№ 160
гр. Свиленград, 12.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Частно
наказателно дело № 20225620200478 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 5 от НПК.
Настоящото производство пред Районен съд – Свиленград е образувано
по Жалба на адвокат Антон Георгиев (с Пълномощно, приложено в кориците
на Досъдебно производство (ДП) № 37/2022 година по описа на РУ –
Свиленград - стр. 18, I том, преобразувано от Бързо такова с Постановление
от дата 10.02.2022 година) – процесуален представител на СТ. М. АНГ. с ЕГН
********** от град **************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат Антон Георгиев,
срещу Постановление на Милена Славова – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград от дата
25.07.2022 година по ДП № 37/2022 година по описа на РУ – Свиленград,
представляващо прокурорска преписка с вх.№ 501/2022 година по описа
на Районна прокуратура – Хасково, в частта, с която е прекратено наказателно
производство.
В Жалбата се сочи, че Постановлението в обжалваната част е
незаконосъобразно – пострадалото лице А. не било уведомено за правата си,
не му били предявени материалите от ДП въпреки наличието на искане в тази
насока и на обвиняемия следвало да бъде назначен служебен защитник, а не
да има договорен такъв, тъй като поради психически недостатъци не можел
валидно да упълномощи адвокат, като се излагат подборни съображения в
тези насоки. Иска се същото да бъде отменено и делото върнато със
1
задължителни указания относно прилагането на закона. Не се представят
доказателства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
ДП е започнало като Бързо такова на основание чл. 356, ал. 2 от НПК с
разпит на свидетел, за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, извършено от
MS.
По ДП са извършени множество процесуално-следствени действия –
назначени са и са изготвени Комплексни психолого - психиатрични
експертизи, извършен е оглед на веществено доказателство и е изготвен
Фотоалбум, разпитани са множество свидетели, приети са много документи,
ведно с превод на български език и т.н. По ДП е привлечено в процесуалното
качеството на обвиняем лицето MS за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр.ал. 1
от НК за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
От наличните по делото доказателства се установи, че обвиняемият е от
турски произход и живее с приятелка в град Свиленград, област Хасково. Той
често злоупотребява с алкохол и често посещава игрални зали и казина в
Свиленград, като започва да буйства и да прави проблеми особено когато
губи пари, заради което в някои от казината не бил допускан да влиза.
На 03.02.2022 година Самиркас е поканен да отиде и играе в казино
„Ефбет” в близост до автогарата на Свиленград, като му е предложен бонус
от 150 лв. Той решава да отиде и заедно с приятелката си, около 16.00 часа
влизат в посоченото казино. В същия ден на работа е свидетелят С.А. - охрана
в обекта. Първоначално няма проблеми, но след 17.00 часа обвиняемият
започва да клати машината, на която играе, а в последствие започва силно да
я бута и блъска, при което А. му прави забележка, но обвиняемият става от
стола и започва да буйства, да ръкомаха с ръце и да говори силно на турски
език. На място са повикани за съдействие служители на частна охранителна
фирма, които са помолени да изведат от обекта обвиняемия. Когато обаче се
приближават към последния, той започва да вика още по-силно и тръгва към
А. да му налита на бой. Обвиняемият е видимо много ядосан и агресивен.
Взема първоначално един пепелник и го чупи в земята, а след него и една
стъклена чаша, с която наръгва А. в корема. Въпреки намесата на
2
служителите от частната охранителна фирма, последните не могат да удържат
S и последният непрекъснато посяга да удря А., при което двамата се
сборичкват в резултат, на което А. получава порезна рана в областта на
корема и в областта на ръката, както и хематоми в областта на главата и
тялото. През цялото време S буйства, вика, крещи, отправя закани, псувни и
пр., като отправя и закана за убийство по отношение на пристигналия в залата
управител Христо Георгиев Шидеров.
В хода на разследването е назначена Комплексна психолого -
психиатрична експертиза, от Заключението на която става ясно, че
освидетелстваното лице MS, страда от психично заболяване Шизофрения;
параноидно-халюцинаторен синдром, датираща от 2007 година, вредна
употреба на алкохол. Състоянието му е продължително във времето. Към
момента не се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.
He е възможно MS да дава достоверни показания и обяснения и същите не
могат да бъдат използвани като доказателствено средство в досъдебното и
съдебно производство. MS не е в състояние да разбира свойството и
значението на извършените от него деяния на 03.02.2022 година и спрямо
него не могат да се извършат действия по разследването.
На 20.07.2022 година е изготвено Заключително мнение от Разследващ
полицай при РУ - Свиленград и делото е изпратено в Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение - Свиленград с мнение воденото
наказателно производство да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1 от
НПК.
С обжалваното Постановление образуваното наказателно производство е
прекратено.
Препис от Постановлението е изпратен на С.А. на съдебния му адрес,
посочен в Молба от 31.05.2022 година и е надлежно получен от адвокат
Антон Георгиев на дата 28.07.2022 година.
На 03.08.2022 година в Регистратурата на Районен съд – Свиленград под
вх.рег.№ 6985 е входирана Жалба, подадена от адвокат Антон Георгиев срещу
процесното Постановление за прекратяване на наказателно производство.
С Писмо № 501/2022г. от 05.08.2022 година ДП № 37/2022 година по
описа на РУ - Свиленград, ведно с копие на Разписка за връчване на СТ. М.
АНГ. са изпратени в Районен съд – Свиленград.
3
Образувано е настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежно легитимирано за
това действие лице – надлежно упълномощен представител на пострадалото
от престъплението по чл. 325 от НК физическо лице, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
престъпление) и родово (по аргумент на чл. 35 от НПК) компетентния
Районен съд.
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
правилно, поради следните съображения:
На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 5 от НПК, подлежи правилността
(обосноваността и законосъобразността) на извода на Прокурора. Съгласно
разпоредбата на чл. 14,
ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на наказателното
производство, Съдът, Прокурорът и Разследващите органи вземат своите
решения по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Прокурорът упражнява законовите си правомощия, дадени му с
разпоредбата на чл. 243, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като изгражда изводите си въз
основа на цялостен анализ на материалите по ДП. Съгласно нормата чл. 242,
ал. 1 от НПК, след като получи делото Прокурорът прекратява, спира
наказателното производство, внася Предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание или
Предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение
с Обвинителен акт, ако са налице основанията за това. Преди да прекрати
наказателното производство, Прокурорът е длъжен да извърши проверка дали
са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина
и с оглед на тяхната преценка да провери дали извършеното деяние
съставлява престъпление и от кое лице е извършено престъплението.
Съдебният контрол върху Прокурорското постановление, както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение, е въведен от закона по отношение
4
на неговата процесуална и материална законосъобразност, като Съдът не
може да действа като орган на разследването. И това е така, тъй като в
процесуалния закон изрично са определени разследващите органи, които
могат да събират доказателства на ДП. Съдът не е надлежен разследващ орган
в това производство. Затова, при съдебния контрол върху Постановлението на
Прокурора за прекратяване на наказателното производство, могат да бъдат
съобразявани само тези доказателствени материали, които са били събрани до
завършване на разследването. Отделно от това, следва да се има предвид, че
съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България, в изключително
правомощие на Прокуратурата е дали да започне наказателно преследване,
срещу кое лице и за какво престъпление.
В контекста на горното настоящият Съдебен състав, след като прецени в
цялост събрания доказателствен материал намери, че обвиняемият не следва
да носи наказателна отговорност, тъй като към момента на извършване на
деянието е бил невменяем и по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК
наказателнонеотговорен, т.е. не може да бъде годен субект на престъпление.
Дефиницията за невменяемост се съдържа в нормата на чл. 33, ал. 1 НК.
Съгласно нея не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на
невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Видно от приетата Комплексна експертиза състоянието на невменяемост при
обвиняемия е налично към датата на деянието. В състояние на невменяемост
S не е бил способен да формира вина, поради което този признак от
субективната страна на престъпното деяние по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 9, ал. 1 от НК не е бил налице. Деянието не е извършено
виновно, поради което не съставлява престъпление по смисъла на чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК. Т.е. състоянието на невменяемост на дееца към датата на
деянието е въведено от законодателя като основание за прекратяване на вече
образувано наказателно производство, както е в настоящия случай, с
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК.
Съдът не споделя твърданието на повереника на пострадалото лице –
адвокат Георгиев, че доверителят му не бил уведомен за правата си на фазата
на ДП, тъй като видно от Протоколите за разпит от дата 07.02.2022 година и
5
от дата 03.02.2022 година, ведно с Декларацията по чл. 18, ал. 7 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и
Протокола за уведомяване на пострадал от престъпление съгласно чл. 6, ал. 1
от посочения закон, твърдението явно не отговаря на действителността.
Съдът не споделя и твърдението на адвокат Георгиев, че не били
предявени материалите от ДП на доверителя му и на него в качеството на
процесуален представител – в Протоколите за разпит от дата 07.02.2022
година и от дата 03.02.2022 година, А. изрично и категорично заявява, че не
желае да му бъдат предявени материалите от разследването. Действително е
налична Молба от дата 31.05.2022 година, в което е инкорпорирано заявление
за „уведомяване за хода на ДП” на посочен съдебен адрес. Под „уведомяване
за хода на ДП” се разбира уведомяване за всяко едно действие по ДП –
спиране, прекратяване на ДП, изготвяне на документи за внасяне на ДП в
Съда и т.н., но не се разбират действия от типа предявяване на материалите
по ДП, уведомяване на назначена експертиза и на разпит на свидетел и т.н.
Ето защо Съдът счита, че пострадалият е надлежно уведомен за извършеното
по хода на ДП действие, а именно: прекратяването на наказателното
производство, на съдебния адрес, посочен в цитираната Молба. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи и следното: адвокат Георгиев
твърди, че са нарушени правата на доверителя му, защото не се бил запознал
с материалите от ДП, а в същото време е налице от негова и на доверителя му
страна процесуална пасивност за запознаване с материалите. Какво се има
предвид: Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
връчено на съдебния адрес на дата 28.07.2022 година и до датата на
постановяване на настоящото Определение никое от посочените две лица не е
проявило желание и интерес да се запознае с делото, а такава възможност е
имало още когато ДП е било в Прокуратурата, такава възможност е налице и
когато делото е в Съда. Но желание няма!
Съдът счита, че не е налице незаконосъобразност на обжалваното
Постановление, свързана с факта на упълномощаване на адвокат Караджонова
от страна на обвиняемия, тъй като последният не е недееспособен и не е
поставен под запрещение със съответния Съдебен акт, поради което в
гражданско-правно отношение може да сключва каквито сделки желае,
включително и да упълномощава адвокат, които да го защитава. Ето защо
изложеното в Жалбата в тази насока не кореспондира с обективната
6
действителност.
Предвид изложеното, Съдът намира, че Постановлението на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград в процесната
част е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК,
Съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано Постановление на
Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград от дата 25.07.2022 година, в частта, с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП № 37/2022 година по описа на РУ - Свиленград.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Хасково по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК в седемдневен срок от съобщаването
му на пострадалото лице и на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград.
Съдебните книжа, касаещи пострадалото лице да се изпратят на
съдебния му адрес, посочен в Жалбата.
След влизане в сила на настоящото Определение – заверен препис от
него, ведно с ДП, да се изпрати на Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение - – Свиленград.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7