РЕШЕНИЕ
№
гр.Левски,02.02. 2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Левски, І граждански състав в публичното заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди и девета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Н.П. |
|
|
|
при секретаря Я.Д.
като разгледа докладваното от съдията
Н.П. брачно гражданско дело № 20084410100479 по описа за 2008 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
БРАЧЕН ИСК ЗА
РАЗВОД на осн.чл.99, ал.1 от СК по реда на чл. 318 и сл. от ГПК .
Пред съда е представена искова молба
от С.В. *** с ЕГН- ********** против Г.А.И. *** с ЕГН- ********** с
правно основание чл. 99 , ал. 1 от СК, в която твърди ,че постепенно
отношенията им охладнели и страните се
дезинтересирали един от друг , проявило
се несходство в характерите им , не
постигали съгласие и по най- обикновени
житейски въпроси , отношенията им
охладнели постепенно се влошили , отчуждили се един от друг, което довело до
раздялата им преди 20 години , от когато
заживели разделени , като тя заминала в
гр. Свищов , а той останал в гр.
Левски
Ищецът се явява лично в съдебно
заседание . Поддържа предявения иск.
Ответника редовно
призован не се явява в съдебно заседание , не се представлява , не е подала писмен отговор .
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на
страните по реда на чл. 235 ГПК приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Не се спори между страните :
-
че 3.04. 1987 . в гр. Левски, с акт № 14
от същата дата на община Левски,
страните са сключили граждански брак;
-
че така сключеният на 03.04.1987 г. граждански брак е първи по ред и за двамата;
-
че от този брак съпрузите имат две
пълнолетни деца Валентин Стилиянов В.
роден на 5.05. 19876 г и Жана родена на
29.11. 1988 г. и че към датата на подаване на исковата молба
за развод , съпругата не е бременна.
-
че страните са във фактическа
раздяла от 20 години;
-
че и двамата съпрузи живеят на съпружески начала с лица чужди на брачната връзка;
-
че вината за разстройството в брака е на двамата съпрузи;
- че е настъпило
разстройство в брачните отношения;
Спори
се по делото настъпилото между страните разстройство в брачните отношения
дълбоко и непоправимо ли е ?
За да отговори на спорния въпрос съдът събра писмени доказателства и изслуша
свидетели от които установи следното :
От
приложеното към исковата молба ксерокс копие на
дубликат на удостоверение за сключен граждански брак
от14.07.2003г., с гр. Левски , община гр.Левски е видно, че на 3.04. 1987 г с акт № 14 от
същата дата страните са сключили валиден граждански брак.
От приложеното към исковата молба ксерокс
копие на
дубликат на удостоверение за
сключен граждански брак от 14.07. 2003
г. на Община гр. Левски, е видно , че страните са сключили граждански
брак на 03.04. 1987 с акт за брак №
14 от същата дата на Община гр.
Левски , което легитимира страните в процеса като ищец и ответник по
делото. Спазени са законовите разпоредби за еднократност и
изчерпателност на брачния процес.
Изпълнено е и законовото изискване за
обективно съединяване на исковете
за ползването на семейното жилище ,
издръжката между съпрузите и фамилното име
, с което са изпълнени законовите
изисквания и тези дадени в ППВС 1/57 г ; ППВС №5/31.11. 1981 г; ТР№11/3.03.
1969 г. на ОСГК на ВС; , поради което съдът приема , че предявеният иск е
допустим.
Страните са процесуално дееспособни, не са
налице визираните от закона в чл. 320 от ГПК отрицателни
процесуални предпоставки , искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Левски
, като искът е подведомствен на Районен съд,като искът не
е предявен по постоянният адрес на
ответницата както повелява разпоредбата на чл. 105 от ГПК , но ответницата не е
направила възражение за неподсъдност в Районен съд гр. Левски
, като срокът за това възражение
е изтекъл с изтичането на срока за отговор
на исковата молба , който видно
от приложеното на л. 7 от делото
съобщение до ответницата е изтекъл на 4.12. 2008 г а възражение по чл. 119 от ГПК не постъпи в съда и
правото на ответницата да направи това възражение се е преклудирало с
изтичането на срока за отговор.
Изпълнено е и законовото изискване за
обективно съединяване на исковете
за ползването на семейното жилище издръжката между съпрузите и фамилното име , с което са изпълнени законовите изисквания и тези дадени в ППВС
1/57 г ; ППВС №5/31.11. 1981 г; ТР№11/3.03. 1969 г. на ОСГК на ВС , поради
което съдът приема , че предявеният иск е допустим.
Съдът намира , че е сезиран по реда на
ГПК, Част трета , глава двадесет
и шеста в рамките на особено
исково производство с брачен иск
за развод , който намира правното си
основание в чл. чл.99, ал. 1 от СК
, предявен по реда на чл. 318 от ГПК .
