Р
Е Ш Е
Н И Е
С., 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №15095/2019г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса
за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- С. П.С., ЕГН **********, чрез
адвокат С.К.Н. твърди, че на 19.06.2019 г., около 07:40 часа,
е пострадал в резултат на ПТП при следните обстоятелства: на посочената дата
управлявал лек автомобил „Нисан Алмера”
с рег.№ *****и се движел по ул. „Самоковско шосе” в посока от гр. С. към гр.Самоков, когато на около 300 м. преди паметника на
„Трудовака” бил ударен от насрещно движещия се лек автомобил „Рено Метан” с peг. № *****, управляван от В.С.Б., който изгубил
управлението над МПС и навлязъл в неговата лента за движение. Намира, че
виновен за настъпването на ПТП е водачът
В.С.Б., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки
лек автомобил „Рено Метан” с несъобразена скорост и е изгубил
контрол над МПС, навлизайки в лентата за насрещно движение. Ищецът
твърди, че в резултат от описаното ПТП са му причинени следните телесни
увреждания: фрактура на дясно коляно /патела/ и фрактура на дясна фибула, както и множество хематоми по цялото тяло. В
резултат от горното бил приет в болница в тежко състояние и му е извършена
операция по спешност за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Счупването било репонирано
и фиксирано с киршнерови игли и тел по метода Weber. Това довело до пълното му обездвижване и
невъзможност да се обслужва самостоятелно. Освен това изпитвал изключително
силни болки и непрекъснато се налагало да приема обезболяващи. Твърди, че към
момента на подаване на исковата молба все още не е излекуван напълно. Сочи, че
към момента на настъпване на описаното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил
налице застрахователен договор за риска „ Гражданска отговорност“ при
ответника, поради което моли същият да бъде осъден да му заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със
законната лихва от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Д.З. АД, ЕИК:*****, не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на
настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и
размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените
травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски и представя
списък.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на
обезщетение- претенция
до „Дженерали Застраховане и писмо от „Д.з.”АД-се установява, че ищецът е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди
завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното птп ищецът е получил
следните травматични увреждания: закрито счупване на дяснната колянна капачка. Проведено
е следното лечение : - болнично - от 19. 06. 2019 г. до 24. 06. 2019 г. - 5 дни
и от 08. 01. 2020 г. до 11. 01. 2020 г. -3 дни или общо 8 дни; домашно —
амбулаторно - от 24. 06. 2019 г. за около 5-6 месеца и от 11. 01. 2020 г. за
около 30 дни. По време на болничното лечение е опериран 2 пъти - 1.открито
наместване и фиксация на капачката с метални импланти, 2. изваждане на металните импланти.
По време на домашно - амбулаторното лечение е провеждал физиотерапия и
рехабилитация. Счупването на колянна капачка е
причинило разместване на фрагментите й. За да се постигне пълното й
възстановяване, се налага извършване на специфична за мястото операция, която
включва открито наместване и фиксация с метални импланти - т.н. остеосинтеза. Самостоятелната
походка на ищеца е възстановена. Не предстоят нови операции за счупването на
капачката от процесното ПТП. Проведеното лечение е
довело до пълното срастване на капачката. Остатъчното ограничение на движенията
на колянната става с 15 % постепенно ще се подобри
във времето. Теоретично лечението и в частност на пострадалия ищец съвпадат по
време. Лечението е продължило около 5-6 месеца и възстановителият
период е траел около 2 години. Очаква се пълно възстановяване на функциите на
десния крак.
От приетато и неоспорено по
делото заключение на АТЕ се установява, че мястото на удара между двата
автомобила се намира върху лентата за движение в посока от гр. С. към гр. Самоков, т.е. върху принадлежащата лента за л.а. Нисан Алмера с рег.№ *****. Процесното ПТП не би настъпило, ако лек автомобил Рено Меган с per. № *****се е движил
по принадлежащата му лента, т.е. ако се е движил със скорост по - ниска от 65
км/ч.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разипаният свидетел Д.Ц.Ш., сочи, че произшествието станало на 19 юни, между 7-7,30 часа.
Времето било ясно, слънчево. Пътували в посока гр. Самоков,
това се случило след завоя на така наречения „Трудовака". Карали нормално
и в един момент виждат една кола, която не успява да взема завоя и лети срещу тях.
Карали с 40-45 км.ч. Шофьорът на техния автомобил се опитал да избегне удара и
да завие на дясно, но там отстрани е скала и нямало много място, не успял да
избегне удара и тази кола, която била срещу тях се заби буквално в тях. Ударът
не бил точно челно, но в левия калник настъпил от страната на шофьора. От удара
се отворили въздушните възглавници. Тя била на предната седалка, с поставени
колани. Самият завой на „Трудовака" е доста голям и не позволявал
по-голяма скорост, затова се движели с 40- 45 км.ч.
Свидетелят В.С.Б. (съпруга на деликвента) си спомня за ПТП, което се случило на
19,06.2019 г., сутринта. Тя се возела в лек автомобил „Рено Меган",
управляван от мъжа й В.С.Б.. Катастрофата станала за секунди. Сочи, че съпругът
й сигурно карал с 50 км.ч. Времето било нормално. Имало интензивно движение, но
не много, нормално пътуване било. Колата в момента на ПТП била на дясното
платно по пътя за гр. С.. Не си спомня да са навлизали в насрещното движение. Твърди,
че, както си карал съпругът й, малко завил и може би тогава станало, нищо не си
помня, станало много бързо.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът
има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застраховател.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на
фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ, според което мястото на удара между
двата автомобила се намира принадлежащата лента за л.а. Нисан
Алмера с рег.№ *****. Процесното
ПТП не би настъпило, ако лек автомобил Рено Меган с per. № *****се
е движил по принадлежащата му лента, т.е. ако се е движил със скорост по -
ниска от 65 км/ч.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в
резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, липсата на съпричиняване, телесното увреждане, пълното възстановяването на ищеца, както
и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., поради което искът следва
да се уважидо този размер, а за разликата да се
отхвърли.
По
изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по
реда на чл.496 КЗ, т. е. от 01.11.2019г.
При това решение на съда
и ищецът, и ответникът имат право на
разноски –– съразмерно на уважената, съответно
на отхвърлената част от исковете.
С оглед уважената част на иска на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 400лв.
от направени 800лв. Видно от данните по делото размерът
на адвокатското възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2,
т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1 130лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 240 лв. от 480 лв. След компенсация
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 160 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:*****, с адрес ***, да
заплати на С. П.С., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:*** чрез адвокат С.К.Н., по иск с правно основание чл.432
от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000
лв. (двадесет хиляди лева), заедно
със законната лихва върху тези суми от 01.11.2019г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер
от 40 00лв.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:*****, с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на
адвокат С.К.Н., адрес: ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 130 лв.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:*****, с адрес ***, да заплати на С.
П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:*** чрез адвокат С.К.Н., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото след
компенсация в размер на 160 лв.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:*****, с адрес ***, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 800лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: