ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1008
гр. Благоевград, 17.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200500945 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Д. В.
И., ЕГН: **********, чрез адв. К. Д., срещу решение № 460/ 10.06.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 2633/ 2022 г. на Pайонен съд –
Благоевград, в частта, с която частично са уважени гражданските искове за
претърпени неимуществени вреди.
Навежда се възражение, че решението е неправилно като
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и непълнота на доказателствата, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил редица
материалноправни норми в обжалваната част на атакуваното решение.
Поддържа се, че съда неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 45
ЗДД. Реално установеното поведение на Д. И. няма нищо общо с изискванията
на тази норма, тъй като той никога не е осъществявал деликт по отношение на
ищеца.
Сочи се, че неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 39 от
Конституцията на Република България. Неправилно е тълкувана и приложена
и нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и неправилно са тълкувани приложени и
други материалноправни норми. Навежда се, че атакуваното решение в
1
обжалваната част е необосновано, защото фактическите положения, приети за
установени, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като не е дадена възможност на ответника да депозира отговор и
да бъде спазена процедурата по чл. 131 от ГПК след назначаване на служебен
защитник. Поддържа се, че след като първоинстанционния къс е приел, че
след като ответника не е подал в едномесечен срок отговор и не е ангажирал
доказателства, е настъпила преклузия и за по-късно назначения служебен
защитник. Твърди се, че не е дадена подобна възможност на служебния
защитник да даде отговор по чл. 131 от ГПК и да направи своевременно
доказателствени искания. Поддържа се, че не са уважени доказателствени
искания, направени на основание чл. 146 от ГПК, като е допуснато нарушение
и на чл. 235 от ГПК. навежда се, че е налице непълнота на доказателствата,
като не са допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане и
един при режим на призоваване.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна решение № 460/
10.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 2633/ 2022 г. на Pайонен съд
– Благоевград, в частта, с която частично са уважени гражданските искове за
претърпени неимуществени вреди, като се отхвърлят исковете и в тази част.
Не се претендират сторените разноски във въззивното производство.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Поддържа се в отговора, че възраженията, изложени във въззивната
жалба, депозирана от страна на Д. И., се явяват изцяло бланкетни и
голословни, неподкрепени с абсолютно никакви юридически аргументи.
Посочените правни норми, които според служебния защитник
първостепенният съд е нарушил при постановяване на своя съдебен акт, са
хаотично изброени, без каквато и да е мотивировка към тях. Сочи се, че
въззивната жалба, изхождаща от ответната страна, цели единствено да бъде
спазен срокът по обжалване на съдебното решение, без да бъде вложена
каквато и да е било правна мисъл, посредством която да бъдат аргументирани
така релевираните възражения.
2
Навежда се, че единственото вярно и смислено възражение, сторено от
въззивника е, че в действителност атакуваният съдебен акт страда от
посочения материален порок поради несъответствие на принципа, който е
регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и поради противоречие
със съдебната практика, утвърдена в страната по подобен вид казуси. В този
смисъл макар и първостепенният съд да е събрал и коментирал относимите за
спора доказателства и надлежно да е аргументирал и обсъдил всички факти от
значение за спорното право, то процесното решение се основава на
неправилна преценка на събраните доказателства досежно определения
размер на паричното обезщетение. При изготвяне на решението не са взети
предвид релевантните за спора факти и изразеното от въззиваемия становище,
като в тази връзка атакуваният съдебен акт е издаден при несъответствие с
приложимата материалноправна разпоредба - по чл. 52 от ЗЗД, и утвърдената
съдебна практика, в какъвто и смисъл е депозирана от въззиваемия Въззивна
жалба с вх. № 17419 от 25.07.2024 г.
Претендира въззиваемия и сторените разноски в настоящето
производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Постъпила е и въззивна от В. В. Т., ЕГН **********, чрез адвокат Е. Д.,
срещу решение № 460/ 10.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 2633/
2022 г. на Pайонен съд – Благоевград, в частта, с която частично са отхвърлени
гражданските искове за претърпени неимуществени вреди.
Навежда се възражение, че така определеният от първостепенния съд
размер на обезщетението по отношение на процесиите Фейсбук-публикации
от дати 25.08.2021 г., 27.08.2021 г., 11.01.2022 г. и 02.05.2022 г., в размер на
250,00 (двеста и петдесет) лева за всяка една от тях, се явява силно занижен
3
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията, дадени с ППВС № 4
от 1968 г. на Пленума на ВС.
Поддържа се, че от събраните в хода на производството доказателства
във връзка с публикуваните публикации, се установило по безспорен начин,
че въззивника е бил публично оклеветен, от което се е почувствал силно
притеснен и огорчен в личен и професионален план, в т. ч. и поради факта, че
публикуването на въпросните публикации в интернет не е било еднократен
акт, а е продължило сравнително дълъг период от време и е станало достояние
на огромна аудитория. Сочи се, че се доказало, че въззивникът се е опасявал,
че написаното невярно съдържание по отношение на него ще повлияе на
личния му живот и на неговия бизнес, каквото се е и случило, предвид
обстоятелството, че Фейсбук групата „Аз подкрепям И. Г.“ е публична, като
само членуващите в нея потребители надвишават 20 000,00 членове, а
отделно от това всеки един потребител на социалната платформа „Фейсбук“
би могъл да се запознае с публикациите в групата предвид публичния й
характер. Навежда се, че така публикуваното от И. по един безспорен начин
рефлектирало върху професионалния авторитет и мнението на близки и
познати по отношение на въззивника. Твърди се, че същият за определен
период от време се е самоизолирал от обществото и бизнес контрагентите си,
без да общува, претърпявайки психологически и емоционален срив. С оглед на
това и отчитане степента на унижение, съдържаща се в използваните от И.
изрази, прави се довод, че справедливият размер на обезщетението досежно
публикуваните на 25.08.2021 г., 27.08.2021 г., 11.01.2022 г. и 02.05.2022 г.
Фейсбук-публикации не е правилно определен от районния съд.
Поддържа се, че публикуваната в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата
„Аз подкрепям И. Г.“ публикация от дата 25.08.2021 г., изхождаща от
профила (акаунта) на въззиваемия И. с наименование „***“, същият е
отправил срещу въззивника следните обидни и клеветнически думи и изрази:
- „В държавата на абсурдите и на тази, която е изградена от бившия
премиер Б. Б. като некорумпирана държава се оказва, че на практика тя
всъщност е силно корумпирана и никой не се съобразява с обстановката
и законите, които трябва да спазва. Не е логично хора, които са придобили
държавни стопански предприятия с измама, чрез приватизационните схеми по
времето на К., да се държат като някакви местни феодали в България, нищо че
повечето са без такова потекло, но пък и отгоре на това повечето са и със
4
селски произход, който никога не е напускал собствените им души“; -> „При
спирането баща ми слезна от колата, за да го попита какво иска тоя и
какъв му е проблемът, но явно, че биячът беше взимал наркотици и имаше
нечовешко държание и обноски и разби главата на моя баща с бокс, затова че
с голи ръце не може да се защитава, защото е жена. Не е логично да си син на
родители, които се занимават с такъв мащабен бизнес и да имаш обноски и
държание като на най-обикновен провинциален селяндур, но явно причината
се крие зад потеклото, което притежава“; -> „ Надявам се да се вземе тая
държава веднъж завинаги в ръце от човек, който да изкорени тая корупционна
практика в България и да премахне подобни утрепни, които се държат като
богове затова, че някои от техните е човек на някой си или че е направил пари
с измама, като е ощетил стотици хора и живее добре, благодарение на хората,
които е измамил“.
Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство от
събраните гласни доказателства се установило, че И. е постигнал целта си,
посредством публикуването на процесната публикация от 25.08.2021 г., а
именно да внуши на широката аудитория, че собствениците на „КФМ“ ООД
(измежду, които е и въззивникът) са измамници, придобили имуществото си
чрез „... приватизационните схеми...“. Разпространявайки и тиражирайки
подобни изявления И. е накърнил доброто име и бизнес репутация на
въззивника, които същият е градил през годините. Навежда се, че е доказано
по делото, че крайно обидни за г-н Т. са инсинуативните твърдения на И., че
едва ли не той е съдружник в дружество, което е замесено в крупни измами и
схеми за нерегламентирано придобиване на имущество. Твърди се, че с
използваните от И. изрази същият е заклеймил както въззивника, така и
останалите собственици на „КФМ“ ООД, като хора, придобили имуществото
си не с честен труд, а чрез измамни схеми и корупционни практики, което не
кореспондира с обективната истина. Отделно от това същият е успял
целенасочено да внуши на неограничената аудитория, че г-н Т. е постигнал
своя бизнес и финансов просперитет по незаконен начин и с незаконни
средства, като по този начин И. безпардонно е опозорил личността и доброто
име на въззивника, обрисувайки го като нечестен човек, свързвайки бизнес-
дейността му с чужди за г-н Т. корупционни схеми. Сочи се, че последното е
въздействало негативно на въззивника, опозорявайки градения от него години
наред имидж сред обществото, сред приятели и бизнес-партньори.
Поддържа се, че с публикуваната в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата
„Аз подкрепям И. Г.“ публикация от дата 27.08.2021 г., изхождаща от профила
(акаунта) на въззиваемия И. с наименование „***“, същият е отправил срещу
въззивника следните обидни и клеветнически думи и изрази: - „Как е могло
това мръсно лайно да се измъкне от правосъдието в България след нападение
5
над полицай и сега пак да се прави на МУТРА, като удря моя баща с бокс в
главата. Къде е правосъдието в България? Кой е виновен за корупцията в
българското правосъдие... ? “.
Прави се довод, че с поредната публикувана публикация, И. минава отвъд
всякакви етични и морални граници, наричайки въззивника „...това мръсно
лайно“ и„... МУТРА с което се установило, че същият е засегнал дълбоко
честта и достойнството на г-н Т., авторитета и репутацията му пред
обществото, принизявайки го до „.мръсно лайно“ и „МУТРА“. Твърди се, че
с тази си публикация И. за пореден път опетнил името на въззивника, както и
успешно изграденото му бизнес обществено положение, представяйки го за
„мутра“.
Поддържа се, че с публикуваната в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата
„Аз подкрепям И. Г.“ публикация от дата 11.01.2022 г., изхождаща от профила
(акаунта) на въззиваемия И. с наименование „***“, същият е отправил срещу
въззивника следните обидни и клеветнически думи и изрази: - „През цялото
това време, докато се стигне до прокурорско постановление, същото това лице
В. Т. се хвалеше напред-назад, че има страшно много връзки и пари, и че ще се
оправи без изобщо и да се стига до дело срещу него“; -» „Също в преписката
са изискани досиетата на мен и на В. Т., който преди няколко години е
пребил по същия начин и бивш полицай, но пак може би заради
прокурорска грешка той отново е бил изваден по невинен откогато и да е
било и дори по същата тази преписка е с чисто съдебно досие, а аз излизам
като никога с множество криминални регистрации... “.
Навежда се, че посредством разпита на ангажираните по делото свидетели
се установило, че г-н Т. винаги е бил стриктен и дисциплиниран във всяко
едно отношение, а дори на моменти освен към себе си, същият е критичен и
към семейството и близките си, които акуратно спазват нормите за поведение
в едно демократично общество. В този смисъл показателно е обстоятелството,
че съдебното минало на г-н Т. е чисто, както и че за разлика от И. същият няма
каквито и да е било криминални регистрации и провинения. Твърди се, че се
доказало в хода на производството, че г-н Т. никога не си е позволявал да се
„хвали напред-назад, че има страшно много връзки и пари“, въпреки
социалния му статус, а още повече същият никога не е използвал
положението си, за да рефлектира върху прокурори или други лица, част от
съдебната система, както И. твърди в публикацията си.
Поддържа се, че с публикуваната в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата
„Аз подкрепям И. Г.“ публикация от дата 02.05.2022 г., изхождаща от профила
(акаунта) на въззиваемия И. с наименование „***“, същият е отправил срещу
въззивника следните обидни и клеветнически думи и изрази: —> „ Преди
известно време бях публикувал статия за това как ни е било отнето
предимството на пътя от сина на собственичката в „КФМ“ БЛАГОЕВГРАД
и как с бокс той разбива главата на баща ми, който е на 65 г. след агресия на
пътя и след арогантно и нагло държание от агресора, който цял живот се
6
прави на мутра в града“; —> „Днес получих призовка от районен съд в
Благоевград, в която по негови лъжливи думи е описано, че аз съм го ударил
на баща ми с бокс, а не той и, че майка ми не е била на мястото - нищо, че тя
лично се обади веднага на 112 поне на два пъти, изпадайки в ужас и страх от
агресора... —> „Бяха снети показания от мен, майка ми, баща ми, от агресора
и от Е. Д., но по време на уличната селска агресия причинена от това леке...
-» „ Чудно ми е какви съвпадения се случват с прокуратурата в Благоевград, и
как от селски бияч на възрастни хора с бокс могат да те изкарат невинен, дори
и потърпевш твоите близки съседи от прокуратурата в града“.
Твърди се, че с цитираната от 02.05.2022 г. публикация И. не само, че
публично разпространил, без знанието и съгласието на г-н Т. депозираната от
него пред Районен съд - Благоевград частна тъжба против Д. И. и баща му - В.
И., съдържаща лични данни, но и за пореден път използвал неверни и
клеветнически квалификации по отношение на въззивника - „... арогантно и
нагло държание от агресора, който цял живот се прави на мутра в града
“, „... агресора това леке. ..“и „... селски бияч... “.
Прави се довод, че същите се установили от свидетелските показания и
необратимо накърнили личното достойнство на г-н Т., сривайки
себеоценката, която същият има за себе си. Самочувствието му значително се
понижило, вследствие на публикациите,, а репутацията и авторитетът, които с
години е градил сред обществото, били сринати в резултат от публикациите на
И., за които дори въззивника не е дал повод при положение, че жертва от
възникналия на 23.08.2021 г. пътен конфликт със семейство И.и е самият г-н
Т..
Поддържа се, че от приобщените по делото писмени документи, а също
така и от разпита на свидетелите, с категоричност се доказали нанесените на
въззивника неимуществени вреди, рефлектирали негативно не само върху
цялостното му психо-емоционално състояние, но и посредством които
публикации грубо и безапелационно се опозорило граденото от г-н Т. с години
добро име и репутация.
Навежда се, че присъденият размер на обезщетение от първостепенния съд,
възлизащ на сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева за всяка една от
процесиите публикации от дати 25.08.2021 г., 27.08.2021 г., 11.01.2022 г. и
02.05.2022 г. не е съобразен с правнорелевантните за това обстоятелства -
характерът на клеветническите и обидни твърдения; - общественото
положение на г-н Т. на публична личност с изградено име в бизнес средите и с
разпознаваемост и известност в обществото, като така преживените
неприятни преживявания, свързани с процесиите публикации, са от по-висока
степен; - обстоятелството, че обидите и клеветите са разпространени чрез
средство за масова информация и са станали известни на широк кръг лица; -
характерът и степента на понесените неимуществени вреди - претърпени
интензивни отрицателни преживявания с оглед времевия период, през който
са публикувани публикациите: 25.08.2021 г. - 02.05.2022 г.; - установеното
7
въздействие върху емоционалното и психологично състояние на въззивника
(психическо напрежение, безсъние, главоболие, самоизолация от семейство и
приятели); - въздействието върху професионалната сфера и общуване; -
отражението върху изграденото име и авторитет на г-н Т. сред бизнес средите;
- установените обществено-икономически условия в страната към 2021 г./2022
г. - годините на осъществяване на деликта, включително жизненият стандарт.
