Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА,
15.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесети ноември,
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:Рената
Г. Мишонова-Хальова
при секретаря М.К. и с участието на
прокурор Н. Л., като разгледа докладваното от съдия Мишонова-Хальова
гр.дело №601 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В.Д.П. *** е предявил против Прокуратурата
на РБългария
иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него вреди за: 47 500 лв. неимуществени и 2050
лв. имуществени вреди, включващи
850 лв. изплатени адв. хонорари и 1200 лв. пътни
разходи за посещение на съдебните заседания, следствие незаконно обвинение за
извършено от него престъпление по чл.211 ал.1, предл.1,
вр. с чл.210, ал.1, т.2 и 5, вр.
с чл.209 ал.1 от НК, за което по образувано НОХД№ 813/2005 год. по описа на РС
Враца с влязла в законна сила на 25.10.2014 год. присъда е признат за невинен и
е оправдан.
В
исковата молба се навеждат доводи, че от повдигане на обвинение срещу него за
измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и предаването му на съд на 20.06.2005 год. до
влизане в сила на оправдателната му присъда на 25.10.2014 год., били проведени
повече от 50 съдебни заседания като 10 от тях пред въззивната
инстанция. Ищецът твърди, че делото се проточило извън всякакви разумни срокове
като в периода 22.05.2008 год. до 12.06.2008 год. е бил с мярка за неотклонение
"задържане под стража", а в последствие променена в "парична
гаранция".
Според
П. процесуалното му положение на обвиняем, в последствие на подсъдим,
сериозно е увредило доброто му име и престиж в обществото, бил злепоставен и
пред семейството си, а тревогите пред неизвестността от евентуален
неблагоприятен развой на делото, още повече били влошили здравословното му
състояние, за което претендира неимуществени вреди от 47 500 лв.
В исковата молба се твърди още, че ищецът е
направил пътни разходи за идването му до Враца от Мездра за съдебните
заседания, заплащал е хонорари на
ангажирани от него защитници, за което е
претърпял имуществени вреди в посочения размер от 2050 лв.
Приложени са копие от оправдателната присъда на ВРС, от 7.01.2013
год.,експертно решение на МБАЛ АД Враца от 23.10.2014 г,3 бр. епикризи, 1 бр. амбулаторен лист и мед. направление,
служебна бележка от ГД "Изпълнение на наказанията" към МП от
12.06.2008 год.
С
исковата молба са направени искания за допускане на гласни доказателства-
свидетели относно факта как се е отразило държавното обвинение на П. върху
близките му и върху здравето му. Декларирано е, че при оспорване направените
транспортни разходи да бъде назначена
счетоводна експертиза за стойността на билет при пътуване с обществен
транспорт Мездра- Враца.
В
срока за отговор на исковата молба Окръжна прокуратура Враца,
представляваща Прокуратурата на РБългария, са подали писмен отговор с който заявяват, че
исковите претенции на П. са допустими, но недоказани по основание и по размер
като липсвали доказателства, които да установяват действително претърпени вреди
от П. като пряк и непосредствен резултат от обвинението по цитираното дело на
РС Враца и приключването му с
оправдателна присъда след 9 годишен период. Посочено е още, че нямало
доказателства, че влошеното здравословно
състояние на ищеца е по причина на обвинението по НОХД №813/2005 год. по описа на РС Враца
както и, че липсвали доказателства за направени разходи за адвокат както и
транспортни разходи.
С отговора се възразява на искането за назначаване на счетоводна експертиза.
Поискано е прилагането на НОХД№813/2005 год. по описа на ВРСъд
както и изискване и прилагане свидетелство за съдимост на ищеца.
Врачанският Окръжен съд приема, че
предявения иск е процесуално допустим, а изложените в исковата молба
обстоятелства и претендираните от ищеца права, дават
основание на окръжния съд да квалифицира
предявените осъдителни искове по чл.2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.Иск за неимуществени вреди за 47 500 лв. и
иск за имуществени вреди- 2050 лв.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложени по делото са: НОХД №919/2004 год. по
описа на РС Враца; НОХД № 813/2005 год. по описа на РС Враца-3 тома; ВНОХД №
403/2013 год. по описа на ОС Враца; Дознание № 23/2002 год. ОД на МВР - Враца-2 тома
/Досъдебно производство № 347/2002 год. РП Враца/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, намира за
установено следното:
Между страните не се
спори, а това се установява и от приложените НОХД №813/2005 год. по описа на РС
Враца /Досъдебно
производство № 347/2002 год. РП Враца/, че с постановление
от 27.02.2002 год. по преписка вх.№23/2002 год., дознател
при РДВР Враца е образувал дознание против В.Д.П. ***, затова, че на 12.11.2001
год. в гр. Враца, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Д.П.К. от гр. София, **** на "Е." ЕООД гр.
София, че ще му заплати доставените 64 180 литра дизелово гориво, като му е
причинил имотна вреда в размер на 64180 лв. В последствие с постановление за
привличане на уличен от 17.05.2002 год., на В.П. му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. с
чл. 209 ал.1 НК. С постановление от 04.10.2002 год. е изменено обвинението на П.,
като със същото му е повдигнато обвинение, че процесното
деяние обв. П. е извършил след предварителен сговор с
П.Ц.А. и съставлява престъпление по чл. 211, ал.1, предл.1,
вр. чл. 210, ал.1, т.2 и 5, вр.
с чл. 209, ал.1 НК.
Със същото
постановление на П. е определена мярка за неотклонение “парична гаранция” в
размер на 1500 лв. На 20.09.2004 год. е изготвено обвинително заключение и
съответно на 02.12.2004 год. РП Враца е внесла обвинителен акт срещу уличения П.
*** и е образувано НОХД №919/2004 год.
по описа на РС Враца, но поради допуснати процесуални нарушения,
съдията-докладчик е прекратил производството и е върнал делото на РП Враца за
отстраняване на допуснатите нарушения. В последствие РП Враца е внесла нов обв. акт на 20.06.2005 год. и е образувано НОХД №813/2005 год. по описа на РС
Враца, като първото съдебно заседание по делото е било насрочено на 01.12.2005 год.,но ход не е даван, поради отсъствие на свидетели
по делото.
Видно от приложеното НОХД №813/2005 год. по
описа на РС Враца, за периода от 21.12.2006 год. до 28.05.2008 год. подс.
В.П. е бил в неизвестност, не е представил по делото уважителни причини за
своето отсъствие. В тази връзка, в съдебно заседание проведено на 21.12.2006
год., на основание чл. 66, ал.1 НПК е изменена мярката му за неотклонение от
"подписка" в "парична гаранция" в размер на 1000 лв. и му е
наложена ограничителна мярка - "забрана за напускане пределите на
страната", обявен е за местно издирване. В съдебно заседание проведено на
05.04.2007 год. мярката му за неотклонение е изменена от "парична гаранция"
в "задържане под стража" и е обявен за общо държавно издирване. На
27.05.2008 год. В.П. е установен в гр. Бургас, при което е задържан и приведен
в Затвора Враца за изпълнение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение "задържане под стража". В последствие така взетата му
мярка за неотклонение е изменена в "парична гаранция" и същия се е
явявал редовно на заседанията по НОХД №813/2005 год. по описа на РС Враца.
С присъда №1/07.01.2013
год. постановена по НОХД №813/2005 год. по описа на РС Враца ищецът В.П. е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, като присъдата по отношение на него е потвърдена с
присъда №22/09.10.2014
год. постановена по ВНОХД №403/2014 г. по описа на ОС Враца.
За установяване
на настъпилите от незаконното обвинение по досъдебно производство № 347/2002
год. РП Враца
неимуществени вреди, по настоящето дело са събрани и гласни доказателства. Разпитаният по делото пред ВОС свидетел М.В.М. установява, че е в
дългогодишни приятелски отношения с ищеца, поради което знае за повдигнатите му
обвинения, за които се претендира настоящето обезщетение. Според свидетеля
ищецът бил силно притеснен от факта, че е обвинен в измама. Свидетелят твърди
също така, че притесненията по делото, са довели до операция на П. и е бил отстранен единия му
бъбрек. Установява също, че в резултат на обвиненията авторитета на ищеца в
обществото се е сринал, като се виждали на кафе в гр. Мездра, хората го сочели
и говорели ,че е измамник.
Със същите впечатления е останал и св. К.С.И., който
твърди пред ВОС, че след завеждането на делото срещу П., същия се е бил
променил, не се чувствал добре психически и имал проблеми с бъбреците.
Свидетелят установява, че лично е чувал коментари на хора, които изказвали отрицателно
отношение към П., считайки, че е виновен по повдигнатите му обвинения.
В тази насока са и
свидетелските показания на св. И.М. Б., която живее на семейни начала с ищеца П.,
но с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, преценката на същите следва да бъде
направена при отчитане на нейната заинтересованост от изхода на делото.
Установява се ,че св. И. Б. живее на
съпружески начала с В.П. от 2005 год. Същата знае, че е водено дело за измама
срещу П. и същия е бил задържан доста дълго, повече от 20 дни. През това време
тя и децата им са били притеснени, тъй като не са знаели къде е и къде се
намира ищеца и дали е добре.Свидетелката твърди също ,че задържането на П. по делото е
сринало авторитета му, като негови близки и приятели се отдръпнали от него, не
са искали да работят с него, това се е отразило доста негативно върху тях като
семейство.Същата установява, че не е знаела да е имал ищеца бъбречни проблеми преди делото, но когато
започнали проблемите с делото, той започнал да вдига кръвното налягане, а когато
е ходел многократно на прегледи в този
период се установило, че има заболяване
на единия бъбрек, поради което се наложила операция по отстраняването му.
При така установеното от към фактическа страна, съдът
намира предявеният иск за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, в хипотезата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Тази
отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания.
От събраните по делото
доказателства се установи, че законовите предпоставки по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата са налице, тъй като срещу ищеца
е водено разследване, повдигнато му е обвинение за престъпления по чл. 211,
ал.1, предл.1, вр. чл. 210,
ал.1, т.2 и 5, вр. с чл. 209, ал.1 НК, в последствие е бил оправдан с присъда
влязла в законна сила.
При наличие на тази хипотеза
законодателят квалифицира обвинението като незаконно и предвижда-чл.4 от ЗОДОВ,
че за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице, държавата дължи обезщетение.
В разглеждания случай, наказателното преследване на П. е
продължило общо 13 години, като през този период на ищеца няколко пъти е
предявявано обвинение, два пъти е внасян обвинителен акт, като обвинението е променяно в по-тежко, изменяна е
и мярката за неотклонение на ищеца от
"парична гаранция" в по-тежка- "задържане под стража". От
приложеното нак.дело
№813/2005 г на ВРСъд се установява, че процесуалното
поведение на ищеца П. в хода на наказателното производство е допринесло,
отчасти за продължаването му извън разумните срокове за това. Налице са писмени
данни в наказателното дело, че за периода от 21.12.2006 год. до 27.05.2008 год. П. не се е явявал в съдебни заседания и е бил в
неизвестност, обявен е бил за общодържавно издирване и по тази причина, делото
е отлагано многократно и то за период от
1 год. и 6 месеца по негова вина.
От събраните по делото гласни
доказателства- показанията на св. М.М., св. К.И., св. И.М.-ценени по реда на
чл. 172 ГПК се установи , че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, притеснения, тревожност, усещане за проявена към него
несправедливост, уронване на престижа му в обществото, накърняване на доброто
му име и влошаване на психическото и физическото му състояние. По наведените от
ищеца доводи, че в резултат на преживения стрес от воденото срещу него
наказателно производство се е влошило здравословното му състояние и е отстранен
единият му бъбрек, съдебния състав намира, че същите са неотносими
към настоящия случай. Видно от
представените по наказателното дело и
пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се наблюдава,
че ищеца П. страда от вродена аномалия на отделителната система, и същия е имал
проблеми с бъбреците още преди да бъде образувано производството срещу него,
поради което посоченото обстоятелство не може да се свърже пряко с преживения
стрес от воденото наказателно производство /приключило
м.октомври 2014 год./, по което е бил оправдан. Още повече, видно от
представеното по НОХД №813/2005
год. по описа на РС Враца свидетелство за съдимост на ищеца П./том 3, лист
1138/, същия е осъждан около девет пъти,
в периода през който е продължило процесното
наказателно дело, поради което неможе по категоричен начин да се приеме, че
именно този наказателен процес е довел до влошаване здравословното състояние на
ищеца П.. Но не може да се отрече и обстоятелството,
че водения наказателен процес е довел до негативни психически преживявания за
ищеца, стрес, чувство за несигурност и пр. По силата на §1 от ДР на ЗОДОВ
специалният закон препраща към разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно начина на
определяне на посочените вреди, поставяйки изискване за справедливост при
определянето им. Това изискване от своя страна е свързано с преценката на съда на конкретните и обективни факти, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а именно: продължителност на
наказателното производство, възраст на ищеца, вида и интензитета на реално
доказаните неимуществени вреди-безпокойства, неудобства, психически страдания за него и за семейството му и пр.
Съдът приема, че за целия период от 2001 до 2014 г за
В.П. са настъпили неимуществени вреди, претърпял е
болки и страдания ,които са в пряка и
непосредствена последица от започналото срещу него нак.
преследване за измама, продължително
досъдебно и съдебно производство,
след което е бил изцяло оправдан с присъда влязла в законна сила. През този
период е налице стрес, уронване на доброто му име и престижа му в обществото,
злепоставяне пред приятели и семейство, които вреди подлежат на обезщетяване.Налице
са претърпените от ищеца негативни
емоционални и психически преживявания
във връзка с незаконното му обвинение по чл. 211, ал.1, предл.1, вр.
чл. 210, ал.1, т.2 и 5, вр. с чл. 209, ал.1 НК.
Затова Врач. Окръжен съд
приема , че предявената
от В.П. против Прокуратурата на РБ претенция за осъждането й да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
незаконно обвинение, е основателна до размер от 15
000 лв, а в останалата
част над 15 000 до исковата
претенция от 47 500лв неоснователна.
Съдът счита, че
това обезщетение следва да бъде редуцирано с
2 000 лв
на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Факт е, че за периода от
21.12.2006 год. до 27.05.2008 год. П. не се явявал в съдебни заседания и е бил в
неизвестност, обявен е бил за общодържавно издирване и по тази причина, делото
е отлагано многократно и то за период от 1 год. и 6 мес.
Поведението на
ищеца попада в хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което
обезщетението, прието от съда за справедливо в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, в размер на 15 000 лв лв.,
следва да бъде редуцирано и да остане 13
000 лв.
С оглед гореизложените съображения иска за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен за 13 000 лв , като Прокуратурата на РБ бъде осъдена да заплати на В.П.
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 13 000 лв., ведно
със следващата се законна лихва, считано от датата на неговото оправдаване по
незаконните обвинения – 25.10.2014 год. /датата на влизане в сила на присъда"№22/09.10.2014
год. на ОС Враца/, до окончателното и изплащане.
По отношение на предявената от В.Д.П. против Прокуратурата на
РБ искова претенция за обезщетение за
причинените му имуществени вреди от 2050
лв, съдът приема следното:
Претенцията на П. против Прокуратурата на РБ е да му
бъде заплатено обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 2050 лв, включващи разноски по ангажиране на адвокат в
производствата и за заплащане на транспортните му разходи. По самите
наказателни производства са представени договори за правна защита и съдействие,
разписки или други документи, които удостоверят разходите, сторени от ищеца за
ангажиране на адвокат, който да го защитава по наказателните производства в
размер на 650.00 лв. Затова претенцията е неоснователна само за сумата от 650 лв
и следва са се отхвърли над 650 лв до 850 лв като недоказана.
По отношение
претенцията на ищеца за направени
от него транспортни разходи по делото не са представени доказателства за
действителния размер на тези разходи, като в тази част претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход на
делото, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на
внесената от ищеца държавна такса, както и на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение-съобразно уважената част от иска. Ищецът е представил
доказателства за внесена от него държавна такса в размер на 10 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1955 лв.Ще следва на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът да
заплати на П. внесената от него държавна такса от 10 лв. както и сумата от 538,56лв за адвокатско възнаграждение пропорционално
на уважената част от исковете за имуществени и неимуществени вреди - или общо 638,56 лв.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П. ***, с ЕГН **********, съдебен
адрес гр.София 1000, ****, сумата 13 000 лв/тринадесет
хиляди /лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, по което наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда влязла в законна сила на 25.10.2014 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.10.2014 год. до окончателното й изплащане, както
и съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 548,56/петстотин
четиредесет и осем лева и 56 ст/
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
неимуществени вреди в останалата му част над 13 000 лв
до 47 500 лв като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П. ***, с ЕГН **********, съдебен
адрес гр.София 1000, ****, сумата 650/шестстотин и петдесет /,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда влязла в законна сила на 25.10.2014 год.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
имуществени вреди в останалата му част над 650 лв до
850 лв като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: