№ 7
гр. Перник, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720101053 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 5326/13.03.2023г. предявена
от „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК *****3012360, против Община Перник, с код по
БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 163.63 лева, представляваща стойността на доставена
и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 44, находящ се в
гр. *****, от които главница в размер на 139.59 лева за периода от 01.05.2021 г. до
31.08.2021 г. вкл, и 24.04 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до
02.*****.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 366/2023 г. на РС Перник –
02.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата. Ищецът твърди, че между страните
съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от
държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка
не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда –
етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка
на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.
Посочва се, че за процесното общинско жилище e издадена настанителна заповед, по
силата на която в жилището е настанено лицето Р. С. В., заедно със семейството си и
съгласно тази заповед лицето обитавало имота в част от процесния период – а именно
от 15.07.2021 г. до 31.08.2021 г. В останалата част от процесния период – от 01.05.2021
г. до 15.07.2021 г. жилището не било обитавано, поради което не била потребявяна и
топлинна енергия. Излага доводи, че през процесния период ответникът не е бил
уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били
плащани от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и фактури.
Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за
наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл.
*****, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество. Твърди се нарушение и на 20 от ОУ на
дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и
отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват
измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как
се начислени процесните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
охвърлени, изцяло евентуално частично.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение № *****06/04.04.2023 г. съдът на основание чл. 219 от ГПК е
конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника лицето Р. С.
В., като е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от
Община Перник срещу Р. С. В., с ЕГН: **********.
С молба вх. № 16450/04.08.2023 г., обратният иск е оттеглен поради извършено
плащане от страна на лицето Р. С. В., поради което и с определение № 2688/21.08.2023
г. производството по обратния иск е прекратено като е отменено и конституирането на
Р. С. В..
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юрк.
Софрониева заявява, че поддържа предявените искови претенции и моли да бъдат
уважени.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител юрк. Л.
заявява, че не оспорва размера, а оспорва основанието за периода от 01.05.2021г. до
15.07.2021 г., тъй като не е имало настанен наемател. За останалия период не оспорва,
тъй като видно от представените от община Перник доказателства наемателя е платил
сумите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от
ГПК и чл. 235 от ГПК намери следното:
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на което е образувано ЧГД № 366/2023 г. по
2
описа на ПРС, а заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която община Перник е осъдена да заплати на
"Топлофикация - Перник" АД посочените в заявлението суми, ведно със законната
лихва. Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал
възражение, поради което и на заявителя са дадени указания за предявяване на
установителен иск за установяване на вземанията по заповедта, който е предявен в
срок.
По делото са представени общи условя за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация - Перник" ЕАД на потребители в гр. Перник,
утвърдени с Решение № 0У-0*****/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
„Съперник” от 2008 г.
Няма спор межзу страните, а и от представения към отговора на исковата молба
акт № 13658 / 10.02.2020 г. за частна общинска собственост се установява, че
процесното жилище, представляващо апартамент № 44, находящ се в гр. Перник, ул.
„****, бл. *****, вх. А е собственост на община Перник.
От приложеното извлечение от сметка е видно, че за топлоснабдения имот е
открита партида в ищцовото дружество с абонатен № 0140*****0044, с титуляр Иван
Кирилов Мечкунов.
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в
производството, по които ищецът цели да установи, че ответникът в качеството му на
потребител му дължи парични суми за доставена топлинна енергия по издадени
фактури, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по
същество и основателни с оглед изразената от ответника в открито съдебно заседание
липса на оспорване размера на предявените претенции.
При разглеждане на такива искове съгласно правилата за разпределяне на
доказаетлствената тежест, уредени в чл. 154 от ГПК за уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в
официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в
чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба
на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла
на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна
енергия" по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
3
нужди от "Топлофикация - Перник" ЕАД, за които са спазени разпоредбата на чл. 150
от Закона за енергетиката и имат обвързваща сила за страните по правоотношението
свързано с доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
"продавача на топлинна енергия" – "Топлофикация - Перник" АД и "купувача на
топлинна енергия" – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е
смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В настоящия случай безспорно е установено, че ищецът е собственик на
процесното топлоснабдено жилище, поради което през процесния период, той има
качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и
съответно дължи заплащане на доставената такава.
Ирелевантно е обстоятелството, че партидата, разкрита при ищеца за имота, е с
титуляр трето за делото лице. По силата на цитираните по-горе правни норми
задължението за заплащане на топлинната енергия е на собственика, респективно
титуляра на вещно право на ползване. Трето лице, различно от собственик/ползвателя
на имота, може да отговаря за задължението, ако то ползва топлоснабдения имот на
договорно основание и е сключило договор с топлопреносното дружество за доставка
на топлинна енергия за битови нужди. /В този смисъл т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. т. д.
№ 2/2017 г. на ВКС/. При доказателствена тежест на ответника той не е установил
наличието на горните обстоятелства. Те не следват и от факта, че партидата за
топлоснабдения имот, разкрита при ищеца е на трето за делото лице.
Предвид изложеното, ответникът е задължен за заплащане на доставената
топлинна енергия в процесния имот през процесния период. Предвид изложеното и
липсата на спор по отношение размера, то главният иск е основателен и следва да се
уважи в пълния му предявен размер от 139.59 лева за периода от 01.05.2021 г. до
31.08.2021 г. вкл., така както е предявен, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да
я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесет-дневен срок.
4
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника
настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума се дължи
обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до 02.*****.2022 г. в общ размер на
24,04 лв.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените в заповедното и в исковото производство разноски, а именно
в размер на 200.00 лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата за реалното им реализиране.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Община Перник с
ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от
С.В. дължи на „Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *****3012360, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от
Ч.К.С. – изпълнителен директор, по обективно, кумулативно съединени установителни
искове, с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от общо 163.63 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 44,
находящ се в гр. *****, от които главница в размер на 139.59 лева за периода от
01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. вкл, и 24.04 лева – обезщетение за забава за периода от
08.07.2021 г. до 02.*****.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 01.02.2023 г. до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 366/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Перник, ЕИК *********,
да заплати на Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *****3012360, сумата от общо
200.00 лв., представляваща сторени по делото разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5