Прави се довод, че така присъдената от първостепенния съд сума в размер
на 250,00 (двеста и петдесет) лева за всяка една от процесиите публикации от
дати 25.08.2021 г., 27.08.2021 г., 11.01.2022 г. и 02.05.2022 г. се явява крайно
несправедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД в конкретния казус,
тъй като последното от своя страна категорично не е съответно и адекватно
както на жизнения стандарт за страната към правнорелевантния момент, така
и на причинените на въззивника неимуществени вреди.
Поддържа се, че неразбираемо остава защо първостепенният съд въпреки,
че в мотивите си е посочил, че „... по делото е установено, че процесиите
публикации от профила „*** “, от който са публикувани текстовете в
социалната мрежа „ Фейсбук “ в групата „Аз подкрепям И. Г.“ на 25.08.2021 г.,
26.08.2021 г., 27.08.2021 г., 11.01.2022 г., 02.05.2022 г. със соченото в исковата
молба съдържание, са направени от ответника“, е постановил
отхвърлителен диспозитив, касателно Фейсбук- публикацията от 26.08.2021 г.
Твърди се, че същата е публикувана от Фейсбук профила на ответника И. -
„***“, като съдържанието й съответства със съдържанието на останалите
процесии публикации, публикувани от И.. Отделно от това от кредитираната
по делото съдебно-техническа експертиза се установи свързаност между
профилите в социалната мрежа с „***“, като в тази насока са и събраните
гласни доказателства.
Сочи се, че разпитаните по делото свидетели без колебание и с
категоричност заявили, че са достигнали до извод, че публикациите са
публикувани именно от И.. Не само заради публикуваните лични снимки на
въззиваемия във Фейсбук-профила му, но и от съдържанието на самите
публикации, в които се изнасят факти и обстоятелства от съдебни
производства, водени между Д. И. и г-н Т., във връзка с претърпения от
последния инцидент от 23.08.2021 г. Прави се довод, че в този смисъл е налице
противоречие между мотивите на съда и това какво същият е постановил в
диспозитива на решението си - в мотивите ясно е посочено, че е налице
установеност по отношение на публикацията от 26.08.2021 г., а именно, че
същата е публикувана от ответника И., като въпреки тази констатацията в
диспозитива на решението си районният съд е отхвърлил изцяло иска, касаещ
тази публикация.
Оспорва се и извода на първостепенния съд, че Фейсбук-публикациите от
дати 19.04.2022 г. и 19.10.2022 г. не са направени от ответника. Макар и от
съдебно- техническата експертиза вещото лице да е изразило невъзможност
да се установи кой е създател на профила „Havier Ortega“, съответно
8
администратор на страницата с наименование „Corruption in Blagoevgrad
municipality“, се прави довод от въззивника, че от съдържанието на двете
публикации, съпоставяйки го с останалите такива, по недвусмислен начин
следва единственият и категоричен извод, че същите изхождат именно от
лицето Д. И. като техен автор.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна решение № 460/
10.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 2633/ 2022 г. на Pайонен съд
– Благоевград, в частта, с която частично са отхвърлени гражданските искове
за претърпени неимуществени вреди, както и са отхвърлени изцяло
гражданските искове за претърпени неимуществени вреди за за
публикуваните Фейсбук-публикации от дати 26.08.2021 г., 19.04.2022 г. и
19.10.2022 г.,като се уважат исковете и в тази част. Претендират сторените
разноски във въззивното производство.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Поддържа се в отговора, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като
решението на Районен съд — Благоевград в атакуваната от тази жалба част е
правилно. Не е налице нито едно от твърдяните основания за неправилност на
решението на първоинстанционния съд.
Сочи се, че не може да бъде споделено виждането на автора на жалбата,
че неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл.52 от ЗЗД. В
конкретния случай първоинстанционният съд е подходил твърде
снизходително към ищеца и неговия пълномощник, защото би следвало при
събраните по делото доказателства тези искове също да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни. Навежда се, че в конкретния случай не било
доказано деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, което да ангажира
имуществената отговорност на ответника. Самото съдържание на
публикациите също нямат отношение към личността на ищеца. Сочи се, че
става въпрос за конкретен криминален случай, за който е образувано
наказателно производство, където на база на обективната истина ще бъде
постановен и адекватен съдебен акт. поддържа се, че всяко лице може да
изразява позиция за неправомерно поведение на когото и да било. В
9
конкретния случай не е доказано, че такава позиция е била изразена от
ответника, а дори и да беше така след като Д. И. е бил свидетел на
неправомерно поведение, има право на такава позиция. Още повече, че от това
поведение е пострадал неговият баща. Разгласяването на една неудобна
истина за нелицеприятно поведение на въззивника не дава основание за
ангажиране на деликтна отговорност. За казването на истината никой не може
да носи отговорност. Това не е деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Нито
законодателят, нито съдебната практика предвиждат подобна отговорност на
когото и да било. При тези обстоятелства нито един от доводите, изложени в
жалбата нямат фактическо и правно основание. Става въпрос за правилно
решение, което не се харесва на ищеца, както не се харесва и обстоятелството,
че повече хора са разбрали за неговото поведение, описано в конкретните
материали.
Навежда се, че когато става въпрос за приложение на критерия за
справедливост следва да се има предвид и нормата на чл. 51 от ЗЗД. Ако В. Т.
не си бил позволил поведението, описано в конкретните материали, нямаше да
има и подобни публикации. Така както много години преди това ответникът
не се бил интересувал от него и дори не е знаел, че съществува такова лице,
така щяло да е и през следващите години. Изначалната причина за
материалите е това поведение. Тези факти обуславят и изводите на
първоинстанционния съд, наред с липсата на доказателства за авторството.
Прави се довод, че тук не може да се говори за „публично
оклеветяване”, а по-скоро за описание на едно поведение, възприето
непосредствено от ответника. Става въпрос за поведение от което директно е
пострадал бащата на ответника, а индиректно и самия ответник и неговата
майка. Хронологично погледнато бащата на ответника е образувал и
наказателно производство за същото това поведение. Авторитетът на едно
лице се определя до голяма етапен и по неговото поведение в обществото.
Няма как авторитет да се пази като не се позволява на пострадалите от
противозаконни действия да споделят публично какво им се е случило.
Сочи се, че авторът на въззивната жалба не прави разлика между
личността на ищеца и твърдения за репутация на дружества. Това
производство не се отнася за репутацията на дружества. Самите дружества не
са страна в процеса и ответника не може да бъде осъден за твърдения,
10
свързани с накърняване на репутацията на отделни дружества. Не може да се
претендират вреди заради твърдения, касаещи отделни дружества. Още
повече, че част от твърденията, касаещи тези дружества не може да бъдат
свързани с ищеца, защото тогава е бил непълнолетен. Претенциите и за
подобна отговорност са незаконосъобразни и не могат да бъдат отнесени като
довод за неправилност на атакуваното решение.
Навежда се, че характеристичните данни за ищеца, които се лансират в
жалбата също не дават основание за промяна на волята на съда. Става въпрос
за такива данни, дадени от неговата майка, служители във фирмата и
приятелски кръг. Тези доводи също не дават основание за уважаване на
подобна жалба. Аргументите срещу решението на първоинстанционния съд се
базират на една абстрактна оценка на качествата и авторитета на ищеца, без да
се взема предвид поведението му, свързано с описаните събития в
материалите, както по отношение на бащата на ответника, така и по
отношение на бившия полицейски сулжител Владимир Стоицов.
Навежда се, че няма никакво основание да бъде уважена жалбата и по
отношение на исковете, които са отхвърлени изцяло като неоснователни. Нито
един от доводите, изложени в нея не намира опора в доказателствата по делото
и действащия правов ред. Правилни са изводите на съда за липса на
доказателства, че тези фейсбук публикации са направени от ответника.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 945/ 2024 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 17.10.2024 г. от 09.00 часа, за
11
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12