От претендираното право произтича, че
с напускането на семейното жилище от
ответницата преди 20 години е настъпила фактическата раздяла между
страните. От претендираното от ищеца право произтича още и
обстоятелството, че страните са се разделили, поради несходството в
характерите им и невъзможността да
постигнат съгласие и по най- обикновени
житейски въпроси , а и заживели на
съпружески начала и двамата с трети лица
чужди на брачната връзка . Така посочените
факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
От разпитания по делото свидетел Н. Кирилова се установява , че съпрузите са
разделени от 20 години , като при раздялата разделели и децата помежду си ,
като момчето останало при бащата , а момичето при майката. Децата
на страните са отдавна пълнолетни , като момичето им вече е омъжено и има две
деца . Свидетелката е категорична , че съпрузите не поддържат никакви контакти
като 9съпрузи , че са се срещали инцидентно и само случайно и че живеят в
различни населени места и не се интересуват един от друг.
Предявеният
иск е основателен и доказан по правното
си основание.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака , намиращо израз във фактическата раздяла на страните и липсата на
емоционална и физическа близост между съпрузите. Съдът намира , че фактическата раздяла , която е
продължила около 20 години се е отразила зле на брачната им връзка ,
довела е до напълно охладняване на съпрузите един към друг и до пълното им
отчуждаване, поради което я намира за дълга . В този си вид брака не е в интерес на
страните ,поради което съдът счита , че
същия следва да се прекрати на основание чл. 99
ал. 1 от СК.
След
цялостен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства , съдът счита , че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат
и двамата съпрузи .
Вината ми се изразява в това , че същите
не могли да намерят точния подход
един към друг , чрез който да преодолеят различията си и да общуват пълноценно помежду
си като личности и съпрузи ,а допуснал
създалите се различия да се задълбочат и всеки
заживял свой собствен живот , в който нямало място другия.
По този начин в следствие поведението на съпрузите , обичта и уважението
между тях се заменили с отчуждение и
дезинтересираност, които на свой ред довели до възникването на дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Ето защо съдът намери , че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство имат и
двамата съпрузи.
Ищецът е направил искане за предоставяне за ползване на семейното жилище на него . Ответника не е подал отговор и не е
постъпил насрещен иск и правото му се е преклудирало с изтичането на
срока за отговор на исковата молба на ищцата . Събраха се гласни доказателства
, че ищецът заедно с едното дете Валентин останали в семейното жилище в гр.
Левски , което е на неговите родители.
Ето защо съдът намери искането
за основателно и като такова следва същото да бъде уважено.
Ищецът твърди , че ответницата е променила фамилното си име при сключването
на гражданския брак и не желае тя
да запази това фамилно име , Ответника
не е подал отговор и не е постъпил насрещен иск и
правото му се е преклудирало с изтичането на срока за отговор на исковата молба
на ищцата , ето защо съдът намери ,
че същото следва да бъде уважено като
основателно .
Страните
нямат родени от брака деца , които към
датата на подаване на исковата молба да са непълнолегтни и малолетни и не се
третират въпросите свързани с упражняването на родителските права и издръжката
по отношение на деца. Не се третира и
въпроса за издръжка между съпрузите ,
като ответникът не е предявил насрещен
иск и това му право се е преклудирало.
При този изход на делото за
брачната вина на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК не следва да се присъждат направените разноски , но следва
да бъдат осъдени страните да заплатят окончателна д.т, в размер на 50 лева ,
по равно и от двете страни .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.99, ал.1 от СК
гражданския брак, сключен на 03.04.
1987 г в гр.
Левски , с акт за сключен брак от 03.04. 1987 г. та Община гр. Левски между : С.В.
*** с ЕГН- ********** и Г.А.И. *** с ЕГН- ********** поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака им.
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл. 99 , ал 2 от СК ,че ВИНА
за разстройството на брака има т
и двамата съпрузи
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 326 от ГПК след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име
Симеонова .
ПОСТАНОВЯВА С.В.
Иванов след развода да ползва семейното жилище находящо се в гр. гр.
Левски , ул.” Княз Борис І” № 31 ,
собственост на трети лица .
ОСЪЖДА С.В. *** с
ЕГН- ********** и Г.А.И. *** с ЕГН- ********** да заплатят ОКОНЧАТЕЛНА Д.Т по предявеният иск за развод в размер на
50 лева , по 25 лева за всеки един от тях , по сметка на ВСС - Районен съд гр. Левски .
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред
ПлОС в дву - седмичен дневен срок
от 23. 02. 2009 г., като влиза в
сила дори и да е обжалвано само в частта
относно вината.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: