Р Е Ш Е
Н И Е № 1495
гр.
Пловдив, 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
Административен съд – Пловдив,
II състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар Т. Ц. и прокурор
АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно
дело № 118 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от П.К.Р., ЕГН **********, чрез адв. М., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на
обезщетение в размер на 7 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействията на затворническата администрация, за периода от 01.01.2012 г. до 13.01.2021 г. –
датата на предявяване на исковата молба. В исковата молба е посочено, че нетната площ
на пренаселените килии, в които е пребивавал, не е надвишавала 3 кв.м.; липсвала
вентилация, чрез която да се пречиства въздуха; към момента тоалетната била в
лошо състояние - с неработещи казанчета,
липса на прегради, липса на работещи чешми и умивалници; банята била в лошо
състояние, като заедно се къпели около 30-4- човека,а душовете били само 5-6, като
течала или гореща или ледено студена вода, водата била с лошо качество и не
ставала за пиене, банята не се дезинфекцирала след всяко къпане на
затворниците, а през м.юни и юли 2019 г. не е имало вода, освен вода в
къпалните, такава липсвала и в чешмите на отделните килии; липсвала достатъчно
светлина, а от малкия прозорец не можел да влиза достатъчно свеж въздух,
тръбите на канализацията на горния етаж прокапвали и вследствие на застоял
въздух се развили мухъл и плесен, като по данни на ищеца имало фирма, която
пръскала против мухъл и плесен, но тя идвала рядко и само по график; по
външните стени на затвора липсвала изолация и през зимата било студено, като на
ищеца не били предоставяни достатъчно дебели завивки; спалното и постелъчно
бельо се сменяло рядко, което създавало условия за развъждане на насекоми, а
дезинфекцирането било недостатъчно е нередовно; спрямо ищеца не се водила
никаква индивидуална и корекционна работа, не му била дадена възможност да участва
в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което довело до
поведенческа и личностна криза. Вследствие на всичко изброено, вкл. и отказът
за предоставяне на медицинска и присихиатрична помощ, водели до нарушаване на
чл.3 от КЗПЧ. В СЗ процесуален представител поддържа иска, като заявява в хода
по същество, че общо за около 3-4 години се доказало, че ищецът е живял при
лоши битови и санитарни условия и моли да се уважи иска.
Претендира
присъждане на разноски - възнаграждение
по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция не е доказана в пълен
размер.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
На
първо място ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация, за периода от 01.01.2012
г. до 13.01.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба, в който период
се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив.
От
представената по делото неоспорена справка /л.45/ се установява, че същият е
постъпвал пет пъти в Затвора Пловдив, където е изтърпявал наказания „лишаване
от свобода“ по различни присъди, както следва: от 03.10.2011 г. до 01.06.2012
г.; от 27.08.2012 г. до 03.07.2015 г.; от 21.01.2016 г. – 06.01.2017 г.; от
27.05.2017 г. до 23.04.2018 г. и от 21.06.2019 г. до 21.12.2020 г. При това
положение претенциите за периодите от 02.06.2012 г. до 26.08.2012 г. вкл., от
04.07.2015 г. до 20.01.2016 г.вкл., от 07.01.2017 г. до 26.05.2017 г. вкл.; от
24.04.2018 г. до 20.06.2019 г. вкл. и от 22.12.2020 г. до 13.01.2021 г. вкл.
са неоснователни, тъй като през тези
периоди няма доказателства същия да е бил в Затвора Пловдив, при което
обсъждането на оплакванията по отношение Затвора Пловдив през посочените
периоди е безпредметно да бъдат обсъждани. Отделно от това претенциите за първите
два периода от 01.01.2012 г. до 01.06.2012 г. и от 27.08.2012 г. до 03.07.2015 г., в които
ищецът е бил в Затвора Пловдив, са погасени по давност, като е направено
изрично възражение в този смисъл, при което тези претенции също следва да бъдат
отхвърлени.
