№ 2118
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203770 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0432-000665 от
27.05.2022г., издадено от А. Р. С., на длъжност *** Първо РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на П. П. Б., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за
нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като се предлага същото да бъде отменено. В
допълнителни мотиви, процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат Т. посочва, че не е спазен седемдневния срок по смисъла на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, в който нарушителят може да направи писмени възражения по
акта, както и четиринадесетдневния срок по чл.43, ал.5 от ЗАНН, в които
същият може да отправи предложение до наказващия орган за сключване на
споразумение за приключване на административнонаказателното
производство. Адвокат Т. поддържа жалбата пред съда на изложените
основания, като добавя, че не е безусловно доказано, че жалбоподателя е
използвала мобилен телефон, като същата е използвала дистанционно
1
управление с формата на дисплей и цифри. Отново предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответната страна – *** Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдивне изпраща
представител, в молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на
защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено, а също и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност -
присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно
предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.06.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез *** Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив на
10.06.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.05.2022г., около 17:43 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Никола
Вапцаров“ до № 46, свидетелят Д. Р. С., в качеството му на *** Първо РУ
2
при ОД МВР – гр.Пловдив извършил проверка на движещо се на същото
място лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег.№ „***“, за който
забелязал, че водачът на същия, по време на движение, използвал мобилен
телефон, като разговарял по него, без да използва устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. При това свидетелят С.
установил, че гореописаният автомобил бил управляван от жалбоподателя П.
П. Б..
С оглед на горното, на място свидетелят С. съставил АУАН с бланков
№ 614284 от 19.05.2022г. срещу П. П. Б. за нарушение на нарушение на
чл.104А от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписала без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Р. С.. Последният помни конкретния
случай, като описва констатираното от него, включително – че водача
разговаряла по мобилния си телефон. Съдът намира показанията на свидетеля
*** за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
3
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което П. П. Б., ЕГН:********** виновно е
нарушила разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата – за
това, че на19.05.2022г., около 17:43 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Никола
Вапцаров“ до № 46, е управлявала МПС – лек автомобил марка „Тойота
Авенсис“ с рег.№ „***“, като е използвала мобилен телефон по време на
управление на моторното превозното средство, без наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете и.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е
спазен седемдневния срок по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН, в който
нарушителят може да направи писмени възражения по акта, както и
четиринадесетдневния срок по чл.43, ал.5 от ЗАНН, в които същият може да
отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административнонаказателното производство.
В случая седемдневния срок по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН е
спазен, доколкото АУАН с бланков № 614284 е съставен на 19.05.2022г.,
съответно, последният ден, в който нарушителят би могъл да направи
писмени възражения по акта е 26.05.2022г., а наказателното постановление е
издадено на 27.05.2022г., или след изтичане на същия срок.
Що се отнася до срока по чл.43, ал.5 от ЗАНН то на първо място следва
да се съобрази, че съществените процесуални нарушения, мотивиращи
отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно, могат да
бъдат само действително допуснати нарушения, а не такива, които биха били
допуснати при определени обстоятелства, които обаче на са настъпили в
обективната действителност. Така ако по делото бе констатирано, че
4
жалбоподателят е отправила предложение до наказващия орган за сключване
на споразумение преди изтичане срокът по чл.43, ал.5 от ЗАНН, но към този
момент наказателното постановление вече е било издадено, то подлежеше на
обсъждане въпроса дали е допуснато процесуално нарушение и ако да – дали
същото е съществено. В случая обаче не се констатира жалбоподателят Б. да е
отправяла предложение до наказващия орган за сключване на споразумение,
като следва да се посочи, че срокът по чл.43, ал.5 от ЗАНН е изтекъл на
02.06.2022г. – или преди тя да получи препис от наказателното
постановление (на 08.06.2022г.), поради което и очевидно издаването на
наказателното постановление не е препятствало нейната активност по реда на
по чл.43, ал.5 от ЗАНН. Ето защо в случая аргументът на жалбоподателя не
касае допуснато процесуално нарушение, а такова, което евентуално щеше да
бъде допуснато, ако тя бе осъществила едно действие, което не е
осъществила.
Съдът също така намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя в смисъл, че жалбоподателят не е използвала мобилен
телефон, а дистанционно управление с формата на дисплей и цифри. Същото
възражение е изцяло недоказано, като доказателства в горния смисъл не се
сочат от жалбоподателя и не се установяват по делото. Последното твърдение
също така противоречи и на събраната по делото доказателствена съвкупност,
доколкото свидетелят С. е категоричен, че жалбоподателят е разговаряла по
мобилния телефон.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай. Именно предвид формалния характер на
нарушението, не подлежи и изобщо не е възможно да бъде коментирано
твърдението на жалбоподателя за липсата на вредни последици.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното на
5
основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата наказание с
тежестта на нарушението на чл.104А от Закона за движението по пътищата,
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от
Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0432-000665 от
27.05.2022г., издадено от А. Р. С., на длъжност *** Първо РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на П. П. Б., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за
нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6