от което е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. От субективна страна при
извършването му е действал при непредпазлива форма на вина - небрежност, доколкото при
управлението на автомобила е следвало да положи необходимата грижа да носи в себе си
изискуемите от контролните органи документи, сред които контролен талон към СУМПС,
което задължение в случая не е изпълнил.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП предвижда за извършеното
нарушение глоба в абсолютен размер от 10 /десет/ лв., в който е глобата, наложена на
жалбоподателя.
Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и преквалифициране на случая
в маловажен не се констатират по отношение на което и да било от нарушенията, с оглед
нормата на чл. 189з ЗДвП.
Водим от изложеното, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано и по двата пункта, постановено
при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила.
Основания за отмяната или изменението му не се констатират, при което следва да бъде
3
потвърдено, а жалбата против него - оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-024586/02.12.2022 г.,
издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР против В. Б. Д., ЕГН
********** за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП, за които са му наложени административни наказания, както следва: глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП - за нарушението
по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 10 /десет/ лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
2 ЗДвП - за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4