При
това положение следва да бъдат разгледани претенциите за останалите три периода
от 21.01.2016 г. – 06.01.2017 г.; от 27.05.2017 г. до 23.04.2018 г. и от
21.06.2019 г. до 21.12.2020 г., през които действително ищецът е бил в Затвора
Пловдив и не са погасени по давност, съответно за които има оплаквания за
различни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
По
отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ – администрацията не
е представила доказателства за времето
до 31.12.2017 г., въпреки че такива са били поискани, поради което следва да се
приеме, че до този момент претенцията е доказана. От 01.01.2018 г. до
23.04.2018 г. ищецът е пребивавал общо 78 дни в стая № 39 с повече от
допустимия брой лица, при което през тези дни не е било спазено изискването за
минимална жилищна площ. За периода 21.06.2019
г. до 21.12.2020 г. се установява, че ищецът е пребивавал общо 317 дни в
различни стаи с повече от допустимия брой лица, при което през тези дни не е
било спазено изискването за минимална жилищна площ. Като се прибавят към тези
дни още 572 дни /за които не са представени доказателства/ се получава, че
ищецът общо е пребивавал 967 дни в различни стаи с повече от допустимия брой
лица, при което не е било спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м.
на човек.
По
отношение останалите оплаквания следва да се отбележи, че оплакването за липса
на вентилация във всички килии, в които бил пребивавал ищецът е неоснователно,
тъй като се установява от представените доказателства, че са осигурени условия
за естествено проветрение, съобразно изискванията на ППЗИНЗС. Доколкото към
датата на подаване на исковата молба ищецът не е бил в затвора обсъждането на
тоалетната в килията му „към момента“ /т.е. към датата на подаване на молбата/ е безпредметно да бъде обсъждано, още повече,
че не е ясно и за коя килия става въпрос. За оплакванията, че банята била в
лошо състояние, като заедно се къпели около 30-40 човека, а душовете били само
5-6, като течала или гореща или ледено студена вода, водата била с лошо
качество и не ставала за пиене, банята не се дезинфекцирала след всяко къпане на
затворниците, а през м.юни и юли 2019 г. не е имало вода, освен вода в
къпалните, такава липсвала и в чешмите на отделните килии, не са ангажирани никакви доказателства от
страна на ищеца, включително и гласните такива не потвърждават нарушенията по чл.3, а за
наличието на течаща вода администрацията е представила справка, която не е
оспорена, като тази справка кореспондира и с показанията на св.Л.. Оплакванията
за липсва на достатъчно светлина не са
доказани, а единствените доказателства в този смисъл са показанията на св.Л.,
но неговата субективна преценка не следва да бъде кредитирана при липсата на
други доказателства. Основателни и
доказани обаче с показанията на св.Л. са оплакванията за наличието на мухъл
и недостатъчно отопление през зимния
сезон, но само за килия № 27 /тъй като
показанията на свидетеля са само за период, в който ищецът е пребивавал в тази килия/, където ищецът е пребивавал
почти 10 месеца. Твърденията и оплакванията за бездействие по отношение наличието
на инсекти са оборени от представените от администрацията сключени договори за
ДДД, протоколи и график за дезинфекция, както и от показанията на св.Л., който
сочи, че се пръска против хлебарки и дървеници, т.е. не е налице бездействие на
администрацията в този смисъл. Що се
отнася до твърденията за липса на индивидуална и корекционна работа, и възможност
ищецът да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа,
същите са недоказани, тъй като съгласно представените справки ищецът не е
изявявал желание, поради което не е и участвал в групови и индивидуални програми, както е не е правил заявки за
консултиране от психолог, т.е. отново липсват бездействия на администрацията в
тази посока.
При
така изложеното действително се установяват част от твърдените нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС, както са описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване
е за част от периодите, както са посочено по-горе, съответно и за отделни части
от доказаните периоди, както и поради това, че са доказани само част от твърдените
нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид частично
успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение, така както
е оценен и заявен от ищеца в размер на 7000 лв., за исковия период от
01.01.2012 г. до 13.01.2021 г.. Справедливият размер на това обезщетение според
настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 2000 лв.
При този изход на делото следва да бъде осъдена ответната
страна да заплати на адв.М. сумата в размер на 194, 29 лв. за осъществената
адвокатска защита.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на П.К.Р., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., за периоди от 21.01.2016 г. – 06.01.2017 г.;
от 27.05.2017 г. до 23.04.2018 г. и от 21.06.2019 г. до 21.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 7 000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендирания
- 01.01.2012 г. до 13.01.2021 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати адв.Г.М. сумата от
194, 29 лв. за осъществената адвокатска защита.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен
срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: